РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Враца, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, І състав, в публично заседание на 25.04.2018
г., през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия С. ДИМИТРОВА адм. дело № 130 по описа на АдмС –
Враца за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано на основание изпратена от ОД на МВР – Враца жалба от Х.С.Х.
*** против Заповед №З69з-212/30.01.2018 г., издадена от Директора на ОД на МВР
- Враца, с която на основание чл.194, ал. 2, т.1, вр. чл.197, ал.1, т.3 и ал.3,
т.2, чл.200, ал.1, т.11, предл. първо и чл.204, т.3 ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО
РЕДА на чл.211 ЗМВР, вр. чл.145 и сл.
АПК.
Ответникът Директора на
ОД на МВР - Враца, чрез пълномощника си Д.П. – гл. юрисконсулт в ОДМВР-Враца
оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени както в съдебно заседание,
така и в представени по делото писмени бележки.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган дисциплинарна преписка, като копието на изготвения
вследствие на извършената комплексна проверка доклад, предвид класифицирането
му с гриф „поверително“ е отделен в класифициран том №6 в регистратурата за
класифицирана информация на АдмС – Враца. Тъй като относимите към настоящия
случай факти и обстоятелства, съдържащи се в доклада, са изцяло преповторени в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и при постановяване на
решението няма да се наложи да се цитират данни от класифицирания том, то
същото не следва да е класифицирано.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения в чл.149, ал.1 АПК срок против подлежащ на съдебно оспорване
административен акт. Спазени са изискванията на закона и жалбоподателят е
надлежна страна, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорващият заема длъжността
младши полицейски инспектор в Участък – Дъбника към РУ – Враца при ОД на МВР –
Враца. Със Заповед Рег. №З69з-212/30.01.2018 г., издадена от Директора на ОД на
МВР - Враца, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една
година, за извършени от него две нарушения, първото от които е, че за времето от 3.03.2017 г. до момента на извършване
на проверката в качеството си на служител, на когото е възложена работа по
преписка рег. № 179500-1639/6.03.2017 г. не е предприел действия за
приключването ѝ в срока по чл.9, ал.2
от Инструкция №8121з-780/24.10.2014 г. относно утвърждаване на Вътрешни
правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за
престъпления от общ характер, с което не е изпълнил задължението си, вменено с
чл.5, ал.2 от вътрешните правила. Второто нарушение се изразява в това, че за
времето от 19.06.2017 г. до момента на извършване на проверката в качеството си
на служител, на когото е възложена работа по преписка рег. №
179500-4069/19.06.2017 г. не е предприел действия за приключването ѝ в
срока по чл.9, ал.2 от Инструкция
№8121з-780/24.10.2014 г. относно утвърждаване на Вътрешни правила за
организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ
характер, с което не е изпълнил задължението си, вменено с чл.5, ал.2 от
вътрешните правила. И двете деяния са приети за дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, за които е предвидено да се наложи
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. При
условията на чл.197, ал.3, т.2 ЗМВР на оспорващия е наложено едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок от една година.
От приложените към дисциплинарната
преписка писмени доказателства се установява, че със заповед
№8121з-1030/10.08.2017 г. Министъра на вътрешните работи е разпоредил да се
извърши комплексна проверка по основни направления от дейността на ОД на МВР –
Враца, като в т.1 е определил обхвата на същата. В т.2 е определен ръководителя на проверката,
а в т.4 – поименния ѝ състав, изменен със заповед №8121з-1049/15.08.2017
г. На членовете на комисията е
разпоредено в срок до 18.09.2017 г. да предадат в Дирекция „Инспекторат“
справки с резултатите от извършените проверки по направление на дейност, а за
представяне на обобщената справка е определен 60-дневен срок, считано от датата
на издаване на заповедта. След постъпването ѝ в ОД на МВР – Враца с тази
заповед са запознати Началниците на РУ, видно от положените от тях подписи. Със
Заповед №8121з-1117/29.08.2017 г. като член на комисията съгласно т.8 от
първата заповед е включено още едно лице.
Видно от приложеното
към дисциплинарната преписка Сведение от оспорващия от 21.09.2017 г., същото е
дадено именно във връзка с извършената комплексна проверка. Въпреки че липсват
доказателства кога и от кого е изискано, с оглед на съдържанието му съдът
приема, че е дадено именно във връзка с констатираното нарушение.
Докладът от извършената
комплексна проверка е постъпил в МВР на 9.10.2017 г., а Министъра се е запознал
със същия на 10.10.2017 г. Като е възприел направеното от комисията в т. VІІ от
доклада предложение, на същата дата е разпоредил изпращането на копие от същия,
заповедта за проверка и материалите, относими към данните за извършени
дисциплинарни нарушения на Директора на ОД на МВР – Враца за изпълнение на т.ІV
от предложенията, касателно установени дисциплинарни нарушения. Поради
класифицирането му с гриф „поверително“, същият е изпратен на Директора на ОД
на МВР – Враца чрез Дирекция „специална куриерска служба“ към ДКСИ с
Експедиционно писмо от 5.12.2017 г. и е постъпил в ОД на МВР – Враца на
6.12.2017 г. От събраните в тази насока доказателства съдът приема за
установено, че този доклад не е изпращан и получаван от ответника по електронен
път чрез изградената в ОД на МВР – Враца точка от Автоматизирана информационна
система „Единна мрежа от самостоятелни криптографски постове“ за пренос и
предаване на класифицирана информация между структурите на МВР, както се твърди
в жалбата. Видно от приложения към преписката Протокол от 10.01.2018 г. на тази
дата оспорващият се е запознал с копие на доклада, заповедта за проверката и
материалите, относими към данните за извършени дисциплинарни нарушения, за
изпълнение на утвърдените от Министъра на вътрешните работи предложения,
съдържащи се на посочени в протокола страници от доклада. На 19.01.2018 г. е
дал обяснение във връзка с констатираното нарушение, прието от Директора на ОД
на МВР – Враца на същата дата. На 30.01.2018 г. е издадена оспорената в
настоящото производство заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание.
Оспорващият се е запознал с нея на 9.02.2018 г.
Във връзка с констатираните
нарушения, обосновали издаване на процесната заповед от ответника са
представени доказателства, установяващи тяхното извършване. От представената
извадка от деловодната система се установява, че преписка с рег. № 179500-1639
е образувана на 6.03.2017 г. на основание постъпила на същата дата жалба от
гражданин. Видно от представеното копие на самата жалба, на 7.03.2017 г. същата
е разпределена на Х. С., като не му е определен срок за приключването. Докладна
записка относно извършена проверка от оспорващия е изготвена на 15.12.2017 г.,
регистрирана с рег. номер от 19.12.2017 г. Със същата е предложено преписката
да бъде заведена като заявителски материал и да се извърши проверка. Като ЗМ
същата е заведена с вх.№ЗМ-1372/2017 г. На 22.12.2017 г. от оспорващия е
изготвена справка с предложение преписката да бъде изпратена на РП – Враца с
мнение за прекратяване на основание чл.9, ал.2 НК. Видно от приложените
доказателства с Постановление от 8.01.2018 г. на прокурор в РП – Враца е образувано
досъдебно производство. При анализ на
тези доказателства съдът приема за установено, че в периода от 7.03.2017 г.,
когато му е възложена работа по жалбата до края на извършената комплексна
проверка, приключила с обобщения доклад в началото на м.октомври 2017 г.,
оспорващият не е предприемал действия за нейното приключване.
Във връзка с второто
нарушение от представените доказателства се установява, че преписка с рег. №
179500-4069 е образувана на 19.06.2017 г. на основание постъпила на същата дата
жалба от гражданин. Видно от представеното копие на самата жалба, на същата
дата е разпределена на Х. С., като не му е определен срок за приключването. На
19.12.2017 г. е пререгистрирана като заявителски материал – 1371/2017 г. На
22.12.2017 г. от оспорващия е изготвена справка с предложение преписката да
бъде изпратена на РП – Враца с мнение за прекратяване на основание чл.9, ал.2 НК. С Постановление от 23.01.2018 г. на прокурор в РП – Враца е отказано да се
образува наказателно производство и преписката е прекратена. При анализ на тези
доказателства съдът приема за установено, че в периода от 19.06.2017 г., когато
му е възложена работа по жалбата до края на извършената комплексна проверка,
приключила с обобщения доклад в началото на м.октомври 2017 г., оспорващият не
е предприемал действия за нейното приключване.
От приложената по
делото кадрова справка на оспорващия е видно, че същият е награждаван с четири
награди в периода от 2010 г. до 2014 г. и е наказван два пъти, като едното наказание
е заличено поради изтичане на давностния срок.
От представените в хода
на процеса доказателства се установи, че описаната в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание Инструкция
№8121з-780/24.10.2014 г. не съществува. С този номер е обозначена Заповед на
Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за
организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ
характер. Видно от т.3 на тази заповед Министъра е разпоредил на ръководителите
на ОДМВР да създадат организация за запознаването на служителите с тях.
Доказателства за това от ответника не са представени, като дори не се твърди,
че това е сторено. Предвид това съдът приема за недоказан този факт от
страната, в чиято тежест е и на която с определението за насрочване на делото
изрично е указана доказателствената тежест.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в
настоящото производство акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от
МВР. За да е законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от
компетентен орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна
процедура, уредена в ЗМВР и издадената на основание чл.215а ЗМВР Инструкция
№8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министерството на
вътрешните работи, обн. ДВ. бр.34 от 12 май 2015 г.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата
на чл.204, т.3 ЗМВР ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.2 ЗМВР, какъвто
е издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага наказания от
вида на процесното, квалифицирано като такова по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР.
При издаване на
заповедта съдът счита, че е спазена
изискуемата писмена форма, като актът съдържа всички реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.210, ал.1 ЗМВР. В заповедта са посочени нарушителят,
мястото и времето на извършване на нарушението, както и всички останали
реквизити. Описани са и нарушенията, които е прието, че са извършени. Същите са
квалифицирани правно като такива по чл.5,
ал.2 от Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски
материал за престъпления от общ характер, вр. чл.9, ал.2 от Инструкция
№8121з-780/24.10.2014 г. за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията
на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. Съдът
приема, че така направеното описание е достатъчно да покрие изискванията на
разпоредбата на чл.210, ал.1 ЗМВР относно изискуемите реквизити. В тази връзка неоснователни са
доводите на оспорващия, че в заповедта липсва дата на извършване на
нарушението. Този реквизит е налице, посочен като период на извършване на
нарушението. Дали това е законосъобразно и дали посочения период е правилно
определен е въпрос по същество на спора.
Относно спазване на процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция
№8121з-470 от 27 април 2015 г. съдът приема, че доколкото констатираните
нарушения са приети за такива по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР и същите попадат в
приложното поле на чл.208 ЗМВР, дисциплинарното производство законосъобразно е
започнало без издаване на изрична заповед. Налице са били данни за извършено
нарушение, съдържащи се в Доклада от извършената комплексна проверка,
разпоредена от Министъра на вътрешните работи, който съдът приема, че не е част
от дисциплинарното производство. Извършената комплексна проверка и изготвения
въз основа на нея доклад за установени нарушения не е такава, разпоредена
от органа във връзка с образувано дисциплинарно
производство, но няма пречка ДНО да се
ползва от установите в нея факти и обстоятелства, както и да приеме, че те са
достатъчни за доказване на нарушенията и не следва да се извършва допълнително
събиране на доказателства. По тази причина
не може да се приеме като процесуално нарушение неуведомяването на
жалбоподателя за започването ѝ. Установи се, че оспорващият е запознат с
тази част от доклада, в която са приети за установени извършените от него
нарушения. Няма данни от кого и кога са му изискани обяснения, но фактът, че
такива са дадени именно във връзка с констатациите по доклада обосновава
извода, че не е нарушено правото му на защита. Дадени и приети са и писмени
обяснения на дисциплинарнонаказаното лице и преди налагане на наказанието, с
което е спазено изискването на чл.206, ал.1 ЗМВР. Съдът приема, че с постъпване
на доклада от извършената комплексна проверка при ДНО на 6.12.2017 г. е
установено нарушението и нарушителя. Затова от тази дата следва да се брои двумесечният
срок за налагане на наказание по чл.195, ал.1 ЗМВР, който в случая е спазен,
предвид издаването на заповедта на 30.01.2018 г. Спазен е и едногодишният срок
от извършване на нарушението.
Съдът приема, че е
спазен и чл.197, ал.3 ЗМВР, тъй като от съдържанието на оспорената заповед е
видно, че ДНО е описал поотделно двете констатирани нарушения и ги е
квалифицирал правно, като е посочил и наказанията, които би следвало да наложи
за всяко от тях, ако бяха констатирани самостоятелно. Мотивирал се е защо в
случая прилага хипотезата на чл.197, ал.3, т.2 ЗМВР.
Относно материалната
законосъобразност на оспорената заповед във връзка с установеност на приетите
за извършени нарушения съдът приема следното:
Съдът прие за
установено, че в периода от датите на които му е възложена работа по жалбите,
въз основа на които са образувани преписките до края на извършената комплексна проверка,
приключила с обобщения доклад в началото на м.октомври 2017 г., оспорващият не
е предприемал действия за тяхното приключване.
С така установеното бездействие ДНО е приел,
че са нарушени чл.5, ал.2 от Вътрешни правила за организацията на работа в МВР
по заявителски материал за престъпления от общ характер, вр. чл.9, ал.2 от Инструкция
№8121з-780/24.10.2014 г. за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията
на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. Във
връзка с правната квалификация на нарушенията и приетите за нарушени разпоредби
безспорно се установи, че Инструкция №8121з-780/24.10.2014 г. не съществува,
като с този номер е заповед на Министъра на вътрешните работи, с която са
утвърдени вътрешни правила. Като е посочил за нарушена правна норма на
нормативен акт, който не съществува, ДНО е издал незаконосъобразна заповед.
Това е така, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното лице, което не
може адекватно да организира защитата си. Дори да се приеме, че това е
техническа грешка, то наказанието отново би било незаконосъобразно наложено, защото
се установи, че оспорващият не е запознат с вътрешните правила, чиито
разпоредби са приети за нарушени. Вътрешните правила, като вътрешноведомствен
акт са задължителни за адресатите им, но само ако последните са запознати с
тях. За това и в самата заповед за утвърждаването им издателят е вменил
задължение на ръководителите да създадат организация за запознаване на
служителите с тях, което не се доказа да е сторено, а и не се твърди да е налице
такова запознаване. Предвид това съдът приема, че на служителите, в това число
и на оспорващия, не може да се търси отговорност за тяхното неизпълнение. Като
е наложил наказанието именно за неизпълнение на разпоредби от вътрешните
правила, с които оспорващия не е бил запознат, ДНО е издал незаконосъобразен
акт.
Съдът счита, че и при
липсата на посочените по-горе нарушения заповедта отново би била
незаконосъобразна. Видно от приетите за нарушени разпоредби на Вътрешните
правила срокът за извършване на проверка, от вида на процесните следва да бъде
определен от ръководителя на съответната структура, определил служителя, който
да я извърши. В случая се установи, че оспорващият е определен за това по
първата преписка на 7.03.2017 г., а по втората – на 19.06.2017 г., но без да му
е указан срок за приключването им. Следователно той не е нарушил разпоредбата
на чл.9, ал.2 от Вътрешните правила. Съдът приема, че доколкото тази разпоредба
има за адресат ръководителя, то посоченото в същата, че срокът не може да е по-дълъг
от 30 дни се отнася до неговото правомощие да го определи в този максимален
размер. При условие, че срок за изпълнителя не е определен, служителят няма как
да е изпаднал в забава с неприключването на проверките.
Ако се приеме, че при
липсата на определен от ръководителя срок служителят е длъжен да приключи
проверките в посочения в чл.9, ал.2 от правилата 30 дневен срок, следва извода,
че неизпълнение на това задължение ще е налице на тридесет и първия ден след
постъпване на жалбата, в случая по първата преписка на 7.04.2017 г., а по
втората – на 19.07.2017 г. Установи се, че преписките не са били приключили към
края на проверката. Следователно действителният период на извършване на
нарушенията, в случай че такива са налице, би бил от 7.04.2017 г., съответно от
19.07.2017 г. до датата на проверката.
Видно от изложеното в заповедта ДНО е посочил друг период с начална дата,
датата на постъпване на жалбата и неопределена и неопределяема с оглед липсата
на доказателства за това крайна дата – датата на извършване на комплексната проверката,
разпоредена със заповедта на Министъра. Несъответствието на периода на
извършване на нарушението, посочен в заповедта, с действително установения е
още едно основание за отмяна на оспорения акт.
Така констатираните
нарушения съдът намира за достатъчни да обусловят отмяна на оспорената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание. Това е така защото извършените от
оспорващия деяния не представлява нарушения предвид липсата на конкретна
разпоредба, която да определя срока за извършване на проверката и липсата на
разпореждане на ръководителя, в което такъв срок да му е определен; посочения в
заповедта срок на извършване на всяко от нарушенията не съответства на
действителния; приет е за нарушен нормативен акт, който не съществува, а с
вътрешните правила, които са приети за нарушени, служителят не е запознат.
При този изход на
делото основателно се явява своевременно направеното от процесуалния
представител на оспорващия искане за присъждане на направените разноски,
съобразно приложен списък в размер на 360 лева за адвокатски хонорар и 10 лева
държавна такса. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие оспорващият е заплатил в брой тази сума за процесуално
представителство по настоящото дело. Следователно ОД на МВР – Враца, като ЮЛ,
чийто орган е издал отменения акт, следва да бъде осъдена да му заплати тази
сума, както и внесената държавна такса от 10 лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №З69з-212/30.01.2018 г.,
издадена от Директора на ОД на МВР - Враца, с която на основание чл.194, ал. 2,
т.1, вр. чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2, чл.200, ал.1, т.11, предл. първо и
чл.204, т.3 ЗМВР на Х.С.Х. *** – младши полицейски инспектор в Участък –
Дъбника към РУ – Враца при ОД на МВР – Враца, е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от една година.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Враца да заплати на Х.С.Х. ***
деловодни разноски в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: