МОТИВИ по НОХ
дело № 569/2017год. на ВрОС
Подсъдимият Р.Б.Д. *** е предаден на съд въз основа на обвинителен акт,
внесен от Окръжна прокуратура гр. Враца за извършено престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК, затова, че на 22.07.2017год., около 23,00часа,
на път IV-10111 км. 10-500, с посока на движение от с. Краводер за с. Пудрия, на около
1020м от табелата за край на населеното място с. Пудрия, е направил опит да
даде подкуп - парична сума от 25 лева /една банкнота с номинал 20 лева, със
сериен номер БС8633475 и една банкнота с номинал от 5 лева със сериен номер
БМ7023345/ на полицейски орган – В.Р.А. – старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР гр. Враца, П.Н.Н.
– полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при
РУ на МВР гр. Враца и М.Л.С. – стажант при ОД на МВР гр. Враца, за да не
извършат действие по служба – да не уведомят органите на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Враца за установеното от тях нарушение на ЗДП.
Участващият в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа обвинението
така, както е внесено, като пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
при превес на смекчаващите вината обстоятелства и налагане на кумулативното
наказание глоба, съобразно установеното имотно състояние на подсъдимия.
В първото по
делото заседание подсъдимият Р.Д. се признава за виновен, признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава
съгласие за същите да не се събират доказателства, а събраните такива на ДП да
се ползват и заявява искане за
разглеждане на делото по съкратената процедура на глава ХХVІІ в хипотезата на
чл. 371, т.2 НПК. Изразеното от него съгласие за разглеждане на делото по
съкратената процедура, в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК се подкрепя и от служебният
му защитник - адв. В.Ф. ***.
В правото си
на лична защита и в последна дума подсъдимият изразява съжаление за извършеното
от него и прави искане за по-леко наказание, за да може да си гледа децата.
Съдът, като
съобрази признанията, направени от подсъдимия на изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Д.
е роден на ***г*** заедно с фактическата си съпруга и две от трите си деца.
Същият няма издадено СУМПС, но въпреки това управлявал МПС, поради което
неведнъж бил санкциониран по ЗДвП, включително и с осъдителни присъди по чл.
343в, ал.2 НК.
На 22.07.2017год.
вечерта около 23,00часа, подсъдимият Р.Д., заедно с още две лица се придвижвали
от с. Краводер до с. Пудрия с лек автомобил „Фолксваген Венто“, с рег. № М 9453
АМ, управляван от подсъдимия Д.. Последният
бил спрян за рутинна проверка от служители на РУ МВР гр. Враца и ОД на МВР гр.
Враца, а именно свидетелите В.Р.А. – старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ сектор Охранителна полиция при РУ на МВР Враца, П.Н.Н. –
полицай в група „Охрана на обществения ред“
сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР гр. Враца и М.Л.С. ***. Тримата били
на работа по график в един екип и преди това били изпратени по сигнал за
нарушаване на обществения ред в гр. Криводол, като се придвижвали със служебен
л.а. „Опел Астра“ с рег. № СА 0183 МР. След като спрели управлявания от
подсъдимия Д. лек автомобил за проверка, тримата казали на водача да дойде до
патрулния автомобил с документите си и тези на автомобила, за да му бъде
извършена проверка. Подсъдимият
представил на тримата проверяващи документите на автомобила, които били
изрядни, но им заявил, че не притежава СУМПС и, че затова е бил осъждан и е
лежал в затвора. След това бръкнал в джоба си и хвърлил на предна дясна седалка
на служебния автомобил сгънати банкноти с думите „Ето ви тези пари да се
почерпите“.
Тримата
полицейски служители А., Н. и С. не взели парите, а веднага задържали
подсъдимия, като му поставили белезници. Незабавно уведомили за случилото се дежурната
и оперативна част в РУ на МВР Враца – както за допуснатото от подсъдимия
нарушение на ЗДП, така и за дадените от него пари, като запазили
местопроизшествието до пристигане на разследващия орган. Извършен бил оглед на
местопрестъплението, при който по надлежния ред били иззети 2бр. банкноти –
една с номинал от 20лв. със сериен № БС 8633475 и една с номинал от 5 лв. със
сериен № БМ7023345.
След извършване на огледа,
подсъдимият бил приведен в РУ на МВР гр. Враца, където му бил съставен АУАН от
св. П.Г..
Горната
фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия признание на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се
подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства, а
именно: от показанията на свидетелите В.А., П.Н., М.С. и П.Г.. Описаният от
свидетелите и признат от подсъдимия начин на извършване на деянието се потвърждава и от писмените доказателства и
в конкретност от протокола за оглед на местопрестъпление и изготвения въз
основа на направените снимки фотоалбум, 3бр. удостоверения от ОД на МВР гр.
Враца – сектор „Координация за заеманите длъжности от тримата свидетели С., А.
и Н., както и типови длъжностни характеристики за заеманите от А. и Н.
длъжности, справка за нарушител/водач от ОД на МВР гр. Враца, АУАН от
22.07.2017год., характеристична справка и свидетелство за съдимост за
подсъдимия, както и справки от Агенцията по геодезия, картография и кадастър за
притежавани движими и недвижими имоти от подсъдимия, писмо от НАП за
регистрирани с него трудови договори. Показанията на всички посочени по-горе
свидетели са еднопосочни и потвърждават признатите от подсъдимия факти и
обстоятелства, свързани с начина на извършеното от него деяние - стоенето до
полицейския автомобил и оставянето на сгънатите банкноти с думите "Ето ви
тези пари да се почерпите“, причината за оставянето на тези пари, а именно,
тримата полицейски служители да не уведомят колегите си от „ПП“, затова, че
управлява МПС без съответно свидетелство за управление.
Възприетата
от съда фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт се потвърждава и
от приложените на ДП писмени
доказателства, установяващи длъжностното качество на тримата свидетели –
А., Н. и С., на които са били оставени иззетите при огледа 2бр. банкноти - от 20лв.
и от 5лв. От приложените три броя удостоверения от ОД на МВР Враца е видно, че
св. М.С. е назначен в системата на МВР със Заповед № 369з-928/12.07.2017год. на
длъжност стажант при ОД на МВР гр. Враца, св. В.А. е назначен на длъжност
старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР Враца със Заповед
№ 921/07.03.2012год. и св. П.Н. е назначен на длъжност полицай в група „Охрана
на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР Враца със
Заповед № 3025/01.08.2013год. Към инкриминираната дата и тримата свидетели са
изпълнявали длъжностите на които са били назначени и са били на работа съгласно
утвърден график. От приложените типови длъжностни характеристики се установява,
че тримата са изпълнявали задълженията си по осигуряване на обществения ред,
предотвратяване на престъпления и оказване на съдействие за разкриване на
такива на обслужваната от тях територия. Именно в изпълнение на тези си
задължения, тримата полицаи са спрели управлявания от подсъдимия лек автомобил
и са му извършили проверка, при която са установили нарушение на ЗДвП. Същите
не са имали компетентност да му съставят АУАН, но са били задължени да уведомят
колегите си от „ПП“ при ОД на МВР Враца за констатираното от тях нарушение.
Възприетите за установени при
условията на чл. 373, ал.3, вр. чл. 372, ал.4 НПК и изложени по-горе фактически
констатации дават основание да се направят следните правни изводи: на 22.07.2017год., около 23,00часа, на път IV-10111 км. 10-500, с посока на
движение от с. Краводер за с. Пудрия, на около 1020м от табелата за край на
населеното място с. Пудрия, подсъдимият Р.Д. е направил опит да даде подкуп -
парична сума от 25 лева /една банкнота с номинал 20 лева, със сериен номер БС8633475
и една банкнота от 5 лева със сериен номер БМ7023345/ на полицейски орган – В.Р.А.
– старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР гр. Враца, П.Н.Н. – полицай в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР гр. Враца и М.Л.С.
– стажант при ОД на МВР гр. Враца, за да не извършат действие по служба – да не
уведомят органите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца за установеното
от тях нарушение на ЗДП, с което от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав на чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1, вр. чл.
18, ал.1 НК. От обективна страна деянието е осъществено от подсъдимия със
съзнателно предложената сума на тримата полицейски служители, а именно с
поставените в служебния полицейски автомобил банкноти от 20лв. и 5лв. Безспорно е, че тази сума представлява дар,
който не се дължи и не е поискан от тези служители. От друга страна, обективния
състав на престъплението е реализиран от факта, че тази сума е предложена на
тримата полицаи именно с цел същите да пренебрегнат и неизпълнят своите
задължения – да не уведомят компетентния орган за допуснатото от подсъдимия
нарушение на ЗДвП – управлението без СУМПС. Този съставомерен елемент е
установен по несъмнен начин както от думите на подсъдимия „Ето вземете тези
пари, за да се почерпите“, така и от момента на предлагането на парите – когато
сам им е заявил, че не притежава СУМПС и даже е лежал в затвора затова. По
време на предлагане на подкупа, тримата полицейски служители са били на работа
съгласно утвърден график и план, на място, на което е следвало да изпълняват
своите задължения и сумата, която им е предложена от подсъдимия е именно, за да
не изпълнят своите задължения - да не уведомят компетентните служители от „ПП“
при ОД на МВР Враца затова, че като неправоспособен водач на МПС е управлявал
лек автомобил марка "Фолксваген Венто" с ДК № М9453 АМ. От обсъдените
по-горе писмени доказателства е видно, че тримата полицейски служители са имали
такива правомощия, които са залегнали в длъжностните им характеристики.
Деянието е завършило във фазата на
опита единствено поради факта, че тримата полицейски служители са отказали да
приемат неследващият им се дар и са задържали подсъдимия до идване на
разследващия орган. Съществен белег за това е недвусмисления отказ на
полицейските служители да приемат предложеният им от подсъдимия дар. Именно
този отказ е оставил престъплението недовършено, във фазата на опита, както
правилно е формулирано и предявено обвинението в ОА.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимия умишлено - при форма на вината пряк
умисъл съгласно чл. 11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е желаел настъпването на противоправните
последици. Въпреки ниската степен на образованост /начално образование/ и
твърдението на подсъдимия, че същият е неграмотен, което беше опровергано в
първото с.з., същият е съзнавал, че предлагайки сумата от 25 лв. на полицейските
служители, която сума не им се дължи по закон, прави опит да ги убеди по
неправомерен начин - чрез даване на неследващ се дар, да не изпълнят своите
задължения - да не уведомят компетентните служители за това нарушение и по този
начин да избегне санкционирането. Това се извежда от неговите действия и думите
"Ето ви тези пари да се почерпите", които са били изречени след
поискване от него на СУМПС и след отговора му, че не притежава такова.
Всичко изложено по-горе мотивира
съдебният състав да признае подсъдимия Р.Д. за виновен в извършено престъпление
против дейността на държавни органи – опит за подкуп по чл. 304а, вр. чл. 304,
ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК, по който текст му наложи наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Р.Д. взе предвид от една страна
отегчаващите вината му обстоятелства -неговото обременено съдебно минало -
същият има общо дванадесет осъдителни присъди за престъпления от общ характер,
между които такива против собствеността и против транспорта. Вярно е, че
почти половината от тях са извършени като непълнолетен, но и след
навършване на пълнолетие подсъдимият е продължил упорито със своята престъпна
дейност, като неведнъж е търпял
ефективни наказания лишаване от свобода. Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да бъдат отчетени и лошите характеристични данни. От друга страна съдът
отчете смекчаващите вината обстоятелства - тежкото семейно и материално
състояние на подсъдимия, сравнително
младата му възраст и недостатъчната му образованост, обстоятелството, че същият
има желание да се грижи за своите малолетни деца /за които не е представил
доказателства в хода на делото/, процесуалното му поведение, довело до
изключително бързото приключване на наказателното производство и реализиране на
наказателната отговорност за извършеното от него, степента на обществена
опасност на извършеното от него деяние, която не би могла да се приеме като
много висока с оглед стойностния размер на предложения от него неследващ се дар.
Съпоставяйки отегчаващите със смекчаващите вината обстоятелства, съдът намира,
че е налице значителен превес на вторите. В същото време обаче не би могло да
се приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
които да дадат основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. Ето защо, съдът определи наказанието на подсъдимия Р.Д. при условията на
чл. 54 НК – при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства на девет
месеца лишаване от свобода. С оглед факта, че съдебното производство по делото
протече по диференцираната процедура по глава ХХVII НПК в хипотезата на чл. 371,т.2 НПК
и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК и чл. 58а, ал.1 НК, така
определеното наказание от девет месеца лишаване от свобода следва да бъде
намалено с 1/3 – 3 месеца, при което на подсъдимият Р.Д. следва да бъде
наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. Това наказание
подсъдимият следва да изтърпи ефективно, при първоначален режим „Строг“
съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС. Това е така, тъй като по отношение на
подсъдимия Д. не са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал.1 НК –
същият е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода по нох
дело № 61/2012год. на РС Берковица, което наказание е изтърпял на
27.05.2014год. Не е налице и втората предпоставка на чл. 66, ал.1 НК, а именно,
целите на закона не биха могли да бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на
наложеното наказание. Само изолирането на подсъдимия в пенитенциарно заведение
би го възпряло от извършване на друго престъпление и би допринесло за неговото
поправяне и превъзпитание. Освен това, от изключително значение при определяне
на наказанието е и генералната превенция на закона, а именно, да се окаже
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Едно
по-леко – формално наказание би оставило в останалите членове на обществото, а
и в самия подсъдим чувство за безнаказаност.
С така определеното
и наложено наказание, съдът намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати
- както личната превенция за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия, така и
генералната превенция спрямо останалите членове на обществото.
Съобразно
разпоредбата на чл. 304а НК, съдът наложи на подсъдимия и второто кумулативно
наказание – глоба в полза на Държавата. При определяне на това наказание, съдът
отчете лошото материалното състояние на подсъдимия. Към момента същият е
безработен и по негово твърдение се грижи за две непълнолетни деца заедно с
фактическата си съпруга. Същият не притежава недвижими имоти, но притежава лек
автомобил, който е регистриран на негово име. Всичко това даде основание на
съда да определи размера на това наказание – Глоба в полза на Държавата на 500лв.
По-висок размер на това наказание би бил непосилен за изпълнение от страна на
подсъдимия и би го подтикнал към други противоправни деяния.
В изпълнение
разпоредбата на чл. 307а НК, съдът с присъдата си отне в полза на Държавата
предметът на престъплението – един брой банкнота с номинал 20 лв. и сериен
номер БС8633475 и един брой банкнота с номинал 5 лева и
сериен номер БМ7023345.
На основание
чл. 189, ал.3 НПК, съдът с присъдата си възложи в тежест на подсъдимия Р.Д.
направените на ДП разноски в размер на 13,00лв., за които го осъди да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР гр. Враца.
При горните
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: