№ 168 29.12.2020г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на трети декември две хиляди и двадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Б., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 160/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове от „А.
за С. на В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано
от Д.Б.Б., чрез пълномощника И.Н. - юрисконсулт със съдебен адрес гр. С *** срещу Ц.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** за признаване за
установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 20985.42 лева
- частично претендирана главница по 102 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 01.03.2022 г. до 01.04.2027 г., по отношение на
които на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от общите условия към договора, е
обявена предсрочна изискуемост считано от 01.08.2019 г. и сумата от 536.29
лева - обезщетение за забава за периода
от 01.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга.
В условията на евентуалност, в
случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове срещу Ц.М.М., се предявяват осъдителни искове Ц.М.М.,
в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2695592,
одобрен и подписан на 18.04.2017 г., да бъде осъден да заплати на „А. за С. на
В.“ ЕАД, с ЕИК *** следните неизплатени по процесния договор суми:
20 985.42 лева - частично претендирана главница по 102 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 01.03.2022 г. до 01.04.2027 г., по отношение на
които на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от общите условия към договора е
обявена предсрочна изискуемост считано от 01.08.2019 г.;
536.29 лева - обезщетение за забава за периода от
01.08.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 22.07.2019 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „***“ ЕАД, ЕИК *** и „А. за С.
на В." ЕАД с ЕИК ***, по силата на което вземането на „***" ЕАД срещу
Ц.М.М., произтичащо от договор за потребителски
кредит № 2695592/18.04.2017 г., е прехвърлено в полза на „А. за С. на В."
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -кредитор. Общите
условия на „***“ ЕАД съдържали изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Процесното вземане произтичало от
одобрен и подписан на 18.04.2017 г. Договор за потребителски кредит №
2695592 между Ц.М.М. в качеството на Кредитополучател
и „***“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание Общите условия, при които „***" ЕАД предоставя потребителски
кредити. При условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът
е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на
32000.00 лева, която сума била преведена по посочената от Кредитополучателя б.
сметка, на дата 18.04.2017 г..
Съгласно сключения договор страните са
постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 32960,00 лв.,
който представлява сборът от чистата стойност на кредита 32000,00 лв. и такса
за разглеждане на кредита 960,00 лв., като таксата за разглеждане на кредита
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 120 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Страните са постигнали съгласие Кредитополучателят да бъде включен в Групова
застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на 3150,00
лв., за което Кредитополучателят е подписал декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия е разделена на 120 броя месечни
плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски.
Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се
предоставя едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане
по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратява
автоматично, предвид което за периода считано от 1.07.2019 г. по задължението
не са начислявани месечни застрахователни премии.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока
на договора да бъде в общ размер на 19363,60 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 55473,60 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е
платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 462,28 лева, като първата погасителна вноска е
дължима на 1.05.2017 г., а последната е с падеж на 1.04.2027 г., съгласно
погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен
падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 1.04.2027 г./дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит,
съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/.
От страна на „А. за С. на В.“ ЕАД
до кредитополучателят било изпратено
писмено уведомление, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 01.08.2019 г. /датата на
получаване на уведомлението/. Уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост било получено от длъжника на 1.08.2019 г.
Съгласно разпоредбите на
приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на
дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена
върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 536,29 лв.
за периода от 01.08.2019 г. до датата на входиране на заявлението за издава на
заповед за изпълнение в съда.
Кредитополучателят не бил
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента по цялото задължение, била в размер на 9515,76 лв., с която
били погасени, както следва: възнаградителна лихва:
5135,18лв., главница: 3598,93лв., застрахователна премия: 682,50 лв. и лихва за
забава 99,15 лв.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да
бъдат уважени.
В едномесечния срок
особеният представител на ответника не е депозирал писмен отговор. Такъв е
депозиран след срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Ответната страна, редовно
призована, се представлява от адв. Н.Г., надлежно преупълномощена
от особения представител на ответника.
Поповският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 86, вр. чл. 99 от ЗЗД, и при условията на
евентуалност осъдителни искове по чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 99 от ЗЗД и
по с чл. 86, вр. чл. 99 от ЗЗД.
По иска по л. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 99
от ЗЗД:
Не се спори между страните, а и от приложеното ч.гр.д. № 958/2019 год. по описа на РС- П. се
установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираните суми. Тъй като длъжникът не
е намерен на известните по делото адреси, заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на заявителя е даден едномесечен срок за
предявяване на иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
предвидения от закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимостта на производството.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената
заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта
на сумите по същата на посоченото основание, като в тежест на ищеца е да
установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цедента и
ответника по договор за креди, че по него ответникът е останал задължен за
процесната сума в посочения размер, че между цедента и ищеца - цесионер е
сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било
прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена
на ответника.
В конкретния случай, видно от
приложеното по делото заверено копие на договор за потребителски паричен кредит
№ 26995592/18.04.2017г., сключен между „***” ЕАД и Ц.М.М., с чиста стойност на кредита 32 000
лв., ГЛП: 9.89 %, ГПР: 12.83 %, като заемът е следвало да се върне на 120 бр.
месечни вноски, при месечна сума от 462.23 лв., с падежна дата 1-во число на
месеца, с първа вноска – 01.05.2017г..
Представени са Общи условия за
отпускане на потребителски кредит от „***” ЕАД, декларация за приемане на
застраховането, Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция
Плюс” на кредитополучателите на банкови кредити, погасителен план към договор №
26995592 от 18.04.2017г, искане за рефинансиране на съществуващ дълг от 18.04.2017г..
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. „***” ЕАД се е задължило ежемесечно,
чрез отделни договори за цесия, да прехвърля на „АСВ” ООД възмездно срещу
възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от
договори за потребителски парични и стокови кредити по Приложение № 1 към всеки
договор за цесия. Представен е и индивидуален договор за цесия от 22.07.2019г.,
ведно с Приложение № 1 към него, част от което представлява и вземането на цедента против Ц.М.М. по договор № 26995592/18.04.2017г.,
По силата на представеното пълномощно,
„АСВ” ЕАД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД
от името на „***” ЕАД всички длъжници за прехвърлянето
на вземанията срещу тях.
По делото са представени уведомителни
писма от 30.07.2019г. и 29.01.2020г. до длъжника
от „***” ЕАД чрез „АСВ” ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания. Видно от
приложените по делото разписки се
установява, че адресатът не е открит на
адреса и пратките не са потърсени.
Имайки предвид приложените към исковата
молба пълномощно от „***” ЕАД спрямо „АСВ” АД да уведомява от името на първото
дружество всички длъжници за прехвърлянето на вземанията, съдът намира, че е
налице надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. Действително, назначеният от съда особен представител
на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване
на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и
уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в
чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този
срок за получаване на книжата. Затова и по силата на посочената разпоредба в
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителните писма за извършената цесия, се
презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.
Актуалната съдебна практика приема дори и че уведомяването за прехвърляне на
вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост може да се съобщи редовно и
на назначения по делото особен представител /решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/. Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
по договора за паричен кредит.
Според клаузата на чл. 12, ал. 2, б.
„а” от Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „***”
ЕАД, дружеството има право да обяви всичките си вземания по кредита, в това
число изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчна главница,
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, за предсрочно изискуеми в
пълен размер, при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита /главница и лихви/.
Видно от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която като
обективно и компетентно изготвена, съдът изцяло кредитира, се установява, че
кредитът е отпуснат на ответника на дата
18.04.2017г. в размер на 32000.00 лв., като от тази сума е била удържана сумата
от 27647.37лв. за рефинансиране по съществуващ кредит и остатъка от кредита в
размер на 4352.63 лв. е бил преведен по сметка на Ц.М..
От
заключението на в.л. се установява още, че ответникът е направил погасителни
вноски по кредита в общ размер на
9384.51 лв., като с тях са погасени главница - 3598.93лв., възнаградителна
лихва -5135.18. лв., лихва за забава
99.15лв. и застрахователна премия 551.25лв., като последно погасяване по
кредита е имало на падежна дата 01.01.2019г., като са погасени месечна
застраховка- 26.25лв. и лихва 13.51лв. Погасяванията са от вноска с вальор
22.04.2019г.
Размерът на непогасената главница по
процесния договор, дължима за периода от 01.03.2022г. до 01.04.2027г. е
20985.42лв.
Процесният договор за кредит е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, който е фиксиран, начинът на
усвояване, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, приложен е погасителен план, предвидено е правото
на потребителя да прекрати предсрочно договора, както и условията за
прекратяване на договора, поради което съдът намира, че договорът е
действителен, както и не са налице неравноправни клаузи.
Както се посочи по-горе, от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последно погасяване по кредита е имало
на падежна дата 01.01.2019г. с вноска с вальор 22.04.2019г. С него обаче задълженията по същия не са погасени. В т.12,
ал.2, б. „а“ от общите условия към процесния договор за кредит, които са приети
от ответника и с това станали неразделна част от самия договор, е предвидена
хипотеза на предсрочна изискуемост при просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита, в който случай целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем, следователно налице са предпоставките за
предсрочната изискуемост на кредита. Последната обаче не настъпва автоматично с
факта на изпадане в забава на длъжника да погаси която и да е било месечна
вноска, а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от
нормата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Според установената
съдебна практика, както и разясненията по т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на
кредитодателя до длъжника, включително в случаите, когато в договора е
предвидено, че кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника,
т.е. дори в случаите, когато в договор е предвидена т.нар. ”автоматична”
предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, чрез едностранно
изявление до длъжника. В посоченото тълкувателно решение е постановено още, че
правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая от
представените от ищеца писмени доказателства не се установява предсрочната
изискуемост да е обявена на длъжника, тъй като уведомителните писма до ответника,
в които се съдържа и уведомяване, че поради просрочие и неплащане на
погасителни вноски всички вземания са изискуеми изцяло и в пълен размер, не са
връчени на адресата. С оглед изложеното и по-горе относно актуалната съдебна
практика, следва да се приеме, че предсрочната изискуемост в случая е обявена
на ответника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на
особения представител по делото.
Няма пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника от
цесионер, а не от първоначалния кредитор, тъй като съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Правото на
кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност към
вземането, която преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане.
Поради това и следва да се приеме, че получаването на писмото за настъпването
на предсрочната изискуемост на вземанията е станало чрез връчване на исковата
молба и приложенията към нея, поради което и съдът намира, че е настъпила
предсрочната изискуемост по процесния договор. Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
кредитора/цесионера, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател, респективно до особения представител - 27.08.2020г.. Предсрочната изискуемост на
вземането по кредита променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали
на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането, тъй като вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на основание договора за кредит. Доколкото
основанието на вземанията е едно и също и е предмет, както на подаденото заявление по чл.410 ГПК, така и на установителния иск за главница, а именно вноски
с ненастъпил падеж за периода 01.03.2022г. до 01.04.2027г,, съдът намира, че този иск следва да бъде уважен,
като се признае за установено съществуването на вземане на ищеца към ответника
за сумата от 20985.42 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане.
Що се отнася до договорните
клаузи, регламентиращи застрахователното правоотношение по сключената
застраховка „Кредитна протекция Плюс”, съдът не
намира основание да приеме, че са недействителни. Друг е въпросът обаче дали са
били дължими, и дали ищецът е надлежно легитимиран да
получава плащания на застрахователни премии по тази застраховка, но поради липса на конкретни
и срочно направени възражения в тази
насока, съдът не следва произнася по този въпрос.
С оглед
уважаване на главния установителен иск, без разглеждане следва да бъде оставен
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.
По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 99 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, размерът на претендираната
лихва за забава, както и валидно сключен договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.
Предмет на заповедта за
изпълнение и на исковата молба е и обезщетение за забава върху главницата за
периода от 01.08.2019г. до 30.10.2019г. в размер на 530.46 лв.. Действително,
вземането за обезщетение за забава е основано на чл. 12, ал. 1 от общите
условия за отпускане на потребителски кредит и е дължимо при предсрочна
изискуемост на кредита. Предвид обстоятелството обаче, че към посочената
начална дата, не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а предсрочната
изискуемост настъпва от момента на обявяването й на длъжника, то уговорената
лихва според настоящия състав не се дължи за претендирания период и искът
следва да бъде отхвърлен. По същите съображения следва да бъде отхвърлен и
предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск за лихва за забава.
По разноските:
За образуване на делото и в хода на процеса, ищец е направила следните разноски:
430.44
лв. – заплатена държавна такса;
200.00
лв. – за възнаграждение на вещо лице ;
1175.65 лв. – депозит за особен
представител;
ОБЩО:1806.09 лв.
С оглед изхода на делото, и предвид
направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна сумата в общ размер на 1761.03 лв. представляваща направени по
повод съдебното производство разноски, пропорционално на уважената част от
исковите претенции.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, съобразно изхода на спора.
Така в заповедното производство ищецът е
направила разноски в общ размер на 480.43 лв., от които 430.43 лв. за заплатена
държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
при което пропорционално на уважената част от претенциите, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 468.44 лв. –
разноски в заповедното производство.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Ц.М.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „А. за С. на В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С ***,
представлявано от Д.Б.Б., действащи чрез пълномощник И.Н.
- юрисконсулт със съдебен адрес гр. С
***, СУМАТА от 20985.42 лв. /двадесет хиляди деветстотин осемдесет
и пет лева и четиридесет и две стотинки/ - частично претендирана главница по
102 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.03.2022 г. до
01.04.2027 г., по договор за
потребителски паричен кредит № 26995592/18.04.2017г, сключен с „***” ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на „А. за С. на В.” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.10.2019г. до
окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед № 862/01.11.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 958/2019г. по
описа на РС – П..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск за осъждане на Ц.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „А. за С. на В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С ***,
представлявано от Д.Б.Б., действащи чрез пълномощник И.Н.
- юрисконсулт със съдебен адрес гр. С
***, СУМАТА от 20985.42 лв. /двадесет хиляди деветстотин осемдесет
и пет лева и четиридесет и две стотинки/ - частично претендирана главница по
102 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.03.2022 г. до
01.04.2027 г., по договор за
потребителски паричен кредит № 26995592/18.04.2017г, сключен с „***” ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на „А. за С. на В.” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.10.2019г. до
окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед № 862/01.11.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 958/2019г. по
описа на РС – П..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за
установено по отношение на Ц.М.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „А. за С. на В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С ***,
представлявано от Д.Б.Б., действащи чрез пълномощник И.Н.
- юрисконсулт със съдебен адрес гр. С
*** СУМАТА от 530.46 лв. /петстотин и
тридесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.08.2019г. до
30.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на Ц.М.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. за С. на В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С ***,
представлявано от Д.Б.Б., действащи чрез пълномощник И.Н.
- юрисконсулт със съдебен адрес гр. С
***, СУМАТА от 530.46 лв. /петстотин и
тридесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляващо обезщетение за забава за периода 01.08.2019г. до
30.10.2019г.
ОСЪЖДА Ц.М.М., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. за С. на В.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б.,
действащи чрез пълномощник И.Н. - юрисконсулт
със съдебен адрес гр. С ***, СУМАТА от 1761.03 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и един лева и три
стотинки/, представляваща направени по повод съдебното
производство разноски и СУМАТА от 468.44 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева/ – разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: