Определение по дело №4977/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 9123
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20201100504977
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 16.06.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав: 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                                         РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д. № 4977 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на дружеството „К.А.“ ЕООД срещу разпореждане от 11.03.2020 г. по изпълнително дело № 20198380402051 по описа на ЧСИ М.Б., с което съдебният изпълнител е отказал да извърши поисканите от третото лице „К.А.“ ЕООД действия по възстановяване на старото фактическо положение преди извършване на отменените действия с решение № 1267/17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 7982/2019 г. на СГС.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че по горепосоченото изпълнително дело на 23.05.2019 г. са осъществени въводи във владение на недвижими имоти, в които „К.А.“ ЕООД упражнявало фактическа власт преди вписване на пристъпване към изпълнение. Тези действия на съдебния изпълнител са обжалвани от страна на „К.А.“ ЕООД като трето за изпълнението лице и с решение от 17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 7982/2019 г. на СГС са отменени. Посочва, че с оглед постановеното решение на СГС съдебният изпълнител е длъжен да възстанови фактическото положение преди отменените действия, като върне имотите на лицето, което преди това неправомерно е отстранил от тях, а именно „К.А.“ ЕООД. Твърди, че предаването на имотите от заложния кредитор „Л.И.“ АД на залогодателя „Л.И.“ ООД след въводите е незаконосъобразно и неправомерно. Посочва, че съдебното решение е задължително за съдебния изпълнител и той е длъжен да се съобрази с него, като го приведе в изпълнение, а именно да възстанови фактическото положение преди отменените действия. С оглед изложеното иска да се постанови решение, с което да се отмени разпореждане от 11.03.2020 г. по изпълнително дело № 20198380402051 на ЧСИ М.Б., с което е отказано да извърши поисканите от третото лице „К.А.“ ЕООД действия по възстановяване на старото фактическо положение преди извършване на отменените действия с решение № 1267/17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 7982/2019 г. на СГС и да се върне изпълнителното дело за предприемане на следващите се действия по възстановяване на старото фактическо положение в изпълнение на съдебното решение.

Със становище заложният кредитор „Л.И.“ АД счита жалбата за нередовна, недопустима и неоснователна. В случай, че се разгледа жалбата по същество счита, че съдебният изпълнител има право да извърши обратен въвод на третото лице само срещу въведения в имотите взискател или лице, чието право да държи/владее имотите, произтича от правото на взискателя да ги държи. Посочва, че правата на собственика „Л.И.“ ООД да владее и държи имотите си не произтичат от тези на заложния кредитор, а от съдържанието на правото му на собственост.

С възражение залогодателят „Л.И.“ ООД поддържа, че разпореждането от 11.03.2020 г. е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което жалбата на „К.А.“ ЕООД се явява неоснователна и недоказана. Твърди, че на собствено основание упражнява фактическа власт върху процесните недвижими имоти, което основание изключва каквито и да било права на жалбоподателя „К.А.“ ЕООД. Счита, че защитата на правата на трети лица върху предмета на особения залог следва да бъде реализирана чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 36, ал. 2 ЗОЗ, а не чрез извършване на обратен въвод. Излага съображения, че договорите за лизинг, въз основа на които жалбоподателят е държал имотите са развалени след вписване на особения залог върху търговското предприятие на „Л.И.“ ООД и преди извършване на въводите във владение на 23.05.2019 г., т.е. дори и към тази дата „К.А.“ ЕООД не е упражнявало държане на някакво договорно или законно правно основание. Предвид изложеното иска да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ М.Б. счита жалбата за недопустима, а ако се разгледа по същество – неоснователна. Излага подробни съображения.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия, възраженията на страните и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

Изпълнително дело № 20198380402051 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на основание чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2 ЗОЗ вр. чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ и въз основа на вписано от „Л.И.“ АД пристъпване към изпълнение по особен залог на търговското предприятие на „Л.И.“ ООД.

Страни по изпълнителното дело са „Л.И.“ АД – заложен кредитор и „Л.И.“ ООД – залогодател.

Жалбоподателят „К.А.“ ЕООД е трето лице за изпълнителното дело.

В разпоредбата на чл. 435 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване действия. Съгласно ал. 4, на чл. 435 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася до движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

В разглеждания случай третото лице обжалва разпореждане от 11.03.2020 г., с което ЧСИ М.Б. отказва да извърши поисканите от третото лице „К.А.“ ЕООД действия и да възстанови старото фактическо положение пред извършване на отменени със съдебно решение въводи.

По смисъла на цитирания по-горе текст на чл. 435, ал. 4 ГПК предмет на обжалване могат да бъдат само действия на ЧСИ, свързани с насочване на изпълнението.На първо място се атакува отказ да се извърши действие, а не предприето такова. На второ място отказът не е свързан с насочване на изпълнение към недвижимите имоти.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че атакуваният от третото лице отказ не е сред действията, които подлежат на обжалване, съгласно действащия ГПК, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на третото лице „К.А.“ ЕООД срещу разпореждане от 11.03.2020 г. по изпълнително дело № 20198380402051 по описа на ЧСИ М.Б., с което съдебният изпълнител е отказал да извърши поисканите от третото лице „К.А.“ ЕООД действия по възстановяване на старото фактическо положение преди извършване на отменените действия с решение № 1267/17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 7982/2019 г. на СГС.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.