Р
Е Ш Е Н И Е
№1713
гр.
Перник, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03888 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 ал. 1 вр. чл. 439 ГПК от С.Н.С., ЕГН: ********** ***, чрез
пълномощника му адв. Г.В.– САК, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
с който се иска да
бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 1537.00
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2007г. до 30.04.2009г. включително, сумата от 343,98 лв, представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.05.2007г. до 11.02.2010г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на
126,43лв, за които суми на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен
лист по гр. д. № 1320/2010г. по описа на ПРС.
В
исковата молба се твърди, въз основа на издаден по ч. гр. д. № 1320/2010г. по
описа на ПРС изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело №
1364/2018г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753. В исковата молба се твърди, че
по отношение на процесните вземания е изтекла погасителната давност, поради
което същите не се дължат.
В предоставения от разпоредбата на чл.
131 ГПК срок, ответникът „Топлофикация -
Перник“ АД, с ЕИК: *********, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Излагат се твърдения за прекъсване на
погасителната давност, като това е сторено в хода на предходно изпълнително
дело, образувано от ответника спрямо ищеца – с № 525/2010г. по описа на ЧСИ А.В.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника му адв. Г. В., поддържа
основателността на предявения установителен иск и пледира за уважаването му.
Ответното дружество, представлявано от
процесуалния му представител, оспорва предявената искова претенция, като
неоснователна и пледира за отхвърлянето й.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от приетите по делото и неоспорени доказателства, че по гр. д. № 1320/2010г.
по описа на Пернишки районен съд (архивирано и унищожено впоследствие) е бил
издаден изпълнителен лист от 06.07.2010г., с който С.Н.С., ЕГН: ********** *** е осъден да
заплати на „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 1537.00 лева, представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2007г. до 30.04.2009г.
включително, сумата от 343,98 лв, представляваща законна лихва за забава за периода
от 01.05.2007г. до 11.02.2010г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 18.02.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист, с молба от 13.10.2010г. „Топлофикация – Перник“ АД е поискала
образуването на изпълнително дело, в резултат на което е образувано
изпълнително дело № 525/2010г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № 813 и с район на
действие – Окръжен съд – гр. Перник. С молбата за образуване на изпълнително
дело, взискателя (понастоящем ответник) е поискал и извършването на конкретни
способи за принудително изпълнение – налагане на запор върху вземанията на
длъжника, както и налагане на възбрана върху недвижимите имоти на длъжника.
Впоследствие по делото са извършвани
действия, проучващи имущественото състояние на длъжника (понастоящем ищец). На
17.11.2010г. по делото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
На 07.04.2014г. взискателя по
изпълнителното дело е депозирал молба, с която е поискал извършването на
действия за проучване на имущественото състояние на длъжника, като при
положителен резултат от същите – да бъде наложен запор на вземанията на
длъжника. В изпълнение на тази молба и предвид налични предпоставки за това, на
08.04.2014г. ЧСИ отново е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, при нов работодател на последния.
Впоследствие отново са извършвани
действия за проучване имущественото състояние на длъжника, до 31.03.2016г.,
когато взискателят, с нарочна молба от същата дата, е възложил правомощията по
чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител и е поискал налагане на запор на
вземанията на длъжника. На 22.07.2016г. такъв е бил наложен от страна на ЧСИ
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ТЕ – ГРУП” – гр.
Перник.
С постановление от 14.01.2017г. на
ЧСИ А.В., изпълнителното дело е било прекратено по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК, като на гърба на изпълнителният лист е отбелязано, че последното
валидно изпълнително действие е извършено на17.11.2010г.
От приетите писмени доказателства,
представени с исковата молба на ищеца, се доказва, че въз основа на процесния
изпълнителен лист, на 01.06.2018г. е било образувано ново изпълнително дело
срещу длъжника (в настоящото производство – ответник) – изп. дело № 1364/2018г.
по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753 и район на действие Окръжен съд – Перник,
като с иницииращата молба взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ,
а именно: запор върху налични банкови сметки или доходи на длъжника. Установява
се, че производството по изпълнителното дело е все още на производство пред
ЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.
439 от ГПК, като се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че не дължи сумите, обективирани в процесния изпълнителен лист
поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно
производство/, а именно: погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
С
оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се
посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта
за изпълнение факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК.
На
следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която
се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По
време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес
да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване
на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона
срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да
настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо,
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният
иск е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д.
№ 1364/2018г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, с рег. № 753, с район на действие
Окръжен съд – гр. Перник, като производството по това изпълнително производство
продължава да е висящо, тъй като не са събрани вземанията на взискателя,
съобразно приложения изпълнителен лист, както и тези, досежно лихви и направени
разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е
изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са
настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг
вид защита.
Поради изложеното,
съдът намира, че ищицът имат правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че предявеният
иск е допустим и дължи произнасяне по него.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Както беше
обсъдено по-горе, в полза на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: ********* е издаден изпълнителен лист от 06.07.2010г. по гр. д. № 1320/2010г. по
описа на ПРС за сумата от 1537.00 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2007г. до 30.04.2009г. включително, сумата от 343,98 лв, представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.05.2007г. до 11.02.2010г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Въз
основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, е образувано изп.
дело № 525/2010г. по описа на ЧСИ А.В.,
а впоследствие и изпълнително дело № 1364/2018г. по описа на ЧСИ С.Б..
Тъй като след 17.11.2010г., когато по
изп. дело № 525/2010г. е наложен запор върху вземанията на длъжника, в
продължение на две години от взискателя и от съдебния изпълнител не са
предприети действия по изпълнението, то, считано от 17.11.2012г.,
изпълнителното производство е прекратено ex lege, а всички следващи
действия – ирелевантни, като извършени по прекратено вече производство.
Не се установява
от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради което заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист, е влязла
в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на
длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди
изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съответно
от датата на влизане в сила на заповедта – най-късно на 06.07.2010г. (предвид
липсата на доказателства в тази насока, съдът приема, че е влязла в сила
най-късно на датата, на която е издаден процесния изпълнителен лист), започва
да тече и нов 5-годишен давностен период за вземанията.
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на
правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно:
дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително
производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците
от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 17.11.2010г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент,
обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от
същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно,
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала
да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 18.11.2012г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ,
бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При
влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане
не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018
г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров,
съгласно което „Влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. В същия смисъл са и Решение
№ 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд Перник,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр.
дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник, както и Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Предвид
горното, към 01.06.2018г.,
когато е депозирана молба от взискателя (понастоящем ответник) за образуване на ново изпълнително дело – изп. д. № 1364/2018г. по описа
на ЧСИ Ст. Бадев, давността е
изтекла (на 17.11.2017г.), тъй като са изтекли необходимите 5 години от датата
на прекратяване на предходното изпълнително дело. Всички последващи действия, извършени по
новообразуваното (и неприключило към момента) изпълнително производство са
ирелевантни, тъй като са насочени към вземания, вече погасени по давност и не
почиват на каквото и да било правно основание. Същевременно, изпълнителните
действия – налагане на запор от 08.04.2014г. и 22.07.2016г., извършени по
изпълнително дело № 525/2010г. по описа
на ЧСИ А.В., също не са годни да прекъснат течението на давността, доколкото са
били извършено по прекратено вече по „перемция” изпълнително дело.
Предвид
характера на делото, тежестта на доказване в процеса се носи от ответника, като
същият следва да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им по
давност поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността. В този смисъл, по делото не са
ангажирани достатъчно по обем доказателства, които да обосноват неоснователност
на предявените искови претенции.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен, поради което и следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1537.00 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.03.2007г. до 30.04.2009г. включително, сумата
от 343,98 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.05.2007г.
до 11.02.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от
18.02.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото в размер на 126,43лв, за които суми на ответника по
настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1320/2010г. по описа на
ПРС.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 511.50
лв., от които: 400.00 лева за адвокатско възнаграждение и 111.50лв. за държавна
такса.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Н.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ
на „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 1537.00 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.03.2007г. до 30.04.2009г. включително, сумата
от 343,98 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.05.2007г.
до 11.02.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от
18.02.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
разноски в размер на 126,43лв, за които суми на ответника по настоящото дело е
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1320/2010г. по описа на Пернишки районен
съд, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на С.Н.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** , сумата от 511,50лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.