№ 3650
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110156820 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
притежава в съсобственост с ответника, възникнала по силата на наследяване по закон,
замяна и дарение, при квота от 4/6 ид. ч., недвижим имот, представляващ апартамент ****,
находящ се в гр. София, ******, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, с
площ от 65.12 кв.м., заедно с прилежащо зимнично помещение № 13 и 0,980 % ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Твърди, че ответницата го
лишава от ползването на имота, поради което с покана, връчена на 26.08.2021 г. поискал
владението върху посочените ид. ч. и заплащане на обезщетение в размер на 300 лв.
месечно за периода 01.10.2018 г. – 30.09.2021 г. в общ размер 10 800 лв., което ответникът
не изпълнил, поради което иска съдът да го осъди да заплати посочената сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 01.10.2021 г., до окончателното
плащане и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, оспорва иска с възражение, че до
смъртта на Игнат, през 2017 г., жилището е ползвано от него и от наемател, а след 2018 г.
жилището е необитаемо и никога не е ползвала имота. Сменила ключалките през парил 2019
г. с цел запазване на жилището от посегателства, за което уведомила ищеца с покана,
връчена на 18.04.2019 г и го поканила да се яви на определена дата, за да получил
ключовете, но той не се отзовал. Твърди, че в изпълнение на влязло в сила решение за
извършване на съдебна делба, имотът е изнесен на публична продан, приключила на
17.03.2021 г., с влязло в сила постановление за възлагане, след което купувачът е влязъл във
1
владение. Оспорва иска и с твърдения, че покана е връчена едва на 26.08.2021 г., когато вече
не са съсобственици на имота, а преди това такава е връчена на Игнат Игнатов, който към
деня на връчването не е бил съсобственик, поради което тази покана няма действие на
такава по чл.32, ал.2 ЗС, а отделно от това правото е за обезщетение след покана, а не за
минал период. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявените искове и присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Следователно правото да се търси обезщетение в условията
на чл. 31, ал. 2 от ЗС възниква само, когато единият от съсобствениците ползва целия имот,
и то лично за задоволяване на свои собствени нужди или нужди на своето семейство. Лично
ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Ползващият съсобственик
започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В
тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното
предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има право да
получи обезщетение / в този смисъл тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС /.
От представените по делото съдебни решения, постановени по гр. д. № 43210/2011 г.,
по описа на СРС, и постановление за възлагане, издадено по изпълнително дело №
1285/2020 г, по описа на ЧСИ М. Петков, влязло в сила на 17.03.2021 г., се установява, че
страните притежават в съсобственост процесния имот, възникнала през 2010 г., по силата на
договор за замяна на идеални части от недвижим имот, и продължила до 17.03.2021 г., при
квоти 4/6 ид. ч. за ищеца и 1/6 ид. ч. за ответника.
Относно личното ползване на имота от страна на ответника по делото, са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Пейчев и Русолов.
Свидетелят Пейчев свидетелства за факти, неотносими към процесния период, тъй
като сочи впечатления за ползването на имота, от страна на трети лица, преди процесния
период, през 2017 г. Тези показания, от една страна са неотносими, тъй като претенцията е
за лично пречене, от страна на ответника, а не като наследник на Игнат Игнатов, а освен
това към момента на ползване на имота Игнатов не е бил съсобственик, поради което по
отношение на него фактическият състав на чл.31, ал.2 ЗС е неприложим. От друга страна от
представения по делото приемно – предавателен протокол от 20.09.2010 г. и показанията на
2
свидетеля Пейчев, може да се направи извод, че преди смъртта на Игнат Игнатов,
последният е ползвал имота, със съгласието на ищеца, който е имал ключ от имота и
свободен достъп, който факт се признава от ищеца в отговор от 21.01.2012 г. по гр. д. №
7694/2011 г. по описа на СРС, 29 с-в ( л.29 от делото ).
След смъртта на Игнат Игнатов, през м.07.2017 г., от показанията на свидетеля
Русолов се установява, че никой не е ползвал имота, а през м.04.2019 г. ответницата, поради
това, че не е имала достъп до имота, сменила ключалката. За това ищецът е уведомен с
нотариална покана от 03.04.2019 г., връчена му, по реда на чл. 47 ГПК, със залепване на
уведомление на 04.04.2019 г. на адреса, посочен от самия ищец в исковата молба, с която
покана на ищеца е посочено време и място да се яви, за да му бъде предоставен ключ от
имота, на която покана ищецът не се е отзовал. От всичко, изложено може да се направи
извод, че ответникът не е ползвал лично съсобствения имот, по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС,
тъй като с поведението си не е възпрепятствал или ограничавал ищеца да ползва общата
вещ, съобразно правата му.
Предвид изложеното не е налице първата предпоставка на отговорността по чл.31,
ал.2 ЗС. От данните по делото се установява, че не е налице и втората, а именно ищецът да е
пречел на ползването. Както беше посочено по – горе, съсобственикът започва да пречи едва
след като му е отправено искане от другия съсобственик да си служи с вещта, което е
доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва заедно с него. Доколкото,
преченето предполага лично ползване, каквото по делото не се установи, единствено за
пълнота на изложението следва да се посочи, че и тази втора предпоставка не е налице. Това
е така, тъй като покана от ищеца до ответника, за ползване на имота, е получена едва на
08.09.2021 г., когато вече имотът не е съсобствен между страните, тъй като към този момент,
е влязло в сила постановление за възлагане на имота и владението е предадено на трето лице
на 08.04.2021 г., а поканата, както беше посочено по – горе, имаща значение за пораждане
правото на обезщетение, по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, има действие занапред.
Обезщетението се дължи едва след като другият съсобственик е поканен да предостави
възможност за служене и след поканата той бездейства, от този момент едва възниква
правото на лишения от ползване да получи обезщетение. Предвид изложеното поканата до
ответника от 08.09.2021 г. би имала действие занапред и би довела до възникване на
отговорността на ответника, в случай, че страните все още бяха съсобственици и беше
налице лично служене с вещта, които факти се установи, че не са налице. Изпратената през
2011 г. покана до Игнат Игнатов е ирелевантна, тъй като това лице не е съсобственик към
този момент, за да се разсъждава изобщо за възникнало задължение в наследствената маса,
още повече непредявено в процеса.
Предвид изложеното за ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за лишаване
от ползването на съсобствения имот, по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
3
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за
производството в размер на 850 лв. за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНТ. В. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.София, ****
срещу АЛБ. ИГН. ИГН., ЕГН **********, с адрес - гр. София, ж. к. ****, иск с правно
основание чл.31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати сумата 10 800 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот,
представляващ апартамент ****, находящ се в гр. София, *****, за периода 01.10.2018 г. –
30.09.2021 г.
ОСЪЖДА АНТ. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, **** да заплати на АЛБ.
ИГН. ИГН., ЕГН **********, с адрес - гр. София, ж. к. **** на основание чл. 78, ал.3
ГПК, сумата от 850 лв. - разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4