Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 18
декември 2015 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
административен съд, в публичното заседание на 16 декември 2015 год. в
състав:
Съдия: ДИАН
ВАСИЛЕВ
при секретаря
…… Наталия Георгиева ………и в присъствието на прокурора …… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 500…… по описа за
2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 27, ал.6 от ЗЗДетето (Закон за закрила на детето), вр. с чл. 145 и сл. по глава
X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след
постъпила жалба от С.И. и Р.Б., действащи лично и като законни представители на
С.Б. против Заповед №ЗД- 218/30.10.2015г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Русе. С оспорения акт детето С.Б. е настанено в професионално
приемно семейство, до произнасяне на РРС с решение по чл.28 от ЗЗД(Закон за
закрила на детето).
В жалбата и в съдебно заседание
адвокатите на двамата оспорващи се позовават на незаконосъобразност на заповедта
поради противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в производството по издаването й. Всичко това сочи на основанията
за оспорване на индивидуален административен акт, разписани в чл.146, т. 3 и
т.4 от АПК.
Иска се от съда да отмени оспорения
акт, претендират се и направените в съдебното производство разноски.
Ответникът по
жалбата, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе, действащ чрез
процесуален представител юрисконсулт С. Василева я оспорва като неоснователна.
Адв. Л. В.,***,
действаща в качеството на особен представител на детето С.Б. - заинтересовано
лице, счита че за интересите на детето е по-добре да се намира в семейната му
среда, а не в приемно семейство и се присъединява към тезата на оспорващите,
като иска отмяна на обжалваната заповед.
Русенският административен съд, след като обсъди
данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства
и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежни страни, имащи право и интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Фактите,
установени от съда, след задълбочена проверка на доказателствата по делото са
следните:
Детето С.Б.,
видно от акт за раждане(л.126 от делото) под №0511/11.04.2015г., издаден от
длъжностно лице по гражданско състояние при община Русе, е родено на ***г. В същия този акт за раждане
като майка на детето е записана жалбоподателката С.И., към него момент
ненавършила 18 годишна възраст, а като баща, предвид съставено заявление за
припознаване(л.127 от делото)- Р.Б./на 43 г./, другият оспорващ в настоящото
производство.
Двамата
родители живеели отделно, като бащата Р. Б. си има свое семейство. Детето, по
данни от съставени документи и изявления на неговата биологична майка след
раждането и изписването й от родилно отделение, се намира в дома на бащата.
На 10.04.2014г.
в дирекция СП Русе е подаден сигнал(л.31 от делото), в който медицински
администратор в АТК-Русе е посочил, че е
родено детето С.Б., с непълнолетна майка С. И. и баща Р. Б..
На същата дата
С. И. е подала декларация (л.32) до Д СП Русе, с която заявява, че желае да
отглежда детето в семейна среда, като има подкрепата на бащата, Р. Б. и на
разширен семеен кръг.
Декларация с
такова съдържание(л.33) и желание за подкрепа е подадена и от майката на С. И.
и баба на детето.
На 12.05.2014г.
била проведена среща с майката на детето С-М. Б., бабата на детето по майчина линия
и специалисти от ОЗД и РД СП Русе. За тази среща е съставен и нарочен
протокол(л.35). От протокола става ясно, че С. И. и Р. Б. са се срещнали
инцидентно, на събиране на приятели, при което обаче са имали сексуален контакт
и така тя забременяла.
След тази
среща, майката на детето С. И. подала декларация(л.39), нотариално заверена по
отношение на положените в нея подписи, за съгласие за пълно осиновяване на
детето, като посочила, че към него момент то се отглежда в семейството на
бащата.
Междувременно,
Д СП е подала сигнал до Районна прокуратура Русе, за който сигнал не са
представени доказателства от АО, но за него разбираме от писмо(л.13) до
директора на Д СП, изходящо от РРП, и писмо №349/15 от 23.02.2015г. на ОП Русе,
отправено до дирекцията. С последното се искат уточнения и всякакви относими за
случая документи, относно срещи, извършвани по инициатива на Д СП с майката на
детето. Посочено е още, че те са необходими предвид извършването на преценка за
оспорване от страна на РОП на произхода от бащата. По този сигнал в
прокуратурата било образувано и досъдебно производство под №3332/2014г. на РРП,
срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.159а от НК.
Видно от
искова молба, под №349/15 от 22.04.2015г.(л.44-47), РОП е внесла в ОС Русе иск
с правно основание чл.66, ал.5 от Семейния кодекс, съгласно която норма
прокурорът има предоставена законова възможност да оспори припознаването пред
съда, в 1-год. срок от извършването му, чрез иск по реда на СК. По депозираната
в РОС искова молба било образувано гр. дело №212/2015г., в което са
конституирани като страни ищец-РОП, ответници- С. И. и Р. Б., а за детето е
назначен особен представител, предвид противоречивост на интересите му, спрямо
тези на родителите.
На
12.05.2015г., С. И. *** нова декларация, отново нотариално заверена по
отношение на положените в нея подписи, с която заявява, че се отказва от
предварително даденото съгласие за пълно осиновяване на детето С.Б..
Във връзка с
тази декларация, С. И. е поканена на среща в ОЗД с цел прочуване на намеренията
й. Тази среща няколкократно е отлагана, поради заетост на И., за което тя
надлежно е уведомявала Д СП.
Същевременно,
по образуваното пред РОС гр. дело била назначена ДНК експертиза, която да
установи дали детето е с биологичен произход от припозналия го баща, Р. Б.. По тази експертиза(л.99) вещото
лице заключава, че според получените данни Б. не може да бъде биологичен баща
на детето С.Б., при майка С. П. И.. Такава експертиза(л.62) е извършена и по
досъдебното производство под №3332/2014г. на РРП. В нея резултатът е същият.
На
01.07.2015г. в Д СП Русе е приета декларация от С. И., в която тя обяснява, че С.Б.
се отглежда в дома на бащата, а тя е започнала да осъществява по-чести контакти
с детето.
Сигналът,
даден от ОП Русе до Д СП, че Р. Б. не е биологичен баща на детето С.Б., станал
причина директорът на тази дирекция да издаде заповед №ЗД- 199/01.10.2015г., с която
било наредено /предприета е мярка/ детето С.Б. да ползва социална услуга
„Спешен прием“, предоставяна в център за обществена подкрепа към Комплекс за
социални услуги за деца и семейства Русе и по този начин то било изведено от
дома на Р. Б.. Преди да се стигне до тази мярка, служителите от Д СП са
извършили съответните проверки по отношение на останалите роднини на детето,
неговата баба, роднините по майчина и бащина линия дали имат желание да се
отглежда при тях, в семейна среда и при липсата на такова, липсата и на
категоричност в изявлението на майката и бабата, че лично те ще се грижат за
детето, е издадена заповед №ЗД- 199/01.10.2015г. Тази заповед бе оспорена пред
РАС, но в срока за произнасяне на съда, поради изтичане на действието й, АО я
прекрати, което стана причина и за прекратяване на образуваното адм. дело
№449/2015г., също на доклад на настоящия съдебен състав.
След
прекратяване на цитираната мярка- социална услуга „Спешен прием“,
предоставяна в център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за
деца и семейства Русе, АО преценява, че няма причина детето да бъде върнато в
дома на бащата, и предприема друга мярка по закона- настаняване в
професионално приемно семейство, до произнасяне на РРС с решение по чл.28 от ЗЗД, като заповедта с която е предприета тази мярка, е предмет на проверка за
законосъобразност в настоящото дело.
В същото
време, спазвайки изискването на чл.27, ал.2 ЗЗДетето „В едномесечен срок от
издаването на заповедта по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане"
прави искане до районния съд“ е отправила такова искане за определяне на
постоянна мярка за закрила и настаняване по съдебен ред на детето С.Б..
По това искане е образувано гр. дело №6699/2015г. Пред РРС било образувано и
друго дело, под №6159/2015г., по което майката на детето е предявила иск за
настаняването му в семейството на г-жа Б., съпругата на Р. Б.. Гражданският съд
е преценил, че двете дела следва да бъдат обединени, т.е. дело №6699 е присъединено
към дело №6159. Заседанието по дело №6159 е насрочено за 20.01.2016г. Това бе
една от причините АО да поиска спиране на настоящото дело, по реда на чл.229 от ГПК, както и да изрази становище за недопустимост на настоящото производство,
считайки, че компетентен да разгледа законосъобразността на оспорената Заповед №ЗД- 218/30.10.2015г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Русе е районният съд/по тези искания са налице
произнасяния на АС Русе, както в закрито заседание, така и в проведеното
о.с.з./.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена
от компетентен по материя и място административен орган, директорът на Д СП
Русе. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗДетето „Настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се
извършва от съда. До произнасяне на съда
дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва
временно настаняване по административен ред.“ Следващата по ред норма, на
чл.27, ал.1 от същия закон сочи, че „Настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в
специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето“. Цитираните две
разпоредби безспорно показват, че е налице и материална и компетентност по
място на директора на Д СП Русе.
На първо място, предвид
направеното възражение, съдът дължи произнасяне по допустимостта на съдебното
производство по адм. дело №500/2015г. на РАС.
Законодателят, в цитираните
по-горе две норми е определил правилата за прилагане на различните по своя характер
мерки за закрила на детето, като е посочил, че до произнасяне на съда
/компетентният по чл.28-съответния
районен съд за постоянната мярка за закрила/, дирекция СП извършва настаняване
по административен ред. Съответно, според чл.27, ал.6 от ЗЗДетето „Актовете на директора на дирекция
"Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на
Административно-процесуалния кодекс.“ Тази разпоредба и очертаната в
чл.128, ал.1, т.1 от АПК компетентност на съда „На административните съдилища
са подведомствени всички дела по искания за: 1. издаване, изменение, отмяна или
обявяване на нищожност на административни актове;“ безспорно водят на извода,
че по оспорването на Заповед №ЗД- 218/30.10.2015г. на директора на Д СП, с
която е наложена временна мярка спрямо детето С.Б., компетентен да се произнесе
е именно Административният съд. Ето защо, образуваното по жалбата срещу
цитираната заповед съдебно производство е процесуално допустимо.
На следващо, по искането за
спиране, на основание разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, поискано
както от ответника, така и от представителя на прокуратурата:
Съдът вече се произнесе с
определение от 04 декември 2015 год., като обясни в мотивите защо не е налице
преюдициалност на производството пред гражданския съд, водено по реда на чл.28
от ЗЗДетето, каквато се твърди от страните, искащи спиране на настоящото производство.
Както съда обясни в това
определение, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗДетето, настаняването на дете в
специализирана институция се извършва от съда. До произнасянето на последния
Дирекция "Социално подпомагане" извършва временно настаняване.
Районният съд разглежда незабавно искането по чл. 28, ал. 1 ЗЗДетето в открито
заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието
на детето при спазване на разпоредбата на чл. 15 - чл. 28, ал. 3 ЗЗДетето.
В производството по чл. 28 от ЗЗДетето съдът
задължително преценява налице ли са условия за отглеждането на детето в семейна
среда, изчерпани ли са възможностите в това отношение, дали мярката за закрила
отговаря на интересите на детето, с оглед неговото правилно физическо и
психическо отглеждане и развитие и др.
Административното производство по чл. 24 - чл.
27 ЗЗДетето, включително и съдебната му фаза, регламентирана в чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗЗДетето,
е самостоятелно и различно от това по чл. 28 ЗЗДетето, но решението по
последното производство несъмнено има значение за правилното решаване на спора
по административното дело. В тази връзка се преценява също така, че не следва
да се допуска постановяване на две противоречиви решения относно правилността
на мярката за закрила.
В случая обаче, на първо място
е от значение факта, че делото пред РРС, което бе следено от настоящия състав,
е насрочено за края на януари 2016г. На следващо, в настоящото, самостоятелно
производство, актът, който подлежи на контрол и проверка- Заповед №ЗД-
218/30.10.2015г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе, е
една временна мярка, докато се произнесе районния съд, по реда на чл.28 от
закона. Няма как Административния съд да изчака решението постановено от РРС,
защото по този начин въобще би се обезсмислило съдебното производството по
оспорване на мярката, наложена по административен ред спрямо детето. И не на
последно място, от значение е и това, което съдът ще изложи по долу, по
съществото на спора, досежно е ли била налице необходимост от налагане на мярка
спрямо детето С.Б..
Не е налице и хипотезата на
чл.229, ал.1, т.5 ГПК-„когато при разглеждането на едно гражданско дело се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор“-няма данни по настоящото дело за такива обстоятелства, за да
се приеме за основателно искането за спиране, отправено от представителя на АО.
По съществото на спора:
Заповед №ЗД- 218/30.10.2015г.
страда от сериозни и неотстраними пороци, издадена е при допуснато нарушение на
материалния закон и в противоречие с целта на закона, което налага нейната
отмяна.
Основното, което следва да бъде
внимателно анализирано в този казус е причината за издаване на оспорения
административен акт, в контекста на целта и на приложимите норми от Закон за
закрила на детето и правилника за неговото прилагане.
Според чл.1, ал.1 от ЗЗДетето,
„Този закон урежда правата, принципите и
мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното
взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и
участието на юридически лица и физически лица в такива дейности“.
В следващите разпоредби са
посочени- в чл.3 принципите на закрила, в чл.4-мерките за закрила.
Самата дума, която ползва закона-закрила,
означава, че се касае за особен вид отношения, особен вид нужда, която има
съответното дете, легално определение за което имаме в чл.2 „Дете по смисъла на
този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години“.
Мерките за закрила са разписани
в глава 4-та от закона, като на първо място са посочени мерките за закрила в
семейна среда и начина на предоставянето им.
Следват посочени основанията за
настаняване извън семейството, в каквато хипотеза
попада настоящият случай. Тях виждаме в следната последователност по чл.25,
ал.1 от закона: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски
права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3.
чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да
го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие; 5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от
1996 г.; 6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и
отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото
и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо,
нравствено и социално развитие.
Алинея втора на същата норма
определя, че „Настаняването на детето
извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане“.
Именно внимателният прочит и
анализ на цитираните норми и правила, при съобразяване със събраните по делото
доказателства води съда на извода, че спрямо детето С.Б. не е било налице нито
едно от основанията, които законодателят е въвел с нормата на чл.25, ал.1,
т.1-6 от ЗЗДетето, за да е налице необходимост да се наложи мярка настаняване
извън семейството, както е станало в случая.
Вярно е, че С.Б. не живее с
биологичната си майка С. И., но той, преди да бъде предприета първата спрямо
него мярка „да ползва социална услуга „Спешен прием“, предоставяна в център за
обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства Русе“ е
живеел в дома и семейството на своя баща.
Вярно е и това, че към момента
на предприемане на мярката „Спешен прием“, Д СП Русе вече е била известена, че
след направената ДНК експертиза или по-скоро, двете такива експертизи, е
установено, че Р. Б. не е биологичния баща на детето.
Вярно е, че този произход е
оспорен по съдебен ред пред РОС от ОП Русе.
Всичко това обаче не променя
факта на извършеното припознаване на детето от Р. Б. и записването му в акта за
раждане като баща на детето С.Б.. Предвид извършеното оспорване на
припознаването, до момента на влизането в сила на съдебен акт по съществото на
искането пред гражданския съд/заличаване на вписването за припознаване/, т.е.
до деня, в който Р. Б. все още присъства в акта за раждане на С.Б., в графата
баща, той продължава да се води негов баща. И то такъв, по силата на закона и
направеното припознаване. Налице е стабилен акт по гражданско състояние, той
все е още е такъв в правния мир и удостоверява, че баща на детето е Р. Б..
Затова буди недоумение кое точно основание в
закона, каква причина е довела АО до издаване на първата мярка-детето да ползва
социална услуга „Спешен прием“, предоставяна в център за обществена подкрепа
към Комплекс за социални услуги за деца и семейства Русе, и да бъде изведено от
дома на бащата, а в последствие и следващата такава- настаняване в
професионално приемно семейство, до произнасяне на РРС с решение по чл.28 от ЗЗД.
Налице са две мерки, при които
детето е настанено извън семейната среда, при положение, че дори и майката да
не го иска, то живее при своя баща, който ще бъде такъв, докато е налице
висящност на оспорването на припознаването пред съда.
Интересен е и фактът, че
служителите на Д СП са направил проучване на роднините както по майчина, така и
по бащина линия дали биха се съгласили с настаняване на детето при тях, но
изцяло в това административно производство са игнорирали безспорното
обстоятелство, че по акт за раждане детето С.Б. е с баща Р. Б..
Постъпвайки така, Д СП, в
лицето на своите служители и директорът, издал оспорената в настоящото
производство Заповед №ЗД- 218/30.10.2015г. грубо са нарушили правилата, разписани
в ЗЗДетето, като с това са нарушили както материалния закон, така и целта на
закона.
Детето С.Б. не се нуждае от
мярка от този вид, поне докато не се стигне както посочихме по-горе, до
заличаване на вписания като негов баща чрез извършеното припознаване Р. Б..
Д СП следва да зачита силата на
един стабилен акт за гражданско състояние, какъвто е акт за раждане под
№0511/11.04.2015г., до оборването на вписаните в него обстоятелства по съдебен
ред.
Ето защо процесната заповед се
явява незаконосъобразен административен
акт, издаден при допуснати нарушения на материално-правни разпоредби, и
в несъответствие с целта на закона - основания за отмяна, разписани в чл.146,
т.4 и т.5 от АПК. Подадената жалба като основателна и доказана следва да се
уважи.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят
направените и доказани в съдебното производство деловодни разноски, както следва: извършените от Р. Б. в
общ размер от 520 лева-от които за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, държавна такса за завеждане на делото 10 лева и държавна такса за
преписи-10 лева. Безспорно, правната и
фактическа сложност на делото не е от категорията на много тежките такива, но
не може да се причисли и към делата, в които такава не е налице, а по-скоро
клони към средно положение. Настоящото дело не е с определен материален
интерес, а съгласно разпоредбата на §1
от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , вр. с чл.7, ал.1, т. 4 от същата наредба, минималното
възнаграждение е в размер на 300 лева. Това означава, че адвокатски хонорар в
размер на 500 лева не може да се нарече прекомерен. Предвид на това съдът
намира направеното възражение от страна на процесуалния представител на АО за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно.
По отношение на другия
оспорващ- С. И. липсват доказателства за направени разноски.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед №ЗД- 218/30.10.2015г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Русе, с която детето С.Б. е настанено в
професионално приемно семейство, до произнасяне на РРС с решение по чл.28 от
Закон за закрила на детето.
Осъжда Дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе да заплати на Р.Б.Б.
***, направените по делото разноски в общ размер от 520 (Петстотин и двадесет) лева,
от които адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, държавна такса за
завеждане на делото 10 лева и държавна такса за преписи-10 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: