Определение по дело №5130/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .........                                        1.02.2021 г.                 Гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 1 февруари                                             2021  г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 5130 по описа за 2020 година.

 

 

Постъпила е искова молба от В.К.М., в която твърди, че в резултат на трудова злополука му били причинени телесни увреждания.

Ищецът бил назначен с трудов договор № 3-5224/08.12.2014 г., на длъжност „Изпитател на въоръжение, военни техники и имущества в участък за изпитване на артилерийска материална част, бойни машини и боеприпасите им“ във военно формирование - 26940 - Стара Загора.

На 19.11.2018 г. се провеждали якостни изпитания на РПГ-7 на централна огнева позиция. Към 10 часа започнало изпитанието чрез произвеждане на изстрели. При произвеждането на изстрелите пострадалият и другите участници в изпитанието се укривали зад създаденото за тази цел укритие. В процеса на провеждане на изпитанието около 11:25 часа при произвеждане на изстрел, пластмасовата капачка от стартов заряд на РПГ-7 рикоширала в бетонова преграда, намираща се зад укритието. Рикоширалата капачка го ударила в областта на окото, като получил разкъсно-контузна рана на лявото око с пълно разкъсване и унищожаване на очната ябълка с тежък орбитален кръвоизлив.

         Образувана е прокурорска преписка № 1035/2018 г. и е изготвен обвинителен акт против обвиняемия Димо Александров Димов за престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 вр. с чл. 128, ал.1 от НК, като същият е внесен  във Военен съд гр. Пловдив за образуване на съдебно производство на осн. Чл. 247, ал.1, т.1 от НПК. С протоколно определение от 19.10.2020 г. по описа на Пловдивски Военен съд, съдебното производство по НОХД № 100/2020 г. по описа на Военен съд гр. Пловдив е прекратено, и делото е върнато на Военно-окръжна прокуратура- Пловдив за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Това определение е потвърдено с определение № 147/18.12.2020 г. по описа на Военно-апелативен съд на Република България.

По искането на ответника за спиране на производството по делото, съдът намира за установено следното:

Ищецът В.К.М. е предявил иск с правно основание чл. 200 КТ срещу Военно формирование 26940 – Стара Загора пред Районен съд-гр.София, като делото е изпратено по подсъдност на РС Ст.Загора. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4  и т.5 от ГПК до приключване на НОХД № 100/2020 г. на  Военен съд гр. Пловдив , което решение би обосновало обратния иск по чл. 202 от КТ на работодателя.

Ответникът в отговора на ИМ е посочил като основание за спиране на производството чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК,тъй като не е налице дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, а е налице досъдебно производство. Видно от протоколно определение от 19.10.2020 г. на Пловдивски Военен съд по НОХД № 100/2020 г. по описа на същия съд, съдебното производство по горното наказателно дело е прекратено и делото е върнато на Военно-окръжна прокуратура Пловдив за отстраняване на съществени процесуални нарушения Това определение е потвърдено с Определение № 147/18.12.2020 г. на Военно-апелативен съд На РБългария по въззивно частно наказателно дело № 48/2020 г. по описа на съда.

Настоящият състав намира,че  искането за спиране на производството не следва да бъде уважавано. В текста чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК  действително се приема като основание за спиране на производството по делото наличието в същия или друг съд на дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая обаче, не е налице образуване на дело, а на досъдебно производство /съдебното производство е прекратено и делото е върнато на военния прокурор за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати по  време на досъдебното производство, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/.

В направеното от ответника искане се сочи,че от процесуално следствените действия ще се установи дали е налице престъпно деяние,което е от съществено значение за ангажиране отговорността на виновните лица по чл. 201 КТ като прави формални възражения за ограничаване или отпадане на отговорността на работодателя при условията на чл. 201 КТ. ,От това изявление не може да се направи категоричен извод,че страната е имала предвид хипотезата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК. Но дори и това да е така, в случая следва да се установят престъпни обстоятелства в хода на разглеждане на гражданското дело и от тях да зависи изхода на гражданския спор. С отговора ответникът сочи, че ако е налице престъпно поведение или вина на работника или служителя, то това ще е от значение само като обосновка на регресния иск, който работодателят може да образува срещу виновния служител по реда на чл. 202 от КТ. Но по настоящото дело ответникът не прави искане за привличане на трето лице –помагач и не предявява обратен иск срещу него. Дори не е представил доказателства образуваното наказателно производство с какъв предмет е, а съдът е изискал служебно справка относно движението на НОХД № 100/2020 г. по описа на Военен съд Пловдив. В този смисъл ответникът не е представил доказателства,че образуваното НОХД № 100/2020 г. е във връзка с гражданското дело по чл. 200 КТ и съответно ще има значение за правилното разрешаване на спора.

В случая, съдът приема, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна,поради което наличието на престъпни обстоятелства не биха имали значение за изхода на делото, а досежно намаляване или отпадане на отговорността на работодателя при условията на чл. 201 КТ, то той разполага с възможността да защити правата с предявяване на регресен иск по  чл. 202 КТ.

                Предвид изложеното дори да се приеме,че искането за спиране на производството по делото е направено при условията на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК,то същото е неподкрепено с доказателства и неоснователно, поради което искането за спиране на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.

         Води от горните мотиви, съдът

                                          О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26940 гр. Стара Загора за спиране на производството по делото при условията на чл. 229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: