РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Перник, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200030 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № 22-1158-003591 от 14.11.2022 г. ,
издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР
ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 812 з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,, на И. С. М., с
ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр. Р. *** /погрешно посочен като М. в
акта и НП /, са наложени административни наказания: глоба в размер 950лв. .
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.
182 АЛ.1 Т.6 ЗДВП за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДВП и за нарушение на
чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП- 1) НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ
НА МПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ И КОНТРОЛЕН ТАЛОН КЪМ
СУМПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.2, глоба в размер 10лв.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от И. С. М., с която моли издаденото наказателно постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно. Излагат се множество доводи за това,
в това число и че нарушението не е извършено виновно, както и че е нарушен
материалният и процесуалният закон при издаването му.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично.
Изпраща представител адв. С. от АК-Перник, който моли по същество
атакуваното НП да бъде отменено. Сочи, че от събраните по делото
доказателства, писмени и гласни, е безспорно установено и видно, че акта за
установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на
1
императивните разпоредби на ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствието на
жалбоподателя. Същият не е бил поканен да се яви за съставянето на АУАН.
При условие, че акта е съставен в негово отсъствие, сочи, че е следвало да
бъде съставен в присъствието на двама свидетели. Всички тези процесуални
нарушения са очевадни, и с оглед на това, че акта е съставен на 06.10.2022 г.,
а е връчен на 17.12.2022 г., т.е. повече от два месеца след съставянето му. И
това са съществени процесуални нарушения, не са изпълнени разпоредбите на
закона, което е достатъчно самостоятелно основание да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление, в който смисъл, моля, да постаниете
съдебно решение. Претендира присъждане направените съдебни разноски, за
което представя списък на разноските.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е
участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Свидетелят -Р. Г. А., на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР. при С-Р
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, ОДМВР ПЕРНИК, е съставил акт за
установяване на административно нарушение № АД121920, от 06.10.2022 г.
против И. С. М., с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр.Р. ***, за това, че на
02.05.2022 г. в 10:51 часа, в община ПЕРНИК, на път ПЪРВИ КЛАС № 1-6,
като Водач на товарен автомобил, АУДИ СКУ7, ********. БЪЛГАРИЯ, при
обстоятелства: Град Перник по ПП I-6 с посока към град Р. управлявал
товарен автомобил Ауди СКУ7 рег.номер ******** собственост на
фирма"ВИВА-МЕТАЛ"ООД ЕИК *********, с управител С. И. С. като в
района на км.75+000 при кметството в кв.Бела вода се движи със скорост
143км/ч при максимално разрешена скорост от 60км/ч въведена с ПЗ В26 за
населено място.Нарушението е посочено, че е било установено и заснето с
техническо средство ARH CAM S1 с №11743D0 с фиксирани дата,час и
регистрационен номер в снимков материал №*******,с който водача е
запознат.След приспаднат толеранс от -3% в полза на водача наказуемата
скорост е 138км,- превишение от 78км.При предявяване на АУАН водачът М.
/ като всъщност е М./се сочи, че не представя контролен талон към СУМПС.
В атакакуваното понастоящем НП № 22-1158-003591 от 14.11.2022 г. ,
издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР
ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 812 з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,, на И. С. М., с ЕГН
**********, адрес гр. Р. *** /погрешно посочен като М. в акта и НП /, изцяло
е била възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта / ведно с
грешката в името/ и на жалбоподателя са наложени административни
наказания: глоба в размер 950лв. на основание чл. 182 АЛ.1 Т.6 ЗДВП за
нарушение на чл.21, ал.2 ЗДВП и за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП- 1)
НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ
СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ И КОНТРОЛЕН ТАЛОН КЪМ СУМПС ОТ
СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2, глоба в
размер 10лв.
2
По делото са били разпитани както свидетеля по акта, така и
актосъставителя, като актосъставителят Р. Г. А., сочи, че не е изпращал
покана на водача за съставяне на акта, но същевременно при предявяване на
акта, ме бил обяснил обстоятелствата във връзка с акта/ св.“Акта за
установяване на административно нарушение е съставен въз основа на
Декларация по чл. 188 от ЗДП. Когато предявявах акта водачът не
представи контролния талон от свидетелството за управление. Човекът,
който ми подаде декларацията каза, че не знае къде му е контролния талон,
тъй като му обясних, че при съставяне на АУАН водачът трябва да си
предаде контролния талон…Обясних на водача, при предявяване на акта, че
когато приемам декларацията, тъй като съм го направил аз, съставя се Акт
за установяване на административно нарушение и се отнема контролния
талон. Водачът заяви, че не знае къде му е контролния талон и затова съм
го упоменал като нарушение. Цялата процедура при съставяне на АУАН е
следната: нарушението е заснето с техническо средство. Не съм бил аз
когато е заснето. Колегата, който го е заснел, вече не работи при нас.
Впоследствие се установява това нарушение. В случая съм го установил аз.
Установил съм кой е собственик. Собственикът е длъжен да посочи кой
управлява автомобила Водачът, който управлява автомобила с
декларацията потвърждава, че е той го е управлявал, за което е съставен
акт за нарушение, предвидено от закона.. При съставянето на самия акт
има свидетел, който е упоменат в акта. Нарушителят не присъства при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Аз
съм го изготвил акта, прочел съм го и предявил на водача. Той е запознат с
акта. Не съм изпращал покана на водача на МПС-то, за да се яви в сградата
на ОДМВР-Перник за съставяне на акта…/. Същевременно свидетеля по
акта М., също посочва, че е само свидетел по акта в разпита си/ св. По акта-
Аз съм свидетел само при съставяне на акта. Не си спомням дали е
присъствал нарушителят при съставяне на акта. Да, той е запознат с акта,
след като е подписал декларацията и се е запознал с нарушението. Не мога
да кажа как е станало…“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на посочените свидетели и двамата на длъжност
младши автоконтрольор към Сектор „ПП“ при ОД-МВР-Перник, както и
писмените доказателства - препис на АУАН-а, НП и декларацията по чл.188
ЗДВП, както и справки за собствеността на автомобила, снимка на
нарушението, КАТО съдът не кредитира находящото се на стр.10 от делото-
абсолютно нечетливо писмено доказателства, озаглавено „преглед на АУАН
№12270/, при положение, че се касае за АУАН №121920, но пък съдържащ
данни доколкото въобще може да се види за процесния автомобил.
В преписката, АНО не е извършил пълно окоплектоване на същата при
положение, че доказването на вменените нарушения са изцяло в негова
доказателствена тежест, като по делото, не са били представени от АНО,
материалИ ЗА ГОДНОСТТА и изправността на устройството за измерване на
скоростта- с техническо средство ARH CAM S1 с №11743D0, не е представен
и протокол за използване на АТСС, или/и протокол от проверка на
3
посочената система за видеоконтро, нито доказателства от ОПУ – Перник с
приложена извадка от схема за организация на движение, и т .н., които по
съществено водят до извод за недоказаност на нарушението, и за спазване на
процедурата по издаване на АУАН и НП.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съобразявайки възраженията и доводите на жалбоподателя, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на административнонаказателната процедура и
обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, освен изложените по-горе и следните:
Основателни са възраженията на защитата, че е нарушена процедурата
по ЗАНН за издаване на НП и акта, като по делото няма данни след
декларацията по чл.188 ЗДВП, и установяване на водача, същият да е поканен
за съставяне на акта, като нещо повече, актосътавителят сочи, че не му е
изпращал тогава, тоест неясно остава как тогава твърди, че последният е
дошъл и той му е предявил акта и установил, че не носи контролен талон,
като е посочена дата на съставяне на акта -6.10.2022 г., -стр.6 от делото, а
видно от разписката на гърба, акта е бил връчен на лицето на 17.11.2022 г., за
което М. е положил подпис, тоест се налага извод, че не само нарушението е
било установено при липса на свидетели на същото, но и актът е бил съставен
в отсъствие на нарушителя, който дори не е бил поканен за съставянето му, а
постфактум му е бил връчен- два месеца след това. Следователно,
действително съдът приема, че е нарушена процедурата по съставяне на акта
за установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН съставянето на АУАН е в присъствието на нарушителя.
Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя - когато е известен /а в случая той е станал известен
след попълване на декларацията по чл.188 ЗДВп-4.10.2022 Г./, но не може да
бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта- НЯМА ДАННИ
нито да е търсен, нито да е канен за процедурата. По делото липсват каквито
и да било доказателства лицето, да е получило покана за съставяне на акта,
напротив самият актосъставител сочи, че не е пращал такава, а директно е
съставил акта. С оглед на изложеното, е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.2
от ЗАНН, според която разпоредба когато нарушителят е известен, но не може
да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя
и в негово отсъствие, тъй като не е налице валидно отправена покана за
съставяне на АУАН. Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна
на атакуваното НП. Тези дефицити препятстват съда и при преценката му на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се
състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на
нарушителя и извършването на нарушението, като в нея са определени и
4
сроковете за издаване на наказателното постановление. Тези срокове са
преклузивни, и изтичането им е абсолютна пречка да се образува
административно-наказателно производство, респ. абсолютно основание да се
прекрати вече образуваното такова.
Предявяването на АУАН на нарушителя е друго действие /като за него
говори актосъставителя/ и представлява фактическо действие по предоставяне
на АУАН на нарушителя, за да се запознае последният със съдържанието му
и да го подпише – чл.43, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл, "връчването" на акта
позволява на правния субект, който е "обвинен" в извършването на конкретно
административно нарушение посредством неговото "предявяване" по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, да организира защита си срещу това "обвинение", като
събере или посочи необходимите доказателства, направи съответните
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и съответно ангажира
квалифицирана юридическа помощ. Неизпълнението на задължението за
връчване на акта за установяване на административно нарушение лишава
нарушителя от възможността да предприеме всички тези действия и
съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на участие и
защита в административно наказателното производство.
От доказателствата по делото се налагат обосновани констатации, че
АНО не е спазил тези императивно изискуемш от правната норма
предпоставки, като основателно и е и възражението, че акта е съставен в
присъствието на един свидетел, а при посочената хипотеза е следвало да са
двама. Отделно от това е предвиденото задължение за контролните органи за
предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу
които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена
възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като не е
потърсил нарушителя,и директно без покана му е съставил АУАН, АНО е
опорочила цялото АНП. Лишил е лицето от своевременно запознаване в
повдигнатите му обвинение за административни нарушения. Преди издаване
на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и
приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката
на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт. При
това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните
превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на
санкционираното лице, като същото е било лишено от възможността да
разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да
организира адекватно защитата си, като АНО е в производството пред съда,
както се посочи по –горе, не е ангажирал надлежни доказателства, за да
обоснове обвинителната си теза, поради което отделно и нарушенията остават
и недоказани. В този смисъл изобилства съдебна практика на
Административен съд-Варна по подобни казуси- например КНАХД №
2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. ,КНАХД №
1712 от 2019 г. Отделно от това и актът и наказателнотопостановление не
отговарят на императивните изисквания в чл. 42, т. 2, т. 4 и 5, респ. чл. 57, ал.
1, т.3, предл. 1 от ЗАНН . Прави впечатление, че актът е връчен на лицето на
17.11.2022 г., а атакуваното НП е издадено на 14.11.2022 г., тоест три дни
5
преди връчване на акта, което е абсолютно недопустимо процесуално
нарушение.
Нарушенията на процесуалните правила по-горе са съществени,
доколкото пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя - върху
възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Същият е бил
поставен в невъзможност да упражни редица свои права и правни
възможности – да се запознае с предявеното му административнонаказателно
обвинение и с правната квалификация на същото, да направи възражения,
включително писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, да прецени
какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от
АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му
противоправно поведение. Изложеното обосновава извод за
незаконосъобразност на развилото се срещу правонарушителя производство,
последица от което е отмяна на обжалваното НП в цялост.
По тази причина съдът не обсъжда доводите на страните по съществото
на спора - има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно от
жалбоподателя и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му за него,
като нарушенията не се и доказват по делото.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие и
пълномощно към жалбата, се претендират разноски с впоследствие
представен списък по чл. 80 ГПК за сумата от 400 лева- стр.31 от делото,
заплатено адвокатско възнаграждение, като видно от представен договор за
правна защита и съдействие по делото-стр.24 от делото, същото е заплатено в
брой. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа,
издал НП. В случая обаче то е определено В минималния размер от 400 лева,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което и предвид възражението за прекомерност, направено от другата страна
в съпроводителното писмо към преписката, съдът счита, че на основание
чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва да присъди именно поискания размер на
разноските, като същият е миинимален и няма как да бъде намален, като
осъди ОД МВР - Перник да заплати възнаграждение в минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2,
т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1158-003591 от 14.11.2022
г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР
ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на И. С. М., с
ЕГН **********, адрес: гр. Р. ***, са наложени административни наказания:
глоба в размер 950лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца на основание чл. 182 АЛ.1 Т.6 ЗДВП за нарушение на чл.21, ал.2
ЗДВП и за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2, глоба в размер 10лв.
ОСЪЖДА ОД МВР - Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1,
да заплати на И. С. М., с ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща направени от него разноски в съдебното производство пред
РС - Перник за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7