№ /25.07.2019 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Христиана Тонева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 55 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба
от „Спайс 52” ООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя С.К.С.
чрез пълномощника й адв.Н.Ч. ***, против Заповед №310-ФК/31.12.2018г на
началник Отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на
НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е приложена
принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от
дружеството търговски обект – ресторант „******”, находящ се в гр.Варна, ул.”Братя
Миладинови” №102, и забрана на достъпа до него за 7 (седем) дни. Жалбоподателите
поддръжат няколко основания за незаконосъобразност на оспорения акт – липса на
осъществено административно нарушение, неяснота относно повдигнатото им
административно „обвинение”, липса на фактически и правни основания за издаване
на заповедта, илипса на мотиви за определената продължителност на срока на ПАМ,
както и противоречие с целта на специалния закон – чл.22 от ЗАНН, въз основа на
които претендират отмяна на заповедта и присъждане на сторените в
производството разноски. В съдебно заседание адв.Ч. поддъжра изцяло жалбата, а
в допълнение към изложеното в нея се позовава и на приобщената като
доказателство по делото Резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство срещу дружеството.
Ответникът
чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Х. А. е депозирал писмени бележки
с.д.№1928/31.01.2019г, с които оспорва жалбата изцяло. Излага, че при безспорно
установеното нарушение той е бил длъжен да издаде оспорената заповед,
действайки в условията на обвързана компетентност, и не разполага с правомощия
да извършва преценка дали да наложи такава мярка или не. Твърди, че оспорената
му заповед е мотивирана, вкл. и относно срока на ПАМ, а по отношение на
Резолюцията за прекратяване на АНП сочи, че с нея е указано издаване на
законосъобразен акт, тъй като нарушението е безспорно установено с
доказателствата, описани в приложения по преписката ПИП. Настоява за оставяне в
сила на законосъобразната заповед и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 29.12.2018г
инспектори по приходите при ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, извършили
проверка на стопанисвания от дружеството-жалбоподател търговски обект – ресторант
„******”, ул.”*******” №***,
резултатие от която са обективирани в съставения ПИП на осн.чл.50 ал.1 от ДОПК
от същата дата. В него е отразено, че в
15:45ч контролните органи извършили контролна покупка на стойност 57.10лв, която
заплатили във брой с една банкнота от 50лв. и една банкнота от 10лв, приети от
сервитьорката ?=U=, без тя да издаде
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ DATECS DP 150
KL с ИН на ФУ DT657053 и ИН на ФП 02657053, нито от кочан с ръчни касови
бележки. Посочено е, че покупката е консумирана изцяло и не подлежи на
сторниране, както и че от съдържанието на изведения КЛЕН от ФУ, приложен като
доказателство, се установява липсата на издаден фискален касов бон със
стойността на контролната покупка. На следващо място е посочено, че разчетената
касова наличност е в размер на 68лв, а фактическата наличност съгл.приложения
като доказателство Опис на паричните средства, изготвен от управителката, е в
размер на 69лв, т.е. установена е разлика от 1 лв. При така установената
фактология административният орган приел, че нерегистрирането на продажба на
ст-ст 57.10лв. с издаване на ФКБ от функциониращото в обекта ФУ осъществява
състав на административно нарушение по чл.25 ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, което се явява основание по
см.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка на осн.чл.186 ал.3 от ЗДДС, и с оспорената си понастоящем заповед наложил
такава – запечатване на търговския обакт и забрана на достъпа до него за срок
от 7 (седем) дни. Като мотиви за продължителността на ПАМ органът посочил вида,
тежестта и последиците на извършеното нарушение, местоположението, големината,
работното време и асортимента на ресторанта, влезли в сила НП за две
осъществени от дружеството нарушения по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г
на МФ – от 09.10.2017г и от 07.12.2018г, и се позовал на необходимостта от
защита на обществения интерес чрез предотвравяване възможността за извършване
на нови нарушения, като приел, че поведението на дружеството с оглед наличните
доказателства е насочено срещу фискалната дисциплина и няма за цел спазване на
данъчното законодателство. С приобщената като доказателство по делото Резолюция
№400937-Р404400/24.01.2019г издателят на оспорената заповед в качеството си на
АНО прекратил АНП по ЗАНН, образувано против дружеството за осъщественото на
29.12.2018г нарушение по чл.25 ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ,
с оглед констатираното съществено процесуално нарушение в съдържанието на АУАН
– посочването на две различни дати, което ограничава правото на защита на санкционираното
дружество, препятстващо възможността за издаване на законосъобразно НП, и
върнал преписката за издаване на законосъобразен АУАН в рамките на срока по
чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Горната
фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства,
приложени по административната преписка, въз основа на която е издадена
оспорената заповед, и приобщената в хода на съдебното дирене резолюция от
24.01.2019г за прекратяване на АНП, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА,
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
Съставените
по реда на чл.50 ал.1 от ДОПК протоколи, какъвто е и ПИП от 29.12.2018г,
представляващ официални свидетелстващи документи, съставени от длъжностни лица
в кръга на техните правомощия, поради което съдът е обвързан с тяхната
доказателствена сила. В конкретния случай обаче в самия протокол конкретно, а и
по делото в цялост липсват доказателства, установяващи осъществено
административно нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ като
основание за прилагане на ПАМ.
Единственото
доказателство в тази насока са показанията на контролните органи, изготвили
ПИП, за консумирани от тях продукти в ресторант „******” на ст-ст 57.10лв,
заплатени във брой на сервитьорката, която приела плащането, но не издала касов
бон. Тези показания обаче са изолирани и неподкрепени от други такива,
обосноваващи извод за извършена контролна покупка изобщо. Така според
контролните органи началото на проверката е било в 15:35ч, а само 10 минути
по-късно – в 15:45ч, двамата вече са били изконсумирали свинска пържола с
пържени картофи, риба, две зелени салати, две торти и 2 минерални води, и са
били заплатили цената от 57.10лв. на сервитьорката, като при това в ПИП липсва
констатация за несъответствие на часа на ФУ с действителния такъв. По-нататък –
твърдението им, че сервитьорката е приела плащането във брой и невъзможността
за сторниране на покупката означават, че заплатената сума е постъпила в касата
на ФУ. Наличните доказателства обаче налагат противоположен извод – така
установената и отразена в ПИП и в заповедта разлика между касовата и фактическа
наличност е само 1 (един) лв., а не 57.10лв. или евентуално повече, а пък сред
банкнотите в описа на паричните средства в касата липсва такава от 50 лв.,
сочена от инспекторите като едната от двете, с която били заплатили сумата. При
тези данни липсата на отразена сума от 57.10лв. в КЛЕН на ФУ не подкрепя никоя
от двете тези, защото е обяснима и в двата случая – в случай на приета цена за
извършена продажба, нерегистрирането й би осъществила състава на
административно нарушение, а в случай на неизвършена покупка, съотв.
незаплащане на цена за такава, в какъвто смисъл е установената липса на
банкнота от 50лв. в касата, то отсъствието на такава сума в КЛЕН на ФУ не
осъществява състав на нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. Други
доказателства в подкрепа на едната или на другата теза по делото липсват, което
препятства възможността да се приеме с необходимата категоричност, че на посочената
в оспорената заповед дата действително е осъществен състав на административно
нарушение, представляващо основание за прилагане на ПАМ от административния
орган в условията на обвързана компетентност.
При
горните констатации съдът в този си състав приема, че оспорената заповед е
незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон – с нея е
приложена ПАМ при липса на материалноправното основание по чл.186 ал.1 т.1
б.”а” от ЗДДС, което квалифицира жалбата против нея като основателна и налага
отмяната й.
При
този изход на делото претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане на
разноски е основателна и следва да бъде уважена съобразно представените
доказатлства за такива и списъка по чл.80 от ГПК в размер на 350 лв.( 50лв. ДТ
+ 300лв. адвокатско възнаграждение).
Така
мотивиран и на сон.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №310-ФК/31.12.2018г на
началник Отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на
НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е приложена
принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от „Спайс 52”
ООД – Варна, ЕИК *********, търговски обект – ресторант „******”, находящ се в
гр.Варна, ул.”********” №***,
и забрана на достъпа до него за 7 (седем) дни.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „Спайс 52” ООД – Варна, ЕИК *********, представлявано
от управителя С.К.С., сторените в производството разноски в размер на 350
(триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: