РЕШЕНИЕ
№……
гр.Перник, 27.07.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
при секретаря : Лили
Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05611, по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата молба
обстоятелства Б.С.Ф. с ЕГН **********, моли да бъде установено по отношение на
ответницата Е.Т.М. с
ЕГН **********,че към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ****/****г.
по описа на PC – Перник, му дължи сумата от 3000.00лв. - главница, произтичаща от неплатена зае сума
по Договор за заем от **.**.****г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.06.2019
год./датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 3786.00лв. представляваща неустойка по договора, като му
се заплатят и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез служебно назначения му представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил така предявените искове по основание и размер, като моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:
По делото е представен сключен Договор за заем от **.**.****г., между Е.Т.М., в качеството си на заемател и Б. С. Ф.,
в качеството си на заемодател, както и разписка от същата дата, че последният е
предал на заемателя сумата в размер
на 3000лв. за срок от 3 месеца от датата на сключване на договора за заем.
Посочените писмени доказателства
са били оспорени от ответната страна относно автентичността им, поради което и
съдът на основание чл.193 от ГПК, е открил производство по оспорване истинност
на посочените документи, като е указал на ответната страна, че тежестта на
доказване неистинността пада върху нея.
След извършена проверка по реда на
чл.194, от ГПК, и вземайки предвид показанията на свидетеля Вероника Сергиева
Филипова – сестра на ищеца, ценени по
реда на чл.172 ГПК, на които съдът дава вяра, съдът намира, че оспорване не е
доказано, като съответно документите не се явяват неистински и неавтентични.
Показанията на свидетелката Ц.Р.В.
не опровергават, показанията на посочената свидетелка, разпитана по искане но
ищцовата страна. Същите само категорично сочат , че страните са се познавали но
не опровегават факта на сключване на договор за заем между същите.
Заемателят Е.М. се е задължила да
върне заемната сума до 10.09.2017г. на заемодателя.
Предвид всичко изложено съдът приема, че е налице сключен договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1
от ЗЗД, поради което ищеца е доказал съществуването на такъв договор, както и
че сумата е получена от ответника.
Налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск.
Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора и факта, че е
изправната страна по него. Последното се установява с предаването на сумата, установено
със събраните писмени и гласни доказателсва по делото, като по този начин ищеца е изпълнил
задължението си по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва
неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би могло да се докаже от
твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на изпълнението, но доказателства в тази насока е следвало да
представи ответника, нещо което той не е направил. От изложеното следва, че
искът за възстановяване на сумата от 3000.00 лева, трябва да бъде уважен, до пълния предявен
размер, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по договора между
страните.
Съгласно чл.5, от договора във вр. с чл. 1
заемателят поради неизпълнение на задължението си следва да дължи и неустойка в
размер на 0.2% от дължимата сума за всеки просрочен ден, заедно със законната
лихва за забавено плащане.
В чл.6 ал.2 от договора отново е посочено , че при невръщане на сумата от
заемателя, той ще дължи неустойка заедно със законна лихва за забавено плащане
от датата на просрочието.
Съгласно 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди, като съответно в ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
Съдът намира, за неоснователни доводите на ответната страна, че така уговорената неустойка между страните е нищожна, тъй като е уговорена в прекалено голям размер , поради което и противоречи на добрите нрави. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 984/2009 г., I т. о., ТК,/ Неустойката може да се приеме за нищожна, само ако единствената й цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции, включително и санкционната такава. Сама по себе си уговорената неустойка без краен предел и без фиксиран срок не е нищожна. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Неоснователни са доводите на ответната страна, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, поради липсата на краен момент на начисляване, така й поради по дневното й определяне в размер на 0.2% за всеки просрочен ден. Сама по себе си така уговорената неустойка без краен предел и без фиксиран срок не е нищожна. В случая твърдяната прекомерност на неустойката е в резултат на продължилото повече от три години неизпълнение от страна на ответницата за заплащане на заетата сума, а не поради начина на уговарянето й.
Същевременно
обаче, доколкото не се твърдят и не се доказват вреди за ищеца по големи от
обичайните касаещи забавено плащане, съдът намира, че така уговорената
неустойка следва да се намали до размера на законната лихва за забавено плащане
за периода от изискуемата на вземането до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда чл.92 ал.2 ЗДД, тъй като в противен случай за
ищеца би било налице неоснователно обогатяване,
като неустойка би и излязла извън присъщите й функции,
включително и санкционната такава и съответно би се
явила нищожна клауза.
След изчисление с
програмен продукт АПИС, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди
неустойка в размер на 527.50 лева, представляваща неустойка размер на законната лихва за периода 10.09.2017г.,
до 04.06.2019г., като за разликата до пълния предявен размер от 3786.00 лева
иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.86 от ЗЗД, ответника следва да бъде осъден и да заплати законната лихва за забавено
плащане върху сумата от 3000.00 лева считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 04.06.2019г.,
до окончателното изплащане на
сумата.
Процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерно
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ищеца, както и искане за допълнително възнаграждение, доколкото са били
проведени 4 с.з. по делото. Съдът намира възражението за основателно, предвид
правната и фактическа сложност на делото. Съобразявайки се с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на иска,
както и с проведените съдебни заседания, съдът намира, че изплатеното в полза
на процесуалния представител на ищеца възнаграждение следва да бъде намалено на
500.00 лева в заповедното производство и
550.00 лева в настоящето, което е над минималния размер. С оглед горното и предвид представения списък
на разноските по реда на чл.80 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и сумата
общо от 764.74 лева, направени разноски
по делото в настоящето производство и в заповедното производство, изчисление
съобразно уважената част на исковите претенции.
Следва да се остави без уважение
искането на служебния защитник на ответника за увеличаване на възнаграждението,
тъй като отложените и проведените съдебни заседания, са по повод искания на
същата страна за отлагане на делото с оглед събиране и ангажиране на
доказателства.
С оглед изложеното районният съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.Т.М.
с ЕГН **********,***2, че дължи на Б.С.Ф. с ЕГН **********
***, със служебен адрес: гр. С., бул. „М." № *вх. А, ет. 4, ап.*чрез адв.К., сумата от 3000.00лв. представляваща главница, по Договор за заем от **.**.****г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2019 год./датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 527.50
лева, представляваща неустойка по договора, като за разликата до
пълния предявен размер от 3786.00лв., неустойка по договора ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Т.М. с ЕГН **********,***2, да заплати
на Б.С.Ф. с
ЕГН ********** ***, със служебен адрес: гр. С., бул. „М." № *вх. А,
ет. 4, ап.*чрез адв.К.,, сумата
от 764.74 лева, направени разноски по делото в настоящето производство
и в заповедното производство по ч.гр.д № 0****/****г. на ПРС, изчисление
съобразно уважената част на исковите претенции.
След влизане в сила на решение да се върне ч.гр.д № 0****/****г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :