Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3239 27.11.2019
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Ж.С., като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№5653/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Ж.П.П., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, чрез адвокат Е.Д., против Главна Дирекция „Национална полиция“ МВР,
с адрес: ......................., за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата от 738 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 123 часа за периода от 16.07.2016 г. до 16.07.2019 г.,
сумата от 90 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на
главницата от 738 лева за периода от 30.10.2016 г., когато сумите са станали
изискуми до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане,
както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
През периода 16.07.2016 г. до 16.07.2019 г. Ж.П.П. е
полагал труд на длъжност „...............“ в група .......... гр.Б., което е на
структурно подчинение на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР. В
исковата молба е изложен довод, че Главна дирекция „Национална полиция“ е
юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Според чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР
ищецът е със статут на държавен служител.
По приложението на закона в исковата молба са изложени
доводи за приложението на чл.176 от ЗМВР, чл.187 от ЗМВР, чл.178 ал.1,т.3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.
Изложено е, че за посочения период 16.07.2016
г. до 16.07.2019 г. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908
от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год., всяка от тях уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите наредби са
идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножават по 0.143,
след което се сумира с цялото отработено време или една 12 часова нощна работна
смяна след преобразуването се отчита като 13.144 часа. В следващите две наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Ищецът, чрез процесуалния си представител,
счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове
нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители. При наличието на такава празнота, при липсата на
специални норми, следва да се прилагат общите такива и в случая следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007 г./, която в чл.9 ал.2 предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По отношение на правнорелевантните факти в
исковата молба е изложено следното:
За периода 16.07.2016 г. до 16.07.2019 г. ищецът, с оглед характера на
заеманата от него длъжност, е работил на 12 часови смени, полагал е труд и през
нощта. Положил е общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 987 часа дневен труд. Преизчисляването на нощен към дневен
труд води до извънреден труд от 123 часа, които работодателят не му е заплатил
и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187 ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на
ответника към ищеца възлиза на 738 лева.
В
исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по
периоди и претенцията за лихви.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си, ангажира доказателства.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на
ищеца, който по реда на чл.214 от ГПК изменя исковете по размер, като искът за
главница се счита предявен за сумата от 1436,30 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 219 часа за
посочения в исковата молба период, а иска за лихва се счита предявен за сумата
от 201,29 лева за посочения в исковата молба период 30.10.2016 г .-15.07.2019
г.
Ответникът
Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР, представлявана от Главен комисар Х.Т.
– директор, чрез процесуален представител, дава писмен отговор на предявения
иск, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
положения от ищеца труд е надлежно начислен в протоколите за извънреден труд,
същият е заплатен по действащите към процесния период правила. По подробно
изложени в писмения отговор правни доводи е отправено искане за отхвърляне на
предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на търсения от ищеца
адвокатски хонорар.
В
съдебно заседание ответникът не се представлява, представя становище, вх.№52903/21.11.2019
г.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва, че ищецът е бил назначен на
длъжност „......................“ в група ............... Б., което е на
структурно подчинение към ГД „Национална полиция“-София, както и че в периода 16.07.2016
г. – 16.07.2019 г. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и
през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на
работното време. В този смисъл е и приетия по делото многоброен писмен
доказателствен материал.
По делото е изготвена от в.л.Г. съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а съдът го кредитира
като обективно и компетентно изготвено въз основа данните от представени от
ответника и приети като доказателства по делото платежни бележки/фишове за
заплати, протоколи за положен труд от дръжавни служители, работещи на смени между
22,00 часа и 06,00 часа, график на дежурствата, и съгласно което за периода 16.07.2016
г. – 26.07.2019 г. реално положеният от ищеца нощен труд е в размер на 1530 часа,
които преизчислени с коефицент 1,143 съставляват 1749 часа дневен труд, или е
налице разлика от 219 часа и дължимото за този труд възнаграждение възлиза на сумата
от 1436,30 лева.
При така приетото за установено от фактическа страна, се
налагат следните правни изводи:
Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР,
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР (в
сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от
текста на чл.179,
ал.1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал.2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал.3 на същия член предвижда,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено,
че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време,
до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал.6. В ал.7 е
предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба следва
да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове
нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била
регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016
г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014
г. Липсата на такива изрични норми в Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота
в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена
чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в
случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл.9, ал.2 на Наредба за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
С оглед на всичко изложено до тук
и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
според което за периода 16.07.2016 г. – 16.07.2019 г. ищецът е положил общо 1530 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1749 часа дневен труд, т.е.
налице е разлика от 219 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1436,30 лева и при
липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от
ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и
следва да се уважи в предявения след увеличението на иска размер.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок, поради което и на основание чл.84,
ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да изплати съответното възнаграждение, което обосновава извод, че претенцията
на ищеца с правно основание чл.86 от ЗЗД е основателна за периода от падежа на
всяко изизкуемо вземане до 15.07.2019 г. и доказана в предявения след
изменението на иска размер от 201,29 лева, считано от 30.10.2016 г.
Основателността на главната претенция води до основателност
и на акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска на 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на
350 лева за платено адвокатско възнаграждение, което е в рамките на минималния
размер, поради което и възражението за прекомерност на ответника е
неоснователно.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на исковете,
която е в общ размер на 107,45 лева, както и изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице в размер на 150,00 лева.
На основание чл.242,
ал.1, предл.2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Национална
полиция“ МВР, представлявана от Директора Комисар Х.Т., седалище в ..........................,
да заплати на Ж.П.П., ЕГН **********, с адрес в
гр.................................., чрез адвокат Е.Д.,***, сумата
от 1436,30 лева (хиляда четиристотин тридесет и шест
лева и тридесет стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 219 часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд
през периода 16.07.2016 г. - 16.07.2019
г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143 и сумата от 201,29 лева (двеста и един лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 30.10.2016
г. – 15.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 350,00 лева
(триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Национална полиция“
МВР, представлявана от Директора Комисар Х.Т., седалище в ......................,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Бургас държавна такса в размер на 107,45
лева (сто и седем лева и четиридесет и пет стотинки) и сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева) –
възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 29.11.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.