Решение по НАХД №89/2025 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 30
Дата: 29 август 2025 г.
Съдия: Мария Вангелова Грунова
Дело: 20252210200089
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Котел, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на деветнадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно
наказателно дело № 20252210200089 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Д. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. К. общ. К., кв. И. № **** срещу НП № 25-0287-000669/25.04.2025 г. НП е
издадено от началника на РУ Котел към ОД МВР Сливен, с което на основание
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата оспорва НП, като незаконосъобразно и
недоказано, развива съображения, че в хода на производството по издаване на
АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения и моли НП да бъде
отменено.
Административнонаказващият орган е взел становище по депозираната
жалба още при изпращане на жалбата към РС Котел, като молят съда да
постанови решение, с което да потвърди НП като законосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се по
пълномощие от адв. В. М. АК-Сливен.
Административнонаказващият орган, Началник на РУ Котел към ОД
МВР Сливен, редовно призовани, не се явява, не изпраща представител.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
1
Жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва в преклузивния
срок и по реда на чл. 59 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледано по същество същата се явява частично основателна.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 18.04.2025
г. около 17:45 часа в община Котел на път II-48 клас на км. 33 в посока с. Тича
към гр. Котел, жалбоподателят – Р. Д. Л. управлява лек автомобил „Ситроен
Ц5“ с рег. № **************, като извършва следните нарушения: 1.
Неспазва пътна маркировка М-1 и извършва маневра, изпреварване, като
създава реална опасност за движението и предпоставка за ПТП, със служебен
автомобил „Шкода Рапид“, с рег. № **************, собственост на ОД МВР
Сливен. 2. По време на движение водачът не е поставил обезопасителен колан,
с който е оборудван автомобила. 3. Не представя свидетелство за управление
на МПС. 4. Не представя СРМПС част II.
Описаните обстоятелства обективирани в АУАН серия GA № 3279717 са
констатирани от актосъставителя Д. Ц. Д. на длъжност младши
автоконтрольор при РУ Котел и в присъствието на свидетеля по акта А. И. К.
на длъжност командир на отделение при РУ Котел.
При така посочените обстоятелства и предвид установеното по време на
проверката е издаден АУАН и връчен на жалбоподателя, като последният не е
възразил на същия.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено атакуваното НП от
началника на РУ Котел към ОД МВР Сливен и връчено на жалбоподателя на
02.07.2025 г., с което административнонаказателната му отговорност била
ангажирана.
Фактическата обстановка бе установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства: АУАН серия GA № 3279717, НП № 25-0287-000669/25.04.2025
г., справка нарушител/водач, както и от изслушването на свидетеля и
актосъставителя, за които няма данни да са заинтересовани от изхода на
делото, или пристрастни към участниците в процеса.
Предвид на изложеното и при така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган, както и съдържа необходимите по закон реквизити. Въз
основа на него е издадено и процесното НП. По делото невъзниква съмнение
относно компетентносттта на органа издал НП.
Съдът констатира при служебна проверка при съставянето, както на
АУАН, така и на НП, относно установеното нарушение, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство.
Съдът при извършване на проверка по доказателства на фактическите
констатации в акта и при обжалване на представените доказателства, намира,
че фактическите констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят изцяло от
2
представените писмени и гласни доказателства.
Според чл. 6, ал. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали /с пътните знаци и с пътната маркировка/. От разпита на свидетеля и
актосъставителя се установи, че по време на движение посока от с. Тича към
гр. Котел, жалбоподателят управлявайки автомобил „Ситроен Ц5“, с рег. №
**************, извършва маневра изпреварване, като е създал реална
опасност на движението и предпоставка на ПТП със служебен автомобил
„Шкода Рапид“, с рег. № **************, собственост на ОД МВР Сливен.
Жалбоподателят не е направил възражения срещу констатираното в акта, но
обжалва процесното НП за извършване на описаните в него нарушения, но не
е представил и ангажирал никакви доказателства, с които да обори
констатациите и извода на органите на реда.
Съдът като съобрази събраните гласни доказателства и след като
ноторно му е известен в детайли тази част на пътния участък, а именно пътя
от с. Тича към гр. Котел, път II-48, счита, че констатираното в акта е доказано.
Съдът няма причина да не приема и да не кредитира показанията на
разпитаните свидетели, които пряко и непосредствено от близко разстояние са
наблюдавали действията на жалбоподателя, а още повече и дързостта, с която
предприема маневра изпреварване на патрулен автомобил в опасен участък по
главен път с множество завои. Служителите са се движили непосредствено
преди автомобила на жалбоподателя до момента на извършване на
неправилната маневра и незачитане на пътна маркировка М-1. Няма спор, че
подобно поведение на водач на МПС създава опасност за сигурността и
безопасността при движението на останалите участници в движението по един
от най-натоварените пътни участъци от републиканската пътна мрежа.
Двамата свидетели са категорични, че с това си поведение жалбоподателят е
предприел рискова маневра по изпреварване, с която е създал предпоставка за
ПТП, поради неправомерното поведение на Л. е застрашено напълно, реално
сигурността на движението. При така събраните и обсъдени писмени и гласни
доказателства, необорени и неопровергани от други, представени от страна на
жалбоподателя, съдът намира, че извършеното на това нарушение е безспорно
доказано. За него в чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП е предвидено налагане на
наказание глоба с точно определен размер, а именно 150 лева, действаща
разпоредба и към момента на извършване на нарушението, а редакцията на
нормата ще влезе в сила от 7.09.2025 г. С оглед посоченото, съдът намира, че
при налагане на наказанието АНО изцяло се е съобразил с разпоредбата на чл.
127 от ЗАНН и правилно и законосъобразно е санкционирал жалбоподателя за
извършеното от него нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категориите М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато
са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Твърденията на свидетелите, че при
3
управлението на превозно средство жалбоподателят е бил без поставен
предпазен колан са категорични. В тази връзка не се събраха доказателства
които да оборят извършеното от страна на жалбоподателя нарушение.
С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът
приема, че в случая от обективна страна жалбоподателят е нарушил
задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното“, поради което
настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено
обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя за първите две извършени
нарушения в обжалваното НП.
От събраните писмени и гласни доказателства се установи фактическа
обстановка, която съответства на посочената в АУАН и НП, и е съставомерна
по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От субективна страна
нарушенията са извършени виновно под формата на престъпна небрежност,
тъй като жалбоподателят, като водач на МПС е длъжен да знае и спазва
законовите разпоредби свързани с безопасното и законосъобразно управление
на МПС. С оглед на установеното, обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в една част.
По отношение на двете нарушения по чл. 100,ал. 1, т.1 и т. 2 ЗДвП
(пунктове 3 и 4). В тази част съдът в рамките на служебната проверка не
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в
ЗАНН. АУАН съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, а
НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че при непосредствената проверка след извършване на маневра изпреварване,
жалбоподателят е спрян от служителите на МВР на местопроизшествието, за
същия се е установило, че е без предпазен обезопасителен колан, но не е
установено жалбоподателят да не е представил СУМПС и свидетелство за
регистрация на МПС, поради което и няма как същият да е направил преценка
дали към момента на проверката извършена на път II-48 на км. 33 в посока от
село Тича към град Котел, Л. е носил в себе си посочените в чл. 100, ал. 1, т. 1
и т. 2 ЗДвП документи. Жалбоподателят не е носил в себе си тези документи
при пристигането си по-късно в сградата на РУ Котел, но доколкото
актосъставителят е посочил, че нарушението е извършено на друго място и по
друго време, не следва да бъде обсъждано качество на жалбоподателя на
водач, когато се е явил в полицейското управление.
Поради липса на доказателства за извършено нарушение от
жалбоподателя по чл. 100, ал. 1, т.1 и т. 2 ЗДвП, съдът намира, че
4
наказателното постановление в тази част е постановено в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тази част като
незаконосъобразно.

За прецизност следва да бъде отбелязано и че нарушенията не могат да
бъдат квалифицирани като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът имайки предвид вида на всяко едно от нарушенията,
намира, че същите не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност
от други нарушения от същия вид, доколкото жалбоподателят е с трайно
изградени навици към неспазване на законовите разпоредби, уреждащи
поведението му като водач на МПС. За тези данни явства справката за
нарушител/водач, в която са описани множество нарушения на ЗДвП.
Контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН, те
следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно постановление,
същите са извън предмета на настоящия въззивен контрол, отнемането им не
се оспорва в нито един момент, поради което съдът намира, че не следва да се
произнася.
По разноските: Процесуалният представител на жалбоподателя - адв. М.
не претендира присъждане на разноски на основание чл. 63д ЗАНН, такива не
се и претендират от АНО, с оглед на което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0287-000669/25.04.2025 г. издадено от
началника на РУ Котел към ОД МВР Сливен, с което на Р. Д. Л. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. К. общ. К., кв. И. № **** на основание чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП.

ОТМЕНЯ НП № 25-0287-000669/25.04.2025 г. издадено от началника на
РУ Котел към ОД МВР Сливен, с което на Р. Д. Л. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. К. общ. К., кв. И. № ****, в частта с която са му наложени
административни наказания, както следва: На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
съд Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
5
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6