№ 137
гр. Смолян, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500275 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх. №4412/15.07.2021г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
МВР,представлявана от главен комисар Николай Николов - директор,чрез
процесуален представител ст.юрисконсулт Светослав Стоянов, срещу
решение № 212/ 28.06.2021 г., постановено по гр.дело №235/2021 по описа на
районен съд – Смолян, в частта, с която Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР на основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е осъдена да заплати на С. АР. К., сумата от 1
727,68 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения
извънреден труд в периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г„ ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.02.2021 г. Счита, че решението в
обжалваната му част е неправилно и моли за отмяната му и постановяване на
друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Намира ,че решението в
обжалваната му част е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на
нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от Закона за министерството на вътрешните работи.Периодът, за
който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд
след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 01.01.2018
г. до 17.02.2021 г. Твърди ,че през този период са действали няколко наредби,
които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
1
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР:
- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г. до 09.01.2020 г.
- Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи - ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до
02.11.2020 г.
- Наредба № 81213-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията
и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1
и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 93 от 30
октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г.
- Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията
и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември
2020 г., в сила от 01.01.2021 г.Твърди ,че с последните промени в ЗМВР /ДВ.
бр.60 от 7 Юли 2020 г./, законодателят още по- ясно и точно разписва
спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, а именно: „Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал. 1.“.Счита ,че правоотношенията по служба уредени в
специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и
служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и
задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно
специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения.
За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени
8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 Кодекса на
труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при
сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
2
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при
работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от
КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна,
определена в КТ е максимум 12 часа. Счита ,че това само по себе си доказва,
че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от
общия, като законодателят е съобразил това е разделянето на служителите по
ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани
права, които от своя страна са скрепени и с В подкрепа на тезата, че в
Министерството на вътрешните работи е налице равнопоставеност и
обособеност спрямо права и задължения е решението на законодателя да
обособи служителите в три групи съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР:-
държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението; държавни служители;лица, работещи по трудово
правоотношение. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на
държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл.
142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1,
т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено,
че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при
условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на
препращане към кодекса на труда законодателят изрично /пряко/ е посочил
съответните разпоредби. Твърди че с оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително
възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на
основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за
прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-
благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата
продължителност - до 280 часа за година по чл. 187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други.
Това далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение.
Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със
самостоятелна функция и значение. Счита ,че предвидените условия за
разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен
труд.Счита ,че нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди
изменението /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./ е регламентирана в законовата
норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал.
3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния
труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово
правоотношение.Твърди ,че законодателя е посочил , че работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е
3
достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това
пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този
труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума за претенция за
извънреден труд Поради това намира ,че нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187,
ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ — 8 часа : 7 часа, което е
равно на 1,143. Същият принцип е възприет и след изменението.За
държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от
ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часова продължителност, счита че той не се трансформира в дневен такъв, а
се заплаща по смисъла на Заповед № 812la- 791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час.Поради това намира , че мотивите на
районния съд за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са
несъстоятелни. Не се доказа, че е налице и неизплатен извънреден труд за
съответното тримесечие. Видно от приложените платежни бележки на
служителя са изплатени всички дължими суми.Намира ,че не е мотивиран по
никакъв начин извода на районен съд –Смолян , на който се основава
решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден
труд.Поради това счита, че не се прави разлика между нощен и извънреден
труд по ЗМВР. Въпрос, който е подробно засегнат в отговора на исковата
молба. Претендира се допълнително възнаграждение за извънреден труд,
което всъщност е на труд положен и попадащ в рамките на 24 - часовите
дежурства на служителя. Ако съдът счита, че към служебното
правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то счита ,че не следва да
удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. Намира ,че целта на този коефициент е да определи
така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7
часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Счита ,че в
тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на
чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на
извънреден труд. Счита че извънреден труд би бил налице само, ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време.Поради това дори и при прилагането на общите трудови
норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията
си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент
4
1,143 да служи за генериране на извънреден труд.Твърди ,че за работещите по
трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава
иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.Счита ,че обратното решение, което е възприето от
първоинстанционния съд - при преизчисляване на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 получените допълнителни часове да се заплащат като
извънреден труд би поставило в по- неблагоприятно положение работещите
по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни
правоотношения са регламентирани от ЗМВР.Моли въззивния съд да се
произнесе в този смисъл.Прави възражение за прекомерност на разноските,
включително и на претендирания адвокатски хонорар, поради липса на
фактическа и правна сложност по отношение на предмета на спора по
делото.Претендира юриск. възнаграждение
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№4692/29.07.2021г. от С. А. К. , с ЕГН********** и адрес: с. Търън, общ.
Смолян, обл. Смолян, чрез пълномощника си адв. В.И.Р. ,като моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение на районен съд –Смолян
като законосъобразно и обосновано постановено по подробни съображения
изложени в писмения отговор. Счита ,че спор относно факта, че доверителят
и в исковия период е в служебно правоотношение с Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) - Смолян при
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР
София няма. Не се оспорва и заключението на вещото лице и констатациите в
него относно размера на евентуално полагащото се възнаграждение за
извънреден труд. Спорно по делото е прилагането на закона и по-конкретно
наличието на правна възможност за превръщането на нощния труд в дневен и
наличието на задължение за заплащането на възнаграждение, в следствие на
това преизчисление.Счита че обжалваното решение е съответно на
приложимия по време материален закон. Липсата на специално правило,
въвеждащо методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР счита ,че не означава законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от доверителя ми часове нощен
труд в дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна,а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Намира ,че тази празнота следва
да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
както приема районен съд -Смолян с обжалваното решение. Тази разпоредба
от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
5
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент е 1,143, който се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл. 136, ал. 3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл. 140 от КТ/. Твърди
,че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -
1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия
резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел
подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Намира ,че правилно районният
съд е приел, че разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР.Счита за
неоснователно е възражението, касаещо липсата на разграничение между
нощен труд и извънреден труд. В случая се касае за сумарно изчисляване на
положения труд. Съдът е уважил предявения иск, съгласно заявеното с
исковата молба искане в изведения петитум.Поради това моли въззивния съд
да потвърди в обжалваните части решението на районен съд Смолян като
законосъобразно и обосновано .Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при МВР
–София се представлява от юриск.Стоянов ,който поддържа въззивната
жалба и моли в обжалваната част да бъде отменено решението на районен
съд –Смолян и отхвърлени предявените искове Представя писмена защита
Претендира юриск. възнаграждение
Въззиваемият С. АР. К. , редовно призован не се явява .Вместо него
пълномощникът му адв.Р. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди решението на районен съд
Смолян в обжалваните части като законосъобразно и обосновано
постановено.Представя писмена защита.Претендира разноски по представен
списък.
Смолянсдкият окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предявени са били от С. АР. К. обективно съединени искове-
главен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
за сумата от 2 004,22 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 01.01.2018 –
17.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
6
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
възнаграждението и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 289,15 лв.,
считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, за което
е дължимо всяко месечно възнаграждение до 17.02.2021 г. – датата на
подаване исковата молба и разноски по делото .
Няма спор между страните , че С.К. работи по служебно
правоотношение с ответника в процесния период,като до момента изпълнява
длъжността командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна
дейност“ при РСПБЗН – Смолян при РДПБЗН – Смолян при ГДПБЗН при
МВР - София и полага труд на смени.
Пред първата инстанция е била назначена , изслушана ,приета и
неоспорена СИЕ ,от която се установява, че ищеца като държавен служител
в системата на МВР работи на смени, съгласно изготвени месечни графици
при сумирано отчитане на работното време. За периода 01.01.2018 –
17.02.2021 г. е положил нощен труд общо 1 686 часа /221 нощни смени/, от
които 60 часа положени в официални празници които часове отработен
нощен труд са начислени по ведомост и изплатени на основание чл. 179, ал. 2
ЗМВР като допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час, без да са
преобразувани в дневен труд. За изработените часове през дните на
официални празници на ищеца е изплатено пълното дължимо възнаграждение
за работа на официални празници в размер на 100 % от основното месечно
възнаграждение, както и за всеки отработен час извънреден труд е получавал
увеличена с 50 % часова ставка. Вещото лице е установило ,че положените
часове нощен труд, не са преобразувани в дневен труд. В таблица към
заключението по тримесечия е извършено преобразуване на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ,
в резултат на което е приравнен нощният труд в дневен в размер на 1 859 часа
и е определен положен извънреден труд в размер на 232 часа, които са над
нормативно определените 70 часа на отчетен период /видно от колона 4 от
таблицата към заключението/, на стойност 2 004,22 лв., които не са начислени
и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка.
Дължимата лихва по тримесечия към 17.02.2021 г. е определена от в.л. в
размер на 289,15 лв..
Въззивният съд намира, че решението на районен съд –Смолян в
обжалваните части следва да се потвърди, като се имат предвид изложените
от Смолянския районен съд мотиви на основание чл.272 ГПК. По
оплакванията в жалбата и допълнителните доводи с оглед решението от
24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, заради което сегашното беше
спряно, настоящият състав съобразява следното: Съгласно чл. 176 от ЗМВР,
брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън
редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от
7
ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на
вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за период от три
месеца. Според ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с
приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС по адм. дело №5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по
адм.д. №8601/2019 г. на ВАС. Също така, чл.187 ЗМВР е изменен със
ЗИДЗМВР, обн. В ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както и със
ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои
изключения. След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., и
предвид уважената част от иска за периода 01.07.2017 г. – 03.08.2020 г.,
отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г.,
отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2
изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
8
отработени часове за отчетния период.“ Издадените след нея и отменени от
ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен
труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г. Така
при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумирано
отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване,
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ
следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
работно време /7 часа/. Противното разбиране, изложено във въззивната
жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които
получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е
решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни
служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане
на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е,
че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала. Липсата на
уредба може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на
закона, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази
насока. Тук следва да се отчете, че въззиваемият е лице със статут на
държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДС и
ЗМВР, както и горните наредби, съдържат специални норми, уреждащи
ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата
със статут на държавни служители от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, спрямо които се прилагат правните разрешения,
предвидени в КТ. Определеният максимален брой часове нощен труд от 8
часа съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР не установяват
9
нормална продължителност на нощния труд, а представляват максималният
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В
чл. 187, ал. 3 изречение последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр.
60/07.07.2000 г./ е посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочената
разпоредба не определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която
да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово
правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а не на
коефициент 1, 143. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд
средно в размер на 8 часа за всеки 24- часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. От друга
страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020
г./, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (така е посочено и в чл. 2 ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и
2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на
тези по приложението на чл. 136, ал. 1 -3 КТ, според които нормалното
работно време е установено за работния ден и за работната седмица, като за
работния ден то е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8
часа, а за работната седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като
продължителността на работния ден е установена с оглед на дневната, а не на
нощната част от денонощието. Работното време се дели на два вида: дневно
(или денно), при което трудът се полага през денната част на денонощието, и
нощно работно време, при което трудът се полага през нощната част на
денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната регламентация
на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ. В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011
г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност на работното
време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на работното
време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи служителят
не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по[1]продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение по
счетоводната експертиза е видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от
по 8 часа, след превръщането на отработените нощни часове в дневни,
полученият брой часове надхвърля установеното работно време, поради което
разликата се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой
нощни часове за периода като норма часове, разликата е извън тази норма и е
извънреден труд. Поради това липсва смесване на понятията „нощен труд“ и
10
„извънреден труд“ от районния съд.
Изложените дотук изводи не противоречат и на постановеното Решение
от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по
преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със същия предмет на
спора. С това решение не се отговаря конкретно на основния спорен по
настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на
трудовите правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в
МВР, доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени
общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива
норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Независимо от това следва да се подчертае, че
съда на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-
голяма част от българските съдилища (в това число и настоящият) до този
момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и чл.12,б.“а“ от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е
по[1]кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други
мерки за защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че
Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния
труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на
принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза
на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. В т.79 от
решението на СЕС е посочено, че ,ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от
нея цел. Както е установено по делото и съгласно натрупана съдебна
практика, в ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична
регламентация за възможността положеният труд да бъде адекватно
възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на
жалбоподателя "компенсационни механизми“ като например това, че
служителите имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително включително и за приравнения
11
трудов стаж, че получават завишено заплащане, обезщетения и т.н. Относно
посочените допълнителни материални стимули и нематериални
блага,предвидени в ЗМВР за служителите, не може да се приеме, че
представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на
Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези
придобивки ползват всички служители на МВР, а не само полагащите нощен
труд, поради което на тях не може да се придава качеството на обезщетение,
след като не са насочени специално към категорията служители, полагащи
нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността
на труда им през нощта, а обхващат всички, работещи в системата на МВР.
Следователно, с оглед даденото в решението на СЕС разрешение, нощният
труд на служителите по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван,
но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено
такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния
труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение,
каквато е имало в отменената Наредба от 2014 г. В решението на СЕС е
изложено, че липсата на механизъм в следващите наредби от 2015 и 2016 г. за
преобразуване на нощните часове в дневни се обясняват със съображения от
правен и икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява
допустимата от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането на работниците от частния и от
публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.
Решението в останалите части не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените разноски във въззивното
производство,представляващи адв. възнаграждение за адв.Р. в размер на 450
лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на това възнаграждение.
Спорът не е без каквато и да е правна сложност, изложени са от
пълномощника на въззиваемия и доводи по решението на СЕС от 24.02.2022
г.,депозиран е писмен отговор на въззивната жалба ,писмена защита и
пълномощника се е явил в съдебно заседание, затова жалбоподателят следва
да поеме пълния размер на тези разноски.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 212/28.06.2021г г. по гр.дело №
235/2021 г.по описа на районен съд-Смолян , в частта с която е осъдена
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР
- София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ №
171А, представлявана от главен комисар Николай Славев Николов , на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на С. АР.
К., ЕГН **********, от с. Търън, общ. Смолян, сумата от 1 727,68 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения извънреден
12
труд в периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.02.2021 г., в частта ,с която е осъдена Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – София
да заплати на С. АР. К., ЕГН **********, от с. Търън, общ. Смолян,сумата от
286,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за всяко месечно възнаграждение за извънреден труд,
за периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно
тримесечие, в което е положен извънреден труд, до 17.02.2021 г., в частта, с
която е осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР – София да заплати на С. АР. К., ЕГН **********, от
с. Търън, общ. Смолян, направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 351,39 лв., пропорционално на уважената част от исковете,в частта
, с която е осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР - София, да заплати по сметка на РС - Смолян сумата
от 239,11 лв., от която 119,11 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение
на вещо лице,като законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението " при МВР-гр.София да заплати на С.А. К. ,ЕГН-**********,
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв./четиристотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване поради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13