РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Велико Търново, 02.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №278 по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/.
Образувано е по
жалба на юрисконсулт
Д. Д., в качеството му на пълномощник на „Росагрофонд“
ООД от гр. С., срещу Решение №211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република
България, за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект "Автомагистрала
"Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след
пресичане с път ІІІ-301)= км 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. до км 222+000
от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по техническия проект от
2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на област Велико Търново,
намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш,
общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново,с. Куцита, с. Стефан Стамболово и с. Полски сеновец, общ. Полски Тръмбеш, област Велико Търново, в частта относно ПИ с идентификатор ...в
землището на с. К., обл. В. Търново. Жалбоподателят
счита оспорваното решение за незаконосъобразно в частта, в която е определен
размер на обезщетението за отчуждаване на посочения недвижим имот, собственост
на дружеството. Претендира да бъде изменено решението, като бъде
определено справедливо пазарно обезщетение, както и за присъждане на разноски
по производството.
Ответникът по
жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез пълномощника си в
съдебно заседание и в представено с административната преписка становище,
оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита, че посоченият в обжалваното
решение размер на обезщетението е правилно определен и справедлив. Претендира
за разноски по производството.
Заинтересованата
страна – Министърът
на регионалното развитие и благоустройството оспорва подадената жалба.
Заинтересованата
страна – Министърът
на финансите в представено писмено становище застъпва теза за неоснователност
на жалбата.
Заинтересованата
страна – Агенция
„Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния си представител оспорва подадената
жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С Решение №250/25.04.2013г. на
Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на § 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДС. Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен
план – парцеларен план, и в случая такъв е одобрен с
влязла в сила Заповед №РД-02-15-20/08.02.2021г. на Заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройство/обн. ДВ бр.
13/2021г./. От Агенция "Пътна инфраструктура" е направено мотивирано
искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното
развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени
в чл. 34, ал. 2
от ЗДС. Направено е предложение от двамата министри до МС за
отчуждаване на имотите, с приложен към него съвместен доклад и изискуемите от чл. 34а, ал.
4 от ЗДС приложения. Оспорваното решение е разгласено по реда на чл. 34а, ал.
3 от ЗДС. В табличен вид са определени имотите за отчуждаване с
техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в
административното производство от лицензиран оценител, който е изготвил оценителски доклад за определяне на равностойно парично
обезщетение на засегнатите имоти. С Решение №211/07.04.2022г. на Министерски
съвет на Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в
размер на 5 559 лв. за
отчуждаването на ПИ с идентификатор ...в землището на с. К., обл. В. Търново, собственост на „Росагрофонд“
ООД от гр. С..
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната оценка/оценителски доклад/ за обезщетение на частта от отчуждения
имот, както и удостоверение по чл. 32, ал. 4
от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от Агенция
по вписванията на Агенция "Пътна инфраструктура".
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа
и оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната стойност на
обезщетението за отчуждаването на процесия имот. В заключението на експертизата
се посочва, че ПИ с
идентификатор ...е с обща площ от 9,308 дка, представлява земеделска земя от
шеста категория в местността „К.“ в землището на с. К.. Според експертизата
отчуждената част от имота с площ от 4,854 дка е на стойност от 6 871,70
лв. В експертизата се обосновава извод за липса на достатъчен брой сделки по
пазарни цени за периода от 11.03.2020г. до 11.03.2021г. съгласно изискването на
§1а, т. 2 от ДР на ЗДС, поради което вещото лице посочва, че при определяне на
средната пазарна стойност е използвало сделки между физически лица и такива, с
предмет идеални части от недвижими имоти. Заключението на приетата СТОЕ е
оспорено от ответника и заинтересованата страна Агенция "Пътна
инфраструктура" като изготвено в противоречие с разпоредби на ЗДС, но не е
поискано изслушване на повторна или допълнителна експертиза.
При така събраните доказателства съдът обосновава
следните изводи:
Жалбата
е подадени в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и с
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение
на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Предмет на съдебен контрол е Решение
№211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република България, издадено на
основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал.
1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както
и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №250/25.04.2013г.
на Министерския съвет републикански път А-2 "София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна",
част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с
национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното
решение е именно министерския съвет. Оспореното решение е постановено от
Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от
имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален
обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, чиито
режим за издаване е регламентиран със ЗДС. Решението е издадено в изискуемата
от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за
която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността
на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил
изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС. Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила.
Спазена е регламентираната в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал.
2 от ЗДС процедура за вземане на решението. Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила Подробен устройствен план – Парцеларен
план/ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален обект
"Автомагистрала "Хемус" за процесния
участък.
При принудително отнемане на
собствеността по реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично
обезщетение, целта на законодателя е собственикът на имота да получи парично
обезщетение в такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната
сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. Равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план, който предвижда
изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане
за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2
от ЗДС. В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на
понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на
отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон.
Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се
отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това,
съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са
осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата
по вписванията по местонахождението на имота.
Съгласно § 1а, т. 4 от
ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2
от ЗДС и съотнесен към настоящия случай,
"имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са
разположени в едно и също землище в земеделските територии. Видно е от
изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз
основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното решение, че
оценителят правилно и след като е установил, че има вписани сделки за имоти със
сходни характеристики в същото землище, е приложил сравнителния (пазарен)
метод. Оценката е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2
от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на
ЗДС, като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция по
вписванията съгласно задълженията й по чл. 32, ал. 4
от ЗДС
Във връзка с
оспорването на размера на обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение,
определено по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на
ЗДС. Съдът не кредитира заключението на вещото лице като оспорено от
ответника, АПИ и МРРБ, неотговарящо на доказателствата по делото. Приема
определения от административния орган в Доклада размер за равностойното парично
обезщетение, обоснован и съобразен с относимите материалноправни изисквания. Изслушаното по делото заключение
не е изготвено съгласно изискванията на чл. 32 от Закона за държавната
собственост и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Пазарни цени са
осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата
по вписванията по местонахожданието на имота. Вещото
лице е изключило по субективна преценка част от сделките с аргумента, че
посочените в тях стойности са близки или равни на данъчната оценка, поради
което според него да дават информация за равностойно парично обезщетение.
Вещото лице неоснователно е ограничило ползваните като аналози сделки до
посочените три в заключението, като две от тях следва да се изключат от обекта
на изследването съгласно §1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Едната сделка е между
физически лица, които не са търговци, а при другата предмет са идеални части от
имот. По тази причина съдът не кредитира изслушаната по делото експертиза.
Както императивно е
разписано в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" за
определяне на равностойното парично обезщетение са осреднените цени от всички
сделки с имоти, вписани в службата по вписванията по местонахождението на
имота. При дефиниране на този термин законодателят е отчел възможността както
да има по-ниски, така и по-високи пазарни цени, и именно затова е въвел
правилото равностойното парично обезщетение да се определя не съобразно
най-високата или най-ниската цена, а при осредняване на стойностите на
извършените и вписани сделки със сходни имоти.
Изложените дотук
мотиви водят до извода, че изготвената в административното производство оценка
съответства на нормативните изисквания, поради което определеният въз основа на
нея размер на обезщетението е правилен. Решението на Министерския съвет в
оспорената му част е законосъобразно, съответно подадената срещу него жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника и
заинтересованата страна АПИ за присъждане на разноски съдът следва да осъди
жалбоподателя да им заплати такива, представляващи възнаграждение за
процесуален представител, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК в размера по чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Росагрофонд“
ООД от гр. С.срещу Решение №211/07.04.2022г. на
Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост, за държавна нуждa за изграждане
на Обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от
идейния проект на НКСИП (след пресичане с път ІІІ-301)=
км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по
техническия проект от 2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на
област Велико Търново, намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново,с. Куцита, с. Стефан Стамболово и с. Полски сеновец, общ. Полски Тръмбеш, област Велико Търново, в частта относно ПИ с идентификатор ...в
землището на с. К., обл. В. Търново.
ОСЪЖДА „Росагрофонд“
ООД от гр. С., ЕИК ...да
заплати на Министерски съвет на Република България разноски по делото в размер
на 100/сто/ лв.
ОСЪЖДА „Росагрофонд“
ООД от гр. С., ЕИК ...да
заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" разноски по делото в размер на
100/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: