№ 1614
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20211100106396 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване по отношение на „Т.С.“АД, че
ищцата П.М. Х.-Ч. не дължи сума в общ размер от 32 724,00лева, като за периода от
м.11.2006г. до 08.03.2016г. поради погасяване по давност, а остатъкът след 08.03.2018г. до
завеждане на исковата молба като недължими на основание чл.62 от ЗЗП и Директива
2011/83/ЕС.
В исковата молба са изложени съображения, че сумите са надължими поради липса
на сключен индивидуален договор с ответното дружество
Ответникът„Т.С.“АД в писмения си отговор възразява, че формулираният в исковата
молба петитум е неясен, тъй като не се установява цената на иска за периода от 08.03.2018г.
до датата на исковата молба. Не оспорва, че част от процесните вземания са погасени по
давност, но в частта, в която се претендира недължимост на суми на основание чл.62 от ЗЗП
и Директива 2011/83/ЕС, оспорва иска, тъй като ищцата е собственик на топлоснабдения
недвижим имот и е потребител на топлинна енергия.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
От приложената с исковата молба фактура №001300560311 от 31.01.2021г. се
установява, че по партида на името на ищцата е начислена сума за топлинна енергия за
периода от 01.01.2021г. до 31.01.2021г. в размер на 112,72лева, като е посочено че по същата
партида има неплатени търговски задължения към 10.02.2021г. в размер на 32611,30лева.
Общата дължима сума, претднирана в тази фактура е в размер на 32 724,02лева.
1
С определение от 21.09.2021г. на основание чл.190 от ГПК е задължен ответника да
представи справка за дължимите суми за процесния период в едномесечен срок от
уведомяването, като му е указано, че в противен случай съдът ще приложи чл.161 от ГПК.
Определението е връчено на ответника на 30.09.2021г. и в определения срок задължението
по чл.190 от ГПК не е изпълнено. Указанията не са изпълнени и в първото открито съдебно
заседание.
Поради неизпълнение на дадените указания за установяване размера на дължимите
суми за процесния период, както и изясняване какви вземания включва посочената във
фактурата сума е допусната служебно от съда ССЕ, която е дала следните отговори на
поставените въпроси:
За процесния период са извършени плащания по изп.лист, издаден по гр.дело№
64567/2018г., в размер на 5878,63лева главница и дялово разпределение за периода от
05.2015г. до м. 04.2018г., които не са включени в процесното вземане.
В информационната система на ответника за процесния период е отразена сума за
прихващане в размер на 318,15лева, с която не са погасявани задължения извън
процесния период.
Размерът на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период главница,
общо и по отделни пера е 7589,35лева и за БГВ в размер на 8454,88лева, съобразно с
действащите цени на ТЕ, увеличени с изравнителните сметки в размер на 318,15лева,
като общия размер на дължимата сума за ТЕ е 16371,18лева.
От приложение №5 към ССЕ се установява, че за периода от м.12.2006г. до
м.04.2015г. начислените суми за топлинна енергия са в размерна 12 756,10лева и
11 841,12лева лихва за забава или общо 24 597,22лева.
Според вещото лице общо дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 16
731,38лева и дялово разпределение 138,88лева.
Сумите с изтекъл давностен срок към 09.03.2018г. –три години преди датата на
исковата молба, са в размер на 12756,10лева за топлинна енергия и 11 841,12лева
лихви, както и 73,44 лева сума за дялово разпределение и 83,55лева лихва върху тази
сума.
Приета е допълнителна ССЕ, по която е направено заключение, че дължимите лихви за
периода от 01.05.2018г. до 31.01.2021г., които не са погасени по давност три години преди
датата на исковата молба, са в размер на 459,29лева.
Съгласно чл. 153 , ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. На следващо място в §1, т. 41б от ПЗР на ЗЕ е предвидено, че
"Потребител на енергийни услуги" е: а) краен клиент, който купува енергия или природен
газ, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
2
енергия или природен газ.
С определение от 21.09.2021г. съдът не е приел приложения към исковата молба
нотариален акт, тъй като е нечетлив. Дадена е възможност на ответника да представи
четлив препис от документа с екземпляр за ответника , в двуседмичен срок от
уведомяването. В посочения срок указанията на съда не са изпълнение и не са ангажирани
доказателства за това, че ищцата е собственик на топлоснабдения имот, за който е открита
партида на нейно име и е начислена процесната сума, представляваща задължения по
горепосочената фактура.
Предвид изложеното по делото не се установява между страните да съществува
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия по отношение на описания
във фактурата топлоснабден имот, поради което само на това основание следва да бъдат
уважени исковете, тъй като съдът може да преценява дали едно вземане е погасено по
давност, когато е установено неговото съществуване.
В писмения отговор на ответника е направено възражение, че по ч.гр.дело
№64567/2018г. на СРС, 24-ти състав, е издаден изп.лист за сумата от 5878,63лева главница,
представляваща стойността на топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
м.05.2015г. до м.04.2018г. , ведно със законната лихва за забава и 603,73лева лихва за забава
върху главницата и 179,65лева разноски по делото, като е направено искане за прекратяване
на производството по делото по отношение на посочените суми. По това искане съдът не се
е произнесъл, тъй като за да се установи идентичност на вземанията следва да се установи
процесната сума за кой период се отнася и какви вземания включва. За установяване на
посочените обстоятелства, съдът е дал възможност на ответника да представи справка за
размера и вида на вземанията, които се включват в процесната сума. Поради неизпълнение
на това задължение не се установява процесната сума за какъв период се претендира, дали
включва сумите, за които е издаден изпълнителен лист.
Поради неустановяване съществуването на облигационно правоотношение исковете
следва да се уважат без да се обсъждат възраженията за погасяване на вземането по
давност.Предвид изложеното съдът приема, че ответното дружество не доказа с
предвидените в ГПК доказателствени средства, че ищецът му дължи процесната сума,
поради което предявения отрицателен установителен иск следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1308,96лева държавна такса. Представен
е списък с разноски, с който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
600,00лева, но не са представени доказателства за неговото плащане, поради което не следва
да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения П.М. Х.-Ч. с ЕГН********** срещу
„Т.С.” ЕАД с ЕИК **** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, че П.М. Х.-Ч. с ЕГН********** не дължи на „Т.С.” ЕАД с ЕИК **** сума в общ
размер от 32 724,00лева по фактура №001300560311 от 31.01.2021г., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, по договорна сметка№**********.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК **** да заплати на П.М. Х.-Ч. с ЕГН********** на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1308,96лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4