№ 38
гр. Харманли, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Е. Д. Г.а
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно
наказателно дело № 20225630200341 по описа за 2022 година
Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателя „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес
на управление гр. Харманли ул.“***** , представлявано от управителя М*С*, обжалва
наказателно постановление № 26-2200044 от 07.ІV.2022г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Хасково. Счита, че постановлението е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, като
излага подробни съображения.
Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован се представлява от адв.
Д. А. АК Хасково, който изцяло поддържа депозираната жалба.
Административно наказващия орган – редовно призован, се представлява от
процесуален представител -ст. юрисконсулт К. Грудева, която изразява становището, че
жалбата е неоснователна и желае да се потвърди наказателно то постановление .
Районна прокуратура Хасково ТО Харманли – редовно призована не изпраща
представител и не вземат становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 26-2200044 от 07.ІV.2022г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, издадено въз основа акт № 26-2200044/
07.ІІІ.2022г. на „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД, гр. Харманли ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. Харманли ул. “*****, като работодател за нарушение на чл. 415 ал.1 от
Кодекс на труда е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.
В Акт за установяване на административно нарушение № 26-2200044/
07.ІІІ.2022г. са отразени идентични обстоятелства.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели Н. Т. Д. -
актосъставител, както и Е. И. Л. и Л. О. Г.- служители към Дирекция “Инспекция по труда”
1
гр. Хасково – свидетели по акта.
От показанията на св. Д., Л. и Г., се установяват обстоятелства свързани
извършената от тях първоначална и последващи проверки и констатациите им описани в
акта за установяване на административно нарушение. Самият АУАН бил съставен в
Дирекция ”Инспекция по труда“ гр. Хасково, за което бил призован по надлежен ред
управителя на дружеството. На 07.ІІІ.2022г. М*С* се явила в Дирекция “ИТ“ гр. Хасково и
след като от страна на св. Д. и че във връзка с направените констатации следва да и се
състава АУАН, тя си тръгнала и реално не присъствала на съставянето на акта. Изготвения в
последствие АУАН бил оформен при отказ на нарушителя да подпише и получи препис от
него - с подписа на свидетел: Л. Г. (гл. инспектор при Дирекция “ИТ“ гр. Хасково).
По искане на проц.представител на жалбоподателя в хода на производството се
представиха и без противопоставянето на ответната страна се приеха писмени доказателства
-заверени като препис ксерокопия на: Декларация за съгласие за приемана не управление и
образец от подписа по чл. 141ал.3 от ТЗ и Писмо изх.№ 21084085/ 17.ХІІ.2021г. на Директор
на Дирекция “ИТ“ гр. Хасково.
От Декларацията се установява че управителя на жалбоподоталя М* И. С* е с
ЕГН ********** , вместо посоченото в АУАН -ЕГН *****. От съдържанието на посоченото
по горе писмо се установява, че от името на Директор на Дирекция “ИТ“ гр. Хасково се
оттегля поканата за явяване за съставяне на АУАН по причини свързани с изискванията на
чл. 34 ал.1 от ЗАНН.
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на 07.VІ.2022г.- видно от
приложеното към преписката известие за доставяне, а жалбата е депозирана пред РС
Харманли на 13.VІ.2022г. , като е входирана под вх.№ 4388/ 13.VІ.2022г. Като подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, жалбата се явява
процесуално допустима, а преценена по същество основателна.
Акт за установяване на административно нарушение и обжалваното
Наказателно постановление са съставени от компетентни длъжностни лица: Н. Т. Д. – гл.
инспектор при Дирекция “ИТ“ гр. Хасково и К*Ж*К* - Директор на Дирекция “ИТ“ гр.
Хасково и в рамките на правомощията им предоставени съответно от чл. 402 и чл.416 от
Кодекс на труда.
Процесния АУАН и НП съдържа всички задължителни реквизити, предвидени
в разпоредбите съответно на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка настоящия състав на съда счита, че
процедурата по съставянето на процесния Акт за установяване на административно
нарушение е опорочена. По делото не е спорно, че Управителя на дружеството е надлежно
призован за съставяне на АУАН за което свидетелства и приложената към преписката
Призовка. Не се спори, че С* се е явила на посочената в поканата дата -07.ІІІ.2022г. в
Дирекция “ИТ“ гр. Хасково. Видно от съдържанието на акта същия е оформен при
условията на чл. 43 ал.2 от ЗАНН - при отказ на нарушителя да го подпише – с подпис на
свидетел.
От изяснената в хода на съдебното дирени фактическа обстановка – от
разпитаните по делото свидетели, според състава на съда се налага извода че процесния
АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството жалбоподател, тъй като
при самото съставяне той не е присъствал. В показанията си самите свидетели заявяват че
С* е напуснала Дирекцията след като и било обяснено че ще и се съставят актове и след
нейното напущане е започнало същинското изготвяне на АУАН, който да този момент не е
бил съставен. С оглед на така изясненото е следвало актосъставителя е следвало да приложи
процедурата по чл. 43 ал.4 от ЗАНН, като го изпрати на съответната служба, а ако няма
такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Следва да се отбележи че доказателства за проведена такава процедура от
страна на административно наказващия орган не са представен, нито са изложени твърдения
в тази насока.
В конкретния случая вместо да бъде изпратен АУАН на дружеството –
нарушител за предявяване и подписване, свидетел е удостоверил отказ от страна на
2
представителя на дружеството. По този начин се стигнало до недопустимо смесване на
хипотезата на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по чл.43 ал.4 от ЗАНН и тази
на съставяне на АУАН в негово присъствие, но при отказ да го подпише по чл. 43 ал.2 от
закона.
Това нарушение на процесуалните правила според настоящия състав е
съществено нарушение и води до незаконосъобразност на НП.
Проверката по същество е невъзможна, предвид описаното нарушение на
процесуалните правила. Следва да се отбележи, че в това производство няма място
търсенето на целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да върши работата на
наказващия орган по формулиране и доказване на неговите твърдения и актове.
Производството по ЗАНН е санкционно, тежестта на доказване лежи единствено и само
върху административно наказващия орган който е задължен да проведе законосъобразна
процедура, със законосъобразни актове.
По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от Закон за административните
нарушения и наказания (ред. ДВ бр. 109 от 2020г.), според която, в съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Изложеното налага извода, с оглед изхода на спора, че в полза на дружеството
жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая
е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за административните
нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 26-
2200044 от 07.ІV.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково,
издадено въз основа акт № 26-2200044/ 07.ІІІ.2022г., с което на „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД,
гр. Харманли ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Харманли ул. “*****, като
работодател за нарушение на чл. 415 ал.1 от Кодекс на труда е наложена “Имуществена
санкция” в размер на 1 500лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, да заплати на „Вал
Марг Стоун 99“ ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление гр. Харманли
ул.“***** , представлявано от управителя М*С* сумата в размер на 400.00лв.,
представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение за
упълномощен по делото адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за произнасянето му пред Административен съд Хасково по реда на Глава ХІІ
от Административно процесуален кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
3