Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 07.11.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело №1159/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.

Делото е образувано по искова молба на М.С.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и К.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.Т.Ч. с адрес: ***. Твърди, че М.С.Л. и К.С.Т. са собственици на земеделска земя. Твърди се, ответникът не им плащал рента в размер на 365,57 лева по сключен между тях договор за наем на земеделска земя № 391/ 24.09.2016 г. за стопанската 2017/2018 г. на два  имота с обща площ от 10445 кв. м., както следва:  1. нива в местност Славовица № 004015 с площ от 6,994 дка, пета категория по плана за земеразделяне в землището на с. Столник при граници и съседи: имот № 004016 на Нели Захариева Недялкова; имот № 004008 на наследниците на Парашкева А. Бичева; имот № 004007  на Найден Христов Драмбалски; имот № 004006 на Георги Петров Ачов; имот № 004014 на Тодор Николов Чаушки и др.; имот № 000402 на Община Елин Пелин;  2. нива местност Долно ливаде с № 137014 с площ от 3,451 дка, четвърта категория по плана за земеразделяне в землището на с. Столник при граници и съседи: имот № 137015 на наследници на Милатин Танев Близнашки; имот № 137023 на наследници на Цветко С. Юрушки; имот № 137022 на наследници на Димитър Колчов Танев; имот № 137013 на Стойчо Кирилов Кръстев  и др.; имот № 000525 на Община Елин Пелин. Иска се осъждането на ответника да заплати сумата от: 365,57 лева, представляваща наем/рента по договор за наем на земеделска земя № 391/ 24.09.2016 г. за стопанската 2017/2018 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в които се излагат доводи за неоснователност на иска. Твърди се, че с договор за наем на земеделска земя № 391/ 24.09.2016 г. наемателят се задължава да заплати рента в размер на 20 % от средния добив на наеманата земя. Твърди се, че ищецът искал по 35 лева на декар, както и не представял пълномощно да получава рентата на сестра си.

В съдебно заседание ищците М.С.Л. и К.С.Т. поддържат исковете.

В съдебно заседание ответникът К.Т.Ч. оспорва исковете, като твърди, че е предложил плащане в пари или натура, а ищецът му искал по 35 или 40 лева за декар.

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според договор за делба от 25.06.2013 г. в общ дял на ищците М.С.Л. и К.С.Т. са поставени недвижими имоти включително процесните: 1. нива в местност Славовица № 004015 с площ от 6,994 дка, пета категория по плана за земеразделяне в землището на с. Столник при граници и съседи: имот № 004016 на Нели Захариева Недялкова; имот № 004008 на наследниците на Парашкева А. Бичева; имот № 004007  на Найден Христов Драмбалски; имот № 004006 на Георги Петров Ачов; имот № 004014 на Тодор Николов Чаушки и др.; имот № 000402 на Община Елин Пелин;  2. нива местност Долно ливаде с № 137014 с площ от 3,451 дка, четвърта категория по плана за земеразделяне в землището на с. Столник при граници и съседи: имот № 137015 на наследници на Милатин Танев Близнашки; имот № 137023 на наследници на Цветко С. Юрушки; имот № 137022 на наследници на Димитър Колчов Танев; имот № 137013 на Стойчо Кирилов Кръстев  и др.; имот № 000525 на Община Елин Пелин.

Видно е от договор за наем на наем на земеделска земя № 391/ 13.09.2016 г., че ответникът-наемател К.Т.Ч. и ищецът М.С.Л. са сключили договор, въз основа на който наемателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, а именно имоти: в местност Славовица № 004015 с площ от 6,994 дка и Долно ливаде с № 137014 с площ от 3,451 дка. В чл. 2 от договора е уговорено, че земята, предмет на договора, се предоставя на наемателя за производство на селскостопанска продукция. Според чл. 3 наемателят дължи рента в размер на 20 % от средния добив на наеманата земя, които издължава в срок след прибиране на реколтата, а именно от 01.09 до 31.10. Наемателят изплаща дължимата сума по пазарни цени. В чл. 4 от договора е уговорено, че наемателят осъществява производството на селскостопанска продукция за своя сметка, като поема всички разходи свързани с експлоатацията на земята и ползваната техника включително ел. енергия и ВиК. В чл. 5 от договора е уговорено, че наемателят стопанисва земята с грижата на добър стопанин. Според чл. 6 при прекратяване на договора наемателят предоставя на наемодателя земята след прибиране на реколтата в състояние позволяващо провеждане на земеделска дейност. Според чл. 7 наемодателят не предявява претенции относно НТП. Наемателят не носи отговорност за взаимоотношенията между съсобствениците. Посочено е, че договорът се сключва за срок от 1 стопанска година от 2017 до 2018 г.

            Установява се от показанията на свидетеля Кирил Трифонов Свиленов, че ищците имали наследствена земя около 12 декара, която ответникът К. обработвал, като последният плащал в натура (олио или зърно), както и в пари.

Установява се от заключението на вещото лице Р.С. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че 20 % от средния добив на наеманата земя за стопанската 2017/2017 г. възлиза на 668,48 кг., а дължимата сума за ищците за процесните имоти е 227,28 лева.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства, а в петитума - да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. Съдът определя правната квалификация според твърденията в исковата молба, а не от представените с нея писмени доказателства. С оглед твърденията на ищците за наличие на арендно правоотношение между тях и ответника-арендодател, по което последният не е изпълнил задълженията си да им плати рента за стопанската 2017/2018 г, съдът е квалифицирал исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.

В Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК е прието, че договорът за аренда на земеделска земя, с който се уреждат арендните отношения, регламентирани от ЗАЗ, е формален - сключва се в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Вписва се в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие - чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, като трите изисквания са от различен порядък и неспазването им има различни правни последици. Писмената форма с нотариална заверка е условие за действителност на арендния договор - неспазването на предписаната форма обуславя нищожността му на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния ЗАЗ. Сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията. Договорът за аренда дава специална и съобразена с обществените отношения по предоставяне на ползването на земеделски земи и свързаните с тях вещи защита, насочена към създаване на условия за по-ефективно използване на средствата за земеделско производство. Ако договорът за аренда не е сключен в предвидената в закона форма /поради отсъствие на нотариална заверка на подписите на страните или дори без да е спазена писмената форма/ и той съдържа всички съществени елементи на договора за наем, конверсията е допустима.

В случая не е спазено изискването за нотариална заверка на подписите, поради което сключеният договор за наем на земеделска земя № 391/ 13.09.2015 г. представлява действителен договор за наем. Договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ). Такъв договор не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ. Съгласно чл. 229, ал. 2 ЗЗД лицата, които може да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. В приложното поле на тази норма попадат  съсобственици, които могат да вършат действия по обикновено управление на съсобствената вещ съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС.

Ответникът не оспорва наличието на договор между страните, а твърди, че ищецът му искал по 35 лева на декар. 

По аргумент от чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение, което следва и от основния принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват (pacta sunt servanda). Искът за реално изпълнение е винаги допустим, стига да е възможно притезанието да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес.

Съобразно договорната автономия страните са уговорили плащане в пари предвид уговореното в изречение 2 на чл. 3 от договора за наем, че наемателят „изплаща дължимата сума по пазарни цени“.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимият наем на процесните имоти в размер на 20 % от средния добив на наеманата земя е 227,28 лева. В такъв размер предявените от ищците искове следва да бъдат уважени, а следва да се отхвърлят за разлика до над тази сума до предявения размер от 365,57 лева, като неоснователни и недоказани.

В съдебното заседание ищците заявяват, че претендират сумата с лихви, поради което вземането следва да се присъди заедно със законна лихва от подаване на исковата молба. Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал. 1 ГПК. Ищецът може да заяви искане за присъждане на изтекли лихви във всеки един момент в хода на първоинстанционното производство по делото до приключване на съдебното дирене. Размерът на законната лихва, считано от предявяване на иска се изчислява едва в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.

Страните до приключване на устните състезания не са претендирали разноски и не са представили списъци на разноските по чл. 80 ГПК, поради което такива не следва да се присъждат.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА К.Т.Ч. с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и К.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 227,28 лева, представляваща наем по договор за наем на земеделска земя № 391/ 24.09.2016 г. за стопанската 2017/2018 г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба на 27.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете на ищците за разлика над тази сума до предявения размер от 365,57 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: