Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    .......................2012 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети септември две хиляди и единадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

                      

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1413 по описа за 2011 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

            Ищцата И.Р.К. поддържа, че през 1974г. лицето Р. И. М. по време на брака си с Р. Г. М. е признат за собственик по давност на дворно място в ***, съставляващо парцел първи за имот № 280 кв.52 по плана на селото, с площ от 1170 кв.м. Поддържа се, че през 1993г. Р. М. е прехвърлил процесният имот на сина си Х.Р.И. срещу задължение за гледане и издръжка. По време на сделката Х.И. бил в брак със С.И.. Твърди се още, че в последствие с решение по гр.д.№2352/1995 г. договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу издръжка и гледане бил развален, като решението влязло в сила на 06.02.1996 г. Междувременно обаче, съпрузите Х. и С. И. били построили в северозападната част на имота жилищна сграда с площ 41,30 кв.м., на която в последствие били признати за собственици по силата на решение гр.д.4788/2000г. на СтРС и издаден след влизане в сила на решението констативен нотариален акт. Ищцата твърди още, че при извършена със заповед от 30.03.2001 г. на кмета на Община Стара Загора регулационна промяна, за процесното дворно място било направено ново отреждане, като същото било обособено в два отделни урегулирани поземлени имота съответно с номера І– 280 и ХV – 280 и площ съответно 400 и 630 кв.м. Твърди се по-нататък, че Р. И. М. е завещал на дъщеря си И.К. процесният недвижим имот като завещанието било съставено с акт №1 по нот. дело 6/2003 г. на нотариус Илиева. В последствие през 2005г. Р. М. се бил снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост върху образуваните два урегулирани поземлени имота като на същия ден - 03.05.2005 г. сключил и договор за покупко-продажба с дъщеря си И.К., като и прехвърлил описаните дворни места. Поддържа се, че двата имота понастоящем се владеят от ответниците като се иска да бъдат осъдени същите да предадат владението на ищцата.

         Ответниците Х.Р.И. и С. И.И. не оспорват твърденията свързани със сключването на посочените в сделки. Не оспорват и факта, че владеят процесния имот, но твърдят, че имат основание за това, тъй като съгласно решение на съда по гр.д.№3523/2009 г. ¼ ид. ч. от процесните недвижими имоти била собственост на лицето В. С. П., а тя от своя страна ги била допуснала да ползват местата.

Съдът намери за установено следното:

На 01.04.1974 г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка -*** на Старозагорския нотариус бащата на ищцата - Р. И. М. бил признат за собственик на два недвижими имота, находящи се в ***, област Стара Загора, единият от който дворно място, заедно с постройките в него, представляващо парцел І-280, в кв.52 по плана на селото, с площ 1170 кв.м., при граници: север – улица, изток – Р. И. М., юг – С. Е. Ч. и запад – улица и дворно място, заедно с постройките в него, представляващо парцел ІІ-280, в кв.52 по плана на селото, с площ 1525 кв.м., при граници: север – улица, изток – Х. Колев, юг – С. Е. Ч. и запад – улица /лист 6 на делото/. Установява се, от представения акт за женитба №*** г. /л.14/, че към датата на съставяне на горепосочения нотариален акт Р. И. М. е бил в брак със Смарайда Г. М., която, видно от приложеното удостоверение за наследници №48/06.07.2009г., впоследствие била записана в регистрите на населението със собственото име Р.. Същата е починала на 15.12.2002г. в гр.Стара Загора, оставяйки за наследници преживелия съпруг Р. И. М., починал след нея на 07.08.2006 г., дъщеря от първи брак - В. С. П., както и две деца от втория си брак / този с Р. М./ – ищцата И.К. и първия ответник Х.Р.И. /лист 14 на делото/.

На 01.10.1993 г. Р. И. М. прехвърлил на сина си /първия ответник/ Х.Р.И. единият от недвижимите имоти описани по-горе, а именно парцел І-280, в кв.52 по плана на ***, при граници: от двете страни улици, парцел ХІ-281 и парцел ІІІ-278, срещу задължение от страна на приобретателя за гледане и издръжка до края на живота на прехвърлителя. Сделката била обективирана в нотариален акт №*** на нотариуса при Старозагорския районен съд /лист 7 на делото/, като в акта имота бил отразен с площ от 1060 кв.м., съобразно представената при изповядването на сделката скица.

Не е спорно по делото, че по време на придобиването на недвижимия имот Х.Р.И. е бил в брак с втората ответница С.И.И..

През 1995г. така сключеният договор бил развален от прехвърлителя поради неизпълнение с решение №225/07.12.1995 г. по гр.д.№2357/1995 г. на Старозагорския районен съд, влязло в законна сила на 06.02.1996 г. /лист 9 /.

Не е спорно и се установява от приложеното решение №58 от 31.05.2011 г., по гр.д.4788/2000 г. на Старозагорския районен съд /лист 28-29 на делото/, че по време на действието на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане съпрузите Х. и С. И. са построили в имота едноетажна жилищна сграда, представляваща пристройка към съществуваща жилищна сграда, със застроена площ от 41,30 кв.м., състояща се от стая, кухненски бокс, антре, баня и сервизни помещения, при граници на постройката: от запад – стопанска постройка, север – улица, изток – съществуваща сграда и двор. С решението по дело №4788/2000 г. правото на собственост на ответниците върху така описаната жилищна сграда било установено със сила на пресъдено нещо по отношение на бащата на ищцата Р. М..

На 26.03.2003г. Р. И. М. е съставил нотариално завещание *** на нотариус Маргарита Илиева /лист 10 /, като със същото завещал на И.Р.К. процесното дворно място от 1170 кв.м., обособено в два урегулирани поземлени имота, ведно с построените в северната му част двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и други подобрения, при граници: от север – улица, от запад – шосе, от юг – Пенка С. Ч.а и от изток – място на Х.Р. и И.Р..

По делото не е спорно и се установява от приложената актуална скица №199 от 25.01.2011 г. /лист 15 /, че е налице промяна в плана за регулация, при която дворното място представляващо парцел І-280, кв.52 по плана на селото е било обособено в два урегулирани поземлени имота с по-малка площ, както следва: УПИ І – 280, кв.52 от 400 кв.м., при граници: север – улица, изток УПИ ІІ – 280, запад – улица и юг УПИ ХV – 280; и УПИ ХV – 280, в кв.52 с площ от 630 кв.м., при граници: от север УПИ І – 280, от изток УПИ ІІ – 280, от юг УПИ ХІ – 281 и от запад – улица. В северната част на УПИ І - 280 се намират три жилищни сгради, а имот ХV – 280, съобразно представената скица, е незастроен.

На 03.05.2005 г. бащата на ищцата Р. И. М. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост №*** на нотариус Х. Спасов относно правата си върху процесните два недвижими имота – УПИ І – 280 и УПИ ХV – 280. На същата дата той продал тези два имота на ищцата И.Р.К., за което бил съставен нотариален акт №*** на нотариус Х. Спасов /лист 11 и 12 на делото/.

С решение №158 от 18.02.2010 г., постановено по гр.д.№3523/2009 г. на Старозагорския районен съд било признато за установено по отношение на ищцата И.Р.К., С.И.И. и Х.Р.И., че В. С. П. е собственик по наследство от Р. Г. М. /покойната съпруга на Р. И. М./ на ¼ идеална част от процесните две дворни места, находящи се в *** без построената от Х.Р.И. и В. С. П. масивна жилищна сграда в северозападния ъгъл на УПИ І – 280 /лист 30 – 35 на делото/. Решението е влязло в сила на 13.03.2010 г. и е вписано в Службата по вписванията при Агенция по вписвания, гр.Стара Загора на 13.07.2011г. /лист 43 /.

Установява се от показанията на свидетелката В. С. П., че през 2010 г. тя дала съгласие на ответниците Х. и С. И. да ползват нейната идеална част от двата урегулирани поземлени имота. Било уговорено, че те няма да и заплащат нищо за това.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

За да бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на ответника и той да не владее или държи веща на правно основание.

Ищцата И.Р.К. се легитимира като собственик по силата на извършената между нея и баща и Р. И. М. покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №*** на нот. Х. Спасов /лист 12/. Представеното по делото нотариално завещание, не произвежда действие относно двата процесни имота, тъй като наследодателят се е разпоредил с тях приживе в полза на ищцата. Към момента на сключването на договора за покупко-продажба Р. И. М. обаче, не би могъл да прехвърли повече от ¾ ид.ч. от правото на собственост, тъй като останалата една ¼ ид.ч. е била вече придобита по наследство от В. С. П., която е дъщеря на Р. Г. М. от предходен брак. Това обстоятелство е установено със сила на пресъдено нещо по отношение и на двете страни по настоящото дело, с решението по гр.д. 3523/2009г.

Предвид това К. е собственик на ¾ ид.ч. от процесните имоти.

По делото не се спори относно факта, че ответниците упражняват фактическа власт върху имотите. Правото им да осъществяват такава власт те извличат от споразумението между тях и другия съсобственик на имота В. П.. Доколкото се установява, че П. е допуснала ответниците да ползуват имота без да дължат някакво възнаграждение и те са се съгласили на това, се налага извод, че е сключен договор за заем за послужване. Съдът намира, обаче, че този договор не създава за ответниците основание да държат и частта, която е собственост на ищцата К.. Да се приеме противното би означавало, те да придобият върху веща повече права, от тези които има В. П..

Обстоятелството, че ответниците са индивидуални собственици на една от сградите построени в процесните имоти, също не им дава основание да осъществяват фактическата власт върху тях изцяло. Това е така, защото съобразно чл.64 ЗС, собственикът на постройката, намираща се върху чужда земя, може да се ползува от земята само доколкото това е небоходимо за ползуването на постройката според нейното предназначение. Освен това, следва да се има предвид и обстоятелството, че постройката собственост на И. се намира в единият от процесните два недвижими имота, тоест правото им по чл.64 ЗС би имало за предмет единствено  УПИ І – 280 в кв.52, но не УПИ ХV-280, който е незастроен.

 От изложеното по-горе съдът намира, че ищцата като собственик на идеална част от имота, може да иска ревандикацията му от ответниците, но искът й е основателен само относно действително притежаваните от нея идеални части от имота. Поради това искът следва да бъде уважен до ¾ ид.ч. от правото на собственост, а в останалата част – да бъде отхвърлен.

На осн. 78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата деловодни разноски в размер на 38,25 лева, съобразно уважената част от иска.

Съобразно отхвърлената част от исковете, ищцата дължи на ответинците разноски в размер на 80 лева.

         Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на Х.Р.И., ЕГН ********** и С.И.И. ЕГН ********** *** Загора, че И.Р.К. ЕГН********** *** е собственик, по силата на договор за покупко-продажба от 03.05.2005г. обективиран в нотариален акт №*** на нот. Х. Спасов, на ¾ /три четвърти/ идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в с. ***, област Стара Загора, а именно: 1. УПИ І – 280, кв.52 по плана на селото, с площ от 400 кв.м., ведно с построените в него жилищни сгради, с изключение на едноетажната масивна жилищна сграда, построена в северозападния ъгъл на този имот, при граници на целия имот: север – улица, изток УПИ ІІ – 280, запад – улица и юг УПИ ХV – 280; 2. УПИ ХV – 280, в кв.52 с площ от 630 кв.м., при граници: от север УПИ І – 280, от изток УПИ ІІ – 280, от юг УПИ ХІ – 281 и от запад – улица, като ОСЪЖДА, на осн. чл.108 ЗС, Х.Р.И. и С.И.И., да предадат на И. Р. К. владението върху ¾ /три четвърти/ ид.ч. от така описаните имоти и ОТХВЪРЛЯ иска за размера от ¼ /една четвърт/ ид.ч. от правото на собственост върху имотите, като неоснователен.

        

ОСЪЖДА Х.Р.И. и С.И.И. да заплатят, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на И.Р.К. сумата 38,25 лв. /тридесет и осем лева и 25ст./, представляваща деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

 

         ОСЪЖДА И.Р.К. да заплати, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на Х.Р.И. и С.И.И. сумата 80 лв. /осемдесет/ лева, представляваща деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: