ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 11.01.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На единадесети януари 2021г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №4514 по описа за 2020
година:
Предявена е искова
молба от Т.Т.Т. против „СРЕДНА ГОРА“ АД Ст.Загора.
Ответникът „СРЕДНА
ГОРА“ АД Ст.Загора е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът
като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим,
намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените с исковата молба,
тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
С оглед правилно
изясняване на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи
искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-психологическа експертиза; искането на ищеца за допускане на гласни
доказателства; искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение и искането
на ответника по чл.190 ГПК за представяне на трудовата книжка. По отношение
искането на ответника за допускане на въпроси по реда чл.176 ГПК, съдът ще се
произнесе в съдебно заседание.
Следва да бъде указано на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: трудов договор 160/03.09.2018г.,
декларация за трудова злополука, разпореждане №131 от 09.10.2018г., лист за
преглед на пациент в ДКБ/СО, Амбулаторен лист №936/08.10.2018г., Амбулаторен
лист №955/12.10.2018г., Амбулаторен лист №967/16.10.2018г., Амбулаторен лист №
1095/13.11.2018г., Етапна епикриза, Медицинско направление за ТЕЛК
№00301/03.01.2019г., СМУ №2/2019г. Амбулаторен лист №34/08.01.2019г.
Амбулаторен лист № 63/14.01.2019г. Амбулаторен лист №109/24.01.2019г.,
Експертно решение № 0411 от 29.01.2019г., Болничен лист № Е20182096260, Болничен лист № Е20181119196, Болничен лист №
Е20182953887, Протокол на изследването, Съдебно-психологично експертно
становище, Молба – Телепоща от 06.02.2019г.,
Известие за доставяне, Молба от 01.04.2019г., Актуално състояние,
Писмени показания от Т.Т.Т. от 02.10.2018г., Писмени показания от Иван Христо
Тотев от 03.10.2018г., Отговор на молба от 08.03.2018г., Лично трудово досие на
Т.Т. съдържащо 18 документа под опис.
УКАЗВА на ответника
да представи за с.з. Протокол
ТП на НОИ Стара Загора за резултатите от извършено разследване на злополуката,
станала на 01.10.2018г.
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, извърши
необходимите справки, да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в
исковата молба и от ответника в писмения му отговор.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице по назначената експертиза ТОДОР Г. ТОДОРОВ.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 300,00лв., платими както следва: 150 лв. от Бюджета на съда и 150
лв. от ответника в петдневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА
съдебно-психологическа експертиза, която
след като се запознае с материалите по делото, извърши необходимите справки, да
даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице по назначената експертиза ВАНЯ НИКОЛОВА БУХЧЕВА.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 200,00лв., платими от Бюджета на съда.
ДОПУСКА
събирането на гласни доказателства относно посочените от страните
обстоятелства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ при условията на
чл.159 ал.2 ГПК на всяка от страните да ангажира по двама свидетели за
установяване на посочените обстоятелства.
На основание чл.190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищцата най-късно за съдебно заседание да представи заверено копие
от трудова книжка.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
ищцата по силата на съдебно удостоверение да се снабди от ТП на НОИ Ст.Загора
със заверено копие от преписка, образувана по подадената Декларация за трудова
злополука с вх.№131/04.10.2018г., Досие №131.
ОБЯВЯВА, че по
искането по чл.176 ГПК ще се произнесе в съдебно заседание.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът Т.Т.Т.
твърди в исковата си молба, че работила по трудов
договор в ответното дружество на длъжност „машинен оператор производство
мебели". Твърди също, че на 01.10.2018г. в гр.Стара Загора около 12.50
часа била на работа на обичайното си работно място и изпълнявала трудовите си
задължения работейки на преса за снаждане на дървени детайли. При снаждането на
поредния детайл, поради неизправност на машината същата захванала ръкавицата на
лявата ръка на ищцата, поради което лявата й ръка останала между буталото и
обработвания детайл при задействана машина, без да има възможност да се
отдръпне, или да задейства предпазен механизъм. На машината бил извършен ремонт
няколко дни след инцидента. В резултат на случилото се Т. получила травматична
ампутация на крайната фаланга на втори пръст на лявата ръка, рани и травми на
лявата ръка както и душевни болки и страдания в резултат на преживения стрес.
След
инцидента първа помощ на ищцата била оказана на място в завода, а след това
същата била транспортирана УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара
Загора, и приета за лечение в СПО, където било констатирано, че ищцата има рана
и била ампутирана травматично част от втория пръст на лявата ръка.
За
станалия инцидент работодателят подал в ТП на НОИ - Стара Загора Декларация за
трудова злополука с изх. №2 от 03.10.2018г., която била заведена в ТП на НОИ с
вх. №131 от 04.10.2018г. и по която било образувано Досие №131. Ищцата
категорично оспорва твърденията на работодателя, че сама поставила ръката си
между буталото и обработвания детайл при работеща машина. Като свидетел на
случилото се в Декларацията било посочено лицето Иван Христов Тотев от гр.
Стара Загора, който е доверено лице на работодателя и не е бил очевидец на
инцидента.
С
Разпореждане №131 от 09.10.2018г., издадено от ТП на НОИ — Стара Загора,
декларираната злополука е била приета за трудова такава по чл.55, ал.1 от КСО,
като е посочено, че инцидентът е станал през време и във връзка е извършваната
работа — докато пострадалата работела на преса за снаждане на дървени детайли.
В Разпореждането, предвид подадените от работодателя данни, било описано, че
при снаждането на последния детайл ищцата Т.Т. поставила лявата си ръка между
буталото и обработвания детайл при задействана машина, вследствие на което
получила травматична ампутация на меката тъкан на връхната фаланга на втория
пръст на лявата ръка.
От
Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО №5 от 01.10.2018г., издаден от д-р Валентин
Вълков — ортопед-травматолог, се установявало, че по време на работа ищцата
получила травма на II пръст на лявата ръка, която е била обработена хирургично,
като е била извършена травматична ампутация на дисталната фаланга на посочения
пръст.
Съгласно
Амбулаторен лист №936 от 08.10.2018г., издаден от д-р Валентин Вълков —
ортопед-травматолог, пострадалата получила травматична ампутация на втори пръст
на лявата ръка на ниво дистална фаланга. Извършена била хирургическа обработка.
При извършения преглед лекарят е констатирал добро общо състояние, спокойна
рана, без данни за възпалителни промени, както и наличие на кантова некроза. На
ищцата било препоръчано да спазва тоалет на раната и била направена стерилна
превръзка. Поставена била основна диагноза: Травматична ампутация на друг пръст
на ръката.
Съгласно
Амбулаторен лист №955 от 12.10.2018г. и Амбулаторен лист №967 от 16.10.2018г.,
издадени от д-р Валентин Вълков - ортопед-травматолог, в състоянието на ищцата Т.Т.
нямало промяна, като са дадени същите препоръки.
Съгласно
Амбулаторен лист №1095 от 13.11.2018г., издаден от д-р Валентин Вълков —
ортопед-травматолог, след 45 дни от както пострадалата е получила травматична
ампутация на втори пръст на лявата ръка на ниво дистална фаланга, Т. се е
оплаквала от болки. При извършения преглед лекарят е установено добро общо
състояние и наличие на палпаторна болка в ампутационния чукан радиално. Препоръчани
бани с тетра контратубекс. Поставена е същата диагноза.
В
Етапна епикриза от 03.01.2019г., издадена от д-р Иванка Рачева — семеен лекар,
се описвало, че ищцата е с травматична ампутация на първа фаланга на показалец,
като пръстът е по-къс и е налице атрофирала мускулатура. Дадени са препоръки за
представяне и освидетелстване пред ТЕЛК, като за целта на пострадалата е
издадено Медицинско направление за ТЕЛК №00301 от 03.01.2019г. Съгласно Съдебномедицинско удостоверение
№2/2019г. от 04.01.2019г., издадено от д-р Теодор Стаматов - съдебен лекар при
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора, на 01.10.2018г., около
12:50 часа, по време на работа в Цех 1 на завод „СРЕДНА ГОРА“ АД Стара Загора,
бил затиснат от вайма показалецът на лявата ръка на ищцата. При извършения
преглед лекарят е констатирал добре оформен ампутационен чукан през средата на
нокътя в областта на крайната фаланга на II пръст на лявата ръка. Сочи се, че
други видими травматични увреждания по главата, тялото и крайниците не са
установени при прегледа. В заключение съдебният лекар посочил, че ищцата Т.Т.Т.
е получила травматична ампутация (частична) на крайната фаланга на втори пръст
на лявата ръка; описаното травматично увреждане е от действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на натиск, и отговаря да е получено по време и начин, посочени
от пострадалата; частичната травматична ампутация на крайната фаланга на втори
пръст на лявата ръка е причинявало на Т. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От
Експертно решение на №0411 от зас.№018 от 29.01.2019г., издадено от Втори
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД — гр. Стара Загора, било
видно, че преди освидетелстването ищцата е била временно неработоспособна до
14.12.2018г. включително. При извършен преглед е установено добро общо
състояние, по-къс II пръст на лявата ръка, атрофирала мускулатура, като
пострадалата била съобщила за болка в областта на пръста. Поставена била
диагноза: Травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична).
Травматична ампутация на дистална фаланга на II пръст на лявата ръка. Предвид
горните обстоятелства съставът на ТЕЛК е преценил, че към момента Т. вече е
работоспособна и не е определил процент на трайно намалена работоспособност.
Ищцата
твърди също, че след злополуката изпитала и силен стрес и страх за здравословното
си състояние. Дълго време имала проблеми със съня и липса на апетит. Фактът, че
злополуката настъпила именно при извършване на обичайната й работа предизвикал
у Т. и чувства на несигурност и страх при изпълнение на професионалните й задължения
занапред. Наложило се да посещава психолог. Било изготвено съдебнопсихологично
експертно становище от 17.01.2019г. от Христо Колев - специалист по клинична
психология, съгласно което били налице необходимите и достатъчни
клинико-диагностични критерии, които позволявали да се приеме, че вследствие на
претърпения инцидент на 01.10.2018г. в гр. Стара Загора, при освидетелстваната Т.Т.Т.
е възникнала остра стресова реакция, коморбидно съчетана с разстройство в
адаптацията.; същата е довела до значим субективен дистрес и е затруднила
личностовото и социално функциониране на пострадалата.
Вследствие
на получените травми при претърпяната на 01.10.2018г. трудова злополука, ищцата
Т.Т. се възстановявала в продължение на около 2 месеца, като и след този период
от време е продължила да изпитва болки в показалеца на лявата си ръка. Същата
била притеснена, тъй като неврологът й бил съобщил, че травматичното увреждане
ще й донесе за напред отслабване на нерва, болки в мускулите и сухожилията без
изглед за възстановяване. Освен това същата получила дефицит при сгъването и
разгъването на травмирания пръст, а настъпилата мускулна хипотрофия довела до
липсата на сила на основния захват на пръстите. Т. търпяла интензивни болки и
страдания, започнала да се чувства непълноценна, ограничила социалните си
контакти и изпитвала негативни емоции. Имала проблеми със съня и апетита,
станала притеснителна и напрегната, страдала от повишена тревожност и
безпокойство.
Ищцата
се позовава на константната практика на ВКС, съгласно която работодателят
отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност
или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването
им. С оглед на гореизложеното, счита, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.200 от КТ, предполагащ обезщетяването на вреди от
работодателя, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия
работник и ответника към момента на настъпване на злополуката; безспорно
установена злополука с характер на трудова такава; настъпило в резултат на
злополуката увреждане; претърпени неимуществени и имуществени вреди от
увреденото лице; причинна връзка между вредите и злополуката.
Сочи,
че ответникът изплатил на пострадалата обезщетение за имуществени вреди в
пълния претендиран размер от 112 лв. и определеното от него обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1500 лв. Работодателят изложил възражения за
допусната от Т. груба небрежност. С Молба от 01.04.2019г. ищцата заявила пред
ответника нова претенция за настъпили нови имуществени вреди във връзка с
претърпяната трудова злополука в размер на 60 лв. Работодателят уважил и
изплатил на ищцата новата й претенция за имуществени вреди, в размер на 60 лв. Т.
обаче, не била съгласна с размера на определеното от работодателя обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, като счита, че същият е занижен и
не съответства на трайните й увреждания.
Предвид
горното счита, че претенцията й за изплащане на обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, в размер на 5000лв, настъпили вследствие на процесната
трудова злополука е напълно основателна и размерът на търсеното обезщетение е
справедлив, като се имат предвид причинените й болки и страдания, и
невъзможността й за пълно възстановяване. На основание чл.84, ал.З, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, претендира заплащане от ответникът и дължимата законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането - 01.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
3500 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищцата на 08.03.2019г.
трудово обезщетение по чл.200 от КТ в размер на 1500лв и справедливото по
размер обезщетение по чл.200 от КТ в размер на 5000лв за причинените й
неимуществени вреди болки и страдания изразяващи се в травматична ампутация (частична) на крайната
фаланга на втори пръст на лявата ръка, усложнения — дистална моторна невропатия
на н.медианус вдясно и сензомоторна дистална невтопатия на н.медианус вляво,
със сегментна демиелинизация на сетивните неврони вляво, моторна невропатия на
н.улнарис вляво със сегментна демиелинизация в сегмента лакът-китка, както и
преживени душевни болки и страдания и негативни емоции - остра стресова
реакция, коморбидно съчетана с разстройство в адаптацията, в резултат на
претърпяната трудова злополука на 01.10.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 01.10.2018г. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата.Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
„Средна гора“ АД Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който взема становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен.
Твърди,
че ищцата постъпила на работа на 03.09.2018г. на длъжността машинен оператор
производство мебели в Цех I - детайли, кроене и слепване, когато подписала
трудов договор и длъжностна характеристика и й бил проведен първоначален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана от инж.Иван
Иванов - орган по БЗР. На 07.09.2018г. било завършено обучението й по
здравословни и безопасни условия на труд, проведено от началник Цех I.
Сочи,
че в периода 03.09.2018г. до 01.10.2018г. ищцата работила на машина за снаждане
на дървени детайли-вайма и описва естеството на работа, както следва: работникът
поставя на плота на машината два дървени детайла с клиновидни накрайници,
намазани с лепило в снажданата част; След това работникът включва захранването
на машината, при което притискащо хидравлично бутало с невисока скорост се
придвижва на около 50 мм за 3 секунди и оказва натиск върху плоскостта на
единия дървен детайл за около 5 — 8 секунди, през които работникът отстранява с
четка избилото в снажданата част лепило; Буталото се отдръпва автоматично,
захранването се изключва автоматично и операцията по снаждането на детайлите е
приключила. Работникът взема залепените детайли и ги подрежда в близост до
машината. За снаждането на детайли от вида, при който е настъпил инцидента, заявява
още, че диаметърът на притискащото бутало е 100 мм, а размерите на притисканата
повърхност на детайла заден крак на бар стол са 33 мм х 63 мм, а когато се
залепят по две двойки детайли едновременно - 66 мм х 63 мм. За една работна
смяна двама работника залепят по описания по-горе на тази машина начин около
800 детайла от този вид.
Ответникът
заявява също, че в непосредствена близост до мястото на работа на височина на
човешки ръст имало поставени предупредителни табели със
следното съдържание: „Внимание!!! 1. Преди започване на работа - провери
състоянието на предпазни елементи, инструменти и състоянието на машината! 2. Не
започвай работа при повредени или липсващи предпазни елементи и системи! 3.
Преди почистване, отстраняване на заседнали детайли или останали парчета — спри
машината, изчакай да спре напълно въртенето на инструментите! 4. По време на
работа — не пипай в работната зона на машината.“ До бутона за захранване се
намирал и авариен стоп бутон, при натискане на който притискащото бутало
веднага се отдръпва.
Твърди,
че ищцата работила 18 дни на въпросната машина преди датата на инцидента, тоест
участвала в хиляди подобни операции. Заявява, че на 01.10.2018г. в 12.50 часа -
в който започва обедната почивка, тя в нарушение на правилата за безопасна
работа, е поставила ръката си върху обработвания детайл в работната зона на
машината - между притискащото бутало на ваймата и обработвания детайл.
Настъпването на инцидента с включване на захранването и неотдръпване на лявата
й ръка при това поведение е било неизбежно. Сочи, че тя сама е натиснала
аварийния стоп бутон и буталото се е отдръпнало веднага, но инцидентът е настъпил.
Ответникът
заявява, че в дадените писмени обяснения при разследване на трудовата злополука
ищцата посочила /словореда е запазен/— „Преди обедната почивка имах да довърша
крак, за да завърша палета, реших да го довърша кракът, за да издам палето. При
намистане на сглобката част от лявата ми ръка беше захваната от пресата.“ Възразява,
че ако се провери на място как функционира машината, къде се намира работника и
какви ръчни операции извършва, ще се установи, че при спазване на
технологичните правила за работа и техника за безопасност подобен инцидент не
би настъпил. Мястото на снаждането на детайлите или сглобката отстояло на
повече от 500 мм от буталото, поради което не може да настъпи инцидента по
описания в исковата молба начин. Оспорва твърдението, че поради неизправност на
машината същата захванала лявата ръка на ищцата и заявява, че по време на
инцидента машината е била в изправност. Технологично притискането на ръката от
буталото би могло да се случи само при условие, че работникът постави и държи
ръката си в работната зона на движение на хидравличното бутало на машината.
Работодателят
декларирал настъпилия инцидент като трудова злополука и с разпореждане на НОИ
тя била приета за такава. На ищцата били издадени три болнични листа с
времетраене 74 дни - до 14.12.2019 г. След изтичане срока на болничните, ищцата
се завърнала на същото работно място и продължила да изпълнява трудовите си
задължения. Не съобщила за изпитвани болки, страх или други негативни емоции,
които да възпрепятстват изпълнението на възложената работа. Демонстрирала пред
колегите си, че се е възстановила напълно от травмата. С добро разположение на
духа и с чувство за хумор споделяла за претърпения инцидент и за липсващия
наполовина маникюр на пръста. В средата на м.януари 2019г. ищцата споделила, че
се е консултирала с адвокат и смята да води дело срещу дружеството. Променила и
поведението си спрямо колегите си — започнала да ги отбягва. На 11.02.2019г.
подала уведомление на основание чл.71 ал.1 от КТ, с което уведомила работодателя,
че прекратява трудовия договор от 12.02.2019г. На посоченото основание
трудовото правоотношение било прекратено. С експертно решение на ТЕЛК №
0411/29.01.2019 г. е прието, че ищцата е напълно работоспособна. Потвърждава извършеното
плащане на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение на неимуществени
вреди.
Не
оспорва, че от настъпилата трудова злополука ищцата действително е претърпяла
болки и страдания, но счита, че в случая е налице проявена от нея груба
небрежност, изразяваща се в поставяне на лявата си ръка върху обработвания
детайл в зоната на работния ход на хидравличното притискащо бутало. Поради
размерите и хода на движение на буталото при правилна работа и спазване
правилата за безопасност то няма никаква възможност за захване ръката на
работника. Възразява, че пострадалата грубо е нарушила правилата за безопасна
работа, поради което счита, че отговорността на работодателя следва да се
намали на основание чл.201 ал.2 от КТ, а изплатеното й обезщетение от 1500 лева
напълно покрива претърпените неимуществени вреди и е в размер, съответстващ на
нетното трудово възнаграждение на ищцата за три месеца.
Оспорва причинната
връзка между настъпилия на 01.10.2018 г. инцидент и установените данни при
извършен плеглед на ищцата за дистална моторна невропатия на н.медианус вдясно
и сензомоторна дистална невпоратия на н.медианус вляво, със сегментна
демиелинизация на сетивните неврони влявомоторна невропатия на н.улнарис вляво
със сегментна демиелинизация в сегмента лакът-китка, като счита, че подобно заболяване
не може да бъде причинено от възникналия на 01.10.2018г. инцидент, а навярно се
дължи на други неврологични заболявания на лицето, като е възможно да имат
наследствен първопричинител.
Изложеното по-горе
дава основание предявения иск да се квалифицира с правно основание чл.200 от КТ. В производството по чл.200 от КТ в тежест на ищеца
е да докаже наличието на травматично увреждане; функционалната връзка на
увреждането с работата по трудовото правоотношение; специфичният резултат от
травматичното увреждане – временна или трайна неработоспособност; причинна
връзка между травматичното увреждане и настъпилата неработоспособност.
В производството по чл.200 от КТ в тежест на ответника е да докаже
възраженията си - по чл.201 ал.2 от КТ, че ищеца е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба
небрежност.
НАСРОЧВА делото за 16.02.2021г. от 11,30ч., за която дата да се
призоват страните и вещите лица.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи препис от
писмения отговор на ответника и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: