Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, …..2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание,
проведено на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ МАЛЧЕВ
МЛ.СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 5486/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със
съдебно решение от 12.01.2021 г., постановено по гр.д. № 45950/2019 г.
СРС е осъдил Република България, представлявана от министъра на финансите да
заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 7 395,35лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ (обявена за
противоконституционна) в периода 01.01.2014г.-09.08.2014г. за произведена ел.
енергия от фотоволтаична централа, находяща се в поземлен имот № 014035, м.
„Кайрака“, с. Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба - 07.12.2018г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2
251,93лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 08.12.2015г.-07.12.2018г.
Недоволна от съдебното решение е останала Държавата,
която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба, с която
твърди, че съдебното решение е недопустимо, евентуално неоснователно. Излага
подробно становище в подкрепа на твърденията си и иска от въззивния съд да
обезсили, евентуално да отмени съдебното решение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на „С.“ ЕООД, ЕИК: ********, с който се обосновава подробно становище за
правилност и законосъобразност на съдебното решение и се иска същото да бъде потвърдено.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. В тази
връзка съдът съобрази следното:
Не
е спорно между страните че въззиваемото дружество е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници, за което му е издадено
разрешение за ползване № ОТ-05-477/2011 г. по отношение на фотоволтаична
електрическа централа с мощност 75 kWp, находяща се в поземлен имот № 014035, м.
„Кайрака“, с. Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен.
Безспорно
е, а се установява и от представените по делото доказателства, че въззиваемото дружество е сключило договор №
542/21.09.2011 г. с ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ АД за присъединяване на
фотоволтаичната централа към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР АД, КЕЦ
Нова Загора, като отново въз основа на сключен договор първото се е задължило
да продава на второто електрическа енергия от централата срещу задължението за
изплащане на цената на енергията по преференциални цени.
От
представените писмени доказателства се установява, че за процесния период, на
основание чл. 35а ЗЕВИ от въззиваемия е удържана сумата от 7 395,35 лв.,
която е постъпила в държавния бюджет.
С
решение, постановено по конституционно дело № 1/2014 г., са обявени за
противоконституционни т. 2 и т. 3 от § 6 от ЗРЗДБ за 2014 година, с които са
създадени чл. 35а, ал. 1,2 и 3;чл. 356, ал. 1,2,3 и 4; чл. 35в, ал. 1,2 и 3, и
чл. 73, ал. 1,2, 3 и 4 от ЗЕВИ, като решението е обнародвано в ДВ бр.
65/06.08.2014г. и влязло в сила на 10.08.2014 година.
При
така установеното настоящият съд приема, че процесната претенция
се
основава на твърдения за причинени имуществени вреди от
незаконни актове и действия на държавни органи и длъжностни лица. За подобни
вреди отговорност носи държавата съгласно общия принцип на чл. 7 от К РБ, чиито
норми имат непосредствено действие /чл. 5, ал. 2 К./. Част от хипотезите за
отговорността на държавата за вреди са уредени в специалния ЗОДОВ,
който в чл. 1 и чл. 2 разграничава основанията за отговорност според вида на
държавната дейност - за дейността на администрацията е предвидена отговорност
за всички незаконни актове, действия или бездействия, а за дейността на
правозащитните органи е предвидена отговорност само за определени
действия/бездействия. И
в двата случай се ангажира отговорността на държавата, включително когато тя
участва в производството чрез процесуален субстититуент. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по
ЗОДОВ,
както е в настоящия случай, тя се осъществява по реда на общото гражданско законодателство /чл. 49 ЗЗД/, като
ответник по иска може да е или държавата, или държавният орган, допуснал
твърдяното правонарушение. ( решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на ВКС, III ГО). Съответно възраженията на жалбоподателя
в тази насока се явяват неоснователни.
Отговорността за това приетото в държавата
законодателство да отговаря на Конституцията на Република България като
най-висш вътрешнодържавен нормативен акт лежи върху Народното събрание. А
правомощие да прецени конституционосъобразността на законодателството има само
Конституционният съд. Влезлите в сила решения на КС се ползват със сила на
пресъдено нещо по отношение на всички и съдът е длъжен служебно да я зачита.
Съответно когато Конституционният съд е приел, че дадена разпоредба от закона
противоречи в цялост или отчасти на Конституцията, съдът служебно следва да
зачете това решение и е длъжен да приложи закона за отношенията, които са
възникнали и приключили при неговото действие и да откаже приложението му за
неприключилите отношения, включително такива, по които има висящо съдебно
производство, и за отношенията, които са възникнали, след като решението на
Конституционния съд е породило действие. Народното събрание следва да уреди правните последици от
прилагането на обявения за противоконституционен закон.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства и като се съобрази приетото с постановеното по конституционно
дело № 1/2014 г. решение, е видно, че въз основа на действащи в процесния
период законови норми, които са обявени за противоконституционни с посоченото
решение в хода на съдебен спор, въззиваемият е претърпял имуществени загуби (
удържани са му такси). Тези загуби имат характера на имуществена вреда, която
следва да се поправи по реда на чл. 49 ЗЗД от държавата, тъй като приемането на
противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване
на Конституцията от мнозинството народни представители. С приемането на
противоконституционния закон Народното събрание нарушава конституционния ред, а
с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови,
Народното събрание продължава да поддържа нарушения конституционен, съответно
правен, ред.(така и решение № 249 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 4069/2019 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС, решение № 71 от 06.04.2019 Г. по гр. д. № 3804/2019
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 72 от 21.04.2020 г.
по гр. д. № 2377/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, и др).
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК съдът намира, че обжалваното
съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правия спор право на разноски във
въззивното производство има въззиваемият, които са в доказан размер от 810 лв.
за адвокатско възнаграждение. В тази
връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК като приема, че договореният размер на възнаграждението съответства на
установените минимални размери от НМРАВ и на фактическата и правна сложност на
спора.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 12.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 45950/2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Република България, представлявана от
министъра на финансите, със съдебен адрес:*** да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 810 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.