Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА К.А
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретаря Е. Чаушева и в присъствието на прокурора Светослав
Милушев, като разгледа докладваното от съдия К.а в.н.о.х.д. № 1772/2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 05.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 12085/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, подсъдимата Е.П.Б.
е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление – с
три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила у Ц.Г.Б. заблуждение и с това й причинила
имотна вреда в общ размер на 29 558,30 (двадесет и девет хиляди петстотин
петдесет и осем лева и тридесет стотинки) лева, като причинената й вреда е в
големи размери, както следва:
1.
На 05.07.2016 г. в гр. София, бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“ с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Ц.Г.Б., че има
направена магия за смърт от нейни приятелки и че тя ще премахне магията, в
резултат на което й причинила имотна вреда в размер на 10 000 (десет
хиляди) евро с левова равностойност 19 558,30 (деветнадесет хиляди
петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки) лева;
2.
На 07.09.2016 г. в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“ с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Ц.Г.Б., че има
направена магия за смърт на близките й хора от руса нейна приятелка и че тя ще
премахне магията, в резултат на което й причинила имотна вреда в размер на 2000
(две хиляди) лева;
3.
На 30.09.2016 г. в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“ с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Ц.Г.Б., че трябва да
пътува в чужбина, за да спасява дете, както и че ако не й даде исканите пари
няма да може да задържи магията, в резултат на което й причинила имотна вреда в
размер на 8000 (осем хиляди) лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК е осъдена и й е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изтърпяване за изпитателен срок от пет години.
С
присъдата на основание чл. 67, ал. 3 от НК на подсъдимата е определена пробационна
мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 42б, ал. 1 от НК
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, която да се изпълнява, като
явяването и подписването пред пробационен служител да се извършва два пъти
седмично за срок от една година от определения пет годишен изпитателен срок.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати в полза на
държавата по сметка на СДВР сумата от 46,57 (четиридесет и шест лева и петдесет
и седем стотинки) лева, представляваща направени разноски в досъдебното
производство, и по сметка на СРС сумата от 344,98 (триста четиридесет и четири
лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща разноски по делото в
съдебната фаза, както и сумата от по 5 (пет) лева, платими по сметка на СРС за
всеки издаден изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на
подс. Е.Б. – адв. Е.П., в която са изложени доводи, че първоинстанционната
присъда е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения
на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения, а
наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Посочва се, че липсват
доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да доказват, че именно
подсъдимата е лицето, което е въвела в заблуждение пострадалата. Сочи се, че
приетата от първата инстанция фактическа обстановка не отговаря на
действителното положение и обективната истина. Твърди се, че СРС е извършил
едно превратно тълкуване на събраните доказателства, като е изопачил едни от
тях и е игнорирал други и поради това не е спазил изискването всяко едно от тях
да бъде внимателно анализирано поотделно и в съвкупност с останалите
доказателства. Излага се, че съдът е нарушил изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като не е посочил кои обстоятелства се приемат за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Прави се искане да се отмени първоинстанционната присъда и да
се постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна,
алтернативно делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от
друг състав. Иска се ако съдът признае за доказано повдигнатото обвинение, да
се намали размерът на наложеното наказание до предвидения в закона минимум. Не
се прави искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
В
законоустановения срок е постъпил и въззивен протест от прокурор при Софийска
районна прокуратура, в който са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционната присъда в частта досежно определянето на наказанието, като
счита, че първата инстанция е занижила размера на наложеното наказание и при
неговата индивидуализация не е отчела отегчаващите отговорността обстоятелства,
а именно високия размер на причинената имотна вреда и проявената престъпна
упоритост от страна на подсъдимата. Прави се искане да се измени присъдата,
като се увеличи размерът на определеното спрямо подсъдимата наказание лишаване от
свобода и се постанови ефективно изтърпяване на същото. Не се прави искане за
събиране на доказателства пред въззивния съд.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимата,
на свидетели и на вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
В хода
на съдебното производство пред въззивната инстанция в речта си в съдебните
прения представителят на Софийска градска прокуратура оспорва въззивната жалба
и не поддържа протеста на СРП, но не го и оттегля. Счита, че
първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена в цялост.
Защитата
излага доводи, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са
събрани всички относими доказателства по делото, като от прочита на същите
съвкупно и поотделно не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Счита, че
първоинстанционната присъда почива на предположение, което се гради единствено
около показанията на пострадалата Б., като първоинстанционният съд не е отчел,
че са налице съществени разминавания между показанията на пострадалата и тези
на останалите свидетели, вкл. и на нейния съпруг по отношение на начина на
осъществяване на изпълнителното деяние и неговите последици. Също така излага
съображения за извършени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че не е
участвал и не е бил осигурен защитник при извършеното на 17.11.2016 г.
разпознаване на подсъдимата, която към този момент е била задържана по ЗМВР за
период от 24 часа и е била привлечена като обвиняема със съставянето на
протокола за първото действие по разследването срещу нея.
Подс.
Е.Б. поддържа казаното от защитника си и посочва, че не е извършител на
престъплението, а в правото си на последна дума моли да бъде оправдана.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в протеста и жалбата, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.
Въззивният
протест и въззивната жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежно
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което са допустими.
Разгледани
по същество протестът и жалбата са неоснователни.
Обосновано
районният съд е приел, че подс. Е.П.Б. е родена на *** ***, българка, български
гражданин, без образование, неомъжена, трудово неангажирана, неосъждана
(реабилитарана на осн. чл. 86, т. 3 от НК).
Пострадалата Ц.Г.Б.
страдала от автоимунно заболяване и в началото на м. юли 2016 г. започнала да
се лекува в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД в гр. София. На 05.07.2016 г. излязла
пред входа на болничното заведение, където срещнала подс. Е.Б.. Двете се
заговорили и св. Б. споделила, че здравословното й състояние е влошено. Подс. Б.
казала на св. Б., че има направена магия и тя можела да я развали, след което
подсъдимата накарала св. Б. да купи яйце, което счупила в плик. Подсъдимата
показала на Б. съдържанието на плика, като последната констатирала, че има
нещо, което наподобявало зародиш. Подсъдимата казала на св. Б., че именно от
съдържанието на яйцето се установява, че има магия за смърт, която й била
направили нейни приятелки, и за да я развали, трябвало да й даде всичките пари,
които има. След това подс. Б. попитала пострадалата с какви пари разполага,
която й отвърнала, че има 10 000 евро в банка. Двете отишли в клон на
„Първа инвестиционна банка“ ЕАД, който се намирал близо до болничното
заведение, но служители там обяснили, че не разполагат с исканата сума и
проверили, че същата може да бъде изтеглена от друг клон на банката, находящ се
на ъгъла на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“, с оглед на което подсъдимата
и пострадалата отишли там. Св. Б. изтеглила 10 000 (десет хиляди) евро (с
левова равностойност към 05.07.2016 г. в размер на 19 558,30 (деветнадесет
хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки) от личната си сметка
и предала парите на подс. Б., след което двете се качили в такси, слезли на
бул. „Витоша“ и се разделили. Пострадалата Б. дала телефонния си номер на подс.
Б., като на неустановени по делото дати подсъдимата й се обаждала няколко пъти
да я пита как е.
През м.
септември пострадалата Ц.Б. отново постъпила в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД в гр.
София за лечение, като на 07.09.2016 г. пострадалата и подс. Б. повторно се
срещнали в района около болничното заведение, на ъгъла между бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“. Подсъдимата този път казала на св. Б., че освен на нея и на детето й, мъжа
й и майка й е направена магия от нейна руса приятелка, така че всички да умрат,
и й поскала за разваляне на магията на всички 30 000 (тридесет хиляди) лева.
Подсъдимата отново накарала пострадалата да счупи яйце, за да я увери, че има
направена магия. В същия ден св. Б. предала на подс. Б. сумата от 2000 (две
хиляди) лева, като последната казала на Б., че може да я изчака да събере и
останалите пари.
След това, на
неустановена по делото дата, подс. Б. се обадила на св. Б. и я попитала дали
има имоти за продажба, от които да набави исканите от нея пари, на което св. Б.
отвърнала, че има наследена от баща си къща в гр. Троян, която може да продаде.
Подсъдимата й казала, че ще дойде човек, който ще й предложи пари за къщата, и
да му я продаде, дори и на по-ниска цена.
Св. Б.
публикувала обява в интернет за продажба на къщата, находяща се гр. Троян, ул.
„********. На неустановена по делото дата св. К.К.се свързал със св. Б. по
телефон с предложение да купи къщата на по-ниска от обявената цена, на което
св. Б. се съгласила. На 02.09.2016 г. се срещнали и осъществили
покупко-продажбата на недвижимия имот, като сделката била сключена между св. Б.
и Х.А.М. – майка на св. К..
На 30.09.2016
г. св. Б. и подс. Б. отново се срещнали в района на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД
в гр. София, на ъгъла между бул. „Патриарх
Евтимий“ и бул. „Витоша“, след предварително уговорена по телефона среща. Подсъдимата казала на св. Б., че се налагало да пътува в чужбина, за да
спасява дете, и й поискала сумата от 8000 (осем хиляди) лева, като посочила, че
ако Б. не й ги даде, нямало да може да задържи магията, която й била направена.
Пострадалата отново се притеснила и дала на подсъдимата 8000 (осем хиляди)
лева, които изтеглила от клон на „Общинска банка“ АД. Паричната сума, която
пострадалата предала на подсъдимата, била от продажбата на къщата в гр. Троян. Подс.
Б. обещала, че ще задържи магията и си тръгнала.
Пострадалата Б.
се усъмнила дали действително има направена магия и споделила на съпруга си –
св. И.Т., за срещите си с подсъдимата, като до този момент никой друг не знаел
за тях. На по-късен етап св. Б. споделила на съпруга си и за паричните суми,
които е предала на подсъдимата за развалянето на магиите. Св. Т. й казал, че е
измамена и я посъветвал да отидат в полицията. На 16.11.2016 г. пострадала Б.
се обадила на 112, от където я посъветвали да подаде жалба в районното
управление.
На следващия
ден – 17.11.2016 г., св. Б. и Т. отшили в 05 РУ – СДВР, където сигнализирали за
извършената спрямо св. Б. измама, но тъй като деянието било осъществено на
територията на 04 РУ – СДВР, полицейските служители се свързали с колегите си там
и им предоставили детайлна информация за случая, вкл. и описание на подсъдимата.
Във връзка със сигнала свидетелите В.И., С.И., И.Б.и Е.Т.– полицейски служители
към 04 РУ – СДВР, предприели действия и отишли в района на арката на УМБАЛ „Александровска“
ЕАД, тъй като получили информация от колегите си от 05 РУ – СДВР, че подсъдимата
и пострадалата си уговорили среща там, организирана след обаждане от
подсъдимата, като преди това извършили справка в АИС „БДС“ на св. Б., от която
придобили визуално впечатление как изглежда. Пострадалата Б. отишла на
уговорената в района на болничното заведение среща, застанала до светофара и
щом видяла подсъдимата започнала да маха. Подсъдимата се приближила към Б. и
двете се здрависали, разменили реплики и тръгнали заедно в посока към арката на
болничното заведение. Св. В.И., който наблюдавал цялата ситуация, възприел
двете жени, приближил се към тях, легитимирал се и поискал документ за
самоличност на подс. Б.. В този момент се приближили и останалите полицейски
служители. Наблизо се намирала и св. Ю. Б., която наблюдавала какво се случва.
Полицаите забелязали поведението й и отишли към нея. Поискали да покаже
документ за самоличност и я попитали какво прави там и дали е сама. Св. Ю. Б.
посочила, че е сама и първоначално отказала да представи документ за
самоличност, но щом разбрала, че отказът й може да доведе до задържане,
показала личната си карта, от която станало ясно, че тя и подсъдимата живеят на
един и същ адрес, след което признала, че е майка на подсъдимата.
Полицейските
служители задържали подс. Е.Б. и св. Ю. Б. на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в помещение за временно задържане на 04 РУ – СДВР.
На същата дата св. Ц.Б. в сградата да 04 РУ – СДВР извършила процедура по
разпознаване на подс. Е.Б., за което бил съставен протокол, от чието съдържание
се установява, че св. Б. е разпознала подсъдимата по косата, телосложението,
пълното лице и че именно тя е лицето, което няколко пъти я е измамило и е взело
от нея големи суми пари, за да й развали магия.
Общият размер
на сумите, които св. Ц.Б. дала на подс. Е.Б., се равнява на 29 558,30
(двадесет и девет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки)
лева, което е в размер на 70,38 минимални работни заплати при минимална работна
заплата за страната през 2016 г. в размер на 420 (четиристотин и двадесет)
лева.
За да постанови
присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички обективно съществуващи и относими
към предмета на делото доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез
обясненията на подсъдимата Е.П.Б. (л. 208 от съд. д.) и показанията на
свидетелите Ц.Г.Б. (л. 52-54 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 8-9 от ДП), В.Т.И.(л. 54-55 от съд. д.), С.К.И.(л.
55-56 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр.
2 от НПК – л. 11 от ДП), Ю. М. Б. (л. 56 от съд. д.), Е.М.Т.(л. 84-85 от съд.
д.), И.И.Т. (л. 85-86 от съд. д.), И.В.Б.(л. 116 от съд. д.) и К.А.К. (л.
116-117 от съд. д.); писмените доказателства
и доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица и предмети от
17.11.2016 г. (л. 13 от ДП), заповед за задържане на лице от 17.11.2016 г. –
два броя (л. 15 и 17 от ДП), протокол за обиск на лице от 17.11.2016 г. – два
броя (л. 16а и 18 от ДП), протокол за доброволно предаване от 17.11.2016 г. –
два броя (л. 19а и 19б от ДП), протокол за доброволно предаване от 23.12.2016
г. (л. 39 от ДП), извлечения от банкови сметки – два броя (л. 40-41 от ДП),
свидетелство за съдимост на подсъдимата (л. 42-43 от ДП, л. 12-13, 122-123, 215
от съд. д.), нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (л. 65-67 от
съд. д.), писмо от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Перник (л. 72 от съд. д.), писмо
от РЦ 112 София (л. 96 от съд. д.), писмо от „Теленор България“ ЕАД (л. 101 от
съд. д.), един брой електронен картон на инцидента от РЦ 112 София (л. 204 от
съд. д.), писмо от НАП, ТД – гр. София, офис Перник ведно с приложения (л.
217-220 от съд. д.), писмо от ОДМВР – Перник (л. 222 от съд. д.), писмо от БНБ
ведно с приложения (л. 225-227 от съд. д.); веществени доказателствeни средства: 1
бр. CD диск от РЦ 112 София (л. 95 от съд. д.) и 1 бр. CD диск, приложен към
съдебно-техническата експертиза (л. 134 от съд. д.); способи на доказване: съдебно-оценителна експертиза (л. 46-48 от
ДП) и съдебно-техническа експертиза (л. 135-203 от съд. д.).
Въззивната инстанция
намира, че при извеждането на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Първоинстанционният
съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна на едни
от тях, а други отхвърля. Оценката на доказателствата, по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно
очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на
формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение,
като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване.
При установяване на
решаващите факти, свързани с въпроса извършени ли са инкриминираните деяния от
подс. Б., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената
съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни
доказателствени средства, протоколите от извършените процесуално-следствени
действия и писмените доказателства.
Въззивният съд изцяло
споделя преценката на контролирания да оцени показанията на св. Ц.Б. като
такива с най-висока и надеждна доказателствена стойност, въпреки че същата е
пострадала, конституирана като частен обвинител и може да се счита, че е
заинтересована от изхода на делото, тъй като възпроизвеждат информация относно
главните факти, подлежи на доказване в наказателния процес, и именно от тях се
установяват времето, мястото и механизма на извършване на инкриминираните
деяния. Не е налице индиция за недостоверност на показанията на пострадалата,
тъй като те са пълни, подробни и богати на детайли относно случилите се събития
и именно в множеството им детайли намират съответствие с доказателствения
материал по делото, възприет от съда. Както е посочил и първоинстанционният
съд, св. Б. е разпознала подсъдимата в същия ден, в който последната е била
задържана от полицейските служители, като правилно е кредитиран изцяло
протокола за разпознаване на лица и предмети, тъй като процесуално-следствените
действия по разпознаването напълно отговарят на изискванията на НПК – непосредствено
преди разпознаването е извършен разпит на пострадалата Б. относно
обстоятелствата, посочени в чл. 170 от НПК, разпознаването е извършено в присъствието
на две поемни лица, незаинтересовани от изхода на делото, осъществено е
непосредствено след задържането по ЗМВР на
подс. Б., в условията на дневна светлина и при добра видимост и са били въведени
четири лица, от които пострадалата Б. е посочила именно подс. Б. като извършил
на престъплението. В тази връзка
следва да се разгледат и изложените от защитата оплаквания в хода на въззивното
производство за процесуално нарушение при извършеното разпознаване на
подсъдимата, тъй като не й е бил осигурен защитник към този момент. Практиката
относно процесуалното положение на лицето, участващо в разпознаване, а в последствие привлечено
като обвиняем е еднопосочна, като и ВКС
нееднократно се е произнасял, че не са налице предпоставки за осигуряване на защитник, т.к. не е имало лице, привлечено
в качеството на обвиняем лице / Решение
№ 181/2012 г. по н.д. № 486/2012 г., ВКС, I НО ; Решение № 33
от 22.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1321/2016 г., II н. о., НК/.
В
случая следва да се отчете, че при задържането по ЗМВР по чл. 72 ЗМВР за срок от 24 часа със заповед на полицейски орган от 17.11.2016г. в 13 часа, подс. Е.П.Б. е уведомена и това е
удостоверено с подписа й за основанието на тези действия срещу нея - образувана преписка за измама, разяснена й е възможността
за адвокатска защита – по неин избор и сметка или от служебен адвокат по реда на ЗПП , като в отделна
декларация от същата дата, тя е отразила,
че не желае защитник. Не са били налице основания за задължителна защита по
смисъла на НПК, т.к. първо наказателното производство е започнало след
задържането на подс. Б. по ЗМВР / с
първото действие по разследване - разпит
на св. Б., с начало от 14:00 часа /
и същественото обстоятелството,
че подс. Б. е привлечена като обвиняем на 18.11.2016г.
Ето
защо, въззивният съд счете, че проведеното действие по разпознаване с участието
на Е.Б. на 17.11.2016г. от 17:15 до
17:18 часа не е опорочено, като в тази насока следва да се
цени и обстоятелството, че липсват отразени възражения на участвалите в действието лица.
Идентификационното
свързване на подс. Б. с лицето, въздействало върху пострадалата и получило
сумите, се извежда и от показанията на
св. Б. в съдебната фаза на производство
пред първия съд, където убедително сочи подсъдимата, като лицето, за
което се отнасят показанията й, а това
логически се обосновава и от обстоятелството, че срещите и разговорите между
двете са трикратни и не краткотрайни, за което указват разговорите между
двете, купуването на яйца, посещенията в банка .
Показанията на
пострадалата Б. се подкрепят и от тези на св. И.Т. – съпруг на подсъдимата, като
последните от своя страна спомагат за изясняване на релевантни факти, които се
отнасят до предмета на делото досежно поведението на пострадалата преди да
сподели за срещите си с подсъдимата, притеснението й, когато е признала, че е
дала пари на подсъдимата, за да й разваля магии, как се е обадила на 112, за да
сигнализира за престъплението и как се е свързала с полицията след това.
Настоящата инстанция също кредитира показанията на св. Т. като обективни,
добросъвестно депозирани и достоверни.
Показанията
на св. Ц.Б. кореспондират и с показанията на свидетелите В.И., С.И., И.Б.и Е.Т.–
същите са полицейски служители и по делото не са ангажирани никакви
доказателства, които да поставят под съмнение тяхната добросъвестност,
обективност и незаинтересованост от изхода на делото. Посочените свидетели са
осъществили организацията по задържането и самото задържане на подсъдимата по
постъпилата от 05 РУ – СДВР информация относно процесния случай. Въззивният съд
намира показанията на полицейските служители за логически последователни,
достатъчно подробни и взаимодопълващи се, като от тях се установява, че
пострадалата Б. се е обърнала за помощ към 05 РУ – СДВР, тъй като е станала
жертва на измама, откъде са подали информация към 04 РУ – СДВР относно
престъплението и организираната среща между пострадалата и подсъдимата, на
която полицейските служители от 04 РУ – СДВР също са отишли, наблюдавали са
ситуацията, констатирали са, че пострадалата и подсъдимата се здрависват и
разменят реплики и са задържали подсъдимата и майка й. Комплексния анализ на показанията на св. Б.
и на цитираните свидетели полицейски
служители не оставят никакво съмнение
относно идентифицирането на лицето, указано от св. Б. в сигнала й до полицията, че е обект на
неправомерни действия .
Първоинстанционният
съд правилно е кредитирал и показанията на св. К.К.като обективни,
добросъвестни, достоверни и кореспондиращи с показанията на св. Б., като от тях
се установяват обстоятелствата относно продажбата на къщата в гр. Троян.
Показанията
на св. Ц.Б. намират подкрепа и в приобщените по делото писмо
от РЦ 112 София, електронен картон на инцидента от РЦ 112 София, копие от
нотариалния акт за покупко-продажбата на недвижимия имот в гр. Троян и
извлечения от банковите сметки на Б..
Обясненията
на подс. Е.Б., преценени едновременно като гласно доказателствено средство и
като средство за защита, контролираният съд правилно е приел като достоверни
единствено в частта относно това, че подсъдимата се е намирала пред УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД с майка си, когато били задържани от полицейските
служители. Обясненията на подсъдимата в останалата част, както и показанията на
майка й – св. Ю. Б., противоречат на показанията на свидетелите Ц.Б., В.И., С.И.,
И.Б.и Е.Т.и писмото от Бюрото по труда в гр. Перник, с оглед на което и
въззивната инстанция приема същите като опит за излагане на защитна версия
спрямо подсъдимата и не ги кредитира, като развитите съображения на първия съд
изцяло се възприемат от настоящия, с оглед на което не следва да бъдат изменяни
или допълвани.
Настоящият
съдебен състав, също както първата инстанция, кредитира като обективно и
компетентно изготвени заключенията на изготвените в наказателното производство експертизи,
като не установи необходимост същите да бъдат коригирани или допълвани и не
намира основание да се съмнява в професионалната подготовка или
добросъвестността на изготвилите ги експерти. От заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява каква е
левовата равностойност на инкриминираната парична сума във валута към момента
на извършване на деянието и каква е била минималната работна заплата за
страната през 2016 г. От заключението на изготвената в хода на първоинстанционното
съдебно следствие съдебно-техническа експертиза се установява каква информация
съдържат иззетите мобилни устройства – Samsung
Galaxy Nexus и Nokia
C2-05.
Що се отнася до останалите
писмени доказателства, съдебният състав счита, че същите спомагат за
изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
След самостоятелна
проверка, въззивният съд установи, че останалите доказателства не съдържат
противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани
поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. второ от НПК.
В хода на въззивното
производство страните не са представили, нито пък съдът служебно е събрал нови
доказателствени материали, установяващи различни фактически обстоятелства,
поради което настоящият състав на СГС не намира основания да преразглежда и
внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология.
С оглед изложените
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно
или замествано, като доводите на защитата в обратната насока се явяват
неоснователни.
Въз
основа на правилно изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подс. Е.П.Б. е
осъществила състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съответствие
с материалния закон районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че подс.
Е.Б. при условията на продължавано престъпление – с три деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила у Ц.Г.Б. заблуждение и с това й причинила имотна вреда
в общ размер на 29 558,30 (двадесет и девет хиляди петстотин петдесет и
осем лева и тридесет стотинки) лева, като причинената й вреда е в големи
размери, както следва:
1.
На 05.07.2016 г. в гр. София, бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“ с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Ц.Г.Б., че има
направена магия за смърт от нейни приятелки и че тя ще премахне магията, в
резултат на което й причинила имотна вреда в размер на 10 000 (десет хиляди)
евро с левова равностойност 19 558,30 (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и
осем лева и тридесет стотинки) лева;
2.
На 07.09.2016 г. в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“ с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Ц.Г.Б., че има
направена магия за смърт на близките й хора от руса нейна приятелка и че тя ще
премахне магията, в резултат на което й причинила имотна вреда в размер на 2000
(две хиляди) лева;
3.
На 30.09.2016 г. в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“ с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Ц.Г.Б., че трябва да
пътува в чужбина, за да спасява дете, както и че ако не й даде исканите пари
няма да може да задържи магията, в резултат на което й причинила имотна вреда в
размер на 8000 (осем хиляди) лева.
Развитите
съображения на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон
са правилни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не
следва да се преповтарят.
Въззивният
съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимата, поради което не
констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК.
На
следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимата и наложеното й наказание по вид и размер.
Законосъобразно
СРС е посочил, че за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до осем години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора
от имуществото на виновния на основание чл. 210, ал. 2 от НК.
Правилно
районният съд е определил наказанието на подсъдимата при условията на чл. 54 НК, тъй като не са налични многобройни или смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено за съответното
престъпление наказание несъразмерно тежко. Настоящият съдебен състав напълно се
солидаризира с направения от районния съд разбор на релевантните за определяне
на наказанието на подсъдимата смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство е
посочено чистото съдебно минало на подсъдимата, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства са отчетени влошеното здравословно състояние на пострадалата, факт, който е бил известен на подсъдимата и е
бил експлоатиран от подсъдимата. Проявената
престъпна упоритост, с която подсъдимата е действала също е обстоятелство, което отегчава отговорността
на лицето.
Отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, първоинстанционният
съд правилно е определил наказанието в размер около средния предвиден, но
по-близък до минималния, а именно лишаване от свобода за срок от три години.
Изпълнението
на наказанието е отложено за срок от 5 (пет) години, като законосъобразно и
обосновано районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК, а именно: размерът на наказанието е до три години, подсъдимата се счита
за неосъждана, доколкото е реабилитирана по право, както и не се налага
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на
условното осъждане без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства
превантивно и възпиращо на подсъдимата, като я мотивира да изгради устойчив
волеви самоконтрол в бъдеще да не извършва престъпления. Първостепенният съд, отчитайки
необходимостта все пак от по-интензивно въздействие върху подсъдимата с цел нейното
поправяне, на основание чл. 67, ал. 3 от НК е определил и пробационната мярка
по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 42б, ал. 1 от НК задължителна
регистрация по настоящ адрес, като подсъдимата следва да се явява два пъти
седмично пред пробационен служител за срок от една година.
Отчитайки
изхода на делото, правилно районният съд е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските
върху подсъдимата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. №
12085/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.