Р Е Ш Е
Н И Е
№ / год.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ МАЙ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И
ДВАДЕСЕТА година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 1918 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание 31 ал.2 от ЗС
Производството по делото е образувано по предявен с
искова молба от
Производството по делото е образувано по предявени в условията на
обективно,кумулативно съединяване осъдителни искове от Р.Н.Ч. с ЕГН:********** ***
действаща,чрез процесуален представител адв. О.М. *** и адрес за призоваване
гр. В., бул. В.В. № .., Офис № .. против С.И.С. с ЕГН:********** и постоянен
адрес *** Б. … с правно с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и цена на
субективно съединените искове 47 613,08 лева.
В
исковата молба ищцата твърди, че сключила с ответника граждански брак на
01.08.2004 година, който бил прекратен с Решение № 1084/5.3.2015 год., по по
гражданско дело № 12 796/2014 год. по описа на РС Варна. По време на брака
си са придобили имощество, което до настоящия момент не е поделено.
Твърди,
че по време на брака с ответника са придобили два леки автовмобила, както следва:
На
31.08.2012 год. л.а. Мерцедес МЛ 430, peг. № В 1988 РН и
На
20.09.2012 год. л.а. Тойота Айго, peг. № В 2756 НВ
По
силата на зокона, ищцата е собствени на 1/2 идеална част от тези вещи. След
прекратяване на брака, е била лишена от възможността да ползва собственото си
имущество. Това принудило ищцата с нотариална покана с рег. № 1368, том 1, акт
№ 533 по описа на нотариус Я. Н. – нотариус с рег.№ 011, да покани ответника да
се яви на 30.05.2014 год. от 12,00 до 13,00 ч. в кантората на посочения
нотариус за да предостави на ищцата ключовете за автомобилите, като при отказ и
желание от негова страна да ги ползва еднолично – да й заплаща наем от 200 лева
месечно. Ответникът не е изпълнил съответните действия, за които му била
отправена нотариална покана. Фактът на неявяването му е удостоверен с КП № 43,
том I, рег. № 1586/2014 год. на нот. № 011.
Ищцата
твръди, че до момента на подаване на исковата молба е била лишена от правото да
ползва съсобствените си вещи съобразно дела си и за нея е налице правен интерес
от предявяване на иска за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 СК. Правото
на обезщетение е възниквало с получаването на писмената покана от ответника.
Поради това, че след отправена покана ответникът бил в забава относно
обезщетението и дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на получаване на поканата до деня на завеждане на иска, която лихва се
начислявала върху частта на наема,който ищцата би получила за периода на
едноличното ползване на леките автомобили от ответника.
С
исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда да постанови
Решение, с което да осъди ответника, да й заплати:
Сумата от 47 613,08
лева, представляваща, сумата от 31320 лв., представляваща обезщетение, за това,
че ищцата е лишена от правото да ползва собствената си 1/2 ид. част от л.а.
Мерцедес МЛ 430, peг. № В 1988 РН, рама № 4JGAB72E8XA077134, цвят - „винено
червен металик”, за 58 месеца в размер
на по 540 лв. на месец, считано от датата, на която ответникът е получил покана
за това - 31.05.2014 год. до датата на завеждането на исковата молба 19.03.2019
год., и сумата от 12180 лв., представляваща обезщетение за това, че ищцата е
лишена от правото да ползва собствената си 1/2 ид. част от л.а. Тойота Айго,
peг. № В 2756 НВ, рама № JTDKG12CX0N618642, цвят - „бял” за 58 месеца в размер
на по 210 лв. на месец, считано от датата, на която ответника е получил покана
за това - 31.05.2014 год. до датата на завеждането на исковата молба 19.03.2019
год., сумата в размер на 4113,08 лв., представляваща обезщетение за забава,
равно на законната лихва върху главниците за периода от 15.03.2016 г. до датата
на завеждане на исковата молба - 19.03.2019 год., ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА
върху главницата 43500 считано от датата завеждане на иска 19.03.2019 год., до
окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищцата редовно призована, не се явявя представлява от процесуален представител
по пълномощие, който поддържа иска. Моли съда да го уважи изцяло, като претендира
направените по делото разноски в размер на 3 834,52 лева, съобразно списък
представен по чл.80 от ГПК.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът по иска е депозирал отговор на искова молба, с който
оспорва иска, както по основание така и по размер.
Твърди,
че искът е недопустим, за претендираното обезщетение за времето преди развода и
молаи съда частично да прекрати производство по иска за периода преди датата на
прекратяване на брака.
В
отговора ответника твръди, че искът е неоснователен, защото ответникът не бил
пречил на ищцата да се ползува от автомобилите съобразно правата си. Твърди,че
ищцата и ответника имали устно споразумение за разпределение на ползването на
автомобилите, като след като тя повредила първия от тях, отново
злоупотребявайки с процесуалните си права и възможности, била отправила към
ответиника покана за ползването, само за да създаде правна привидност, че
ответникът й пречи в това отношение.
По
отношение на ползването на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № В 19-88 РН,
ответника твръди, че не ползва този л.а., не го държи и няма ключ от него, като
същият не бил в движение, а се намирал в съсобствения на страните недвижим
имот, находящ се в с. Константин, Община Елена. В нарушение на техническите
изисквания за експлоатация на автомобила, ищцата теглила с него продължително
време каравана с коне, което довело до прегряване и повреда на двигателя на
автомобила, поради което то не било в годен за експлоатация режим, спряно от
движение и се намирало в недвижим имот, придобит от страните по време на брака
им, като не се ползувало от ответника.
По
отношение на лекият автомобил Тойота Айго с ДК № В 27 56 НВ ответникът не оспорва факта, че те придобит в
режим на СИО и съсобствен между страните
при равни квоти. Оспорва се наличието на надлежна писмена покана, която да
породи за ответника задължение за обезщетяване на ищцата предвид следното:
Ответника
възразява, че не били спазени и правилата за връчване на съдебни книжа, като
към онзи момент –липсвала справка по чл.47 ал.3 ГПК, за установяване на постоянния
и настоящ адрес на адресата на поканата, а на ищцата не било пределно ясно, че
ответникът не бил на този адрес, а на онзи, посочен в съдебното решение за
прекратяване на брака им.
Оспорва
се още, че не било и пуснато уведомление в пощенската кутия на адресата,
противно на изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Въвежда
възражене, че лихвите върху евентуално дължими обезщетения за първите две
години от сочени период от 31.05.2014 година до 15.03.2016 година са погасени
по ДАВНОСТ.
Въвел е
насрещно възлажение за прихващане, под условие, че съдът уважи някоя от
претенциите на ищцата, да прихване от тази сума с вземането на ответника спрямо
нея за:
обезщетение
за обезценката на л.а.Мерцедес с ДК № В 19 88 РН, резултат от причинена му
повреда поради неправилна експлоатация в размер на 5800 лева.;
разходи
по поддръжката на л.а Тойота с ДК № В 27 56 НВ, включително и за заплащане на
местен данък, задължителни годишни застраховки, годишни технически прегледи,
техническо обслужване и подмяна на оборудване в размер на 1200 лева.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание
ответника редовно призован явява се лично и се представлява от процесуален
представител по пълномощие, който поддържа отговора, моли съда да отхвърли
иска, претендира разноски по делото в размер на 2 050 лева, съобразно
представения по чл.80 от ГПК списък.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл.
235 ГПК, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страните по делото са
бивши съпрузи, като сключения между тях гражданския брак с Акт за граждански
брак № 1230/01. 80.2004 год. на Община Варна е прекратен с развод с Решение №
1084/05.03.2015 год. по гр. дело № 12796/2014 год. на ВРС, влязло в законна
сила на 23.07.2015 год. Страните са били във фактическа раздяла от 11.02.2014
год., когата ищцата е предявил иск за развод Вх. № 3464/11.02.2014 год. на ВРС
По време на брака си в
режим съпружеска имуществена общност страните са придобили следните движими
вещи, а именно: л.а. Мерцедес МЛ 430, peг. № В 1988 РН придобит на 31.08.2012
год. и л.а. Тойота Айго, peг. № В 2756 НВ придобит на 20.09.2012 год.
По
делото е представен констативен протокол № 43 том.І, рег. № 1586/2014 год., на
Нотариус Я.Н. с рег. № 011 на Нотариалната камара,и район на действие Районен
съд Варнау съставил този протокол от 30.05.2014 год., с който е удостоверил, че
на 30.05.2014 год.в 12.00 часа, съгласно Нотариална покана, връчена на
27.05.2014 год. до 13.00 часа по реда на чл.47 от ГПК ответника не е явил. В протокола
е отразено, че цитираната поканата е заяевено искане за представяне за ползва
на л.а. Мерцедес МЛ 430, peг. № В 1988 РН и л.а. Тойота Айго, peг. № В 2756 НВ
от ищцата към ответника.
От
допуснатати приета пред ВРС съдебно автотехническа еспертиза от вещото лице Х.К.,
съдът установи, че :
Средния
пазарен наем за ползване на лек автомобил Тойота Айго, с peг. № В 2756 НВ, за
периода от 31.05.2014 год. до 15.03.2019 год. е в размер на 27 501,02
лева.
Необходимите
задължителни разходи за ползването на процесния автомобил за същия период са в
размер на 3 013,54 лева, включващи гражданска отговорност, винетни такси,
Годишен технически преглед, техническо обслужване и поддръжка.
Според
вещото лице, след приспадане на необходимите разходи, ищцата би получила наем
за собствения й дял на л.а. Тойота Айго, peг. № В 2756 НВ в размер на
12 243,74 лева.
Стойноста
на средния пазарен наем на л.а. Мерцедес МЛ 430, peг. № В 1988 РН за периода от
31.05.2014 год. до 15.03.2019 год. е в размер на 65 090,01 лева.
Необходимите
задължителни разходи за ползването на процесния автомобил за същия период са в
размер на 2 190,80 лева, включващи данък МПС Този автомобил не е в
движение. За процесния период не са сключени задължителната застраховка
гражданска отговорност, необходимите винетни такси и Годишен технически
преглед.
Според
вещото лице, след приспадане на необходимите разходи, ищцата би получила наем
за собствения й дял л.а. Мерцедес МЛ 430, peг. № В 1988 РН в размер на
31 449,60 лева.
Общия
размер на средния пазарен наем за посочения период от от 31.05.2014 год. до
15.03.2019 год., за двата процесни автомобила са в размер на 43 693,34
лева. Размера на дължимата лихва, върху тази част на наема, за периода от
31.05.2014 год. до 15.03.2019 год., датата на завеждане на иска е 5 956,12
лева плюс 15 2999,73 лева равно на 21 255,85 лева.
По
делото са разпитани свидетели.
На първоинстанционното
производство е разпитан в качеството на свидетел П.А.М. от показаниятана който,
съдът установи, че през 2014 год. работил в охранителна фирма „Спартак” в гр.
Варна на автопатрул. Бил охранител и шофьор на шефа там. Познавам ищцата от
дискотеката - „Час Пик” или „Култ”, една от двете, защото тогава беше „Час
Пик”, и от приятеля й К., с когота са били приятели. В дискотека през зимата на
2014 год., ищцата е идвала с червена „Опел Корса”. Тя е карала тази кола,
паркирала я и се прибира с нея след работа. Свидетеля смятал че тази кола „Опел
Корса” е на приятелка на ищцата.
По искане на ответника
са разпитани свидетелите И. И.С. негов брат, от показанията на когото съдът
установи, че от началото на 2013 год. страните по делото са се разделили и
заживели разделно. Ищцата заедно с децата е заживяла в гр.Варна. Свидетяля е
чул, че ищцата ще кара мерцедеса, защото с него тегли каравани и коне, с което
се е занимавала. На неговия брат ще остане тойота, марка айко да ползва.
Свидетеля е виждал ищцата да управлява л.а. Мерцедес, след нова година на 2013
г. и после и през 2014 год. След това свидетеля разбрал, че имало някакъв
проблем с мерцедеса и ищцата го е върнала на ответника, за да направи ремонт.
По късно със ответника били предали автомобила на неговия адаш С.. Свидетеля
твръди, че автомобила Мерцедес бил в движение, но прегрявал, закарали го на ход
на ул. „Струга“, но понеже там много се крадели коли го преместили на паркинга на стария му адрес на ответника.
От там го е взел С., но свидетеля не е присъствал там.
От разпита на свидетеля В.Х.
С. съдът установи, че като близък приятел на ответника е запознат със неговата
семейна историяПо време на ремонт на ул. Струга, през август или септември 2014
год., , края на лятото, ищцата дошла, там като управлявала лек автомобил
мерцедес и му оставила на ответника ключовете и документи Поводът е бил да
отремонтира ответника колата, защото била прегряла както след това научил от
ответника. Ищцата заминала с някаква приятелка, с някаква малка кола червена,
не мога да се сетя за марката.
Тази фактическа
обстановка съдът установи, от събраните по делото писмени доказателства, които
кредитира изцяло. Съдът кредитира и показанията на свитедетиля С., макар и
близък родственик на ответника, показанията му се поткрепят от разпита на св.С..
От така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е
неоснователени и недоказан.
Предявените искове са с
правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, чл.84 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Претенцията е за
обезщетение за това, че ищцата е лишена от правото на ползване на процесните
автомобили, като претендираното
обезщетение е равно на месечния наем за тези вещи, заедно с обезщетение за
забава от датата на поканата до датата на завеждане на иска и законната лихва
считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с
правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
За да се уважи иск с
правно основание чл.31 от ЗС, следва да са налице няколко елемента от
фактическа страна, осъществяващи състава на нормата и включващи: наличие на
съсобствената вещ, в която две или повече лица притежават право на собственост,
тази вещ се ползва лично единствено от единия съсобственик, с което пречи на
останалите съсобственици да си служат с вещта по предначначението, от датата на
поканата.
В случая намира разрешението
дадено в Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГК, докладчик съдията М.С., че разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС е приложима при съпружеска имуществена общност, когато при
фактическа раздяла общата вещ се ползва само от единия съпруг.
Безспорно по делото е
установено, че двата автомобила са придобити от страните по делото по време на
брака им и при наличие на въдедената в закона призумпция на чл.21 от СК,
дуействал към момента на придобиването на двага аввтомобила. Това налага извод,
че те съсобственити на двамата съпрузи при равни права, след прекратената
сразвод съпружеска имуществена общност.
Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик съдията И.П. „лично ползване” по
смисъла на чл. 31, ал. 2
от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Ползващият съсобственик
започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта,
което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него.
Хипотезата на чл. 31, ал. 2
от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД
за неоснователно обгатяване.
Обезщетението по смисъла
на чл.31 ал.2 от ЗС е регламентирано като средството за защита на лишените от
възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял
съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от
съсобствениците.
Задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване /покана/ от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик.
Писмената покана по чл. 31, ал. 2
от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
След получаването й ползващия съсобственикът изпада в забава. От този момент
той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет
годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
За да възникне
задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез
лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да ползуват и те
общата вещ, законът изисква наличие - писмено поискване. Писменото поискване по
чл. 31, ал. 2
ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.
В Решение № 84
от 05.06.2014 г. по т. д. № 1220/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., е
посочено, че разпоредбата на чл. 47 от ГПК
намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен
представител, тъй като не се касае до исково производство.
Настощия съдебен състав
намира, че в случая не е надлежно връчена писмена покана като „писмено
поискване“ и елемент от фактичмеския състав на чл.31 ал.2 от ЗС, за да възникне
в полза на ищцата правото на обезщетение, за това че е лишена отправото да
ползва съсобствената вещ съобразно правата си в съсобственоста.
Както се посочи и по
горе, закона не поставя изисквания, на които да отговаря поканата. Закона не
създава и способи за връчване на поканата. Съдебната практика се приема, че
връчването може да се осъществи по различни начини - с нотариална покана, по
пощата, чрез телефакс или други средства.
По делото нотариална
покона от ищцата до ответника не е представена. Представен е по делото
Констативен протокол № 43 том.І, рег. № 1586/2014 год., на Нотариус Я.Н. с рег.
№ 011 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд Варна, от
30.05.2014 год., в който Нотариуса е удостоверил, че на 30.05.2014 год.в 12.00
часа, съгласно Нотариална покана, връчена на 27.05.2014 год. до 13.00 часа на
30.05.2014 год. ответника не е явил пред нотариуса. Констативния протокол / с
констатациите в него/ не замества, задължение и не освобождава страната от от
доказаване на връчване на писмена покана
В протокола е отразено, че нотариалната покана е връчено
чрез залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК, което нотариуса е приел, че
нотариалната покана е връчена редовно на 27.05.2014 год. по реда на чл. 47, ал. 1
от ГПК. Ответника в производството с отговора на исковата молба е
оспорил редовността на връчването на нотариалната покана, както с оглед
възможността за връчване чрез залепване на уведомление, така и редовността на
самото връчване с оглед спазване на изискванията на чл. 47, ал. 1
от ГПК относно адреса на призоваване, мястото на залепване на
уведомлението и спазването на предвидения в чл. 47, ал. 2
от ГПК срок. С оглед направеното оспорване връчването на
нотариалната покана не може да се приеме за редовно, дори и да е извършено при
спазване на останалите изисквания на чл. 47, ал. 1
от ГПК, тъй като не установено адрес където е поставено
уведомлението, който да съвпада с настоящия или и постоянен адрес на ответника.
Не е установено и мястото където е поставено това уведомление – на вратата,
пощенската кутия, вратата на входа или видно място около нея, не е установено и
времето когато е залепено и дали е посочено и къде се намират документите за
връчване.
Всично това
недвусмислено сочи извод, че нотариалната покана не е връчена редовно. При
нередовно връчване последиците се приравняват на липса на покана.
При така изложеното се
налага извод, че писмена покана, до ответника, за да възникне правото на
обезщетение за ищеца не е връчена, а ответника не е изпаднал в забава и недължи
обезщетение по смисъла на чл31 ал.2 от ЗС.
С оглед на неоснователноста
на главния иск то и акцесорните искове по чл.84
ал.2 от ЗЗД и искането за законата лихва върху главницата в размер законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане на
основание чл.86 от ЗЗД са неоснователни и следвада се отхвърлят.
Относно разноските по
производството.
При този изход на спора съдът
следва да присъди в тежест на ищцата да заплати на ищцата сумата от 2050 лева,
представляващи разноски за вещи лица и възваграждение за адвокат защитник.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪЛЯ като
НЕСОНОВАТЕЛН И НЕДОКАЗАН иска на Р.Н.Ч. с ЕГН:********** *** действаща,
действаща чрез процесуален представител по пълномощие, адв. О.М. *** и адрес за
призоваване гр. В., бул. В.В. № .., Офис № .. против С.И.С. с ЕГН:********** и
постоянен адрес *** Б. …, с правно с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, за
СУМАТА от 47 613,08 лева, представляваща: сумата от 31 320 лв.,
обезщетение, че ищцата е лишена от правото да ползва собствената си 1/2 ид.
част от л.а. Мерцедес МЛ 430, peг. № В 1988 РН, рама № 4JGAB72E8XA077134, цвят
- „винено червен металик”, за периода от 31.05.2014 год. до 19.03.2019 год.
датата на завеждането на исковата молба; СУМАТА от 12 180 лв., обезщетение за
това, че ищцата е лишена от правото да ползва собствената си 1/2 ид. част от
л.а. Тойота Айго, peг. № В 2756 НВ, рама № JTDKG12CX0N618642, цвят - „бял” за
периода от 31.05.2014 год. до 19.03.2019 год. датата на завеждането на исковата
молба, СУМАТА от 4113,08 лв., представляваща обезщетение за забава, равно на
законната лихва върху главниците за периода от 31.05.2019 год. до 19.03.2019
год. датата на завеждане на исковата молба, ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
главницата 43 500 считано от датата завеждане на иска 19.03.2019 год., до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Р.Н.Ч. с ЕГН:********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.И.С. с ЕГН:********** и постоянен адрес *** Б. …, сумата от 2050
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: