№ 29
гр. София, 17.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Р.К. – упълномощен защитник на осъдения И.
Р. К. срещу определение от 15.12.2021 г. по н.ч.д. № 587/2021 на Окръжен съд –
Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода“, определено му като общо такова по н.ч.д. № 282/2020 г. на РС-Благоевград.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че
съдебният акт е необоснован и в конкретния случай, въпреки докладите на
затворническата администрация, осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
Поддържа се, че тези доклади съдържат констатации, негативни за осъдения,
единствено с цел за бъде отказано предсрочното му освобождаване. Коментират се
липсата на конкретика и обобщените констатации в тях. Отправеното към въззивния
съд искане е за отмяна на определението и за издаване на ново от апелативната
инстанция, чрез което осъденият да бъде условно предсрочно освободен.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт,
който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора
от НПК. Атакуваното определение е произнесено в съдебно заседание с участие на
осъдения на 15.12.2021 г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриерска фирма
ЕКОНТ на 22.12.2021 г., т.е. в рамките на 7 дневния срок на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите с отношение към предмета на доказване. Конкретиката в тези факти е
следната:
1
И. Р. К. изтърпява наказание от три години лишаване от свобода, определено му
като общо такова с определение по н.ч.д. № 282/2020 на РС-Благоевград при
кумулиране на наказанията по две присъди – н.о.х.д. № 765/2013 на РС – Благоевград
за престъпление по чл. 152 от НК и н.о.х.д. № 1382019 на РС – Благоевград за
престъпление по чл. 316 от НК.
В изпълнение на определението осъденият е приведен най-напред в ЗООТ
Самораново, а впоследствие - след намеса по реда на възобновяването и промяна на
режима му в строг - и в затвора в гр. Бобов дол.
Към датата на постановяване на определението на първоинстанционния съд –
15.12.2021 г. остатъкът за изтърпяване от определеното общо наказание при осъдения е
7 месеца и 17 дни.
Според информация от докладите на пенитенциарните власти извършената
първоначална оценка на риска от рецидив при осъдения е била 51 точки. По време на
престоя в ЗООТ Самораново оценката е снижена до 47 точки /05.10.2020 г./, а
впоследствие при престоя му в затвора в гр. Бобов дол е завишена до 49 т.
/29.10.2021г./.
Според данните от последния доклад при осъдения се наблюдават отрицателни
промени в зоните – отношение към правонарушението и начин на живот и
обкръжение. Неясна остава мотивацията на осъдения за промяна на нагласите и
криминалното поведение. Определен е в доклада като емоционално неовладян до
степен, че емоциите влияят на рационалното му мислене. Посочено е, че пренебрегва
отрицателния резултат от действията си, изпитва затруднения да променя нагласите си
и да спазва предвидените в закона ограничения, правила и норми в пенитенциарни
условия.
По време на престоя си в ЗООТ Самораново осъденият И.К. е награждаван и
наказван еднократно. Наказанието му е наложено със Заповед № ЗО-836/14.12.2020 г.
на НС ЗООТ /вече заличено/, поради това, че след прибиране от работа на външен
обект е опитал да внесе в общежитието 4 броя бутилки уиски. Поради извършеното
дисциплинарно нарушение със заповед на началника на затвора осъденият е освободен
от длъжността „шофьор“, която тогава е заемал. След преместването му в Затвора –
Бобов дол на 28.01.2021 г. осъденият не е работил. Не е бил наказван, но не е и бил
награждаван. Не е проявявал интерес към провежданите в затвора културно-
информационни мероприятия и ресоциализационни дейности. Няма отношение и към
изпълнение на заложените цели и задачи в плана на присъдата си.
При тези констатации становището на началника на затвора в гр. Бобов дол за
условното предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно. Посочено е, че К. не
е дал убедителни доказателства за поправянето си, а не е изпълнена и прогресивната
система за плавно преминаване към по-смекчени условия на надзор и охрана, което да
намали риска от рецидив и вреди.
По сходни мотиви отрицателно е становището на началника на ИСДВР при
затвора гр. Бобов дол.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо -
2
фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако
наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения И.К. е
налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от
наложеното му наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и отбелязва,
че по отношение изпълнението на тази формална предпоставка между страните в
производството никога не е имало спор.
Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този
въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по
следните съображения:
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
негово съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността, а за отношението му към труда се съди по
това полагал ли е редовно труд и чувствал ли е труда като свое морално задължение,
когато, разбира се, за него трудът е бил обективно достъпен в затвора.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения.
По отношение на осъдения И.К. заключенията са, че процесът на поправяне и
превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати,
тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към личното досие на
осъдения. От тях е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е имал
формално отношение към плана на присъдата, не се е включвал в организираните
мероприятия и не е бил последователен в желанието си за полагане на труд.
Дефицитните зони при осъдения, макар и не много като брой, са с високо относително
значение. Сред тях се включват умението за мислене и отношението към
правонарушението - фактори от значение за осъществяване на престъпната дейност и
за поправянето на дееца. На тези обстоятелства въззивният съд акцентира
целенасочено, тъй като извън процесното осъждане, К. е наказван и друг път по
углавен ред. Предвид това, с оглед стойностите на риска от рецидив при осъдения и
наличното завишаване при тях, с оглед отсъствието на награди, при липсата на
неизпълнение на прогресивната система за плавно преминаване към по-смекчени
условия на надзор и охрана, които да намалят риска от рецидив и вреди, апелативният
състав прие, че осъденият И.К. не може да бъде условно предсрочно освободен.
За разлика от защитата апелативният съд не съзира тенденциозност в
отношението на затворническата администрация към осъдения, нито проява на
необективност спрямо него при изготвяне на докладите. Щателната мотивировка в тези
доклади е видна и тя особено ясно личи при представянето на изискания от окръжния
съд доклад от ИСДВР при затвора гр. Бобов дол от 15.12.2021 г., в който е акцентирано
върху оценката на правонарушителя като система, определяща вероятния риск от
последваща рецидивна дейност в общ (по отношение на всички лишени от свобода) и в
конкретен (по отношение на осъдения И.К.) план – л. 28-33 от съдебното дело. В този
доклад конкретно са посочени проблемните зони при лицето – отношение към
правонарушението и начин на живот и обкръжение и е акцентирано върху факторите,
които ги активират. Всичко това е допълнено с липсата на интерес у осъдения за
3
включване в провежданите в затвора културно-информационни мероприятия и
ресоциализационни дейности, както и с липсата на позитивна нагласа за изпълнение на
заложените цели и задачи в плана на присъдата. Тези констатации – освен поради
конкретиката им, няма как да не бъдат приети за верни и защото намират подкрепа в
приложените към личното досие на осъдения данни, от които е видно, че след
освобождаването му от работа, поради дисциплинарно нарушение, осъденият нито е
работил, нито е проявявал интерес към трудовата дейност и мероприятията в затвора.
Правилно окръжният съд е приел, че негативни констатации по отношение на
осъдения не биха могли да бъдат изведени от факта, че той регулярно сезира различни
институции, пред които поставя проблемите си. Това е средство за упражняване на
конституционно гарантираното право на жалба на лицето, което по никакъв начин не
може да бъде изведено в негов ущърб. Липсата на предпоставките за предсрочно
условно освобождаване обаче е налице не заради подаването на жалби и
сигнализирането на институции от осъдения, а заради отсъствието на видим и реален
напредък в поведението му, който да покаже, че поправителният процес е наличен и
след освобождаването от затвора той няма да завърне към стари общественоопасни
модели на поведение.
По изложените съображения - като законосъобразно атакуваното определение
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.12.2021 г. по н.ч.д. № 587/2021 на Окръжен
съд – Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. Р. К. за
условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“, определено му като общо такова по н.ч.д. № 282/2020 г. на РС-
Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4