Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 15.01.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на трети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 666/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ……, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Л.. бул. „Д-р П. Д.” № …., офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, срещу С.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска
признаването за установено, че дължи сумата от: 504,19 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ********* от 21.02.2016 г.; 71,51
лв., представляваща договорна лихва от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 23,86
лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 14.06.2016 г. до
18.04.2017 г.; 122,01 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 284,58 лв., представляваща такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 120,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2016 г. до подаване на
заявлението; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че на 21.02.2016 г. между
ответницата и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен договор за
потребителски кредит, по който е предоставена сумата от 650 лева в брой по
местоживеенето на кредитополучателя. На 01.07.2017 г. бил сключен договор за
цесия между „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК ********* (с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД) и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК ….. а
последното дружество прехвърлила на ищеца вземането по силата на приложение № 1
от 01.06.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г. За извършените цесии били пращани уведомления, но
същите били непотърсени и невърнати.
Ответницата С.Х.А., ЕГН **********, не е
открита на адреса, посочен в исковата молба с. Елин Пелин Гара, ул. „Първи май“
№ 1 на дати 09.09.2019 г., 23.09.2019 г. и 10.10.2019 г. Видно е от служебна
справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При
условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е
залепено уведомление на 21.10.2019 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК
книжата не са получени. Според справка от НОИ от 19.11.2019 г. няма активен
трудов договор. В уведомително писмо с
изх. № 15330/ 13.12.2019 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за
представител на ответника е определен адвокат В.Б.М. от САК, а с определение от
13.12.2019 г. последната е назначена за процесуален представител на ответника
по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез
назначения особен представител адв. М. е
подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорват се твърденията за връчване на
уведомление за извършената цесия, като се твърди, че особеният представител не
може да приема и да признава задължения по договори. Твърди се, че има
неравноправни клаузи, а кредитната институция не извършила проучване на възможността
на длъжника да погасява кредита.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява, като чрез процесуалния си представител юриск. Рангелова представя
писмена защита.
В съдебно заседание ответницата чрез
назначения особен представител адв. М.
оспорва исковете.
Съдът,
като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По ч. г. д. № 312/2019 на РС Елин Пелин на
03.04.2019 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответницата С.Х.А. да заплати на ищеца
сумата от: 504,19 лв., представляваща главница; 71,51 лв., представляваща
договорна лихва от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 23,86 лв., представляваща
такса за оценка на досие за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 122,01
лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 14.06.2016 г. до
18.04.2017 г.; 284,58 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 120,10 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.06.2016 г. до подаване на заявлението; ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса от 25 лева и за
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
Заповедта е връчена на ответницата С.Х.А.
при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК.
Въз основа на договор за потребителски
кредит № ********* от 21.02.2016 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е
предоставило на ответницата като кредитополучател сумата от 650 лева при
следните условия: такса за оценка на досие- 32,50 лева, лихва- 128,22 лева (31,82
% годишно), ГПР 48 % и такса за услугата „кредит у дома“- 554,43 лева. Посочено
е, че общ размер на дължимата сума е 1365,15 лева, срок на договора в седмици
60 броя седмични плащания в размер на 22,76 лева, а последното плащане е 22,31
лева, първото седмично плащане се дължи на понеделник 28.02.2016 г. Приложени са
формуляр за кандидатстване за кредита и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация по кредита, подписани на 21.02.2016 г. от
ответницата С.Х.А. .
С рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД-продавач
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-купувач, е постигнато споразумение, че
продавачът ще прехвърля на купувача ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с физически лица. Представени са, пълномощни за уведомяване на
длъжниците, допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. потвърждението за
сключена цесия от 01.06.2018 г. и приложението за прехвърлените вземания, в
което отразени договор за кредит *********, ЕГН и името на ответницата С.Х.А., дата
на договор за кредит от 21.02.2016 г., отпусната главница 650, общо дължимо по
кредита 1365,60, остатък на дължимата сума към датата на засичане 01.06.2018 г.
– 1083,25, в това число лихви за просрочие -77,10. Представено е уведомителни
писма и уведомления до длъжника С.Х.А. за извършено прехвърляне на вземания
(цесия)
Съдът кредитира приетото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице Р.С. след проверка на проверка
по първичните счетоводни документи е установило, че са извършени плащания за
359 лева, с които са погасени 145,81 лева главница, 56,71 лева договорна лихва,
8,64 лева такса за оценка на досие; 174,84 лева такса за Кредит у дома“ .
Остатъчното задължение на С.Х.А. по договор за потребителски кредит № *********
от 21.02.2016 г. по пера към момента на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 02.04.2019 г. е в общ размер на 1128,73 лв., както
следва: 1. Главница 504,19 лева; 2. Договорна
лихва 71,51 лева; 3. Такса за оценка
на кредитно досие 23,86 лева; 4. Такса „Кредит у
дома“ 406,59 лева; 5. Лихва за забава до 02.04.2019
г. 122,58 лева. Общият размер на лихвата за забава за периода
от 15.06.2016 г. до датата на входиране на заявлението за издаване заповед на
изпълнение, а именно 02.04.2019 г. възлиза на 122,58 лв.
С
оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК за установяване
съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от
страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането
съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на
заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането
му, а на ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. С доклада по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е възложено
да докаже: наличието на договор за потребителски кредит от 21.02.2016 г., пълно
и точно изпълнение на задълженията по него и предаването на парите на другата
страна, прехвърлянето на вземането с договори за цесия, уведомяването за
извършените цесии, степента на неизпълнението на ответника и размера на
дължимите от ответника суми.
От представените писмени доказателства се
установява, че е сключен процесният договор за потребителски кредит от
21.02.2016 г. между ответницата и
„Провидент Файненшъл България“ ООД. Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора (чл. 10, ал. 1 ЗПК). Съдът намира, че процесният договор
за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен
и разбираем начин. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от
седмицата за плащането на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, като още е предвидено правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита (чл. 10) и да се откаже от договора (чл. 14). Макар да няма
отделен документ, наименуван погасителен план, в съдържанието на договора е
поместена цялата изисквана от чл. 11, ал. 1 от ЗПК информация. Тъй като
договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички
вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, е неприложимо.
Вземането по договора за кредит е било
прехвърлено с цесия, за която са представени съответните писмени доказателства.
В чл. 22 от договора за кредит изрично е предвидена възможността кредиторът да
прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо съгласието
на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл.
26, ал. 1 ЗПК. „Старият“ кредитор е овластил с изрично пълномощно „новия“ от
негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл.
99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка
уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за
това, както е станало тук, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие. Депозирането на искова молба от цесионера придружена с документи,
обективиращи цесията, вкл. и уведомление до длъжника, следва да се счита за
валидна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника, както когато то е
направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от
цедента лице, като няма пречка това лице да е и цесионерът, тъй като не се
касае за лично непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и
единствено от стария кредитор. С оглед практиката на ВКС (Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК) следва да се приеме, че ответникът като
длъжник е уведомен за извършената цесия с приложеното към исковата молба
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, връчено му на особения
представител заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 ГПК.
От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага извода за това, че
цесията е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като
надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира
търсените суми в качество на цесионер. Следва да се отбележи, че уведомяването
на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има
отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на
вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник.
Редовно възникналото заемно правоотношение
валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване
на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, приел ги е, а и
предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума,
която ще дължи по отпуснатия му заем. Установява се от съдебно-счетоводната
експертиза, че длъжникът е извършвал плащания по кредита за 359 лева, от което
може да се направи извод, че се е съгласил с условията на договора, като частично
ги е изпълнявал. Договорът е с краен падеж, който е настъпил, а с това и
изискуемостта на всички задължения, като сумата по исковата молба за остатъчна
главница лева се явява дължима на основание настъпил падеж и неплащане в срок. Установява
се от съдебно-счетоводна експертиза, че се неплатената главница е в размер на
504,19 лева.
При всеки договор за кредит възнаградителна
лихва е дължима, като това представлява цената на предоставената услуга-
ползване на парични средства за даден срок. За търсения период тази редовна
лихва според съдебно-счетоводна експертиза възлиза на сумата от 71,51 лева,
поради което това акцесорно задължение е дължимо в пълния му предявен размер.
Неоснователни са възраженията на особения
представител, че кредитната институция не извършила проучване на възможността
на длъжника да погасява кредита. Кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита -
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за такси,
свързани с допълнителни услуги по договора. По отношение на претенцията в
исковата молба за таксата за оценка на досие, следва да се посочи, че в чл. 3
от договора за кредит е предвидено, че клиентът заплаща тази такса в размерите,
посочени в договора- в случая 32,50 лева, като таксата е дължима при подписване
на договора, а остатъкът според съдебно-счетоводна експертиза възлиза на 23,86
лева. Такъв е сключен, като от представеното кредитно досие е видно, че
длъжникът е представил свои документи (трудов договор, споразумение към него,
лична карта, декларация), както и е попълнил други, нужни за сключване на
договора (формуляр за кандидатстване, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация), на база на които е преценено, че кредит може да му
бъде отпуснат при съответните условия- главница, лихви, такси и т. н. Услугата
в случая е предоставена от кредитора, като той е проучил длъжника на база
събраната за него информация и е приел, че същият отговаря на изискванията да
му бъде предоставен паричен заем в съответен размер. Според съдебно-счетоводна експертиза не е
платена таксата за оценка на кредитно досие в размер на сумата от 23,86 лева
Съдът намира, че претендираните в настоящото производство такси попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В клаузата за такса услуга „кредит у дома“ ответникът е избрал да му предоставена услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене, както и седмично събиране на вноските оттам. Таксата „Кредит у дома“ е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респ. е свързана с основното задължение на кредитодателя по договора да предостави заемната сума. Кредиторът е длъжен да извършва посещения на адреса на длъжника за събиране на седмичните вноски по кредита, за което ще получи допълнително възнаграждение по договора в размер на 554,43 лева. В този смисъл в тежест на кредитора е да докаже, че той е изправната страна в това отношение, за да може да претендира насрещната престация, т. е. доказването на изпълнението на договорното задължение пада върху страната, която се ползва от него- в случая кредиторът. По делото не се ангажират доказателства за това, че услугата „кредит у дома“ реално е била предоставена на ответницата. Ищецът не ангажира доказателства за извършени ежеседмични посещения на служител на кредитната институция на адреса на клиента, предвид на което, кредиторът следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на тези свои твърдения. Освен това цената на тази услуги действително следва да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и разходите за тази услуга. Същите обаче са предвидени в размер близък до стойността на отпуснатия кредит, поради което тук липсва каквато и да е съразмерност, а таксата се явява средство за неоснователно обогатяване на кредитора. Това обаче противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, а съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за отхвърляне на иска в тази му част. С оглед посоченото съдът отхвърли исканията за присъждане на сума: 122,01 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 284,58 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.
Лихвата за забава се начислява в случай на
неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като
законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се
дължи лихва. Размерът й се установява от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна
експертиза възлиза на сумата от 122,58 лева, но следва да бъде уважено за
предявения размер от 120,10 лева, тъй като не е поискано увеличение на иска.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Направените от ищеца разноски са в общ размер от 908,84 лева, от които: 25 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 175 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство; 308,84 лв., разноски за особен представител; 250 лв., направени разноски за вещо лице. Съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца за разноски сумата от 580,74 лева.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Л. бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262 от 03.04.2019 г. по ч. г. д. № 312/2019 г. на РС Елин Пелин сумата от: 504,19 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********* от 21.02.2016 г.; 71,51 лв., представляваща договорна лихва от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 23,86 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 120,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2016 г. до подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Л..
бул. „Д-р П. Д.” № …, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу С.Х.А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, за признаване за установено, че дължи по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262 от 03.04.2019
г. по ч. г. д. № 312/2019 г. на РС Елин
Пелин сумата от: 122,01 лв.,
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 14.06.2016 г. до
18.04.2017 г.; 284,58 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Х.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Л. . бул. „Д-р П. Д.” № …, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 580,74 лева за разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: