М О Т И В И
Решение № ……./ 17.12.2020 год. по НАХД № 434/ 2020
год.
Производството е по
реда на глава 28ма от НПК.
Образувано е по постановление на Районна прокуратура- Бургас, ТО- Царево, с
което се предлага, освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия В.Й.Й., ЕГН **********, за
извършено от него престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, за това, че 17.07.2020
год. в 10.57 часа, в гр. Китен, общ. Приморско предал по телефон с абонатен
номер **** на Д. В. Ч.- оператор „Център обаждане,, при „Районен център 112“
Бургас при Дирекция „Национална система 112“ МВР, невярно повикване за тревога,
за това че съпругата му Х. Д. Й. от гр. Китен, общ. Приморско бие и тормози
малолетните им деца Д. В. Й., роден на *** год. и М.В. Й., родена на *** год. с налагане на административно наказание на основание чл. 78а
от НК.
Представител на прокуратурата в съдебно
заседание поддържа обвинението. Пледира за минимално наказание.
Обвиняемият редовно призован не се явява
лично в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид обстоятелствата,
изложени в постановлението намира за установено от фактическа страна следното:
Обв. В.Й.Й., ********* Не е осъждан за престъпления. Обвиняемият
живее в гр. Китен, заедно със съпругата си- свидетелката Х. Д. Й. и нейната
майка- свидетелката С. Х. С.. От брака си с Й. има две малолетни деца- Д. В. Й.,
роден на *** год. и М.В. Й. родена на *** год. През месец юли на 2020 год.
отношенията между Й.и С.от една страна и обв. Й. от друга не били добри - между
тях често възниквали скандали, в резултата от които С. , съобщила на Й.
решението си, че той трябва да напусне жилището намиращо се на ул. “***, в гр. Китен,
което било нейна собственост. На 17.07.2020 год., около 10.30 часа, обвиняемият
Й., посетил дома на С., като разговарял със свидетелката Х.Й., изявил желание
да види децата и четиримата заедно да излязат и да се разходят. Й. не се
съгласила, поради което между двамата, отново възникнал скандал, като в хода му
Й. влез на ръце малолетния Д. В. Й. и се насочил към улицата. Й. започнала да
крещи да остави детето, но обвиняемият излязъл на улицата, пред къщата, с
детето на ръце. Ядосан от отношението на Й. в 10.57 часа на същата дата, Й. се
обадил от телефона си с абонатен номер *****в Районен център 112 гр. Бургас и
провел разговор със свидетелката Д. В. Ч.- оператор „Център обаждане“ при
Районен център 112 Бургас при Дирекция „Национална система 112“ - МВР. В
разговора й съобщил, че свидетелката Х. Й. системно бие и тормози малолетните
им деца – Д. В. Й. и М.В. Й.. След възприемане на сигнала Ч. го предала по
електронен път на дежурния полицейски служител в РУ- Царево, който незабавно
изпратил към указания в съобщението адрес служители на РУ- Приморско, между
които и свидетеля П. Т.Й., и свидетеля М. Г. И. - служител на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Созопол. След посещението на адреса Й. и И.
установили, че върху децата не са налични следи от насилие, а напротив, че за същите
са полагани грижи. По случая била извършена проверка, като материалите от нея били
докладвани в Районна прокуратура гр. Бургас - ТО Царево. На 24.09.2020 год.
било разпоредено започването на досъдебно производство. В хода на
производството била изискана справка от мобилния оператор „Теленор“, от която
било установено, че СИМ карта с абонатен номер *** се използва от обвиняемия Й..
От изисканата справка от Районен център 112 Бургас при Дирекция „Национална
система 112“ - МВР, става ясно, че на 17.07.2020 год., Й. е провел разговор с
оператор от центъра, в 10.57 часа. Към справката бил приложен и оптичен носител
на информация на който бил записан аудиофайл, със съдържанието на разговора,
включително и подаденият неверен сигнал за нанесен физически и психически
тормоз над децата му от съпругата му. От ДСП Созопол били изискани и приложени
по делото два броя социални доклади за малолетните Д. В. Й. и .М. В. Й.от които
е видно, че за тях са полагани грижи и не са установени факти навеждащи на
извода, че спрямо тях е упражнявано физическо и / или психическо насилие, както
от майката, така и от което и да било друго лице.
Събраните в хода на разследването писмени
и гласни доказателства- Обясненията на В.Й.Й.
/л.32, л.35/, Показания на М. Г. И. /л.39/, Показания на П. Т.Й. /л. 40/,
Показания на М. Д. С. /л. 41/, Показания на С. Х. С. /л.42/, Показания на Х. Д.
Й. /л.43/, Показания на Д. В. Ч. /л. 44/, Справки от РЦ 112 Бургас, с оптичен
носител на информация /л.48 - л.49/, Справка от мобилен оператор /л.52/,
Справка за съдимост /л. 37/ и данни за личността/л.38/,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност по безспорен и категоричен начин
обосновават извода, че обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК, за това, че: на
17.07.2020 год., в 10.57 часа, в гр. Китен, общ. Приморско предал по телефон с
абонатен номер **** на Д. В. Ч.- оператор „Център обаждане“ при „Районен център
112“ Бургас при Дирекция „Национална система 112“ - МВР невярно повикване за
тревога, че съпругата му Х. Д.Й. от гр. Китен, общ. Приморско бие и тормози
малолетните им деца- Д. В. Й., роден на *** год. и М. В. Й., родена на *** год.
От обективна страна:
Престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК е формално. За
осъществяването му е ирелевантно дали информацията от невярното повикване е
достигнала до знанието на лицата, за които е била предназначена, колко са те на
брой, дали те са предприели определено поведение. В случая обаче невярното
повикване за тревога е достигнало до адресата си - изпълняващата служебните си
функции в Районен център 112 гр. Бургас свидетелка Д. В. Ч.- оператор „Център
обаждане“ при Районен център 112 Бургас при Дирекция „Национална система 112“ -
МВР. По естеството си сигнала, че върху малолетни лица се упражнява системно
физическо и психическо насилие, е винаги тревожен, а в случая сигнала е бил и
неверен, защото не е установено такова.
От субективна страна:
Процесното деяние е осъществено от обвиняемия
умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Деецът е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да
ръководи постъпките си и е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението. Обвиняемият логично е съзнавал противоправния характер на извършеното,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Напълно
е съзнавал, че съобщава информация, която не отговаря на обективната
действителност и е от такова естество, че да създаде у адресата й невярна
представа, в случая, за възможно упражняване на физическо и психическо насилие
над малолетни лица от тяхната майка. Пряко е целил точно това- получателят на
съобщението от Районен център 112 Бургас да предприеме определено поведение и
го е постигнал. Обвиняемият е съзнавал много ясно общественоопасния характер на
деянието си, а именно, че с него уврежда обществените отношения, които
осигуряват реда и общественото спокойствие в страната и сигурността на
информационния обмен при използването на съобщителни средства.
По правото:
За престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, в закона се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години. Обвиняемият е
пълнолетен, не е осъждан.
По отношение на обвиняемия са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл.
78 а от НК, а именно: за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години; с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди; към датата на деянието обвиняемият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК, не е причиненото увреждане, което да представлява
тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, не е налице множество
престъпления, както и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при
или по повод изпълнение на службата му, т.е.
не са налице пречките по ал. 7 на чл. 78а от НК за приложение на института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
При тези факти съдът намира, че са налице
едновременно условията, предвидени в чл.
78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемият от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
В резултат на извършеното престъпление са предприети
действия и ангажиран ресурс за избягване, осуетяване на възможно настъпване на
неблагоприятни последици, поради което деянието на обвиняемия не би могло да се
третира нито като малозначително, нито като такова с явно незначителна
обществена опасност, т.е. липсват предпоставките за приложението на чл. 9, ал. 2
от НК.
При определяне на размера на наказанието
съдът съобрази следното:
Налице са обстоятелства, които водят до
смекчаване отговорността на обвиняемия, а именно: направени самопризнания;
материалното и семейно състояние на обвиняемия. С оглед тези обстоятелства
съдът намира, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като то се наложи в специалния минимум, предвиден
в разпоредбата на чл.
78а от НК, а именно – глоба в размер на 1000,00 лева. Съдът намира, че това
наказание е справедливо за извършеното от обвиняемия деяние и същевременно тази
санкция ще подейства превъзпитателно върху него. Това наказание ще изпълни
целите на наказанието по чл. 36
от НК и с оглед генералната превенция да се въздейства предупредително и
възпиращо върху останалите лица, които вършат или имат намерение да извършат
такова престъпление.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ: