РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав, в публично заседание на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря
Петя Иванова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 2837 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, във връзка с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и сл ЗЗД във вр. с чл.86 и чл.99 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:***-6, представлявано адв.
***против В. ***И. с ЕГН ********** ***, за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 535/ 08.02.2019г., по частно гр. дело № 845/2019г. на ПлРС, сумата от 366,17
лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит от 20.03.2013г.
сключен с „***“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
22.12.2015г. на „Е.М.” ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.02.2019г.
до окончателното погасяване. В исковата молба ищецът твърди, че по силата на
договор за потребителски кредит от 02.09.2013г. сключен между „***“ ЕАД и
ответника на последният бил предоставен кредит в размер на 400 лв. Според
договора ответникът следвало да върне заетата сума на 6 месечни анюитетни вноски в размер на 103 лв. Последната вноска
следвало да е на 15.03.2014г. Ищецът
твърди, че длъжникът не е плащал месечните си вноски. Твърди, че на
22.12.2015г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/
между цедента „***“ ЕАД и цесионера
„Е.М.” ЕООД, с който дължимите вземания са прехвърлени в полза на ищеца. Ищецът
твърди, че се опитал да уведоми длъжника за цесията, но писмото било върнато в
цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса. Твърди, че предвид
изискуемостта на вземането, било образувано заповедно производство, по което е
постъпило възражение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема следното:
От приложеното ч.гр.д. № 845/2019г. на ПлРС
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 08.02.2019г. по чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 366,17
лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит от 20.09.2013г.,
сключен с „***“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
22.12.2015 г. на „Е.М.” ЕООД, 146,83 лева – договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 07.02.2019г. до окончателното
погасяване, както и направените разноски в размер на 25 лв. Срещу така
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по
чл.414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Установява се от представеното по делото писмено
доказателство на лист 8, че на 02.09.2013г. между ***ЕАД и ответника е сключен
договор за потребителски кредит по силата на който ***предоставил на ответника
сумата от 400 лева, която сума е усвоена от ответника при подписването му. От
договора се установява, че годишния лихвен процент е определен на 168,58 %, а
годишния процент на разходите – 301,49%. При така определените условия,
ответникът се е задължил да върне сума в общ размер на 618,00 лева. Към договора за кредит е приложен погасител план и общи
условия.
Представени са
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2015г. и
приложение № 1 към него, сключени между ищцовото
дружество “Е.М.” ЕООД и „***“ ЕАД по
силата на които задълженията на ответника, произтичащи от процесния
договор са изкупени от ищеца. С изрично пълномощно (л.6) цедентът „***“ ЕАД е
упълномощил цесионерът – ищец да уведомява на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД длъжниците, чието вземания
се прехвърлят.
По делото е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и
не оспорено от страните, по която вещото лице е установило, че ответникът е усвоил
по договор за отпускане на кредит № 10-439-2413-2113283/02.09.2013г. сумата от
400 лв. на 02.09.2013г., като непогасените задължения на ответника са 366,17
лв. – главница, 146,83 лв. - лихва.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е получил сумата от
400 лв. по договор за потребителски кредит № 10-439-2413-2113283/02.09.2013г.
С превеждането на сумата, „***“
ЕАД е изпълнило задължението си по процесния договор. От този момент, за ответника е възникнало задължението да погаси
кредита за срок до 15.03.2014г., в посочените в погасителния план вноски- всяка по
103 лв. Ответникът е следвало да изплаща вноските, съгласно договорения погасителен план и на
посочените в него падежни дати. Кредитополучателят
собственоръчно е подписал договора за кредит, поради което за него договорът
поражда своите правни последици. Уговорени са били и конкретните параметри по
кредита- брой на вноските, стойност на месечната такава, начален падеж, лихвен
процент и начин на плащане, като с подписване на договора ответникът се е съгласил
с всички условия по него.
Договорът за потребителски кредит № 10-439-2413-2113283/02.09.2013г.
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора.
Уговорените в договора ГПР и ГЛП са над допустимите по закон
съгласно изискванията на ЗПК, поради което в тази част договорът е нищожен.
Ищецът претендира само главница, но не и лихва. С оглед направеното искане за
прихващане на платената от ответника лихва, съдът постави такава задача на
вещото лице и от заключението се установява, че ответникът е заплатил част от
лихвата с направените вноски, а именно
сумата от 71,17 лева. Ако с тази сума се погаси част от дължимата
главница, остава неплатена главница в размер на 295 лева.
Вземанията по процесния договор са цедирани
от „***“ ЕАД на „Е.М.” ЕООД с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.12.2015г. и приложение № 1 към него. Представено е пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера
да изпълни задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД. Уведомяването за цесията трябва да
бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Длъжникът
може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като
поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Към исковата
молба е приложено уведомление, изходящо от цесионера,
който е упълномощен от цедента, за извършеното
прехвърляне на процесното вземане до длъжника. Същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД. Поради
това прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235 ал.3 ГПК. Поради това съдът счита, че съобщаването извършено от ищеца – цесионер е валидно и договорът за цесия е породил своето
действие и по отношение на цедирания длъжник –
ответник, тъй като съобщаването е направено от цесионера,
който е действал като пълномощник на цедента.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. В чл.26 от Общите условия е предвидена възможност
за кредитодателя да прехвърли правата си по договора.
По делото не са представени доказателства за
извършено от ответника плащане по отпуснатия кредит.
С оглед на така изложеното,
съдът приема, че искът е основателен до сумата от 295 лева, колкото е остатъкът
от дължимата главница след приспадане недължимо платената лихва в размер на
71,17 лева. С оглед горното,
следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното вземане до
сумата от 295 лева, произтичащо от договор за кредит, по отношение на което по-
рано е била издадена заповед за изпълнение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски съобразно
уважената част на претенцията. Разноските на ищеца в заповедното производство
са в размер на 25 лева, а в исковото – в размер на 175 лева. Като съобрази, че
претенцията в заповедното производство е в размер на 513 лева, а е основателна
до 295 лева, то ответникът дължи разноски на ищеца в заповедното производството
в размер на 14,38 лева.
В исковото производство, претенцията на ищеца
е в размер на 366,17 лева, а е основателна до 295 лева и ответникът дължи
разноски в размер на 140,99 лева. Ответникът също е претендирал разноски в
размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение. Като прецени, че искът се
явява неоснователен за сумата от 71,17 лева, то ищецът дължи разноски на
ответника в размер на 116,62 лева. След прихващане на дължимите разноски,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер
на 24,37 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В. ***И. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:***-6 сумата от 295 лева - главница, дължима по договор
за потребителски кредит от 02.09.2013г., сключен с „***“ ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от 22.12.2015г. на „Е.М.” ЕООД, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
535/08.02.2019г. по ч.гр.дело № 845/2019г. по описа на РС Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.02.2019г. до окончателното погасяване като за разликата до 366,17 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.
***И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***-6 разноски в заповедното производство в размер на 14,38 лева и в исковото производство в
размер на 24,37 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: