Решение по дело №4239/2019 на Районен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр.Русе, 31.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 30 октомври 2019 г., в състав:

 

                                                                             Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

                                                                    

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4239 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.221, ал.1, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата В.М.Д. твърди, че на 30.11.2017 г. между нея и ответника „Хлебозавод Русе 2" ЕООД е сключен трудов договор, като е назначена на длъжност „пекар,, на пълно работно време - 8 часа. На 01.07.2019г. със Заявление вх.№ 2/01.07.2019 г., подадено до работодателя, го уведомила, че считано от датата на получаване на заявлението прекратява едностранно сключения между тях трудов договор на основание чл.327, ал. 1, т.2 от КТ. От справката, направена в НАП за периода 01.06.2018 г. - 31.05.2019 г., било видно, че за месец май 2019 г. на ищцата се дължи трудово възнаграждение в размер на 593.60 лв., което, съгласно клаузите на трудовия договор, следвало да и бъде изплатено до 30-то число на месец юни. Трудовото възнаграждението не и било изплатено в предвидения срок, с оглед на което към момента на подаване на заявлението до работодателя, а именно 1 юли, бил осъществен фактическият състав на чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В тази хипотеза не се изисквало съгласието на работодателя, поради което той бил длъжен да издаде заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в деня, в който било подадено заявлението. В конкретния случай работникът следвало да е освободен, считано от 02.07.2019 г., като на основание чл.224 от КТ работодателят й дължал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Видно от трудовия договор, работникът имал право на основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, като пропорционално на отработеното в конкретния случай време В.Д. имала право на 10 дни платен годишен отпуск, който в случая не бил използван и за него следвало да се изплати обезщетение. Предвид изложеното и поради факта, че ответникът не взема становище по претенциите и не се явява в съдебно заседание, претендира съдът да постанови неприсъствено решение, с което да ответникът да бъде осъден да й заплати сумите: 296.80 лв. обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 10 работни дни, 0.74 лв. лихва за забава за периода 02.07.2019 г. – 09.07.2019 г., 593.60 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.327, т.2 КТ, 1.48 лв. лихва за забава за периода 02.07.2019 г. – 09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на делото до окончателното им изплащане, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът „ХЛЕБОЗАВОД РУСЕ 2" ЕООД не взема становище по предявените искове и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок „ХЛЕБОЗАВОД РУСЕ 2"ЕООД не представя отговор на исковата молба, не изпраща представители в първото съдебно заседание по делото, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства /трудов договор № 5/30.11.2017 г., заявление до работодателя с вх.№ 2/01.07.2019 г. и удостоверение от НАП за декларирани данни/, предявените обективно съединени искове се явяват вероятно основателни.

В тежест на ответника следва да се присъди дължимото се на основание чл.38, ал.2 от ЗА адв.възнаграждение на адв.П. в размер на 300 лв., както и държавната такса по делото в размер на 200 лв.

Мотивиран така, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И :  

         

ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.„Дойран“116, ап.5, представлявано от управителя Павел Петков Велков, да заплати на В.М.Д., ЕГН **********, от гр.Русе, сумите: 296.80 лв. обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 10 работни дни, 0.74 лв. лихва за забава за периода 02.07.2019 г. – 09.07.2019 г., 593.60 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, 1.48 лв. лихва за забава за периода 02.07.2019 г. – 09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 10.07.2019 г. до окончателното им изплащане.  

ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.„Дойран“116, ап.5, представлявано от управителя Павел Петков Велков, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.З.Д.П. ***, 300 лв. адвокатско възнаграждение.

          ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.„Дойран“116, ап.5, представлявано от управителя Павел Петков Велков, да заплати по сметка на Районен съд-Русе 200 лв. държавна такса по делото.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от същото да бъде връчено на страните по делото за сведение.

 

         

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: