Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 167, 07.06.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На десети май
през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 734 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от ЕООД “ПРОФИ КРЕДИТ България”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София,
бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управители Светослав Николаев Николов и Ирина
Харалампиева Георгиева, действащи чрез упълномощен юрисконсулт Р.И. против С.Х.М., ЕГН-********** ***, като моли
съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в
полза на ищцовото дружество срещу ответника, възникнало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** от
08.09.2017г., в размер на 1 390.95 (хиляда триста и деветдесет лева и 95 ст)
лева – главница, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане. Претендира
за направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен посочения горе Договор
за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество, като Кредитор, е предоставило на ответника кредит в
размер на 600.00 лева за срок от 11 месеца срещу задължение за връщането му в
размер на 730.40 лева, ведно със закупен
пакет от допълнителни услуги, на стойност 660.55 лева, или общо задължение по
договора в размер на 1 390.95 лева. Поради неизпълнение на поетите
задължения по погасяване на кредита от страна на длъжника, който не е
изплатил нито една погасителна вноска, съобразно Общите условия към договора (т.12.3), същият бил автоматично прекратен на 03.01.2018г. от страна на Кредитодателя, като е
обявена и предсрочна изискуемост на кредита. За горното длъжникът бил уведомен
с уведомително писмо, изпратено му на 09.01.2018г. При горните обстоятелства и
с оглед продължаващото неизпъление на предсрочно изискуемия дълг от страна на
ответника, ищцовото дружество предприело съдебни действия за удовлетворяване на
вземанията си, като по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 444/2018г. по описа на
РС-гр.Исперих за вземането – предмет на установяване по настоящата искова
претенция. Тъй като съобщението до
длъжника С.Х.М., ЕГН-**********
за издадената срещу него Заповед за изпълнение, е връчено чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК, при възприето от съда редовно връчване при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, по указание на съда, дадено при
условията на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът С.Х.М., ЕГН-********** ***, не е намерен
на посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният му, при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител
адв.Св.Д.,***, представя писмен отговор вх.№ 621/14.02.2019г., като счита
предявеният иск за допустим. В съдебно заседание и въз основа на събраните
доказателства, ангажира становище по същество, като счита, че предсрочната
изискуемост на кредита не е надлежно обявена на ответника, с оглед на което, ако
съдът приеме иска за основателен - да присъди единствено непогасените вноски с
настъпил падеж до момента на преключване на съдебното заседание. Възразява
срещу вземането от 660.55 лева по закупения пакет от допълнителни услуги, като
се позовава на наравноправна клауза в договора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 08.09.2017г. между ищцовото
дружество “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД-гр.София, ЕИК *********, в качеството на
Кредитор, от една страна и от друга страна - ответника С.Х.М., ЕГН-**********, в качеството му на Кредитополучател (Клиент), е сключен представения по
делото Договор
за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
**********, по силата на който е предоставен на Кредитополучателя кредит в
размер на 600.00 лева – отразен в счетоводството на Кредитора, съгласно Банково
извлечение № 173/11.09.2017г. Ответникът от своя страна се задължил да изплати
кредита, ведно с длъжима договорна лихва в размер на 130.40 лева, или общо
задължение по кредита от 730.40 лева, на 11 месечни погасителни вноски в размер
от по 66.40 лева всяка, платими на 15-то число от месеца, с краен срок
15.08.2018г., съгласно Погасителния план – неразделна част към договора
(л.25-26 от делото). Към Договора страните подписали и Споразумение за
предоставяне на избран пакет от допълнителни услуги „Бонус“ (л.13-14 от
делото), посочени
от т.1 до т.5, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на техния брой, смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорили цена на пакета от допълнителни услуги от 660.55 лева, която се
изплаща по начина и в сроковете, съобразно цитирания горе Погасителен план, с
размер на месечната погасителна вноска от 60.05 лева по закупения пакет от
допълнителни услуги, или общата месечна погасителна вноска по кредита и пакета
от допълнителни услуги е уговорена в размер на 126.45 лева.
Ответникът е декларирал (л.12 от делото),
че е запознат и приема приложените към процесния договор Общи
условия, както и че му е предоставена и информация във формата на Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и
разяснения на преддоговорна информация по Договора и
Споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги (л.38-42 от
делото).
Съгласно чл.12.3 от Общите условия на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към Договора за
потребителски кредит (л.15-24 от делото), при допуснато от Клиента просрочие на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на Договора за потребителски кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента
уведомление, покана, предизвестие или други.
Длъжникът не изплатил нито една от дължимите погасителни вноски, съобразно
уговорените услувия, поради което на 03.01.2018г. процесният Договор е
прекратен автоматично от страна на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД и е обявена предсрочна изискуемост на кредита.
На 09.01.2018г. е изготвено Уведомително писмо до длъжника С.Х.М., ЕГН-********** (л.44 от делото) за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по
Договора, възлизащи към този момент в размер на 1 390.95 лева – непогасена
част от задължението, съгласно Договора, 12.91 лева – лихва за забава и 430.00
лева – такса по Тарифа.
По делото не са представени докозателства относно начина на изпращане
(връчване) на Уведомително писмо до длъжника, нито за датата на получаването му
от последния.
Горните обстоятелства се установяват от представените по делото писмени
доказателства, както и от констатациите на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение вх.№ 1724/23.04.2019г.
(л.120-122 от делото).
Като следствие от продължаващото неизпъление на
предсрочно изискуемия дълг от страна на ответника, ищцовото дружество
предприело постъпки за удовлетворяване на вземанията
си и по Заявление вх.№ 2080/08.06.2018г. се
снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 444/2018г. по описа на
РС-гр.Исперих за вземанията, произтичащи от процесния Договор за потребителски
кредит, част от които са предмет на установяване по настоящата
искова претенция, както следва: 1
390.95 (хиляда триста и деветдесет лева и 95 ст) лева – главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 11.09.2017г.,
30.00
(тридесет) лева – такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от
16.10.2017г. (дата на изпадане в забава) до 03.01.2018г. (дата на прекратяване
на договора); 12.91 (дванадесет лева и 91
ст) - законова лихва за забава от 16.10.2017г. (дата на изпадане на
длъжника в забава) до 03.01.2018г. (дата на прекратяване на договора); законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски – заплатена ДТ в размер
на 28.68 (двадесет и осем ллева и 68 ст)
лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева.
Тъй
като съобщението до длъжника С.Х.М., ЕГН-**********
за издадената срещу него Заповед за изпълнение, е връчено чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК, при възприето от съда редовно връчване при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по
указание, дадено с
Разпореждане от 31.07.2018г. при условията на чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело
установява като дължими към 08.06.2018г. (датата на сезиране на
заповедното производство) на присъдените
със Заповедта за изпълнение вземания в общия размер от 1 433.86 лева,
включващи: 600.00 (шестстотин) лева – главница;
130.40 (сто и тридесет лева и 40 ст) лева
– договорна лихва; 660.55 (шестстотин
и шестдесет лева и 55 ст) лева – задължение по предоставяане на пакет от
допълнителни услуги; 30.00 (тридесет)
лева – такса, съгласно Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена
за периода от 16.10.2017г. (дата на изпадане в забава) до 03.01.2018г. (дата на
прекратяване на договора) и 12.91
(дванадесет лева и 91 ст) - законна лихва за забава от 16.10.2017г. (дата
на изпадане на длъжника в забава) до 03.01.2018г. (дата на прекратяване на
договора).
В
производството по делото, вкл. и воденото заповедно производство, ищцовото
дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 595.64
лева, от които 168.68
лева по заповедното производство, включващи 28.68 лева – заплатена ДТ при
образуване на делото и 140.00 лева – присъдено възнаграждение за юрисконсулт и
426.96 лева по исковото производство, включващи: 26.96 лева –
доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 200.00
лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 200.00
лева – изплатено възнаграждение за особения представител на ответника.
Претендира и възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство в размер на 300.00 лева, на основание Наредбата за заплащането на правната помощ. Представя Списък за разноски,
претендирани в общия размер от 905.64 лева, като вповече претендира присъдено
възнаграждение за юрисконсулт по заповедното производство в размер на 150.00
лева.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК. Същият
е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на
РС-гр.Исперих с Разпореждане от 31.07.2018г. по ч.гр.д.№ 444/2018г. по описа на
съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
08.06.2018г.
Разгледан по същество – искът е
частично основателен.
За
уважаването на предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже основанието и размера на претендираното вземане -
съществувало валидно облигационно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за потребителски кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора, основното от които е за предоставяне на уговорения кредит,
обстоятелствата, от които произтича правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем, доколкото ищецът се позовава на такава
изискуемост,
както и надлежното уведомяване на длъжника за настъпването й. Респ. в тежест на
ответника е да докаже наличието на правопогасяващи претендираните вземания
факти - изпълнение на претендираните задължение, респ. основанието, поради
което счита, че не дължи претендираната сума.
По делото няма
спор, че ищецът представлява финансова институции по
смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ),
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК)– предоставя потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
От процесния Договор
за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **********
от
08.09.2017 г. се установява, че на ответника
е предоставен кредит в размер на 600.00
лева, която сума е получил по
банков път на 11.09.2017г., според констатациите на
съдебно-счетоводната експертиза. Безспорно е установено от заключението на
същата експертиза, че ответникът не изплатил нито една от дължимите вноски
по погасяване на кредита, съобразно
договорените между страните условия, което е предпоставило и обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, на основание чл.12.3 от Общите условия на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към
Договора за потребителски кредит.
Съдебната практика е последователна
и трайна по въпроса, че надлежното
обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната
изискуемост, както в случаите, когато се иска
издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в
случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.18 разрешение
за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно
и следва да намери приложение по аналогия. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на
предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови
финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки.
В случая, видно
от Погасителния план към Договора, към настоящия момент срокът за
изпълнение на задълженията е изтекъл за всички вноски (последната
с падеж 15.08.2018г.),
поради което съдът не следва да обсъжда доводите за настъпила предсрочна изискуемост
на задълженията по договора за кредит. С Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2017г., ОСГТК е прието, че предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Разрешението
следва да намери приложение по аналогия и за отпускани кредити от
небанкови институции. От Погасителният план към процесния Договор за потребителски кредит № **********
от 08.09.2017г. се установява, че последната вноска е била с падеж 15.08.2018г.,
поради което е настъпил падежът на всички
вноски към момента на приключване на съдебното дирене и съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.3 от ГПК, този факт, настъпил след
предявяване на иска, следва да се вземе предвид като имащ значение за
правилното решаване на спора. По делото не се събраха доказателства,
установяващи извършени от ответника плащания по погасяване на задълженията му по процесния
договор. С оглед настъпилия падеж на всички погасителни вноски
по този договор, предяният
иск следа да бъде уважен до установения размер на задължението от
730.40 лева, включващ дължимите погасителни вноски по погасяване на
предоставения кредит, ведно с уговорената договорна лихва – 11 броя погасителни
вноски в размер от по 66.40 лева, всяка.
По отношение на сключеното
Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги на цена от 660.55 лева, съдът приема, че е
нищожна правна сделка, като направеното от ответната страна (чрез особения
представител) възражение за наравноправна клауза в този смисъл, е основателно.
Разпоредбата
на чл.143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са
изброени изчерпателно различни хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2
от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП (ДВ
бр.64/2007г.). Според чл.3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт.
Действително
страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата
на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. Основанието за нищожност
"накърняване на добрите нрави" е от обективните основания по чл.26 от Закона зазадълженията и договорите ЗЗД) и съставлява
порок на сделката. „Добрите нрави“
като понятие не са легално дефинирани в закона, те са морални норми и поначало
нямат правно действие. По силата на чл.26, ал.1 от ЗЗД,
обаче, на тях се придава и правно значение,
като нарушението им се приравнява по последици на нарушението на закона.
Конкретно при възмездните сделки накърняването на добрите нрави е налице при
нарушаване на изискванията за еквивалентност на престациите. Целта е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата.
В т.VI от
процесния Договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660.55 лева.
Това възнаграждение, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги,
се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място, предоставените
за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски
кредит, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка
от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. " В сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 08.09.2017г., са изброени вида на услугите, които може да
ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в Споразумението е
предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги от 08.09.2017г.г.
към Договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се
събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в
процесння договор за потребителски кредит.
В противоречие
на императивното правило на чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 660.55
лева. Наред с това,
заплащането на възнаграждението
от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 660.55 лева.
Предвид на
изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги "Бонус" в размер на 660.55 лева се явява нищожна, поради което в тази част искът
следва да бъде отхвърлен.
Нищожността на
посочените клаузи обаче не води до нищожност на процесния договор за
потребителски кредит, тъй като те не са съществени и той може да се прилага и
без тях.
Уговореният
между страните годишен лихвен процент от 41.17
%, представляващ възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на
сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй като от една страна е в рамките
на максималния размер на разходите по кредита, регламентиран в чл.19, ал.4 от ЗПК – петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения, а от друга страна е съобразен с обстоятелството,
че се касае за необезпечен заем с невисока стойност, отпуснат от небанкова
финансова институция, който е високорисков за кредитора. Рискът в тези случаи
следва да бъде отчетен чрез заплащане на по-висока възнаградителна лихва.
По изложените
съображения искът е основателен и доказан до размера от 730.40 лева, представляващи сбора от неплатените
по договора месечни погасителни вноски (11 броя),
включващи главница и договорна лихва, всяка от които в размер на 66.40 лева.
Разликата до първоначално претендираното
за установяване вземане от 1 390.95
лева, възлизащ в размера от 660.55 лева и представляващ
неизплатено възнаграждение за закупуване на пакет от допълнителни услуги, съдът
намира за недължим поради нищожност на споразумението. С оглед това и искът за
разликата над 730.40 лева до пълния предявен размер от 1 390.95 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съразмерно на уважената част от иска.
Разноските са доказани до общия размер от 595.64 лева към които следва да бъде
добавено и дължимо възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което
съдът прецени, че следва да бъде определено в размер на 200.00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото (общо разноски от 795.64 лева). Или
съразмерно на уважената част от иска, следва да бъдат присъдени разноски до
общия размер от 417.80 лева, в т.ч. и включеното възнаграждение за юрисконсулт.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, по отношение на
ответника С.Х.М., ЕГН-********** ***,
съществуването на вземане в полза на ищцовото дружество ЕООД “ПРОФИ КРЕДИТ България”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София,
бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управители Светослав Николаев Николов и Ирина
Харалампиева Георгиева срещу ответника, възникнало на
основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** от
08.09.2017г., в размер на 730.40 (седемстотин
и четиридесет лева и 40 ст) лева, представляващи сбора на всички
погасителни вноски с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното
дирене и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, включващи главница 600.00 лева и дължима договорна
лихва от 130.40 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане – 08.06.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, за
установяване на вземане за разликата над 730.40 лева до първоначално
претендираното за установяване вземане от 1 390.95 лева, а именно за
660.55 лева, представляващ неизплатено възнаграждение за закупуване на пакет от
допълнителни услуги, недължимо поради нищожност на споразумението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Х.М.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД “ПРОФИ
КРЕДИТ България”-гр.София, ЕИК *********, представлявано от управители Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева, сумата от 417.80 (четиристотин
и седемнадесет лева и 80 ст) лева – направени разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 444/2018г. на РС-гр.Исперих и настоящото исково
производство, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 444/2018г. на РС-гр.Исперих с
оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: