РЕШЕНИЕ
№ 2691
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия А.
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Емилия А. Въззивно гражданско дело №
20231100500238 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от С. В. А., както и по
насрещна въззивна жалба на Н. И. Х. срещу Решение № III–139-
20017560/28.02.2022 г., поправено с Решение № 20067248/15.11.2022 г.,
постановени по гр. д. № 6386/2021 г. и присъединеното гр. дело № 49902 по
-ти
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 139 състав, с което са:
- ОТХВЪРЛЕНИ предявените от С. В. А., ЕГН **********, против Н.
И. Х., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 51, ал. 4 СК - за
промяна на местоживеенето на детето, общо на страните - И. Н. Х., род.
******* г., от България в Германия , за изменение на режима на контакт
на бащата с детето, определен със споразумение, одобрено с определение от
14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик, в такъв, съобразен е
местоживеене на детето в Германия, и с основание чл. 127а, ал. 2 СК за
заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и
пътуването му в чужбина до пълнолетие, в условията на евентуалност - за
срок от 5 години, до държавите членки на ЕС, Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република
Македония, Конфедерация Швейцария, Република Черга гора, Босна и
Херцеговина, САЩ, Канада, Ватикана, Руската Федерация, Република Турция
1
и Княжество Монако;
- ОТХВЪРЛЕН е предявеният от Н. И. Х., ЕГН **********, против С.
В. А., ЕГН **********, иск е правно основание чл. 51, ал. 4 СК за промяна
на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето,
определени със споразумение, одобрено е определение № 14.01.2020 г. по
гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик - от майката на бащата;
- ИЗМЕНЕНО Е, на основание чл. 51, ал. 4 СК споразумение,
одобрено с определение от 14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019 г., на PC-
Пазарджик, в частта му, в която е определен режим на контакт между бащата
Н. И. Х., ЕГН **********, и детето И. Н. Х., ЕГН **********, и е определен
следния режим на контакти:
1. през първите четири месеца
бащата има право да се среща с детето всяка втора и четвърта събота от
месеца за времето от 10:00 до 12:00 часа в Център „Отворена врата“ с адрес:
София, ж.к. „*******“, ул. „*******, телефон: ******* - З.М., ел. поща:
********** като се задължава майката да осигури
присъствие на детето.
2. след този четиримесечен период
бащата има право да се среща с детето си всяка втора и четвърта събота
от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа без преспиване, в гр. София, на място,
посочено от майката и с право на последната да присъства или да изпрати
пълнолетно лице, което да присъства,
2. след изтичане на четиримесечния период по т. 2
бащата има право да взема и вижда дъщеря си за всяка втора и четвърта
събота от месеца от 10:00 часа до 16:00 часа без преспиване, в гр. София, като
взема и връща детето от дома на майката в гр. София,
2. след изтичане на периодите по т. 1, 2 и 3
бащата има право на контакт с детето си, както е определен в
споразумение, одобрено с определение от 14.01.2020 г. по гр.д. № 529/2019 г.,
на РС-Пазарджик.
Въззивницата по въззивната жалба и въззиваема страна по насрещната
въззивна жалба С. В. А. твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Изложени са съображения.
Моли да се отмени постановеното решение изцяло и да се уважат като
основателни и доказани исковите претенции, като на основание чл. 127а, ал. 4
от СК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
С уточнителна молба, /подредена на лист 518 от делото на СРС/,
депозирана на 28.11.2022 г. пред Софийски районен съд, въззивницата е
посочила, че изцяло поддържа депозираната въззивна жалба, както и
депозирания отговор на насрещна въззивна жалба. Уточнява, че така
депозираните въззивна жалба и отговор на насрещна въззивна жалба
изхождат лично от нея. Прави уточнение, че обжалва решението по гр.дело №
6386/2021 г. в частите, в които съдът:
2
- отхвърля предявените от нея против Н. И. Х. искове с правно
основание чл. 51, ал.4 от СК - за промяна на местоживеенето на детето И. Н.
Х., род. ******* г., от България в Германия, за изменение на режима на
контакт на бащата с детето, определен със споразумение, одобрено с
определение от 14.01.2020 г. по гр.дело № 3529/2019 г. на PC-Пазарджик, в
такъв съобразен с местоживеенето на детето в Германия, и с основание чл.
127а, ал. 2 СК за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на
детето и пътуването му в конкретно посочени държави;
-в частта, в която на основание чл. 51, ал.4 СК е изменено
споразумение, одобрено е определение от 14.01.2020 г. по гр.дело №
3529/2019 г. на PC-Пазарджик, в частта, в която е определен режим на контакт
между бащата Н. И. Х. и детето И. и е определен друг режим на лични
контакти.
Въззиваемата страна и въззивник по насрещната въззивна жалба Н. И.
Х. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва и моли да бъде
оставена без уважение.
С насрещната въззивна жалба, депозирана от Н. И. Х., горепосоченото
решение се обжалва, в частта, в която са отхвърлени като неоснователни
исковете му, предявени срещу С. А. по чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 51, ал. 4 СК –
за промяна местоживеенето на детето при бащата и упражняване на
родителските права занапред от него, респ. за определяне режим на лични
отношения между майка и дете и определяне размер на издръжката, дължим
от майката.
Моли да се уважи насрещната въззивна жалба, като се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се
предостави на него упражняването на родителските права относно детето И.,
да се промени местоживеенето на детето при него, да се определи режим на
лични отношения между майка и дете и да се осъди майката да заплаща на
малолетната си дъщеря И., чрез нейния баща и законен представител Н. И. Х.,
ежемесечна издръжка в минималния размер за страната от 162.50 лв. от
датата на подаване на исковата молба в съда, до отпадане на основанията за
заплащането й, предвидени в СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното й
изплащане.
Въззивницата по въззивната жалба и въззиваема страна по насрещната
въззивна жалба С. В. А., е депозирала отговор на насрещната въззивна жалба
с който я оспорва и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба, депозирана от С. В. А., както и насрещната въззивна
жалба, депозирана от Н. И. Х., са допустими. Подадени са в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК, респ. в срока по чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, от страни, имащи
правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за
установено следното:
3
Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба от
02.02.2021 г. на С. В. А., която е предявила против ответника Н. И. Х. искове е
правно основание чл. 51, ал. 4 СК - искане за промяна на местоживеенето на
детето, общо на страните - И. Н. Х., род. ******* г., от България в Германия,
изменение на режима на контакт на бащата с детето, определен със
споразумение, одобрено с определение от 14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019
г., на PC-Пазарджик, в такъв, съобразен с местоживеене на детето в Германия
и посочен в молба-уточнение от 12.02.2021 г., заместване съгласието на
бащата за издаване на паспорт на детето и пътуването му в чужбина до
пълнолетие, в условията на евентуалност - за срок от 5 години, до държавите-
членки на ЕС, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Република Сърбия, Република Македония, Конфедерация Швейцария,
Република Черна гора, Босна и Херцеговина, САЩ, Канада, Ватикана,
Руската Федерация, Република Турция и Княжество Монако. Моли за
допускане на предварително изпълнение на решението в частта за
пътуванията на детето в чужбина.
Ответникът Н. И. Х. е оспорил исковете като неоснователни по
подробно изложени съображения, като е поискал отхвърлянето им.
С искова молба от 27.08.2021 г., по която е образувано гр. дело №
49902/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, впоследствие
присъединено към гр. дело № 6386/2021 г. по описа на Софийски районен
-ти
съд, 139 състав, Н. И. Х. е предявил искове с правно основание чл. 51, ал. 4
СК - за промяна на упражняването на родителските права и местоживеенето
на детето, определени със споразумение, одобрено с определение №
14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик - от майката на
бащата. Сочи, че детето е имало добра емоционална връзка с бащата, който
има и родителски капацитет да го отглежда, но контактът е прекъснат от
страна на майката. Желае да отглежда детето в България. Претендира
разноски.
Първоинстанционният съд с Определение № 20183941/11.09.2021 г.,
постановено по гр. дело № 6386/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III
-ти
ГО, 139 състав, като е приел, че гр. дело № 49902/2021 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, ГО, 89 състав, и гр. дело № 6386/2021 г. по описа
-ти
на Софийски районен съд, III ГО, 139 състав, са по искове с правно
основание чл. 51, ал. 4 СК във връзка с едно и също дете, общо на страните, е
намерил, че са налице предпоставките на чл. 213 ГПК и по-късно
-ти
образуваното дело на СРС, 89 състав, следва да бъде присъединено към по
-ти
рано образуваното дело на 139 състав на СРС, тъй като двете дела имат
връзка помежду си и са между едни и същи страни. Ето защо с Определение
№ 20183941/11.09.2021 г., постановено по гр. дело № 6386/2021 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, III ГО, 139 състав, е присъединено, на основание
-
чл. 213 ГПК производството по гр. дело № 49902/2021 г. по описа на СРС, 89
4
ти-ти
състав, към гр. дело № 6386/2021 г. по описа на СРС, 139 състав.
Ответницата по сочената претенция С. В. А. е оспорила същата с
твърдения, че бащата няма родителски капацитет, емоционалната връзка
баща дете е прекъсната по вина на бащата, като счита, че е в интерес на детето
то да се отглежда от майката, както досега.
С Решение № III–139-20017560/28.02.2022 г., поправено с Решение №
20067248/15.11.2022 г., постановени по гр. д. № 6386/2021 г. и
присъединеното гр. дело № 49902 по описа за 2021 г. на Софийски районен
съд, 139-ти състав, са:
- ОТХВЪРЛЕНИ предявените от С. В. А., ЕГН **********, против Н.
И. Х., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 51, ал. 4 СК - за
промяна на местоживеенето на детето, общо на страните - И. Н. Х., род.
******* г., от България в Германия, за изменение на режима на контакт на
бащата с детето, определен със споразумение, одобрено с определение от
14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик, в такъв, съобразен е
местоживеене на детето в Германия, и с основание чл. 127а, ал. 2 СК за
заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и
пътуването му в чужбина до пълнолетие, в условията на евентуалност - за
срок от 5 години, до държавите членки на ЕС, Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република
Македония, Конфедерация Швейцария, Република Черга гора, Босна и
Херцеговина, САЩ, Канада, Ватикана, Руската Федерация, Република Турция
и Княжество Монако;
- ОТХВЪРЛЕН е предявеният от Н. И. Х., ЕГН **********, против С.
В. А., ЕГН **********, иск е правно основание чл. 51, ал. 4 СК за промяна на
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето,
определени със споразумение, одобрено е определение № 14.01.2020 г. по
гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик - от майката на бащата;
- ИЗМЕНЕНО Е, на основание чл. 51, ал. 4 СК споразумение, одобрено
с определение от 14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик, в
частта му, в която е определен режим на контакт между бащата Н. И. Х., ЕГН
**********, и детето И. Н. Х., ЕГН **********, и е определен следния режим
на контакти:
1. през първите четири месеца
бащата има право да се среща с детето всяка втора и четвърта събота от
месеца за времето от 10:00 до 12:00 часа в Център „Отворена врата“ с адрес:
София, ж.к. „*******“, ул. „*******, телефон: ******* - З.М., ел. поща:
*******com, като се задължава майката да осигури
присъствие на детето.
2. след този четиримесечен период
бащата има право да се среща с детето си всяка втора и четвърта събота
от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа без преспиване, в гр. София, на място,
5
посочено от майката и с право на последната да присъства или да изпрати
пълнолетно лице, което да присъства,
3. след изтичане на четиримесечния период по т. 2
бащата има право да взема и вижда дъщеря си за всяка втора и четвърта
събота от месеца от 10:00 часа до 16:00 часа без преспиване, в гр. София, като
взема и връща детето от дома на майката в гр. София,
4. след изтичане на периодите по т. 1, 2 и 3
бащата има право на контакт с детето си, както е определен в
споразумение, одобрено с определение от 14.01.2020 г. по гр.д. № 529/2019 г.,
на РС-Пазарджик.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че не се спори, че страните са разделени от 20.08.2019 г., като дотогава
са живели в гр. Пазарджик, а със споразумение, одобрено с определение от
14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик, упражняването на
родителските права е предоставено на майката, при която е определено
местоживеенето на детето, на бащата е определен режим на контакт и е
осъден да плаща издръжка на детето.
Софийският районен съд е анализирал събраните по делото гласни
доказателства, вкл. и показанията на водените от майката свидетели, които
сочели, че в периода от 14.01.2020 г. до края на м. октомври 2020 г.
споразумението е спазвано, като бащата упражнявал режима на контакт,
който е бил определен със споразумението. В началото на м. 11.2020 г.
майката отписала детето от детската градина в гр. Пазарджик и заедно с
детето се преселила в гр. София, по съвет на новия й партньор, понастоящем
съпруг. Оттогава и досега физически контакт между бащата и детето не бил
осъществяван, като причината за това са издадени заповеди по чл. 18 ЗЗДН
по дела, които майката водела против бащата.
Софийският районен съд е приел, че от събраните по делото писмени
доказателства (социални доклади, заключения от социална услуга към ДСП-
Пазарджик), гласни доказателства, вкл. показанията на св. Х., баба по бащина
линия, както и заключението на СППЕ, се установява, че детето има силна
емоционална връзка с майка си, отглеждано е от нея, а след м. 11.2020 г.
изключително от нея. Приел е, че представеният на л. 148 от делото
медицински документ и показанията на разпитаните по делото свидетели,
вкл. св. Х. (майка на ответника), кредитирани по реда на чл. 172 ГПК, сочат,
че при раздялата на 20.08.2019 г. е имало физическо спречкване между
ищцата и ответника, при което ответникът е нанесъл побой над ищцата, като
това физическо насилие било възприето от детето (чуто и отчасти видяно) и
травмирало психиката на същото, съгласно кредитираното по делото
заключение на СППЕ, а детето в момента изпитва страх от бащата и му е
неприятно да бъде в присъствието на бащата. Именно това е мотивирало СРС
да приеме, че не е в интерес на детето да бъде отглеждано и възпитавано
преимуществено от бащата, вместо от майката, т.е. че упражняването на
6
родителските права, както досега, следва да бъде от майката.
Приел е, че представените от ищцата писмени доказателства и гласните
такива сочат, че новият съпруг на майката живее и работи в чужбина, в
Германия, гр. Крефелд; майката с новото й семейство (в което влиза и
дъщеричката на съпруга й, с която детето И. е в прекрасни отношения) имат
добри жилищни условия; майката има работа и сигурни доходи в Германия
(но в момента е на дистанционна работа, с оглед Ковид), за детето е
подготвено записване в германско училище, а то учи в България успешно
немски език и с нетърпение очаква да започне нов живот в Германия (майката
го е подготвила добре за това). Приел е, че тези обстоятелства в своята
съвкупност биха били достатъчни, за да се уважи исковата претенция на
майката за промяна на местоживеенето на детето в чужбина, ако между
бащата и детето има някаква емоционална връзка, но, доколкото данните по
делото сочат, че между бащата и детето емоционалната връзка е сериозно
разклатена, частично и по вина на самия баща, ако при сегашната фактическа
обстановка се разреши промяна на местоживеенето на детето, има голяма
опасност връзката баща дете окончателно да бъде прекъсната. Приел, че дори
ако има един режим на контакт баща дете такъв, какъвто е предложен от
майката в молбата уточнение от 12.02.2021 г. и дори при най-добросъвестно
желание от страна на последната да го спазва, самото дете би показвало
нежелание да се среща с бащата, ако с него не започне спешна работа с
психолог в посока възстановяване на емоционалната връзка с бащата или ако
няма поне определени суперзивирани срещи. Приел е, че едва след като бъде
направен опит в тази насока и бъдат положени усилия за това, би могло да
бъде направена преценка, че емоционалната връзка баща дете няма да бъде
прекъсната с промяната на местоживеенето на детето или, наопаки, че тя вече
няма как да бъде възстановена в непосредствено бъдеще. В решението си
СРС е посочил, че съдът е длъжен да постанови решение съобразно събраните
по делото към датата на устните състезания доказателства, а въз основа на тях
не може да се направи извод, че е вероятно емоционалната връзка баща дете
да бъде възстановена с режим на контакт в Германия, нито, че тя
безвъзвратно е прекъсната. Приел е, че това е достатъчно, за да се отхвърли
претенцията на майката по чл. 51, ал. 4 СК за промяна на местоживеенето на
детето от България в Германия. Приел е, че следва да се имат предвид и
показанията на св. А., кредитирани по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е съпруг
на ищцата, че същата е на хоум офис в момента (заседание на 01.09.2021 г.) и
това може да продължава и три години, т.е. майката в момента и за известен
период от време има възможност да живее и работи от България.
Приел, че така, детето следва да остане в България (при промяна на
обстоятелствата може да се подаде нова молба), като на бащата следва да
бъде определен различен режим на контакт: през първите 4 месеца следва да
има супервизирани срещи в Контактен център в гр. София, след това в
продължение на 4 месеца следва да има срещи в присъствието на майката или
на друго лице, изпратено от майката, за период от няколко часа, подир това 4
7
месеца срещи без преспиване, а след това контактът следва да бъде
посоченият в споразумението, което е в сила в момента.
По молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, Софийският
районен съд е приел, че тъй като майката е обосновала нуждите на детето
да пътува в чужбина и интереса му от това само с желанието за промяна на
местоживеенето му в чужбина, и тъй като тази молба на майката е
отхвърлена, то по тази причина е намерил, че следва да бъде отхвърлена и
молбата за заместване съгласието на бащата за пътувания на детето в
чужбина, придружавано само от майката, и за издаване на международен
паспорт.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е
нищожно, тъй като същото е неразбираемо, като се твърди, че фактическите
и правни изводи на съда са изложени непоследователно, без логическа връзка
помежду им и са взаимно противоречиви.
Твърди се,че не било ясно, обсъдени ли са всички източници на
доказателства, имащи значение за предмета на делото, а като не бил
мотивирал решението си, районният съд допуснал съществено процесуално
нарушение, затова решението следвало да се прогласи за нищожно чрез
обявяването му за нищожно и делото да се върне на същия съд за ново
разглеждане от друг състав.
Отделно от това, във въззивната жалба се излагат доводи, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано, като в него липсват
каквито и да било фактически и правни изводи на съда, сочи се, че е
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на
съществени процесуални правила, поради неспазване на процесуалния закон.
Излага се, че неправилно Софийският районен съд е приел, че е сезиран
с искове, предявени по реда на чл. 51, ал. 4 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК, като
приел, че същите са недоказани и неоснователни.
Сочи се, че предявените от ищцата С. А. искове са по реда на чл.127а,
ал.2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД и по чл. 127, ал. 2 от СК за промяна на
местоживеене на детето и режим на лични контакти.
Излага се, че производството както по чл. 127, ал. 2 СК, така и по
чл.127а, ал.2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация
относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права, като актът на съда в това производство не
поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
/администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им.
Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно е доказано, че
страните по делото са родители на детето, както и че между тях съществува
разногласие по повод снабдяването на детето със задграничен паспорт, както
и извеждането на детето в чужбина.
8
Поддържа се, че е установен и фактът, че детето живее, отглежда се и се
възпитава от С. А., на която е предоставено и упражняването на родителските
права, а на бащата е предоставен разширен режим на лични контакти с детето,
който същият е упражнявал редовно, но е прекъснат поради издадена заповед
за незабавна защита.
Сочи се, че в рамките на производството безспорно е установено, че
детето има изключително силна и добра емоционална връзка с майка си, както
и безспорно, че режимът на лични отношения с бащата е спазван
благодарение на майката до поредния акт на упражнен върху детето нов акт
на домашно насилие.
Излага се, че от фактическа страна безспорно бил установен и фактът,
че С. А. има сключен брак със С. А., който има адресна регистрация в
Германия, гр.Крефелд, живее в собствено жилище – къща, и работи като
търговец със собствени фирми на територията на Германия.
Установено било, че преди сключване на брака С. А. сключила трудов
договор и започнала работа в Германия, гр.Дюселдорф, установено било
намерението на ищцата С. А., като майка и законен представител на детето И.
Х., трайно и окончателно да се установи на територията на Германия, където
да живее със семейството си неразделна част от което е
малолетното дете И.. Твърди се, че промяната в местоживеенето на
детето И. е предприета от майката С. А. като родител упражняващ
родителските права, като същата е осигурила за детето си всички необходими
здравни, психологически, финансови, социални и всякакви други потребности
за него на територията на Германия.
Твърди се, че решението е изцяло в разрез с принципите на
Конвенцията за защита правата на детето и поради това, че с постановяването
му съдът не е взел предвид това, че детето има право на мнение, когато
възрастните взимат решения, които го засягат.
Не било взето предвид мнението, изразено от И. Х., че желае да отиде
да живее и учи в Германия с майка си и новия и партньор съпруга й С. А.,
който самото дете приема за свой доведен баща. Твърди се, че
несъобразяването от страна на съда с изразеното от И. мнение, е изцяло в
ущърб на неговия най-добър интерес и в разрез с гарантираните му права
съгласно Конвенцията за защита на детето. Сочи се, че с постановяването на
съдебния акт и несъобразяване с изразеното от детето мнение, съдът реално
принуждавал детето да живее отделно от така желаното и мечтано от И.
семейство, не били съобразени физическите, пеихически и емоционални
потребности на детето, които отново били свързани с неговото желание и с
чувството му на обгрижване и обич от страна на новото му семейство. Съдът
не бил съобразил и вредата, която детето преживяло в миналото си и
евентуално имало вероятност да му бъде причинена отново.
Не било съобразено от съда, че детето И. не проявява привързаност към
биологичния си баща, не било съобразено преживяното от детето психическо
9
насилие, като още от 2019 г. било констатирано нежелание на детето да има
контакт с бащата и разширеното семейство от негова страна. Сочи се, че от
доказателствата по делото било установено, че майката е спазвала
определения режим на лични контакти между дъщеря си И. и нейния баща до
извършването на нов акт на насилие над детето. Не била съобразена
издадената Заповед за незабавна защита по гр.д. №53975/2020 г., по описа на
СРС, го, 89 състав, с която съдът разпоредил на ответника да не се доближава
до детето. Не била съобразено, че в хода на делото самото дете заявило пред
експертите, че „аз не искам да ходя при него, защото ме е страх от него...
ужасно се почувствах сега, като ме прегърна и погали ”. Експертите
констатирали у детето наличие на ясни спомени за агресия от страна на
бащата, телесни повреди за кръвта на майката, която бащата триел.
Пренебрегнато било, че именно бащата е този, който е агресор към
собственото си дете, който еднозначно приписва причините за отказа на
детето да контактува с него на външно влияние и манипулация, като изобщо
не отчита психичното състояние на детето и не отчита най-вече собствения си
принос към така създалата се от 2019 г. ситуация.
Твърди се, че в този смисъл изводите на съда, че „емоционалната връзка
между бащата и детето е сериозно разклатена, частично и но вина на самия
баща” са неправилни и не са съобразени с доказателствата по делото, защото
от доказателствата било установено, че разклащането на емоционалната
връзка между ответника и детето е изключително но негова вина. Неправилно
и в разрез с интересите на детето, съдът приел, че независимо от наличието на
доказателства, че са налице всички предпоставки в закона за промяна на
местоживеенето на детето, при такова разрешение „има голяма опасност
връзката баща дете окончателно да бъде прекъсната”.
Твърди се, че този извод на съда представлява предположение и
хипотеза, тъй като не намира потвърждение от нито едно доказателство по
делото. Сочи се, че изводите на съда са и вътрешно противоречиви, тъй като
съдът е приел от една страна, че от събраните доказателства не може да се
направи извод, че „е вероятно емоционалната връзка между баща идете да
бъде възстановена с режим на контакт в Германия, нито, че тя е
безвъзвратно прекъсната“.
Неправилни и незаконосъобразни били изводите на съда, възпроизведени от
показанията на св. А., съпруг на ищцата, че „същата е хоум офис и това може
да продължава и три години, т.е.майката в момента и за известен период от
време има възможност да живее и работи от България”, като се твърди, че
така цитираните думи на св.А. били извадени от контекста на заявеното от
него, тъй като показанията на този свидетел били в насока, че начинът, по
който работи в момента С. А., е възможно да продължи неопределен период
от време, но само и единствено във връзка с така създалата се извънредна
ситуация и наложените мерки за безопасност (Ковид мерки).
Излага се, че важен факт, който следва да бъде отбелязан, е че С. А. е
10
бременна и й предстои раждане, освен това работодателят й в момента дал
съгласие тя да работи от България единствено и само заради неприключилото
съдебно производство и поставил условие, че следва да бъдат представени
документи за бременността.
Посочено е, че майката, с оглед местоработата си, адресната си
регистрация и здравно осигуряване, следва задължително да бъде
регистрирана и от медицинските власти в Германия.
Във въззивната жалба се излагат и доводи във връзка с възможността
детето да пътува, като в случая извеждането на детето в Германия, респ. на
територията на целия ЕС, както и на посочените в петитума на исковата
молба държави, е в негов интерес.
Излага се, че упражняването на родителските права предполага
полагането на постоянни грижи, което означава детето да живее с майка си,
без значение на кой административен адрес следва да бъде изпълнявано това
задължение. Сочи се, че трайното установяване на майката и детето на
територията на Германия, която от своя страна е държава-членка на
Европейския съюз, няма да доведе до невъзможност за осъществяване на
режим на контакти между детето и бащата. Отделно от това посоченият в
молбата режим на контакти между бащата и детето бил съобразен с учебния
процес и ваканциите на детето в Германия и бил изцяло в интерес на
осъществяване на лични отношения между детето и бащата.
Във въззивната жалба се акцентира и на приетата като доказателство
СППЕ, където на л. 16 експертите отбелязали, че „Наблюдаваното по време
на експертното изследване поведение на бащата спрямо детето демонстрация
на привързаност към детето в присъствието на експертите чрез
осъществяване на нежелан от детето физически контакт - целувка, докосване)
е форма на злоупотреба и насилие, доколкото не е съобразено с реалното
емоционално състояние на детето. Бащата не проявява нужната деликатност и
чувствителност спрямо детето“. Излагат се доводи, че неправилно съдът е
преценил, че е в интерес на детето то да остане в продължение на още
неизвестен брой години време в Република България без право да напуска
страната, не било отчетено, че отношението на детето към бащата по никакъв
начин не е свързано с евентуална промяна на местоживеенето на самото дете,
а отразява личното отношение на бащата към детето, като отказът на бащата
да разреши на майката и детето да заминат за Германия, е продиктуван от
неговите лични и егоцентрични желания. Излага се, че на практика така
постановеното съдебно решение поставя едно семейство разделено за
неопределен период от време и обрича ищцата като майка да бъде принудена
да живее и роди вместо в Германия, в България, полагайки грижи за две деца
без помощ от съпруга си, като съществува реална възможност майката да
загуби работата си в Германия.
В НАСРЕЩНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА , депозирана от бащата са
изложени доводи, че е налице "сценарий" за извеждане на детето И. в
11
Германия, който има следната последователност:
- На 25.10.2020г. бащата е върнал детето и тогава, по "сценария" на
майката, то е "имало" белези-физически и поведенчески, от домашно
насилие;
- това е "принудило" майката вевечерта на 25.10.2020г. да се срещне с
"психоложката" Г., и дава началото на серия от срещи с нея;
- на 04.11.2020г. А. е подала молбата за защита от домашно насилие, по
която е било образувано гр.д.№53975/2020г. на СРС, 89 –ти състав;
- на 03.11.2020г. С. А. взела за последно детето И. от детска градина
„Калина Малина" гр.Пазарджик, а на 05.11.2020г. го е отписала от градината;
-на 09.11.2020Г. А. е променила постоянния си и настоящ адрес
от:гр.Пазарджик, ул. „******* на гр.София, ж.к.*********;
-на 16.11.2020Г. по делото е издадена заповед за незабавна защито
№20252582/16.11.2020г.
- на 02.02.2021Г. е подадена исковата молба по настоящото дело;
- от 25.10.2021г. до сега Х. не се е срещал с детето И..
Твърди се, че въпросното "домашно насилие" от 23-25.10.2020г. е
измислено и е станало основа за "режисираното" отвеждане на детето И. в
Германия, като това личи и от следните факти:
- още на 23.10.2020Г., преди да има какъвто и да е контакт през уикенда
между бащаи дете, А. се е свързала с "психоложката" Г., за да си запази час с
нея вечерта на 25.10.2020г.(неделя), когато е знаела, че бащата ще върне
детето;
- въпреки, че цялата теза за извършеното на 23-25.10.2020г. домашно
насилие се гради на "психологическите заключения" и "становища" на св.Г.,
тя заявила, че при първата среща с детето то не е разказало за насилие над нея
в тези дни (23-25.10.2020г.), а за случката от 20.08.2019г. като се излага
съмнение, че едва ли детето би споделяло тази случка, ако в последните 2 дни
е изживяло насилие над себе си. Твърди се, че е спорно дали изобщо е
споделило нещо, имайки предвид планът на майката, който явно се е следвал
независимо от действителните факти;
Сочи се, че според св.Г., на 30.10.2020г. тя е имала нова среща с детето
след проявена агресия от негова страна на детски рожден ден; в тези
условия на "силен стрес" за детето обаче, на 03.11.2020г. С. Д. и С. А.
сключили граждански брак в гр.Пловдив, като въпреки че на
25.10.2020г. детето било"обект на домашно насилие" от баща си, майката
първо се жени на 03.11.2020г. и едва тогава на 04.11.2020г.- две седмици
след твърденияакт на домашно насилие, подава молба за защита на
детето си;
В насрещната въззивна жалба се излага, че в удостоверение изх.№
0091/16.12.2020г. от ДГ„Калина Малина" гр.Пазарджик се удостоверява, че
12
до отписването на детето И. от детска градина, то не е имало физически и/или
поведенчески белези на претърпяно домашно насилие;
Излага се, че най-важният факт, показващ ясно, че домашно насилие
няма, е комуникацията по Вайбър/Viber между И. и баща й Н. Х. в периода
28-30.10.2020г. На 28 и 29.10.2020г. между двамата има по-активна размяна
на емотикони, означаващи "прегръдка", сърце", "усмивка", снимки от
прекараното заедно време и др. На 30.10.2020г. започнала размяна на
аудиофайлове между двамата, като първият аудиофайл изпратила И. до баща
си, казвайки „Тате, кво правиш?". По-нататък в разменените аудиофайлове
двамата си казвали, че се обичат, правят планове какво да правят другата
седмица, като се видят и т.н. Тази комуникация между двамата била
удостоверена в Заключение на извънсъдебна техническа експертиза,
изготвена от Д.Д. – вещо лице към Окръжен съд – Пловдив, същото било
прието по делото като писмено доказателство и следвало да бъде обсъждано и
кредитирано.
Тази комуникация в периода след твърдяното домашно насилие ясно
показвала, че такова реално не съществува и не е извършено, а отношенията
между баща и дете са отношения на топлота и загриженост един към друг.
Излага се, че именно такива са описаните отношения между двамата и
от свидетелите В.Х., С.М., Н. К., поради което същите следвало да бъдат
кредитирани.
За обстоятелството, че между баща и дете има отлични отношения,
свидетелствали и показанията на свидетелката П.Ш., психолог към "Център
за социални услуги за деца и семейства" (за краткост КСУДС) гр.Пазарджик,
ръководен от "Алианс за социално развитие - Консорциум Пазарджик".
Според същата, тя е работила като психолог с детето в период от 3 месеца в
периода м.юни-м.септември 2020г. При работата си, тя поискала при срещите
си с детето да присъства и бащата. На двамата възлагала общи задачи(да
ИЗГОТВЯТ общо рисунки, материали и др.), за да установи как комуникират
и взаимодействат помежду си. Резултатите били, че между двамата няма
никакъв проблем и напрежение във взаимоотношенията им.
Това било точно обратното на първоначално твърдяното от майката.
Дори нещо повече, при последните срещи, при които майката е водила
детето при психолога П.Ш., всъщност било констатирано, че детето е
изключително напрегнато в нейно присъствие(а не в това на бащата) и
отказвало да влезе в контакт с нея.
Отделно от това свидетелката сочела, че в 3-месечната работа с детето,
бащата е идвал на всички срещи, на които е следвало да се яви, включително
на двете мултидисциплинарни срещи в средата и края на социалната услуга.
От друга страна, майката С. Д. не пожелала да се яви и на двете
мултидисциплинарни срещи.
Нейните думи се подкрепяли и от преписката, изпратена от Алианс за
социално развитие, постъпила по делото на 21.07.2021Г. и приета в о.с.з. от
13
01.09.2021г., както и от социален доклад от 08.06.2021г. от ДСП - Пазарджик,
поради което следвало да бъдат кредитирани.
В насрещната въззивна жалба се сочи също, че е вярно, че
заключението на КСППЕ, изготвено от в. л. А.А. и В.С., констатира, че И. Х.
към датата на събеседването вече е отчуждена от баща си. Също така се сочи,
че е вярно, че вещите лица са изготвили заключението си преди по делото да
бъде приета гореспоменатата преписка от Алианс за социално развитие
гр.Пазарджик, както и преди да бъде разпитана като свидетел психолога
П.Ш..
При данните, получени от тези два нови доказателствени източника,
обсъдени в съвкупност с гореизследваните факти и доказателства, следвало
да бъде направен извод, че отчуждението на детето И. от бащата Н. Х., не се
дължи на поведението на последния. До 30.10.2020г., когато била последната
комуникация между него и детето, ясно личали добри отношения между
двамата и привързаност на детето към баща си.
Отчуждението на И. от баща й следвало да бъде датирано след
30.10.2020г., когато детето е останало само с майка си.
При тези данни се сочи, че е явно, че не може да съществува друг
фактор освен майката за настъпилото отчуждение на детето от неговия баща.
Независимо от причината за настъпване на отчуждението, обаче, в о.с.з.
от 01.09.2021г. вещите лица потвърдили становището си в отговора по т. 8 от
заключителната част на заключението, че е силно препоръчително
психологическо консултиране и на тримата (двамата родители детето), за да
се възстановят отношенията баща-дете.
Излага се, че следва да се отчете, че разширеният семеен кръг на
бащата, включва майка, баща и сестра (която също има малко дете), за които
от свидетелските показания на свидетелите Х., М. и К., се установило, че
имат силна връзка с детето И., която ги обича и се чувства добре в тяхно
присъствие.
Излага се, че от социален доклад от 08.06.2021г. на ДСП -Пазарджик, се
установявало, че бащата има собствено жилище в гр.Пазарджик, апартамент
на ул."*******, ******* а родителите му имали къща в с.Главиница.
Оборудването било по най-съвременен начин, а материално- битовите
условия, задоволявали изцяло всички изисквания, включително за отглеждане
на дете, като бащата работел в семейната фирма "Н." и реализирал постоянен
доход.
В насрещната въззивна жалба се излага, че от съвкупния анализ на
всички събрани по делото доказателства следва да се достигне до следните
обобщени правни изводи:
Майката С. А. желае да заживее в Германия заедно със С. А. и детето
И.. По делото не е доказано, обаче, къде ще бъде настанено детето и при
какви социални и битови условия ще бъде поставено да живее. Не са
14
доказани трудовата заетост и доходите на С. А. и С. А. в Германия, съответно
възможността им да отглеждат И. в чуждата държава. Няма никакви
доказателства за осигурена за детето И. здравословна среда при пътуване до
Германия, и при трайно живеене в гр.Крефелд.
От друга страна се сочи, че бащата има собствен апартамент в
гр.Пазарджик, а родителите му - къща в с.Главиница, общ.Пазарджик.
Социално-битовите условия за отглеждане на дете са много добри.
Бащата работи и реализира доходи от семейната фирма "Н.". До
30.10.2020г. отношенията баща-дете са били много добри и между двамата е
съществувала силна връзка, но понастоящем между детето и бащата е налице
родителско отчуждение, което не се дължи на поведение на последния, а на
такова на майката С. А.. За да бъде преодоляно това отчуждение е
необходимо спрямо тримата да бъде проведено продължително
психологическо консултиране. Такова консултиране не може да бъде
провеждано при липса на контакт между баща и дете, каквато липса ще е
налице, ако детето и майката се установят да живеят в Германия.
Излага се, че разширеният семеен кръг на бащата, включва майка, баща
и сестра (която също има малко дете), които имат силна връзка с детето И. и
последната се чувства добре сред тях.
Детето е ученик в първи клас и няма пречка да продължи образованието
си в България, където началното, основното и средното образование са
безплатни.
Сочи се, че интересът на детето И. изисква да бъде възстановена
връзката й с баща й, която в миналото е била силна и пълноценна. Излагат се
опасения, че при евентуално заживяване на детето в Германия в този момент,
отчуждението на детето към бащата ще се задълбочи и връзката може никога
да не бъде заздравена. Това не може да бъде компенсирано с доброто
образование, предлагано в Германия или с връзката, която евентуално ще се
установи между детето и новия съпруг на майката С. А..
Отчуждението на детето от бащата е предизвикано от майката в
периода след 30.10.2020г. до сега, като такова "умишлено" отчуждение, не
следва да води до "процесуално улеснение" в удовлетворяване претенцията на
майката по чл.127а от СК.
Сочи се, че в България детето има роднини и приятели, с които има
установена силна връзка, която допринася за по-доброто му отглеждане и
развитие.
Ето защо се твърди, че решението е неправилно, в частта, в която са
отхвърлени исковете предявени от бащата срещу майката по чл. 127, ал. 2 СК,
вр. чл. 51, ал. 4 от СК за промяна местоживеенето на детето при бащата и
упражняване на родителските права занапред от него, респективно - за
определяне режим на лични отношения между майка и дете и определяне
размер на издръжка, дължима от майката.
15
Настоящият съд намира така наведените доводи във въззивната жалба
за частично основателни и съответно неоснователни в насрещната въззивна
жалба по следните съображения:
Неоснователни се явяват доводите във въззивната жалба за нищожност
на постановения съдебен акт поради неговата неразбираемост, тъй като не са
изложени мотиви. В Тълкувателно решение № 1 от 4 януари 2001 г. по т.гр.д.
№ 1/2000 г., ОСГК, се приема, че източникът на силата на присъдено нещо е
определен със закона (чл. 189, б. „г” ГПК отменен, респективно – 236, ал. 2
ГПК от 2007 г.) и това е диспозитивът на решението, даващ констатация
относно спорното право. Мотивите към решението съобразно посочените
текстове, не са част от него, а нарушаването на изискването за мотивираност
на съдебния акт не означава липса на решение. В случай на такова
нарушение, е налице основание за отмяната на решението като неправилно.
Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По
естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление
на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор.
Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава
възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на
надлежно волеизявление. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС
в решение № 668 по гр.д. № 1790 по описа на първо гражданско отделение за
2009 г., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен
състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт
на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано,
когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна
неразбираемост. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно
волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение.
Обжалваното решение според даденото по-горе разрешение е неправилно.
Основателни се явяват обаче доводите във въззивната жалба, че
постановеното съдебно решение от Софийския районен съд, не е съобразено с
интересите на детето И., както и със заявеното от него мнение.
В открито съдебно заседание, проведено на 30.06.2021 г. пред първата
инстанция са изслушани страните по делото и родители на детето И.. В
първата инстанция е прието и заключение на комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена на 16.08.2021 г.,
събрани са гласни доказателства.
Видно от заключението на експертизата, чието заключение е прието в
първата инстанция, никой от тримата /родителите и детето/ не страда от
психично заболяване, бащата е личност с екстравертна тенденция ви висока
емоционална устойчивост, с известна склонност да разрешава през насилие
конфликтни отношения, майката е личност, която търси социално одобрение
и признание, и при двамата не се установяват психопатологични личностни
тенденции. Посочено е, че съвместното съжителство между родителите е
било съпътствано от неудовлетворяващи и за двамата конфликтни
16
отношения, които са прераснали в отношения на насилие, като между двамата
не е налице конструктивна комуникация.
В заключението е посочено, че по време на експертното изследване е
наблюдавано поведение на бащата спрямо детето (демонстрация на
привързаност към детето в присъствието на експертите чрез осъществяване на
нежелан от детето физически контакт – целувка, докосване), което е форма на
злоупотреба и насилие, доколкото не е съобразено с реалното емоционално
състояние на детето. Бащата не проявява нужната деликатност и
чувствителност спрямо детето, която би изисквала той да подходи по-меко,
гъвкаво и постепенно при демонстрирането на близост и желание за контакт.
За никого от тримата няма достатъчно основания да се твърди тенденция към
агресивност „по принцип“.
В посоченото заключение вещите лица са посочили, че не са налице
основания да се допусне манипулиране на детето от когото и да е,
целенасочено и активно, и двамата родители обаче не проявяват нужната
чувствителност по отношение на това как тяхното поведение повлиява
преживяванията на детето. Например, активното физически протективно
поведение на майката спрямо детето в присъствие на бащата, допълнително
създава предпоставки И. да преживява присъствието на баща си като
заплашително и нежелано. Бащата, с коментарите си пред детето спрямо
майката и нейните близки, както и с активното си нахлуващо във физическото
пространство на детето поведение, също допринася по негативен начин за
преживяванията на детето, което изпитва вътрешна принуда да остане лоялно
с майка си и да отхвърли баща си.
Експертите са посочили, че И. желае да живее в Германия – тя е
споделила това открито, учи немски език и демонстрира с готовност
наученото от нея пред експертите като доказателство за готовността си да
промени местоживеенето си. Посочили са също, че отношението на И. към
съпруга на майката – С., е положително, тя го възприема като доведен баща,
детето има положително отношение и готовност да живее с майка си и
нейния съпруг, както и с неговата дъщеря. Експертите са посочили, че към
момента на изследването детето отказва контакт с баща си, не желае да се
среща с него, като това отношение на детето не е свързано с евентуална
промяна на местоживеенето й, а по-скоро отразява отношението й към баща
й. Посочили са също, че не са налице данни да се твърди наличието на риск
от емоционално разстройство на детето поради евентуална промяна на
неговото местоживеене или провокирано от актуалното психично състояние
на майката. Посочили са още, че само по себе си промяната на
местоживеенето на детето не е рисков фактор за развитие на
емоционално/психическо разстройство у детето.
Страните са изслушани и в открито съдебно заседание, проведено пред
настоящата инстанция на 06.11.2023 г.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, майката С. А. е посочила, че е с
17
висше образование, в момента по майчинство затова не е завършила
дисертацията си, която е отложила. Посочила е, че работи дистанционно от
Р.България, за фирма „АБАЛ“, фирма която се занимава със строителство със
седалище в гр. Дюселдорф, близо до гр. Крефелд, където живее съпругът и
имат жилище. Посочила е също, че при тази дистанционна работа има
фиксирани работни часове от 8 ч. до 17 ч., но може да лавира съобразно
необходимостта за деня. В момента е със съпруга си С. А., който официално й
е съпруг от 03.11.2020 г., като понастоящем живее в България, в гр. София
заедно с двете си деца, голямото дете е И., и заедно с малкото си дете, което е
нейно общо дете със съпруга й С. А., който е в Германия. Посочила е, че през
последните три години отглежда сама децата си и не може да разчита на
помощ от трети лица, но ако се премести в Германия тогава ще може да
разчита за помощ в отглеждането на децата от съпруга си. Посочила е, че ако
упражняването на родителските права се възложи на нея, ако се промени
местоживеенето, детето И., има много деца в подобна ситуация, режимът
може да бъде направен спрямо нейния график на ваканциите, който в
Германия във всяко училище е различен и се определя спрямо училището.
Посочила е, че може в някоя от ваканциите детето частично да бъде с баща
си, както и един месец през лятото да бъде с баща си. Ако ваканцията е по-
кратка няма притеснения ако детето поиска да прекара със своя баща. Ако
съдът даде родителските права на бащата, иска да има максимално разширен
режим на лични контакти с детето И., реципрочно обратното на това, което е
казала за него. Ако родителските права са на бащата, издръжката до момента,
която бащата изплаща е в размер на 220 лева на месец, и тя предлага същата
издръжка.
Изслушан, основание чл. 59, ал. 6 от СК и на основание чл. 127а, ал. 3
СК, въззиваемата страна и въззивник Н. И. Х. е заявил, че има висше
образование, работи в семейна фирма с гъвкаво работно време, няма
фиксирано такова. Има партньорка, която все още не е съпруга и тя се казва
Н.А.. Може да разчита на помощ при отглеждането и възпитанието на детето
И., на родителите си, на семейството. Ако родителските права са
предоставени на него, предлага да има възможно най-широк режим на лични
контакти с майката, съобразен с нейните работни дела и местопребиваване.
Посочил е, че няма проблем с издръжката, колкото прецени майката да
изплаща като издръжка ако родителските права са на него. Противопоставя се
да бъде заместено съгласието му за пътуване на детето, тъй като то е
отчуждено от него и желае да си върне старите контакти, които са имали, а
когато това се случи, не би спрял И. да пътува и да се развива, ще послуша
нейното желание, но на този етап го спира това, че другата страна въздейства
и отчуждава детето от него. Посочил е, че е бил силно разочарован, когато
съпругът на С. предложил: „Да ти дадем някой лев да подпишеш“. Това се
случило пред погледа на детето. Посочил е, че родителите му живеят в гр.
Пазарджик, както и той, като имат и къща и там е структуриран бизнесът им.
При изслушването му на 15.04.2024 г. пред настоящата инстанция, на
18
основание чл. 15 от Закона за закрила, детето И. Н. Х. е заявило, че на 10
години които навършила на 27.03. Знае, че е в съда, защото иска да отиде
в Германия, знае, че се води дело между нейните родители, понастоящем
живее в София. Посочило е, че не се вижда с баща си, защото не иска, тъй
като преди години ги биел, говерел „гадни неща“ за тях, имало постоянно
насилие и затова това не искала да го вижда по никакъв начин. Дори и на
рождения й ден не искала да го види. Посочило е, че в Германия ще отиде
при доведения й баща (С.) с майка си и с малката си сестра Е., която е на
година и половина Тя е на година и половина. Посочило е, че съпругът на
майка й е много добър, той работи в Германия и си идва през един месец,
виждат се, когато си идва в България Посочило е, че не може да пътува
заради биологичния си баща, която не я пуска да пътува в други страни, а уж
казвал, че иска да пътува в други страни – не само в Германия, а и в други
страни не я пускал, а тя искала да обикаля целия свят, това била нейната
мечта. Посочило е, че сега учи немски език, има много приятели в училище,
като сочи, че вярва, че и в Германия ще си намери приятели. Ако замине за
Германия изобщо не иска да се вижда с баща си, който живее в Пазарджик, не
й е мъчно за него, не иска да вижда и баба си и дядо си по бащина линия.
Заявило е, че е ходило в Гърция, когато била на 3-4 г. и когато родителите й
живеели заедно, но оттогава не е пътувала изобщо, а вече е навършила 10
години. Заявило е, че дори и да бъде оставена в България, пак не иска да
вижда баща си и няма да го обича, като причината е, че я е бил, когато е била
на 5 г., дори и по-малка. Заявило е, че това не е разказано от майка й, както и
че не би дала втори шанс и не би простила. От заключението на приетата по
делото пред въззивната инстанция и оспорена от процесуалния представител
на майката съдебнопсихологична експертиза се установява следното:
Относно емоционалното състояние на родителите и детето вещото лице
е посочило, че детето И. се намира в привидно стабилно емоционално
състояние, демонстрира добро самочувствие и настроение. Капсулирана е в
идеята да замине за Германия, където да има щастлив живот с новото си
семейство и е мобилизирана в негативното говорене за своя баща: „Аз
трябва…да замина в Германия.
Искам аз да замина за Германия и той да ни остави, да си живее
тук…няма да ми е мъчно за него, аз няма да се виждам, аз не искам да се
виждам, аз не искам да се разбирам с него, аз искам той просто да ни
остави да си заминем в Германия… Да заминем за Германия, той да ни
остави и да сме щастливи без него…Да съм щастлива, т.е. него като го
няма ще съм щастлива и да пътешествам, искам да обиколя целия свят с
мама, с Е., с А. и с доведения ми баща С.… Значи, бих искала всички да
бъдем свободни птици и да летим, да сме свободни, сега не сме свободни
заради биологичния ми баща, защото той не ме пуска да ходя в други
държави, аз искам да пътешествам, заради него не мога…Най хубавото
време в моя живот е когато…замина в Германия“.
19
В рисунката й на свободна тема се съдържат елементи на интензивно
почерняне и динамичен обект /колело/, което е израз на вътрешно
безпокойство и напрежение. Детето преживява дълбок психологически
конфликт от семейната си ситуация и се чувства препятствано да осъществи
желанието си да замине за Германия, за което еднозначно обвинява своя
баща. Относно майката вещото лице е посочило, че от проективното тестово
изследване, избягващо рационалните нагласи на личността, при осв. се
установява засилена психологическа потребност от смяна на обстановката и
съществуващите в живота й обстоятелства. Характерна за нея е емоционална
неустойчивост, демонстративност, умение за влизане в различни социални
роли. Изразен е стремежът й да се изявява успешно и да се харесва на своето
обкръжение. Отличава се с бдителност и наблюдателност, постоянно търси
пътища, които биха й разкрили нови възможности за успех и житейско
обезпечаване. Преследва целите и интересите си с упорита решителност,
отказвайки се от отстъпки и компромиси. Не понася ограничения и забрани,
при такива обстоятелства реагира с негодувание и протест. Нужен й е
интензивен, наситен с впечатления живот. Дълбоко в себе си носи усещане за
разрив в отношенията с другите хора, склонна е да остава емоционално
равнодушна. Актуално: Изпитва тревога, безпокойство и недоволство от
ситуацията в която се намира, лишаваща я от възможността да постигне
всичко, което желае, но като цяло очакванията й за бъдещето са
оптимистични.
Относно бащата вещото лице е посочило, че от проективното тестово
изследване, избягващо рационалните нагласи на личността, при осв. се
установяват данни за добра самооценка, активно и енергично преследване на
целите, постоянен стремеж към реализация и успех. В отношенията с другите
хора се проявява като контактен, ентусиазиран, оптимистичен. Проявява
готовност за спокойни хармонични отношения, основани на взаимно
разбиране и близост. Действието му доставя удоволствие, желае за личните
му постижения да го уважават и зачитат. Актуално: Намира се в състояние на
стрес от наложени му нежелани външни ограничения и забрани.
Относно съпруга на майката, вещото лице е посочило, че от
проективното тестово изследване, избягващо рационалните нагласи на
личността, при осв. се установява засилена психологическа потребност от
спокойствие и защита от неблагоприятни външни въздействия. По време на
изследването заема пасивно-предпазлива позиция, полага всички усилия да
действа внимателно, за да разреши проблемната ситуация в която се намира.
По характер е активен, самоутвърждаващ се, нуждаещ се от признание и
лидерство. Решенията си взима самостоятелно, на базата на личното си
мнение и опит. На поведенческо ниво проявява засилена тенденция към
независимост, не понася ограничения и забрани, освен тези, които си налага
сам, по свой собствен избор и решение. Изразена е възприемчивостта му за
външни дразнители. Актуално: Изпитва необходимост да постигне устойчиво
емоционално състояние и да се освободи от тревогата, че обстоятелствата
20
могат да му попречат да постигне всичко, което желае.
На въпроса „Каква е емоционалната привързаност на детето към всеки
от родителите и какво е отношението на детето към тях, към техни партньори,
какво е отношението на детето към съпруга на майката С. А. и към неговата
дъщеря?“ вещото лице е посочило, че детето се намира в близка емоционална
връзка със своята майка, която го отглежда от раждането му до настоящия
момент, отношението му към нея е изцяло положително: „С мама се
разбираме много добре, аз много я обичам и тя много ме обича… Моята
майка е…добра, умна, красива и справедлива…Виждам как майката е
супергерой…“.
Детето заявява крайно негативно отношение към своя баща и
настойчиво отрича привързаността си към него: „Моя баща, аз него не го
обичам, нямам чувства към него, той не ми е баща. Н. се казва, така му
казвам „Н.“, защото преди време той ни биеше, говореше много гадно за
нас, обиждаше ни, унижаваше ни… Моят баща е…т.е. биологичния ли…
грозен, неразумен, невъзпитан и гаден, и лош, той щото толкова неща
има за него лоши, че аз направо не мога да ги запомня всичките…Никога
нищо приятно не се е случило между мен и биологичния ми баща, всичко
с него е било гадно, никога не съм искала да ходя с него некъде, и като
малка той само ме оставяше с мама, той не му се занимаваше с мене…
Биологичния ми баща /ще бъде омагьосан/ в крастава жаба, защото те са
гадни и са грозни също като него, и са гадни като него…то него никой
няма да го вземе, щото и по принцип си е грозен, няма да е принцеса
където ще го целуне, то ще е някаква мръсна крава, най-много кравата да
го изяде и готово…“.
Към съпруга на майката детето заявява изцяло положително
отношение, желанието му е да принадлежи към общото ново семейство,
отричайки своя баща: Имам татко, да, доведения ми баща, той ми е като
татко, аз го обичам него като татко, С. се казва, живее в Германия,
виждаме се когато той може да идва, той много работи за да имаме
парички когато отидем там, почти денонощно за да не обръща внимание
че нас ни няма, защото и той много ни обича.
Към неговата дъщеря А., детето има положително отношение, основано
на взаимно разбирателство и приятно общуване с нея: „А. е дъщеря на С.,
доведения ми баща, с нея се разбираме много добре, чуваме се всеки ден и
си говорим някакви смешни неща и винаги си измисляме забавни игри,
смеем се заедно, много добре се разбираме и се обичаме много, тя много ме
обича, винаги идва да ме целува, гушка ме, много се радва като се видим и
като се връщам от училище, тя много ме обича и аз много я обичам…“.
21
Детето не говори за партньорката на своя баща, с която той съжителства
и очакват дете.
Вещото лице е посочило, че е добре детето да бъде стимулирано в
приемане и развиване на положителни отношения с всеки от роднините си по
майчина и бащина линия и техните партньори, което би било гаранция за
психологическото му равновесие и комфорт.
На въпроса „Съществува ли при детето конфликт на лоялност по
отношение на някой от родителите и ако е налице такъв-каква е причината?“,
вещото лице е посочило следното:
При детето е налице дълбок конфликт на лоялност спрямо неговия
баща, на базата на формираното у него емоционално отчуждаване. То се
стреми на всяка цена да остане лоялно към своята майка, както на базата на
силната си привързаност към нея, така и в търсене на собствената си
сигурност и психологическо „оцеляване“ в условията на тежкия конфликт
между родителите му.
В никой случай не е за пренебрегване и друг дълбок психологически
конфликт у детето, а именно съзнаването от него на собственото му
неавтентично поведение спрямо баща му и несъмнено запазените му спомени
за предишна добра връзка между двамата, каквото то отрича. Това
обстоятелство също е източник на напрежение у детето, породено от сблъсъка
между личното му възприятие и изискванията на реалността в която е
поставено.
Относно изследване родителския капацитет на бащата, респективно на
майката, включително способността на всеки от тях да се грижи сам, без
чужда помощ за детето, вещото лице е посочило, че без съмнение двамата
родители обичат детето си, желаят да полагат грижи за неговото отглеждане и
притежават ресурс за това, т.е. двамата притежават базисен родителски
капацитет. Майката полага ангажирана непосредствена грижа за детето от
раждането му до настоящия момент. Като дефицит на родителския й
капацитет следва да се посочи отчуждаващото й поведение, упражнявано
спрямо детето към неговия баща и въвеждането му в една илюзорна
действителност, че ако то се освободи от присъствието му в своя живот ще
бъде щастливо в друга държава и с новото си семейство. Детето следва да
бъде ориентирано към реалните обстоятелства в своя живот и да знае, че е
обичано и желано и от своя собствен баща. Негативизмът създаван у него към
баща му и разширеното му семейство е предпоставка за възникване на
напрежение и безпокойство у детето, които нарушават психологическия му
баланс.Бащата от своя страна следва да положи още допълнителни усилия за
разбиране на действителните преживявания на детето и да търси
възстановяване на емоционалната връзка и контактите с него чрез оказване на
22
безрезервна подкрепа и избягване на упреци към него и към майка му
/наблюдавано по време на срещата/, внушаващи му чувство на вина.
Неспособността на двамата родители да водят диалог относно общата им
грижа за детето е друг дефицитарен момент на родителския им капацитет,
който следва да подлежи на корекционна работа в интерес на правилното му
развитие и психологическо благополучие.
На въпроса „Има ли родителско отчуждение при детето и ако е налице
такова, каква е причината и в каква степен е развито?“, вещото лице е
посочило, че у детето е налице отчуждение от неговия баща в значителна
степен, без да може все още да се твърди за настъпил краен и необратим етап.
Детето без колебание заявява полюсно отношение към двамата си родители и
техните близки, изцяло положително по отношение на майка си и крайно
негативно по отношение на баща си /подробно илюстрирано в отговора на
въпр. 2/. Полюсното отношение на детето към родителите се прехвърля и
върху разширените им семейства: „От на мама страната баба ми аз много
я обичам, казва се Х.…Имам и дядо, казва се Валери, но не точно дядо,
защото той преди на мама бащата и той постоянно ги е бил, и той
накрая се е махнал и аз дори не знам как изглежда и не искам да знам,
защото знам че и той е бил гаден като биологичния ми баща, и аз сега
този дядо, той ми е като дядо, А., той е приятел на баба ми Х. и те са
от много време заедно и аз много го обичам, той е много добър. С другите
баба и дядо не ги обичам изобщо, не искам да ги виждам защото и те се
държаха гадно с мене, те живеят в Главиница, защото ми биеха
шамари, обиждаха и те, често, напримерно често, от почти всеки ден
ми биеха шамари, защото имах един братовчед и той беше и той гаден
и лигав… и всеки път ми биеха шамари, и бабата и дядото, на
биологичния ми баща от страната, бабата се казваше В., а дядото И.…
Аз не искам да се чувам с биологичния ми баща и с неговите роднини…
Оф, да, имам леля, откачалка, П., тя е грозна, лоша, и тя е неразумна и
прилича на крокодил и е злобна… Човекът, когото най-много обичам е…
мама, малката ми сестра, доведения ми баща, голямата ми сестра и
баба ми, и дядо ми от на мама страната“.
За свое семейство детето приема новото семейство на майка си,
изключвайки напълно своя баща: „Моето семейство е малката ми
сестричка Е., голямата ми сестра А., и мама, и доведения ми баща С.…
Ето моето семейство: Аз, мама, Е., доведения тати и кака, семейството
е в Германия, чувства се супер, много сме щастливи…“. Според вещото
лице, причина за настъпилото родителско отчуждаване е негативното
отношение от страна на майката към бащата на детето и превръщането му в
съюзник в конфликта между двамата, както и въвличането му от нея в една
илюзорна реалност на безусловно щастие в новото й семейство след
заминаването им за Германия, което бащата препятства и това го превръща в
недоброжелател и враг на детето. Майката не е в състояние да разграничи
собствената си негативна убеденост спрямо бащата от действителните
23
психологически потребности на детето: „Това просто е една вендета, не е
толкова за детето…“.
Вещото лице е посочило, че не могат да се отрекат травматични
изживявания на детето по време на съжителството на родителите му на които
то е било свидетел, срещу бащата е водено дело за семейно насилие, той също
е освидетелстван за травматични увреждания, нанесени му от майката. Най-
вероятно поведението им в конфликта е било реципрочно и крайно
неподходящо за емоционалното състояние на детето.
Не може да се твърди обаче, че се касае за насилствено поведение от
страна на бащата спрямо майката /и детето/ в степен, която да изключва
формирането на родителско отчуждаване у детето. Отрицанието на родния
баща на детето е доведено у него до готовност за отказ от собствената му
самоличност: „Харесвам си моето име, само че фамилията не, второ и
трето изобщо не ми харесват…бих искала да съм И. С.ова А.“. Дълбоко в
себе си детето обаче изживява своя конфликт от необходимостта да направи
избор между двамата си родители: „Тука виждам как момиченцето вижда в
огледалото майка си, баща си, напримерно, той казват да дойде при тях
и то момиченцето се чуди при кой да отиде, при майка си или при баща
си, тя се чуди кой да избере…и това е, не може да избере…“. Именно това
е ресурсът, с който може да се работи и да му бъде оказана подкрепа за вече
нанесените му психологически щети.
Относно подходящ режим на лични отношения на детето с всеки от
родителите, как би се отразило на детето преместването му в Германия и
промяна в режима на лични отношения между него и бащата при уважаване
исковете на майката, респективно как би се отразило на детето напускането
му на дома на майката и преместването му в дома на бащата, при уважаване
на исковете на бащата, вещото лице е посочило, че е уместен режим, при
който детето да поддържа задоволително ниво на контакти с непряко
отглеждащия родител, така че да бъде удовлетворена естествената му
емоционална потребност от общуване с всеки от родителите, което
представлява единствения сигурен начин то да се чувства обичано,
подкрепяно и в крайна сметка „цялостно“ в обективната реалност в която е
поставено. „Ампутирането“ на който и да било от двамата родители от
живота на детето и поставянето му в изкуствена реалност на отхвърляне на
единия и свръх привързаност към другия неминуемо деформира неговата
психика и представата му за самото себе си.
Като примерен режим на контакти сочи всяка първа и трета /или втора
и четвърта/ седмица от месеца в петък от 17.00 часа до неделя в 19.00 часа с
преспиване;
Веднъж седмично за времето от 16.00 до 20.00 часа в седмиците без
преспиване;
Тридесет дни през лятото /може и разделени на две по петнадесет дни/;
24
Редуване или споделяне на официалните и личните празници на детето
и на ваканциите му;
Присъствие на детето на личните празниците на неговите родители.
Добрият вариант за детето и за родителите е те да договорят удобен и
удовлетворителен за всички режим на контакти, според индивидуалните им
ангажименти и местоживеенето им.
Предвид адаптивния характер на детската психика, преместването на
детето в Германия не би навредило на неговата психика. Неизбежно при него
ще има период на адаптация към новите условия на живот, както в личен, така
и в социален план, различен от представата му за „пълно и безметежно
щастие“, но по принцип такава промяна не би навредила на психиката му.
Задължително условие обаче е предхождащо възстановяване на
емоционалната връзка на детето с баща му и гарантиран режим на контакти
между тях. Вещото лице е посочило също, че принудителното преместване
на детето от дома на майката с която се намира в близка емоционална връзка
в дома на бащата, представата му за когото /и за неговите близки/ е вредно
деформирана, би нарушило неговото емоционално благополучие за
продължителен период от време и би могло да доведе до по-трайни негативни
последици за по-нататъшното му развитие и формиране като личност.
Необходима е корекционна работа и оказване на професионална
психологическа подкрепа на детето и на двамата родители, която може да
бъде проведена в условията на Контактен център или със съдействието на
социалните служби, според установения от тях регламент за извършване на
такава дейност.
Видно от постъпилия на 29.08.2023 г. пред Софийски градски съд чрез
Министерство на правосъдието на Република България, социален доклад от
компетентните социални служби в гр. Крефелд, Германия, съпругът на
майката - С. А. разполага с необходимите условия за отглеждане на детето –
жилището е достатъчно голямо и уютно обзаведено, като представлява
тристаен апартамент, който се намира в центъра на Крефелд, над магазин за
кухненски мебели, до всички магазини, необходими за ежедневния живот, се
стига бързо пеша, възможности за прекарване на свободното време също така
има, в непосредствена близост, гр. Крефелд разполага с две болници, в
близост до жилището се намира училище „Алберт Швайцер“, като
съществуват и други възможности за обучение. В социалния доклад е
посочено и изявлението на С. А. относно срещите между неговата биологична
дъщеря и И., показал снимки, заявил е, че семейството е изградило широк
приятелски кръг в гр. Крефелд, посочил е също така, че семейството желае да
се възползва от подкрепата на Помощ за деца Крефелд, ако това е
необходимо.
Въззивният съд намира, че вследствие намерението на майката за
преместване в Германия, където работи, наличието на съпруг, който живее и
работи в Германия, желанието на детето И. да живее в същата страна,
25
представляват обстоятелства, които съобразени с интереса на детето И.,
изискват рЕ.зия на постановените мерки касаещи режима на лични отношения
на бащата с детето и изрично определяне на местоживеенето на детето,
доколкото между родителите не е налице уредба по този въпрос.
Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” се има
предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да
определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с
термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската
регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за
решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”. Съдът намира, че в
случая, местоживеенето на детето И., е определено при майката в
одобрената от съда спогодба, обективирана в протокол от съдебно заседание,
проведено на 14.01.2020 г. по гр. дело № 3529/2019 г. по описа на Районен съд
– Пазарджик,, доколкото съгласно чл.126, ал.1 СК „родителите (респ. този от
тях, на когото са възложени за упражняване родителските права) и
ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини
налагат да живеят отделно”, а по делото не се установени важни причини
детето да живее отделно от своята майка, която упражнява родителските
права, нито има изключителни основания по чл.59, ал.7 СК за настаняването
му при други лица или роднини, или в специализирана институция. Този
извод на съда не се променя от факта, че майката желае да се премести и да
устрои живота си в Германия, където живее и работи съпругът й С. А., с
когото вече имат и общо дете - Е..
На следващо място решаващият съдебен състав намира, че съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства е в състояние да мотивира
извода, че от 14.01.2020 г., когато е одобрена спогодбата между страните по
гр. дело № 3529/2019 г. по описа на РС - Пазарджик, е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, обуславящо необходимостта от промяна на
режима на лични контакти определен на бащата с детето, и че е в интерес на
детето да бъде регламентиран нов режим на лични отношения на детето с
бащата, който живее в Република България, съобразен с обстоятелството, че
майката, а и самото дете желаят да живеят в Германия, където живее
съпругът на майката и където разполагат с потенциал да устроят живота си по
различен начин.
Сегашната ситуация, в която е поставено детето, според настоящият
съдебен състав, е довела до нестабилност и несигурност у него, поставяйки
го пред дилемата да направи предпочитан избор между родителите си, да
изпитва страх от родния си баща. Несъобразяването с желанието детето да
живее с майка си в Германия, с оглед възрастта му (на прага на юношеството,
възраст определяна като кризисна в развитието и съзряването на личността),
според настоящият съдебен състав крие допълнителни рискове за правилното
физическо и психическо развитие на детето. То безспорно се нуждае и от
26
пълноценно общуване с биологичния си баща, от ясни и регламентирани
срещи с него, които да бъдат очаквани и предвидими. Това от своя страна
обуславя необходимостта от промяна на сега действащия режим на лични
контакти на бащата с детето, съобразен с различното местоживеене на
неупражняващият родителските права родител и детето, от учебните
ангажименти на детето, при зачитане на изключителната сложност и
динамика на отношенията между бащата и детето. Или, най-добрата защита
интересите на детето И., и при съобразяване препоръката на вещото лице,
изисква рЕ.зия на постановения режима на лични контакти с бащата, като в
тази връзка да бъде постановено бащата да има право да вижда и взима при
себе си детето, както следва:
ПЪРВИ ПЕРИОД:
За първите пет срещи, които следва да се проведат в рамките на два
месеца, бащата Н. И. Х., ЕГН **********, има право да вижда детето И. Н.
Х., ЕГН **********, от 10:00 до 18:00 часа на съответния ден, в Детски
контактен център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация
„Деметра“, адрес: гр. София, кв. „*******“, ул. „*******, офис 1, телефон:
*******, без присъствие на майката, където може да се извършва наблюдение
от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози,
включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и
детето) на контактите на детето с бащата.
Срещите продължават до три часа, като се провеждат след
предварително уговорен график между Центъра и бащата.
Майката С. В. А., ЕГН **********, или определено от нея пълнолетно
лице, има задължение да води детето до Детския контактен център, като
срещите се провеждат без присъствие на майката.
ВТОРИ ПЕРИОД: /след провеждане на срещите в първия период/:
Н. И. Х., ЕГН **********, има право да вижда детето И. Н. Х., ЕГН
**********, както следва: пет последователни дни, с преспиване, през
Коледната ваканция, считано от 10.00 ч. на първия ден до 20.00 ч. на
последния ден; пет последователни дни, с преспиване, през Великденската
ваканция, считано от 10.00 ч. на първия ден до 20.00 ч. на последният ден;
тридесет последователни дни през лятната ваканция на детето, с преспиване,
които тридесет дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
считано от 9.00 ч. на първия ден до 20.00ч. на последния ден, като майката се
задължава до 31 май на съответната година да уведоми писмено бащата кога
ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има
право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката до 10 юни на съответната година.
.
Следва да бъде постановено, на основание чл.59, ал.8, т.2 и т.3 от СК,
личните отношения на детето И. Н. Х., ЕГН **********, с бащата Н. И. Х.,
ЕГН **********, през посочените по-горе ваканции, да се осъществяват в
27
населеното място, където се намира дома на бащата в Република България
или в населено място в Република България по предпочитание на бащата,
като се задължи майката С. В. А., ЕГН **********, или определено от нея
пълнолетно лице, да води детето до населеното място, в което се намира дома
на бащата, както и да поема обичайните разходи по пътуването на детето и
лицето, което го придружава, а също и да информира бащата Н. И. Х., ЕГН
**********, за пристигане на детето в Република България и за адреса, от
който същият може да вземе детето с оглед осъществяване правото на лични
контакти между бащата и детето.
ИЗВЪН периода от 01.07 до 01.09. и извън горните контакти по време
на ваканциите, в случай, че детето пребивава в Р. България, бащата може да
вижда и взима детето при себе си от дома на майката и да връща детето в този
дом в Р. България, всяка втора събота и неделя от месеца, с преспиване, и
всяка четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване, считано от 10:00 часа
в събота до 18:00 часа в неделя, респ. в случай, че детето пребивава в
Германия, да посещава детето в Германия, като го вижда и взима при себе си
всяка втора събота и неделя от месеца, с преспиване, и всяка четвърта събота
и неделя от месеца, с преспиване, считано от 10:00 часа в събота до 18:00 часа
в неделя, след съгласуване с майката, като в този случай бащата сам поема
разходите си за пътуване и престой в Германия.
С оглед задоволителния капацитет на родителите, и необходимостта от
по-детайлна регламентация на отношенията им по повод общото им дете И.,
бащата Н. И. Х., ЕГН **********и майката Н. И. Х., ЕГН **********,
следва да бъдат задължени да комуникират помежду си относно
осъществяване личните контакти на детето с бащата, като взаимно си
предоставят един на друг актуални телефонни номера и/или електронни
адреси, с оглед осъществяване на връзка един с друг.
Следва обаче, да се отбележи, че и двамата родители са длъжни да
осъзнаят колко травмиращо в случая за едно дете е да бъде въвлечено в
подобна ситуация. За изграждането на детето като личност двамата родители
имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията между
родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на детето. Те са хората, които следва да осигурят
нормална и спокойна среда за развитието на детето си, тъй като то
съществува по волята и тяхното желание. Бащата следва да прояви
дължимите грижа и внимание към детето си, без да засяга авторитета на
майката и омаловажаването й като родител. Майката от своя страна следва да
изпълнява задължението си да съдейства за режима на личните контакти на
бащата с детето, като не допуска да се стига до препятстване на контактите
им. И двамата родители следва да се стремят да осигурят на детето
възможност за поддържане на подходящи лични отношения, при което следва
да зачитат и желанието на самото дете. Във висш интерес на детето е да
общува пълноценно и с двамата си родители, които не следва да го въвличат в
конфликт на лоялност между тях, а от тук да поставят детето в риск по
28
отношение на неговото психическо и емоционално развитие, поради което
всеки от тях следва да прояви известна търпимост и на де отхвърля
взаимодействието на другия. Чрез лични действия на всяка от страните по
делото, различаващи се по своя интензитет според потребностите на детето,
родителите трябва да създадат необходимите спокойствие и увереност у
детето И.. По този начин, съобразявайки се с предписанията на закона,
добрите нрави и съдебното решение, страните трябва да се опитат да
подобрят стандарта на живот на И., за да не се чувства тя разкъсана в
търсенето на одобрение и подкрепа от своите родители.
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се
решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл.76,
т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и
непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители, като при разногласие между родителите спора се
решава по реда на чл.127а от СК.
Майката на детето И., иска съдът да уважи молбата й и да се произнесе
с решение, с което да замести липсващото съгласие на баща на детето, за
пътуването на детето извън страната, до Германия и до други посочени от нея
страни, неограничено до навършване на пълнолетие на детето (т.е за около 8
години) и за издаване на необходимите за това лични документи -паспорт за
задгранични пътувания.
Безспорно е, че в интерес на детето е да пътува извън територията на
Република България, в каквато насока е и разпоредбата на чл.35, ал.1, изр.І от
Конституцията на Република България, според която „всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията
на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. чл.35, ал.1, изр.ІІ
КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове
на Европейския съюз е гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски
съюз. Това право, обаче, включително и правото на всяко дете да е с
родителите си по чл.9 от Конвенцията за защита на правата на детето и
правото на личен и семеен живот, гарантирано от Европейската конвенция за
правата на човека, не сочат на безусловно задължение към съда да замести
съгласието на всеки един от родителите му детето да пътува с другия родител
извън пределите на страната. Съдът дължи произнасяне по този въпрос, респ.
има правомощието да замести съгласието на родител детето му да пътува
извън пределите на РБългария, единствено в случаите, в които родителите на
детето не могат да постигнат съгласие по тези въпроси (по арг. от чл.127а,
ал.1 и ал.2 от СК), каквото съгласие в настоящият случай не може да бъде
постигнато, но само ако проектното пътуване, респ. пътувания на детето в
чужбина е в негов интерес. При преценката за интереса на детето, съобразена
29
и с цитираните актове, се налага извод, че някои пътувания в чужбина на
детето, дори с родителите биха могли да имат негативно въздействие за него,
поради което съдът не следва да ги разрешава. Още, повече, че на въпроса за
степента на конкретност на искането за даване на съдебно разрешение за
пътуванията на детето в чужбина съществува и задължителна практика на
ВКС, съгласно която детето има право на свободно предвижване - вкл.
пътуване в чужбина, но не може да го упражнява нито само, нито със
съгласието само единия от двамата родители. При нужда на детето да пътува
в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши
конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави
или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до
определени държави.
В конкретния случай упражняването на родителските права върху
детето И. е предоставено на майката, при която се определи и
местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим за лични контакти
с детето. Установява се още, че майката е омъжена за С. А., който живее и
работи в Германия, където работно място има и майката и където
семейството разполага с жилище и възможност да задоволи базовите
потребности на детето там, да му осигури добър стандарт, да обезпечи
образованието му. Самото дете, недвусмислено заявява предпочитанието си
да живее при майка си в Германия, решение което детето е взело след по-
продължителен анализ на отношенията си с всеки един от родителите си,
доколкото от датата на постановяване на първоинстанционното решение, към
настоящия момент, е изминал период от повече от две години, като детето все
още по недвусмислен начин поддържа своето желание да живее и да учи в
Германия – тази негова позиция е заявена пред експертите, изготвили
заключението на КСППЕ в първа инстанция, както и пред експерта, изготвил
заключението на СПЕ пред настоящата инстанция, такава позиция е заявило
детето и при личното му изслушване от настоящия съд. В случая съдът
съобразява посоченото от експертите в първата инстанция в приетото
заключение по комплексната съдебно психиатрична и психологична
експертиза, че детето И. желае да живее в Германия – тя е споделила това
открито, учи немски език и демонстрира с готовност наученото от нея пред
експертите като доказателство за готовността си да промени местоживеенето
си, отношението на И. към съпруга на майката – С., е положително, тя го
възприема като доведен баща, детето има положително отношение и
готовност да живее с майка си и нейния съпруг, както и с неговата дъщеря.
Съдът съобразява и посоченото от експертите, че отказът на детето да
контактува с баща си, нежеланието да се среща с него, не е свързано с
евентуална промяна на местоживеенето й, а по-скоро отразява отношението
му към баща й, като не са налице данни да се твърди наличието на риск от
емоционално разстройство на детето поради евентуална промяна на неговото
местоживеене или провокирано от актуалното психично състояние на
майката. Съдът съобразява и посоченото от вещите лица, че промяната на
30
местоживеенето на детето не е рисков фактор за развитие на
емоционално/психическо разстройство у детето.
Извършвайки преценката за интересите на детето, в съответствие и с
чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от България
на 03.06.1991г., съдът съобрази следното: Детето, чиито родители живеят в
различни държави, има право да поддържа лични и преки отношения и с
двамата си родители, освен при изключителни обстоятелства, поради което и
в съответствие с чл.9, т.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, съдът
зачита правото на детето да напуска собствената си страна, включително и с
оглед възможността да пътува и пребивава при майка си в Германия.
Съблюдавайки най-добрия интерес на детето, включващ в най-широк смисъл
добруването и благоденствието на детето и с оглед конкретните
индивидуални обстоятелства на настоящия казус, съобразявайки възрастта на
детето –понастоящем навършени десет години, степента на неговата зрялост с
оглед възрастта му, без да отрича необходимостта му от контакти с бащата,
средата в която до момента е живяло детето и в която неизменно е
присъствала майката, мотивират съда да приеме, че разрешението за пътуване
в чужбина на детето И. до Германия и други държави, посочени в молбата от
12.02.2021 г., без ограничение на броя на пътуванията и тяхната
продължителност, но ограничени с режима на лични контакти на бащата, е в
най-висш интерес на детето.
Това е така, и защото, в случая изследвайки семейната ситуация около
детето И., съдът намира, че следва да даде приоритет на интереса на детето да
живее с майка си в Германия, пред интереса на неговия баща да поддържа
по-разширени контакти с него. В случая не би могло да се презюмира, че е
налице някакъв риск за детето, ако пътува, респ. живее с майка си в
Германия, където на майката са гарантирани добри доходи и подходящи
условия на живот. Не може да се приеме и че е налице риск за здравето и/или
сигурността на детето при пътуванията и съвместното живеене в Германия,
заедно с майка си и новото й семейство, доколкото това не е място на
размирици, епидемии, граждански войни и др. От друга страна режимът на
лични контакти между детето и бащата е регламентиран, а и с оглед
съвременните технологии, даващи възможност за лесно достъпна и евтина
комуникация чрез интернет-връзка, родителят, който не упражнява
родителските права има възможност, да поддържа регулярен контакт със
детето си и да следи неговото израстване и развитие през времето, през което
детето не е в страната. В Германия са създадени достатъчно правни
механизми, които да гарантират упражняването на мерките за лични
отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права
и не живее с него. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията по чл.127а СК, следва да бъде уважена, което налага отмяна на
първоинстанционното решение, в частта му, в която тази претенция е
отхвърлена. Що се отнася до издаване на паспорт на общото дете на
страните, то съдът счита, че претенцията е последица от уваженото искане за
31
заместване съгласието на бащата за пътуване на детето извън страната,
поради което и следва да бъде постановено решение, с което да бъде
заместено съгласието на бащата за издаване на паспорт на общото дете на
страните, респ. за преиздаването на такъв, след изтичане на срока му за
валидност и при необходимост от това. В случая не е необходимо допускане
на предварително изпълнение на решението в частта му относно заместеното
съгласие на бащата за пътуване на детето И. и за издаване на паспорт, тъй
като в тази част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
По изложените по-горе съображения, претенцията на бащата той да
упражнява родителските права по отношение на детето И., с оглед
отношенията помежду им, наличието на отрицателна нагласа на детето към
бащата, понастоящем се явява не в интерес на детето. Действително, в случая
е доказано родителското отчуждение, но от друга, съдът е длъжен да съобрази
изразената категорична воля на детето, че желае да живее със своята майка,
като детето обяснява решението си с това, че бащата е упражнил насилие над
него и майката, а от друга страна отношенията между майката и детето се
характеризират с обич и привързаност. Следователно при решаването на
въпроса за упражняване на родителските права, съдът е длъжен да зачете и
изразената от детето категорична негова воля, според която то поддържа
твърд и последователен възглед къде желае да живее и задава
предпочитанията си към майката, към която от осъзнаването си до момента е
изцяло привързано. Изслушаното дете разкрива пред съда зрялост,
надхвърляща навършените години, като разказва за приятелствата, които е
създало, за намерението си да „обиколи целия свят“. По изложените по-горе
съображения, Решение № III–139-20017560/28.02.2022 г., поправено с
Решение № 20067248/15.11.2022 г., постановени по гр. д. № 6386/2021 г. и
присъединеното гр. дело № 49902 по описа за 2021 г. на Софийски районен
-ти
съд, 139 състав, следва да бъде отменено в частите му, в които са
отхвърлени предявените от С. В. А. срещу Н. И. Х. искове за изменение на
определени по спогодба /споразумение/ по гр.д. № 3529/2019 г. по описа на
PC Пазарджик, мерки относно местоживеенето по отношение на детето И. Н.
Х., като неоснователни, да бъде отменено в частта, в която е изменено на
основание чл. 51, ал. 4 СК споразумение, одобрено с определение от
14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик, в частта му, с която е
определен режим на контакт между бащата Н. И. Х., ЕГН **********, и
детето И. Н. Х., ЕГН **********, и е определен нов режим на контакти,
както и да бъде отменено същото решение в частта, в която е отхвърлена
предявената от С. В. А. срещу Н. И. Х. претенция за заместване липсващото
съгласие на Н. И. Х. за многократни пътувания на И. Н. Х. в Германия, както
и до други държави, както и за издаването на паспорт като неоснователен.
Решение № III–139-20017560/28.02.2022 г., поправено с Решение №
20067248/15.11.2022 г., постановени по гр. д. № 6386/2021 г. и
присъединеното гр. дело № 49902 по описа за 2021 г. на Софийски районен
32
-ти
съд, 139 състав, следва да бъде потвърдено, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Н. И. Х., ЕГН **********, против С. В. А., ЕГН **********,
иск е правно основание чл. 51, ал. 4 СК за промяна на упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, определени със
споразумение, одобрено е определение № 14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019
г., на PC-Пазарджик - от майката на бащата.
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в
Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа
на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие,
колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт, не може
да е по-добро за детето от съзнателно сторения от родителите избор да
превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина детето в
спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му
ресурси за хармонично развитие.
По разноските: в случая и двете страни претендират разноски, но съдът
оставя исканията им без уважение. Настоящото производство е такова на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителски
права, при което правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора, не намира приложение.
При съдебното администриране на гражданските отношения се
образуват дела от граждански характер и съдът постановява съдебни решения
в двустранни спорни производства. Влязлото в сила съдебно решение води до
промяна в съществуващите граждански отношения. Няма съмнение обаче, че
производствата за спорна съдебна администрация не са част от гражданския
процес в смисъл на защита - санкция при нарушени граждански права и
следователно, не могат да се квалифицират като граждански. Постановените
по тях съдебни решения са законоустановен механизъм за защита за
уязвимата в спора страна - децата и решението ползва и двамата родители.
Ето защо, съдът намира, че за процесното производство, правилото на чл. 78
ГПК за възлагане на разноските е неотносимо и същите следва да бъдат
понесени от всяка страна, така както са направени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № III–139-20017560/28.02.2022 г., поправено с
Решение № 20067248/15.11.2022 г., постановени по гр. д. № 6386/2021 г. и
присъединеното гр. дело № 49902 по описа за 2021 г. на Софийски районен
-ти
съд, 139 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от С. В. А.,
ЕГН **********, против Н. И. Х., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 51, ал. 4 СК - за промяна на местоживеенето на детето, общо на
33
страните - И. Н. Х., род. ******* г., от България в Германия, за изменение на
режима на контакт на бащата с детето, определен със споразумение, одобрено
с определение от 14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик, в
такъв, съобразен е местоживеене на детето в Германия, и с основание чл.
127а, ал. 2 СК за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на
детето и пътуването му в чужбина до пълнолетие, в условията на
евентуалност - за срок от 5 години, до държавите членки на ЕС, Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република
Македония, Конфедерация Швейцария, Република Черга гора, Босна и
Херцеговина, САЩ, Канада, Ватикана, Руската Федерация, Република Турция
и Княжество Монако, както и в частта, в която е изменено на основание чл.
51, ал. 4 СК споразумение, одобрено с определение от 14.01.2020 г. по гр.д. №
3529/2019 г., на PC-Пазарджик, в частта му, в която е определен режим на
контакт между бащата Н. И. Х., ЕГН **********, и детето И. Н. Х., ЕГН
**********, и е определен нов режим на контакти, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 от СК, вр. чл. 51, ал. 4 СК, режима
на лични отношения между бащата Н. И. Х., ЕГН **********, и детето И. Н.
Х., ЕГН **********, определен със споразумение, одобрено с определение
от 14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019 г., на PC-Пазарджик, като:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. И. Х., ЕГН
**********, с детето И. Н. Х., ЕГН **********, който следва да се
осъществява по следния начин:
ПЪРВИ ПЕРИОД:
За първите пет срещи, които следва да се проведат в рамките на два
месеца, бащата Н. И. Х., ЕГН **********, има право да вижда детето И. Н.
Х., ЕГН **********, от 10:00 до 18:00 часа на съответния ден, в Детски
контактен център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация
„Деметра“, адрес: гр. София, кв. „*******“, ул. „*******, офис 1, телефон:
*******, без присъствие на майката, където може да се извършва наблюдение
от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози,
включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и
детето) на контактите на детето с бащата.
Срещите продължават до три часа, като се провеждат след
предварително уговорен график между Центъра и бащата.
Майката С. В. А., ЕГН **********, или определено от нея пълнолетно
лице, има задължение да води детето до Детския контактен център, като
срещите се провеждат без присъствие на майката.
ВТОРИ ПЕРИОД: /след провеждане на срещите в първия период/:
Бащата Н. И. Х., ЕГН **********, има право да вижда и взима при себе
си детето И. Н. Х., ЕГН **********, както следва: пет последователни дни, с
преспиване, през Коледната ваканция, считано от 10.00 ч. на първия ден до
20.00 ч. на последния ден; пет последователни дни, с преспиване, през
34
Великденската ваканция, считано от 10.00 ч. на първия ден до 20.00 ч. на
последният ден; тридесет последователни дни през лятната ваканция на
детето, с преспиване, които тридесет дни не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката, считано от 9.00 ч. на първия ден до 20.00ч. на последния
ден, като майката се задължава до 31 май на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения
срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето,
като уведоми писмено майката до 10 юни на съответната година.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.59, ал.8, т.2 и т.3 от СК, режимът
на лични отношения на детето И. Н. Х., ЕГН **********, с бащата Н. И. Х.,
ЕГН **********, през посочените по-горе ваканции, да се осъществява в
населеното място, където се намира дома на бащата в Република България
или в населено място в Република България по предпочитание на бащата,
като ЗАДЪЛЖАВА майката С. В. А., ЕГН **********, или определено от нея
пълнолетно лице, да води детето до населеното място, в което се намира дома
на бащата, както и да поема обичайните разходи по пътуването на детето и
лицето, което го придружава, а също и да информира бащата Н. И. Х., ЕГН
**********, за пристигане на детето в Република България и за адреса, от
който същият може да вземе детето с оглед осъществяване правото на лични
контакти между бащата и детето.
ИЗВЪН периода от 01.07 до 01.09. и извън горните контакти по време
на ваканциите, в случай, че детето пребивава в Р. България, бащата може да
вижда и взима детето при себе си от дома на майката и да връща детето в този
дом в Р. България, всяка втора събота и неделя от месеца, с преспиване, и
всяка четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване, считано от 10:00 часа
в събота до 18:00 часа в неделя, респ. в случай, че детето пребивава в
Германия, да посещава детето в Германия, като го вижда и взима при себе си
всяка втора събота и неделя от месеца, с преспиване, и всяка четвърта събота
и неделя от месеца, с преспиване, считано от 10:00 часа в събота до 18:00 часа
в неделя, след съгласуване с майката, като в този случай бащата сам поема
разходите си за пътуване и престой в Германия.
ЗАДЪЛЖАВА бащата Н. И. Х., ЕГН **********, и майката С. В. А.,
ЕГН **********, да комуникират помежду си относно осъществяване
личните контакти на детето с бащата, като взаимно си предоставят един на
друг актуални телефонни номера и/или електронни адреси, с оглед
осъществяване на връзка един с друг.
ПОСТАНОВЯВА детето И. Н. Х., ЕГН **********, да живее при
майка си С. В. А., ЕГН **********, с местоживеене във Федерална република
Германия.
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата Н. И. Х., ЕГН **********, за издаването на
паспорт, по реда на ЗБЛД на детето И. Н. Х., ЕГН **********, и за пътуване
на детето И. Н. Х., ЕГН **********, извън територията на Република
35
България, до страните-членки на Европейския съюз, в това число и
Федерална република Германия, Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Македония, Конфедерация
Швейцария, Република Черна гора, Босна и Херцеговина, САЩ, Канада,
Ватикана, Руската Федерация, Република Турция и Княжество Монако,
придружена само от майка си С. В. А., ЕГН **********, или придружена от
друго лице само със съгласието на майката С. В. А., ЕГН **********, без да
се иска предварителното писмено съгласие на баща му Н. И. Х., ЕГН
**********, без ограничения на броя на пътуванията и тяхната
продължителност, съобразени с учебните ангажименти на детето, но без да
съвпадат по време с определения режим на лични контакти на бащата с
детето, по искане на С. В. А., ЕГН ********** - майка на детето.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № III–139-20017560/28.02.2022 г.,
поправено с Решение № 20067248/15.11.2022 г., постановени по гр. д. №
6386/2021 г. и присъединеното гр. дело № 49902 по описа за 2021 г. на
-ти
Софийски районен съд, 139 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Н. И. Х., ЕГН **********, против С. В. А., ЕГН **********,
иск е правно основание чл. 51, ал. 4 СК за промяна упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, определени със
споразумение, одобрено е определение № 14.01.2020 г. по гр.д. № 3529/2019
г., на PC-Пазарджик - от майката на бащата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. В. А., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. И. Х., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно
ДА СЕ ВРЪЧИ незаверен препис от настоящото решение на всяка от
страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е отменено първоинстанционното
решение в частта му относно иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, е окончателно и не
подлежи на обжалване, а в останалата част може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
36