РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Разград, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20243300500494 по описа за 2024 година
Постъпила е въззивна жалба от „Банка ДСК“АД срещу решение № 205/10.10.2024г.
по гр. д. № 866/2023г. на РС Исперих, с което в производство по чл.422 ГПК са отхвърлени
исковете на банката за признаване на установено, че С. Е. Х. има задължение по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от
26.11.2019г. за следните суми : 896,49 лв. – главница, 346,16лв. – договорна лихва, 56,80 лв.
– законна лихва, 75 лв. – такса, 8,84лв. – теглене от АТМ, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 446/ 2023г. по описа на
РС Исперих до окончателното изплащане на сумата. В жалбата са изложени възражения за
необоснованост на обжалвания съдебен акт поради некореспондиране на правните изводи
със събраните доказателства. Жалбоподателят моли съда да отмени решението, като вместо
него постанови ново решение, с което да уважи предявените искове.
Въззиваемият С. Е. Х., представляван в процеса от назначен особен представител, не
е подал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: на 26.11.2019г. между „Банка ДСК“АД и С. Е.
Х. е подписан договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит. В
договора не е попълнен размер на кредита, лихвеният процент към датата на сключването
му, ГПР и съответната обща дължима сума. В представения погасителен план е отразена
1
сума 1000лв., дата на усвояване 26.11.2019г., дата на първо погасяване 26.12.2019г., както и
дванадесет погасителни вноски с посочена дата, лихвен процент, остатък главница, вноска
главница, дължима лихва и месечна вноска.
С допълнително споразумение от 13.12.2019г. страните са договорили промяна в 24-
часовите лимити – теглене в брой 1000лв. На 13.12.2019г. на ответника е връчена банкова
карта.
В представеното извлечение от счетоводните книги на банката е записано, че
първоначално договореният размер на кредита е 1000лв., срокът е 36 месеца, краен падеж
26.11.2022г., четири непогасени минимални суми за револвиране – 60лв. на 20.04.2021г.,
90лв. на 20.05.2021г., 120лв. на 20.06.2021г. и 150лв. на 20.07.2021г. В извлечението е
отразена дължима главница в размер 896,49лв., както и съответните акцесорни вземания.
От назначената и приета от първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че усвоеният от ответника кредит е в размер 1000лв. Вещото лице е изчислило
дължима договорна лихва в размер 343,47лв. за периода 20.04.2021-25.11.2022г., лихва за
забава в размер 56,80лв. за периода 26.11.2022-19.06.2023г. и сумата 83,84лв., включваща
начислена такса за непогасяване на задължения в размер 75лв. и такса теглене от АТМ в
размер 8,84лв.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е частично основателна. Сключеният договор между длъжника и "Банка
ДСК“АД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от Закона
за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на този закон.
Съгласно чл.11 ал.1 т.6, 7, 9, 10 и 11 от с.з. договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа наред с всички останали изисквания, още и срока на
договора за кредит, общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения
процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящия случай горните изисквания не са спазени. На първо място, в договора не
са посочени размер на кредита, лихвен процент, ГПР. Обстоятелството, че тези данни са
отразени в други книжа – част от тях в допълнителното споразумение, друга част – в
погасителния план, не замества липсата им в договора, защото това е документът, чието
съдържание следва да е пълно и да отговаря на посочените по-горе разпоредби на закона. На
второ място, в тези допълнително подписани книжа има несъответствия – в погасителния
план са посочени 12 месечни погасителни вноски от 26.12.2019г. до 26.11.2020г., а в
извлечението от счетоводните книги на банката е отразен срок на кредита 36 месеца с краен
падеж 26.11.2022г. Посочената сума на кредита в допълнителното споразумение от 1000лв. е
2
уговорена от 13.12.2019г. – датата на споразумението, но в погасителния план датата на
усвояване е 26.11.2019г., съвпадаща с датата на първоначалния договор, в който липсва
размер на кредита.
Предвид горните нарушения при сключване на договора за издаване и обслужване на
кредитна карта, налице е хипотезата на чл.22 ЗПК – след като в случая не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7, 9, 10 и 11 от с.з., договорът за потребителски кредит е
недействителен. Недействителността влече последиците на чл.23 ЗПК и при това положение
длъжникът има задължение за връщане само на главницата, без да дължи лихва и други
разходи по кредита. Между страните няма спор, че ответникът е усвоил сума в размер
1000лв., в този смисъл е и заключението на ССЕ. Ищецът предявява претенция за част от
главницата в размер 896,49лв., за която твърди, че е непогасена. Вещото лице е направило
извод въз основа на проверените транзакции, че неизплатената главница е в търсения от
ищеца размер.
Обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът на банката за признаване
на установено, че С. Е. Х. има задължение по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит на физически лица от 26.11.2019г. за главница в размер 896,49 лв.
следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което задължението на ответника
бъде прието за установено, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 446/ 2023г. по описа на РС Исперих до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част, с която са отхвърлени исковете на
банката за признаване на установено, че С. Е. Х. има задължение по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 26.11.2019г. за
сумите 346,16лв. договорна лихва, 56,80 лв. законна лихва, начислена такса за непогасяване
на задължения в размер 75лв. и такса теглене от АТМ в размер 8,84лв. следва да бъде
потвърдено, предвид приложението на чл.23 ЗПК.
Разноски се претендират само от ищеца – жалбоподател. Съобразно изхода от спора
С. Е. Х. следва да заплати на „Банка ДСК“АД деловодни разноски в размер 108,66лв. в
заповедното производство и 648,29лв. в първоинстанционното производство. Във
въззивното производство ищецът е внесъл ДТ в размер 86,17лв., внесъл е депозит за особен
представител в размер146,11лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение се
определя на 100лв. Съобразно уважената част от исковете ответникът – въззиваем следва да
му заплати сумата 215,35лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 205/10.10.2024г. по гр. д. № 866/2023г. на РС Исперих в частта, с
която в производство по чл.422 ГПК е отхвърлен искът на „Банка ДСК“АД за признаване на
установено, че С. Е. Х. има задължение по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит на физически лица от 26.11.2019г. за главница в размер 896,49
3
лв., като вместо това постановява:
Приема за установено, че С. Е. Х. има задължение към „Банка ДСК“АД по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от
26.11.2019г. за главница в размер 896,49 лв., ведно със законната лихва от 22.06.2023г. –
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 446/ 2023г. по описа на
РС Исперих, до окончателното изплащане на сумата
Потвърждава решение № 205/10.10.2024г. по гр. д. № 866/2023г. на РС Исперих в
останалата част, с която са отхвърлени исковете на „Банка ДСК“АД за признаване на
установено, че С. Е. Х. има задължение по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит на физически лица от 26.11.2019г. за сумите 346,16лв. договорна
лихва за периода 20.04.2021-25.11.2022г., 56,80 лв. законна лихва за периода 26.11.2022-
19.06.2023г., начислена такса за непогасяване на задължения в размер 75лв. и такса теглене
от АТМ в размер 8,84лв.
Осъжда С. Е. Х. да заплати на „Банка ДСК“АД деловодни разноски в размер
108,66лв., направени в заповедното производство, 648,29лв. в първоинстанционното
производство и 215,35лв. във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4