№ 75
гр. Стара Загора , 02.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
Сложи за разглеждане докладваното от И.Р. Гражданско дело №
20205530103247 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 12:03 часа се явиха:
ИЩЕЦ З.“ АД: редовно призован, не изпраща представител.
ОТВЕТНИК М. Г. Т.: редовно призован чрез назначения му от съда особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, не се явява, като не се явява и особеният му представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК, адв. М..
ВЕЩО ЛИЦЕ С. Н. Н.: редовно призовано, лично се явява.
СЪДЪТ докладва молбата от 29.03.2021 г. на пълномощника на ищеца.
По искането в същата за изпращане на препис от протокола от днешното съдебно
заседание на посочения в нея електронен адрес, съдът намери, че следва да отхвърли същото
искане, като неоснователно, тъй като, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да изпраща
на страните само преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, каквито
няма данни да съдържа протоколът за днешното съдебно заседание, поради което и на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането в молбата от 29.03.2021 г. на
пълномощника на ищеца, за изпращане на препис от протокола за днешното съдебно
заседание на посочената в същата молба електронна поща.
СЪДЪТ докладва и молбата от 08.03.2021 г. на пълномощника на ищеца.
СЪДЪТ намери, че няма процесуални пречки да даде ход на делото в днешното
съдебно заседание. За него страните са редовно призовани, при което неизпращането на
1
представил от ищеца, и неявяването на ответника и назначения му особен представител, не е
пречка за разглеждането на делото, тъй като и съдът пристъпи към разглеждането му в 12.03
часа, след като разгледа делата, по които страните се явиха.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 142, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143, ал. 1 ГПК съдът пристъпи към изясняване фактическата страна
на спора.
СЪДЪТ отново прикани страните към постигане на спогодба, като им разясни
преимуществата й.
Тъй като страните не са постигнали спогодба, съдът намери, че следва да направи
доклад на делото, който да отрази в протокола, поради което и на основание чл. 145, ал. 3 и
чл. 146 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ВПИСВА, като доклад по делото, проекта за доклад на същото, направен с
определението от 12.02.2021 г. по чл. 140 ГПК, връчено на страните с призовките за
днешното съдебно заседание, както следва: обстоятелствата, от които произтича
претендираното от ищеца регресно вземане, са посочени в исковата му молба и по същество
се изразяват в това, че на 12.06.2016 г., около 00:10 ч., в гр. Стара Загора, на ***, МПС Ф., с
ДКН ***, с водач – ответника, причинил ПТП с паркирани автомобили, като бил
неправоспособен водач и управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
допустимата по закон норма. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №
1620547/12.06.2016 г., в който било отразено, че срещу виновния водач било взето
административно отношение с АУАН с.Г № ***. Към датата на събитието отговорността на
водача на лек автомобил Ф. с рег. № *** била застрахована при ищеца по застраховка
„Гражданска отговорност”, която била сключена със застрахователна полица №
BG/22/116000180005, със срок на валидност от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г. В резултат на
процесното ПТП, бил увреден л.а. ***, който бил собственост на Г.И.Г.. За увреждането към
ищеца била отправена претенцията за изплащане на обезщетение, като била образувана
щета № 00235060-16-303080. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата
на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ищецът изплатил на
собственика на пострадалия автомобил, за причинените щети на увреденото МПС,
застрахователно обезщетение в размер на 1798.96 лева с преводно нареждане от 09.08.2016
г. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ, с изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ищецът придобил
2
право на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение.
Искането по същество е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1798.96
лева за регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0023-5060-16-303080 и законната лихва върху това вземане от
26.08.2020 г. до изплащането му, както и сторените по делото разноски.
Правната квалификация на предявения иск - нормите на чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ.
С подадения в срок отговор, назначеният от съда особен представител по чл. 547, ал.
6 ГПК на ответника, заема становище, че в качеството му на особен представител на
ответника по делото, оспорвал предявения иск. В исковата молба се твърдяло, че ответникът
бил управлявал МПС без да притежавал необходимата правоспособност и след употреба на
алкохол над допустимата по закон норма. Твърдяло се, че причинил ПТП на паркирани
автомобили, като увредил л.а. ***, собственост на Г.И.Г., като нанесената щета възлизала на
1798.96 лева, която била изплатена от ищеца на собственика, поради което и на основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2, ищецът придобил право на регрес срещу виновния водач до
размера на изплатеното обезщетение. Твърдяло се, че отговорността на ищеца за изплащане
на щетата била ангажирана по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и ищеца. Цитираната в исковата молба застрахователна полица не била
представена като писмено доказателство по делото, поради което не можело да бъде
направена преценка доколко бил налице правопораждащият факт на исковата претенция. Не
били представени и доказателства относно твърдението, че ответникът управлявал МПС
след употреба на алкохол. Доколкото ищецът отправил искане да се представи наличната
документация по административнонаказателната преписка от ОДМВР Стара Загора,
становище относно това твърдение щял да вземе след запознаването му с тази преписка.
Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е
основал предявеният регресен иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора на особеният му представител, защото на
тях е основал възраженията си срещу основателността на този иск.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че за твърдяното от него и
подлежащо на доказване от него спорно обстоятелство, че страните са сключили посочената
в исковата му молба задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, не сочи доказателства, като не е представил посочената в исковата му
молба застрахователна полица, с която твърди, че е сключена тази застраховка.
На основание чл. 146, ал. 3 ГПК, съдът предостави възможност на страните да
изложат становището си във връзка с доклада на делото и дадените с него указания, както и
3
да предприемат съответни процесуални действия.
СЪДЪТ намери, че за изясняване на делото от фактическа страна следва да приеме
като относими, допустими и необходими писмени доказателства представените с молбата от
08.03.2021 г. на пълномощника на ищеца полица, както и да уважи частично искането му по
чл. 186 ГПК в същата молба, и му издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди от ОД на МВР и представи след това по делото заверен препис от всички документи,
находящи се в административно-наказателната преписка във връзка с ПТП, настъпило на
12.06.2016 г., при условие, че представи документ за внесена по сметка на съда държавна
такса за издаване на това удостоверение в дължимия се размер от 5 лева. Искането на същия
в останалата му част, за служебно изискване на тази преписка, съдът следва да отхвърли,
като неоснователно, тъй като съгласно чл. 186 ГПК, официалните документи се представят
от страните, а до момента няма данни по делото ОД на МВР да е отказало издаването на тази
преписка на ищеца. Тъй като до момента особеният представител не е оспорил наличието на
застрахователно правоотношение и след представянето със същата молба на полицата и
заплатената премия по нея, а само при това условие ищецът иска с молбата си от 29.03.2021
г. да се назначи съдебно-счетоводна експертиза и му се издаде посоченото в нея съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Гаранционен фонд, съдът намира, че не е
настъпило това условие, поради което следва да остави без разглеждане тези обусловени от
същото евентуални доказателствени искания на ищеца в тази му молба. След това съдът
следва да изслуша заключението на вещото лице, тъй като е постъпило по делото в законния
срок по чл. 199 ГПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 157, чл. 186 и чл. 200 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с молбата от
08.03.2021 г. на пълномощника на ищеца заверени преписи от: застрахователна полица №
BG/22/116000180005 и сметка № Р001869683.
ИЗДАВА на ищеца исканото с молбата му от 29.03.2021 г. съдебно удостоверение,
което да му послужи пред ОД на МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, по силата на
което да се представи по делото заверено от същата копие от цялата административно-
наказателна преписка във връзка с процесното ПТП, настъпило на 12.06.2016 г., за което е
съставен протокол за ПТП № 1620547/12.06.2016 г. и издаден АУАН № ***/12.06.2016 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователно това искане в тази молба в останалата му част, с
която се иска съдът служебно да изиска заверено копие от тази преписка.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, поради ненастъпване на посоченото в молбата от
29.03.2021 г. условие, обусловените от същото евентуални доказателствени искания на
пълномощника на ищеца в същата му молба, за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза за отговор на посочения в същата молба въпрос и издаване на посоченото в
4
същата съдебно удостоверение, което да послужи на ищеца пред Гаранционен фонд за
снабдяването му с посочената в същата молба информация.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на назначената по делото
съдебно – автотехническа експертиза, тъй като е постъпило по делото в законния срок по чл.
199 ГПК.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Н. Н. - 62 години, българин, с
българско гражданство, разведен, неосъждан, с висше техническо образование, без дела,
родство и особени отношения със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещава да даде добросъвестно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представил съм писмено заключение в законния срок, което
поддържам и нямам какво да добавя към него.
СЪДЪТ намери, че следва да приеме като доказателство по делото заключението на
съдебно – автотехническата експертиза, тъй като отговаря на поставените въпроси, поради
което и на основание чл. 195 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на съдебно - автотехническата експертиза, изпълнено от
вещото лице С. Н. Н., на което определя възнаграждение за изготвянето му в размер на 300
лева, платимо, както следва: 100 лева от внесения от ищеца депозит, като задължава същият,
в едноседмичен срок от днес да довнесе по сметка на Старозагорския районен съд разликата
от 200 лева до пълния размер на определеното от съда възнаграждение за вещото лице, и
представи в същия срок по делото документа, удостоверяващ внасянето й, в противен
случай за същата разлика ще следва да се издаде изпълнителен лист.
ЗА СЪБИРАНЕ на допуснати от съда доказателства, ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото
за 12.05.2021 г. от 09.30 часа, за която дата ищецът да се счита редовно призован съгласно
чл. 56, ал. 2 ГПК. За същата дата да се призове ответникът чрез особения му представител по
чл. 47, ал. 6 ГПК.
СЪДЪТ намира, че по чл. 253 ГПК следва да допълни определението си, четено в
днешното съдебно заседание, за издаване на ищеца на съдебно удостоверение, което да му
послужи пред ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, тъй като е пропуснал да определи
условното му издаване, при условие, че ищецът представи документ за внесена по сметка на
съда държавна такса за издаване на същото удостоверение, в дължимия се размер от 5 лева,
поради което и на основание чл. 253 ГПК
5
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА току-що четеното си определение за отлагане и насрочване на делото за
друга дата.
ДОПЪЛВА протоколното си определение от днес, с което е издал на ищеца съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, КАТО
ИЗДАВА същото съдебно удостоверение на ищеца, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едноседмичен
срок от днес същият представи по делото документ за внесена по сметка на съда държавна
такса за издаването му в дължимия се размер от 5 лева.
ЗА СЪБИРАНЕ на допуснати от съда доказателства, ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото
за 12.05.2021 г. от 09.30 часа, за която дата ищецът да се счита редовно призован съгласно
чл. 56, ал. 2 ГПК. За същата дата да се призове ответникът чрез особения му представител по
чл. 47, ал. 6 ГПК.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.19 часа.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
Секретар: _______________________
6