№ 45272
гр. София, 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110157870 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС срещу „ФИРМА” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, за която съдът констатира, че предявеният с нея иск е допустим.
С цел процесуална икономия и избягване оставяне на производството без
движение на ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни претенцията си по
основание и размер. В исковата молба липсва описание на настъпилите вреди и техния
размер по пера, като същевременно в приложените към нея писмени доказателства са
налице данни за извършване на различни по размер отделни плащания по щета №
**********/01.08.2013 г. Отделно съдът констатира противоречие между изложените
фактически обстоятелства в исковата молба и формулирания петитум. От една страна, в
обстоятелствената част е посочено, че определеното и одобрено от кореспондента за
уреждане на застрахователни претенции в страни от системата „Зелена карта“ Imperial
застрахователно обезщетение по сключената между ищеца и собственика на МПС с рег. №
ДКН застрахователна полица, възлиза на 282 164,70 евро, чиято левова равностойност е в
размер на 551 866,19 лв., включващо 3 500 евро Handling fee, за която сума се твърди да е
изплатена по банков път. Отделно е изложено, че платеното от застрахователното дружество
обезщетение е в размер на 119 065 лв., съответно предмет на настоящото производство е
главница в размер на 3 531,33 лв., предявен като частичен иск от половината на тази сума в
размер на 59 532,50 лв., за които счита, че се дължат от застрахователя на ремаркето. С
оглед изложеното, ищецът следва да конкретизира искането си, като посочи предявеният
като частичен иск до размера на коя от двете суми се претендира, съответно да изложи
конкретни фактически обстоятелства в подкрепа на твърденията си.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 7-дневен срок от съобщението с писмена молба, с препис
за ответника:
- да уточни настъпилите в резултат на застрахователното събитие вреди и техния
размер по пера, като изрично посочи датата, основанието и размера на извършените
плащания по щета № **********/01.08.2013 г.;
- да конкретизира искането си, като посочи предявеният като частичен иск за
сумата от 3 531,33 лв. до размера на коя от двете суми се претендира – частичен иск от
сумата в общ размер 282 164,70 евро, чиято левова равностойност е в размер на 551 866,19
лв., включващо 3 500 евро Handling fee, или частичен иск от сумата в размер на 59 532,50
лв., представляваща половината от 119 065 лв., като изложи конкретни фактически
обстоятелства в подкрепа на твърденията си.
При неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде
прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2024 г.
от 14.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Постъпила е искова молба от „ФИРМА“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС срещу „ФИРМА” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 3 531,33 лв. /три хиляди петстотин тридесет и един лева и тридесет и три
стотинки/ – частичен иск за главница, представляваща половината от изплатено
застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени вреди вследствие
настъпило ПТП на 31.07.2013 г., в района на гр. К, Република Г, както и сумата в размер на
229,56 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.01.2023 г. до
02.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК /04.08.2023 г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44295/2023 г. на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че на 31.07.2013 г., в района на гр. К, Република Г, в срока на
застрахователно покритие, поради виновното и противоправно поведение на водач на
влекач марка „Скания“, рег. № ДКН, застраховано при ищеца по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, с прикачено към него ремарке, рег. № ДКН, застраховано при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е настъпило ПТП, от
което са причинени имуществени вреди. Поддържа, че по предявена от пострадалия
претенция заплатил застрахователно обезщетение в размер на 282 164,70 евро, чиято левова
равностойност възлиза на 551 866,19 лв. Поддържа, че доколкото частите на съответното
превозно средство /влекач и ремарке/ са застраховани при различни застрахователи,
съгласно гръцкото право, което смята за приложимо в отношенията между страните, двете
застрахователни дружества отговарят съвместно и поотделно, като в случай че
2
обезщетението е изплатено изцяло от единия застраховател, другият може да предяви
регресен иск за 50 % от изплатеното обезщетение. Твърди, че поканил ответника да му
заплати половината от платеното обезщетение, но последният не сторил това. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва
заплащането на застрахователното обезщетение от ищеца по сметка на международния
кореспондент по Зелена карта, както и получаването от ЗК „ФИРМА“ АД на регресна
покана за доброволно изпълнение на процесната сума, съответно – твърдението, че е
изпаднал в забава. Оспорва приложимостта на гръцкото право, позовавайки се на чл. 7 от
Регламент „Рим I” и на обстоятелството, че страните по делото не са избрали приложимото
право, поради което договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на застрахователя /чл. 7, § 2 от Регламента/, тоест от
българското материално право.
По приложимото материално право:
На първо място, следва да се даде отговор на въпроса кое е приложимото
материално право - на Република Г или българското. Отговор на този въпрос е даден в
решение на Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела C-359/14 и
C-475/14, на което и двете страни по делото се позовават. Съгласно даденото в него
разрешение Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент
(ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), трябва да се тълкуват в
смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно
средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на
това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на
произшествието ремарке, се определя съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на
член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредата. Съгласно т. 61 и 62 от цитираното решение, на първо място, следва да
се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпени
вреди в полза на пострадалите лица между водача и собственика на теглещото превозно
средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с
правилата на приложимото национално право по силата на Регламент „Рим II“. На второ
място, следва да се определи, в съответствие с член 7 от Регламент „Рим I“, кое е
приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите —
ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени
дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят
правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следва,
3
че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в случаите, в които правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от
Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Такъв е и настоящият случай – приложимото материално право в отношенията между
пострадалия и застрахователя на влекача е това на Република Г, което /на съда му е
служебно известно/ предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на
влекача и на ремаркето. Поради това приложимото материално право в отношенията между
застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда
на член 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7, § 2, доколкото приложимото право не е
било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на застрахователя. В случая страните не са избрали
приложимо право, като и двамата застрахователи са със седалище и място на дейност в
Република Б, поради което и приложимо е българското право.
По доказателствата и доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими,
необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти, следва
да бъдат допуснати за приемане в съдебно заседание. На основание чл. 185 ГПК, на ищеца
следва да бъдат дадени указания да представи точен превод на български език на
представените с исковата молба документи на гръцки език.
Искането на ищеца за назначаване на автотехническа експертиза по делото
следва да се остави без уважение, доколкото не се явява необходимо за изясняване на
спорни обстоятелства по делото.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 411, изр. 2 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор за
задължителна застраховка между ищеца и причинителя на вредата – водач на теглещо
превозно средство, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, към което е било прикрепено ремарке, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – в случая
при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане на главницата,
4
получена от ответника.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението да представи точен
превод на български език на всички депозирани документи на гръцки език, като при
неизпълнение в срок, същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по
делото.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства за твърдените от него
обстоятелства, че е поканил ответника да заплати процесната сума.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изготвяне на съдебна
автотехническа експертиза.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца
се връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5