Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия Г.Т. *** за престъпление по чл. 194 ал.1 НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така както и предявено с обвинителния акт. За
извършеното престъпление пледира на подсъдимия Т. да се наложи наказание по
реда на чл. 54 НК в минималния предвиден в текста на закона размер, което да се
отложи за изтърпяване за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Подсъдимият Т. участва
лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по предявеното му обвинение,
като се възползва от правото си да не дава обяснения във връзка с него.
Изразява съжаление за извършеното. По време на съдебните прения моли да
възстанови щетите на кметството, за сметка на което да не бъде наказван.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият живеел в с.
К. и през зимата на 2015г бил без работа и средства за препитание. В
неустановен ден през м. януари 2015г Т.
решил да извърши кражба на две от пейките, находящи
се в парка на селото в м. „Г.“, като предаде металните им елементи на вторични
суровини и по този начин си набави средства. В изпълнение на намисленото
подсъдимият отишъл до посочената местност и последователно пренесъл до дома си
в с. К. две от пейките, намиращи се в парка. Последните били собственост на
кметството на с. К. В дома си Т. разбил
дървената конструкция на пейките и извадил металните елементи. Поставил същите
в чували. С помощта на св. П. подсъдимият пренесъл металните елементи до пункт
за изкупуване на вторични суровини, находящ се на
околовръстен път „**“ в гр.Я. Получените средства похарчил за лични нужди.
От изслушаната по
делото стоково-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на
отнетите вещи, към датата на деянието възлиза на 190лв.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.
и П., писменото заключение на изслушаната по делото стоково-оценителна
експертиза и приложените писмени доказателства: протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието
си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 194 ал.1 НК, тъй като на неустановен ден пез м. януари 2015г в с. К. от парк, находящ
се в м. „Г.“ е отнел чужди движими вещи на обща стойност 190 лв., собственост и
владение на кметство с. К., представлявано от П.Г., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин както въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, че е извършил деянието, така и въз
основа на показанията на св. П., а така също и въз основа на собственоръчно
изписания в протокола за доброволно предаване текст,в който подсъдимият е
посочил, че с брадвата е начупил пейките, които е откраднал през м. януари
2015г от чешмата в с. К. Предмет на извършеното престъпление са чужди движими
вещи, които към момента на отнемането им са притежавали определена парична
стойност. При определяне конкретния размер на същата съдът даде вяра на
заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза като
компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото.
Фактическата власт върху процесните вещи се е
упражнявала от техния собственик – кметство с. К. Подсъдимият е прекъснал
упражняваната от собственика фактическа власт и е установил своя такава.
Липсвало е съгласие от страна на законния представител на собственика – св. Г. за
извършването на това своене.
От субективна
страна престъплението е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт досегашния
собственик на вещите. Предвиждал е преминаването им в негова фактическа власт и
пряко е целял настъпването на този противоправен
резултат. Налице е била и предвидената в закона користна цел, тъй като
непосредствено след извършване на деянието подсъдимият се е разпоредил с
вещите, отчуждавайки ги в полза на трето лице и употребявайки паричните
средства за лични нужди.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното:
От една страна съобрази
високата обществена опасност на извършеното деяние, изразяваща се във високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната. От друга страна взе
предвид невисоката стойност на отнетото имущество, изразеното съжаление от
страна на подсъдимия, направените самопризнания в хода на досъдебното
производство, с които е способствал за разкриване на обективната истина,
чистото му съдебно минало. С оглед на всичко това съдът определи наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния, предвиден в
текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.
Същевременно съдът
прецени, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото предвидено в текста
на закона наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко,
поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало, предвид
настъпилата реабилитация по предходното му осъждане, наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, на осн. чл. 66 ал.1 НК отложи
изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години , считано от влизане
на присъдата в сила.
Тъй като подсъдимият
беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът на осн. чл. 189 НПК го осъди да заплати направените по делото
разноски в размер на 50лв., вносими в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол
По изложените
съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: