РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 979
15.06.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г. .
Като разгледа
докладваното АД № 193 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Ч.В.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат С.П., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0273-000010 от 14.01.2020г. на Началник
РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Хисар, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП
е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от шест месеца за лек автомобил БМВ 120Д, с рег. № ***.
Жалбоподателят
навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Процесуалният му представител представя подробни писмени съображения.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт и разноски, респективно адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата – Началникът на РУ
Хисар към ОДМВР-Пловдив не изразява становище по жалбата.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
от страна, притежаваща правен интерес, следователно е допустима.
Разгледана по същество, е основателна
поради следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства: АУАН с №43 от 14.01.2020г /л. 12 по делото/ се
установи, че на 14.01.20г., около 14:55 часа, в гр. Хисаря, на бул. „Христо
Ботев“, пред №66, като водач на МПС-БМВ 120Д, с рег. № ***, лична собственост
на Ч.В.М., същият управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или
техните аналози, установено с техническо средство –Дрегер
Drug Check 3000 STK
5, индивидуален полеви тест, който отчита наличие на АМР.
Издаден е талон за медицинско изследване №
0062926 на водача на МПС- Ч.М.. От Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози се установи, че от лицето Ч.М. са взети проби-кръв и
урина.
На Ч.М. е наложена санкция по чл. 171 т.2А,
б. „б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца.
Въз
основа на установеното административно нарушение, подробно описано по-горе, Началник РУ Хисар към ОДМВР Пловдив Загора е
издал оспорената заповед - предмет на настоящото съдебно производство.
В хода
на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен
състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт, е
представена Заповед № 8121К-11228/16.07.2019г. на Министъра на МВР, с която
старши инспектор П.А. е назначен на ръководна длъжност-началник II степен
на РУ Хисаря при ОД на МВР-Пловдив.
В хода на съдебното производство е прието
писмо с рег. № 273000-1296 от 09.03.20г. от младши разследващ полицай Кр. А. при РУ Хисар при ОД на МВР-Пловдив, в което е
посочено, че ДП № 9/2020г. по описа на РУ Хисар е започнато на 14.01.2020 г. на
основание чл. 212, ал. 2 от НПК. По досъдебното
производство с постановление на водещия разследването от 15.01.2020 г е
назначена химическа експертиза на взетите биологични проби от кръв и урина от
лицето Ч.В.М. със задача да се определи установява ли се наличие на наркотични
вещества в представените за изследване проби. Експертизата е назначена на вещо
лице към ВМА гр. София. От получената съдебна химико-токсична експертиза от д-р
Д.Я.и д-р С.С.от специализираната
Химико-токсикологична лаборатория към ВМА - гр. София, в заключителната си част
става ясно, че от извършените изследвания на предоставените проби на кръв и
урина от лицето Ч.В.М., ЕГН **********, не се установяват наличие на наркотични
вещества.
Приет по делото е Журнал за вземане на
кръв и урина /л. 35 по делото/.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените
в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни
наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171,
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е
отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се
установи от приетата по делото Заповед №
8121К-11228/16.07.2019г. на Министъра на МВР.
Съгласно чл. 171, т.2а, б. „б“
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство: с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
С
нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове
(АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното.
Макар посочената норма да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни
нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ,
предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания. При това положение опровергаването на отразените в АУАН
констатации е в тежест за жалбоподателя.
В конкретния случай, от
приетото по делото писмо с рег. № 273000-1296 от 09.03.20г. от младши
разследващ полицай Кр. А.при РУ Хисар при ОД на
МВР-Пловдив, се установи, че от извършените изследвания на предоставените проби
на кръв и урина от лицето Ч.В.М., не се установяват наличие на наркотични
вещества.
Следователно фактическото основание,
послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява
оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на
материалния закон. Същата е
незаконосъобразна и като такава ще бъде отменена.
Процесуалният
представител на жалбоподателя е претендирал разноски в размер на 10лв.-внесена ДТ и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, които се
установиха в размер на 500лв. /петстотин лева/, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА във
вр. с чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0273-000010
от 14.01.2020г. на Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Хисар, с която на
основание чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца за лек
автомобил БМВ 120Д, с рег. № ***.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да
заплати в полза на Ч.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 10лв.
/ десет лева
/.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати в полза на
адвокат С.Ж.П. с адрес:г***, пл. „Съединение“ №3, ет.4, офис 411, сумата в
размер на 500лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /П/