№ 52
гр. Свиленград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200494 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 182/2021 от 01.06.2021
година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна
морска, в което на Н. К. Б. с ЕГН ********** от село Калоянци, дом № 58,
област Кърджали, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 55,
област Хасково, чрез адвокат С.Ш., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона
за митниците (ЗМ) на основание чл. 233, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗМ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 741.14 лв. и на основание
чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 73 броя тоалетни води и
150 броя парфюми.
Жалбоподателят Н. К. Б. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
счита същия за незаконосъобразен, неправилен и постановен при допуснати
съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. К. Б. не се явява.
За него се явява адвокат Ст. М., който пледира пред настоящия Съдебен
състав за отмяна на обжалвания акт поради допуснати процесуални
нарушения, свързани с превода на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН). Претендират се разноски по делото. Не е представен
Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – И.Д.
Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, редовно
призовани на посочения съдебен адрес, изпращат представител – Старши
юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и
че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото
да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото. Не е
представен Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 01.03.2021 година, около 00.20 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига лек
автомобил марка „Фолксваген” с турски регистрационен номер 34СВV065
(видно и от превода на Талона), управляван от българския гражданин –
жалбоподателя Н. К. Б., който пътува сам.
Преди започване на физическата митническа проверка водачът е
поканен устно на български език от митническия служител – свидетеля Н. Хр.
Т. да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности. Б.
2
не декларира нищо също на български език.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, митническият служител Т. извършва митническа (физическа)
проверка на автомобила и багажа на водача, при която на задната кора до
задното стъкло, завити в дрехи, открива недекларираните процесни стоки,
които се оказват собственост на жалбоподателя. Свидетелят Т. вика колегата
си – свидетеля Деканаров и продължават проверката.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 159 от
01.03.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма на турски език жалбоподателят Н.Б., видно от превода му,
сочи, процесните стоки закупил от Истанбул за подаръци, сложил ги в колата
си като не ги бил скрил. Предвид факта, че жалбоподателят пише Личното си
обяснение на турски език е извикан преводач от този език.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият
извършител, свидетелят Н. Хр. Т. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на АУАН № 163/01.03.2021 година против жалбоподателя Н. К.
Б.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят Н. К. Б. е запознат със
съдържанието му на български език и с оглед осигуряване пълна защита на
правата му (предвид изявлението му, че не владее писмено български език и
не може да чете на български език) и чрез извършване на превод на турски
език и е връчен лично, като с подписа си Н. К. Б. удостоверява получаването
на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ,
датирана от 01.03.2021 година, като жалбоподателят не сочи възражения
срещу констатациите в Акта.
Недекларираните стоки са иззети с Разписка № 0194619 от дата
01.03.2021 година.
С Приемателно–предавателен протокол от дата 01.03.2021 година,
процесните стоки са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Южна морска.
3
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Според даденото Становище с рег.№ 32-76775 от 08.03.2021 година на
митническите служители от комисията, извършила оценяването,
митническата стойност на стоките – предмет на нарушението е в общ размер
на 807.57 лв. съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година). Т.е.
ползвани са наличните данни на митническата територия на Съюза, като се
използвани разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията, чл. VІІ от последното и глава 3 от
Регламент № 952/2013. Не са ползвани разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, § 2
на посочения Регламент, тъй като липсва информация относно договорната
стойност на стоките – предмет на нарушението, както и за мястото на
производство, репутация, свързани лица и възникнали разходи при
производството на оценяваните стоки.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Южна морска в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № 182/2021 на 01.06.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. АНО
констатира, че нарушението е извършено при условията на повторност по
смисъла на чл. 233, ал. 4 от ЗМ. По делото няма данни относно връчването на
НП, но възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Видно от приетото като доказателство по делото НП № 4080/2020 от
16.02.2021 година на Началника на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска”, влязло в сила на 24.02.2021 година, става ясно, че
на Н. К. Б. за нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, извършено на 29.09.2020
година е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 404.37 лв.
(наложен е минималният размер на наказанието) и са отнети в полза на
4
Държавата текстилни изделия, парфюми и тоалетни води на обща стойност
404.37 лв.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят Н. К. Б. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй
като е превозил стоки през държавната граница без знанието и разрешението
на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление.
За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 741.14 лв. (200
% от митническата стойност на недекларираната стока) и на основание чл.
233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в
Административнонаказателната преписка (АНП) по издаването му №
182/5.3.2021 година на Териториална дирекция Южна морска, както и от
показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 13.07.2021
година свидетели Н. Хр. Т. и М. В. Д..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 657/32 – 156173
от 18.05.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Заместник-
Директор на Териториална дирекция Южна морска. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Стефан Николов
Марашев (, а и в тази насока е Заповед № 582 от 18.05.2021 година на
Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността
„Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска”. Т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред
с индивидуален административен акт - Заповед.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
5
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите Н. Хр. Т. и М. В. Д., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване,
както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук
предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява лицата Н. Хр. Т. и М. В. Д. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелски показания на Т. и Д. не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите Н. Хр. Т. и М. В. Д., считайки
ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от жалбоподателя Н. К. Б., установявайки
обективните факти на влизането му в страната, идвайки от Република Турция,
6
моторно превозното средство (МПС), с което е пътувал, липсата на действия
от негова страна за митническото оформяне на носените процесни стоки –
тоалетни води и парфюми, респ. тяхното деклариране, още и резултатът от
митническата проверка - намирането на определено количество парфюми и
тоалетни води и държането им, свързани с неговата личност. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят Б. е превозил
стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите
органи, като деянието е извършено повторно. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на
митническите органи относно митническата стойност на процесните стоки,
тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на
базата на събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от
митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение
относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът
приема Становището за извършено от служители с необходимата
квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвеното писмено Становище обективира необходимите данни,
ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява
обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да
опровергаят констатациите, обективирани в Становището, приложено в АНП,
няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно Становището
(както вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите
и правните си изводи. Въз основа на Становището се установява митническа
стойност на стоките – предмет на нарушението към датата на деянието.
Досежно приложимия способ за определяне на митническата стойност,
ползван от митническите органи, Съдът намира същия за правилен и
законосъобразен.
7
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и
относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните.
Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и НП № 4080/2020 година, тъй като то е в съответствие
с установената по делото фактическа обстановка.
Обяснението, дадено от жалбоподателя в писмен вид, не е в
противоречие със събраните по делото доказателства, изключая твърдението,
че процесните стоки не били укрити, тъй като са били завити в дрехи и при
първоначален поглед не могат да бъдат забелязани.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО съпоставена с датата, на
която е изпратено Писмото, ведно с НП, от страна на АНО до
жалбоподателя), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу,
което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
8
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им. За
пълнота на настоящото изложение във връзка с наведените възражения
относно превода на АУАН, Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното
производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от
лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и
Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски
на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както
и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на
Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване
на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е,
че при установяване на нарушението както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат
за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото
български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата
9
на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката дали липсата
на превод на АУАН, представлява съществено процесуално нарушение не
следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното
лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа
за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, §2
от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на
свободно движение на гражданите. Следва да се има предвид че правото на
лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно
транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост,
цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова,
сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от
адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното
НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод
на АУАН, е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е имало
възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до
нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че дори не е имало нужда от превод на
турски език, тъй като свидетелите – митнически служители, са категорични,
10
че нарушителят е владеел говоримо български език и са потърсили преводач,
който да преведе Личното обяснение на нарушителя, след което с оглед по-
пълна и сигурна защита на правата на лицето е бил извършен и превод на
АУАН. Свидетелите са категорични, лицето, извършило превода е провело с
жалбоподателя смислен разговор на турски език, от който за Т. и Д. не са
възникнали съмнения, че жалбоподателят не разбира случващото се в
момента (такива съмнения те са нямали и при предявяването на АУАН на
български език). Такива съмнения не възникват и в състава на настоящия
Съд. Именно поради тези съображения Съдът не уважи искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за допускане в процесуалното
качество на свидетел и разпит на лицето, извършило превода. Съдът намира,
че не следва да коментира изложеното в Протокола от съдебно заседание по
АНД № 493/2021 година на Районен съд – Свиленград, тъй като не е налице
важащият и в административнонаказателното производство принцип за
непосредственост.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че липсата на
формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното
производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не
изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен
това, след като е доказано, включително потвърдено от показанията на
разпитаните свидетели, че фактически е бил осигурен преводач от турски
език на жалбоподателя и такъв реално е участвал, то спазено е изискването на
процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено
валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН,
както на турски език, така и на български език. Иначе казано, съобразно
реквизитите и съдържанието на приложения в АНП акт - АУАН, с който е бил
сезиран АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за
превеждането му, е спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за
участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Пенка Костова.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
11
субсидиарно приложимия НПК. Не е налице нарушаване правата на Н. К. Б.,
тъй като актосъставителят Т. е разяснил на жалбоподателя най-напред на
български език и след това чрез присъстващия преводач съдържанието на
Акта на говорим от него език, а именно български, респ. турски, с което е
изпълнено процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН. Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят Н. К. Б. не е
направил изявления за неразбиране на съдържанието му нито на български
език, нито на турски език, което е още едно доказателство, че съдържанието
на АУАН и нарушението за което и е съставен му е станало ясно. При тези
данни и след като актосъставителят се е убедил, че жалбоподателят е разбрал
съдържанието на предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не е
нарушено правото му на защита в административнонаказателния процес. В
случая това право не е накърнено и с оглед обстоятелството, че на
територията на МП „Капитан Андреево” е имало указателни табели,
включително и на български и на турски език относно режима на
деклариране. С оглед изложеното, изводът на настоящия Съдебен състав е че
на жалбоподателя Н. К. Б. е осигурена възможност да разбере фактите и
обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и правата си. Тези
изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация от страна на
преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността
по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, предвид
гореизложеното.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган
не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до
различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога,
12
къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че в НП е
посочено погрешно, че митническата стойност касае откритите текстилни
изделия и парфюми, което не представлява съществено нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. Отделно от това коректно, точно и ясно в цялата АНП е
посочена процесната стока като парфюми и тоалетни води.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Д., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, длъжността и местоработата му е налице
пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с
неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването
му в съдебно заседание. От друга страна констатирания пропуск не
представлява съществено процесуално нарушения съгласно изложеното в
предходния абзац.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 01.03.2021 година
актосъставителят Н. Хр. Т. е заемал длъжността „Старши инспектор”, отдел
„Митнически мобилни групи” към Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване”, Агенция „Митници”, работещ в Териториална
дирекция Южна морска (в този смисъл е и изявлението на свидетеля Т.,
направено в открито съдебно заседание на 13.07.2021 година), т.е. бил е
13
митнически орган. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, чиято материална компетентност да издава НП за
нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 657/32-156173
от 18.05.2021 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора
на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Поради това същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл.
231 от ЗМ. Деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална
дирекция Южна морска.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
14
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на
фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и
категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното
производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените стоки лицето Н. К. Б. не е обявило пред
митническите органи, поради което не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелите – митнически
служители, са единодушни и относно съпричастността на лицето към
превозваните стоки и неговото лично отношение на своене и държане на
същите, както и относно вида и естеството на носените вещи, представляващи
тоалетни води и парфюми и тяхното количество. С оглед посоченото същите,
несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1,
т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към
настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в
чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския
тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки
са и процесните предмети – тоалетни води и парфюми. Поради това, с оглед
събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен
начин, от обективна страна, че на 01.03.2021 година през МП „Капитан
Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят
Н. К. Б. е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница и въвел
15
в страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи. С това е осъществил състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал.
1 от ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми - „превозване”
през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи,
конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата
на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто
служители не са на самата държавна граница (, което е практически
невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази
връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е
задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата,
установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото
задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо
Регламенти на ЕС, които имат директно действие за вътрешното ни
законодателство след присъединяването на България към ЕС. Според текста
на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са
допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
жалбоподателя Н. К. Б. на носените от него парфюми и тоалетни води, в
релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на
Република България, пряко се установява от показанията на двамата
свидетели – митнически служители, които са категорични, че той не е
декларирал процесните превозвани стоки. Отделно от това процесните стоки
са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща
износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, на което основание
безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В
16
конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за
нея и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като този им брой
изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е.
процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива.
Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер,
когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на
пътника и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е
изпълнил жалбоподателят Н. К. Б. при влизането си в страната от Република
Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в
момента на започване на формалностите по митническия контрол -
първоначален. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и
изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр
ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от негова страна по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната. От тук следователно доказан е и
вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така,
безспорно с деянието си жалбоподателят Н. К. Б. е консумирал от обективна
страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй
като не е изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през
митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити
вече при митническата проверка. Поради това напълно основателно и
правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и
законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна
страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни
доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно
авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно
поведение на нарушителя в хода на проверката, обективният факт на
откриването им в процесното МПС.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са
освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под
17
тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
Деянието, извършено от Н. К. Б. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се
и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
укриването и даването на невярна информация на митническите органи, при
наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на
пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят Н. К. Б. е
бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата
проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически
режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било
известно. Още повече според инфраструктурата на ГКПП „Капитан
Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на указателни
табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането,
респ. невъзприемането им от преминаващите пътници и предвид факта, че
вече е бил наказван за същото административно нарушение (видно от
обстоятелствената част на НП № 4080/2020 от 16.02.2021 година). От друга
страна и местоживеенето му в страна от ЕС (съгласно адреса, посочен в
Жалбата), са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил
добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите
норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят Н. К. Б. е бил длъжен и е
следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание
за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон. Горните изводи на Съда не се променят предвид
изложеното в Личното обяснение на жалбоподателя.
18
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения,
необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните
форми на контрабандата – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство -
пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във
форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е
така, тъй като формата на изпълнителното деяние следва да се съобрази с
вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от
жалбоподателя Н. К. Б. по обективните си характеристики, покрива
признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва, следователно и
приетата от АНО правна квалификация е правилната досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и правилно е основанието, на
което жалбоподателят Б. е санкциониран – за повторно извършено нарушение
на основание ал. 4 на чл. 233 от ЗМ. Т.е. правилна и законосъобразна е
преценката на АНО, че нарушението е извършено от жалбоподателят
„повторно” по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗМ, съдържащ легално
определение на понятието „повторност” по смисъла на този закон, и съгласно
която разпоредба, „повторно” е нарушението, извършено в
срок от една година от влизането в сила на НП, с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение. Безспорно установено е по делото, че с
влязло в законна сила на 24.02.2021 година НП № 4080/2020 от 16.02.2021
година на Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска”, Б. е наказан за извършено от него административно нарушение по
чл. 233, ал. 1 от ЗМ с Глоба в размер на 404.37 лв. Деянието, за което е
наказан с НП, предмет на проверка в настоящото производство, е извършено
19
от лицето на 01.03.2021 година, т.е. преди изтичане на едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото нарушение. В тази връзка
следва да се посочи, че не е нарушено правото му на защита, тъй като не е
допуснато процесуално нарушение, свързано с правната квалификация на
деянието.
Иначе казано настоящият Съдебен състав намира че в АУАН и в
издаденото НП не е налице противоречие относно описанието на вменяваното на
жалбоподателя нарушение, предвид факта, че АУАН е съставен за нарушение на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, а наложената с НП Глоба е за допуснато нарушение вече на
чл. 233, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗМ. Не следва да се разглежда като съществено
процесуално нарушение, че НП № 4080/2020 от 16.02.2021 година не е описано в
процесния АУАН, доколкото при съставянето на АУАН актосъставителят не е
длъжен да знае, че констатираното нарушение е повторно. Това се сочи едва в НП
и подлежи на доказване от страна на АНО - нещо, което се установява чрез
доказателствата по делото. Освен това, наличието на това обстоятелство е от
значение за размера на предвидената санкция, но не и за съставомерността на
санкционираното в случая деяние. Както вече бе посочено, видно от АУАН
и НП, в същите се съдържа ясно и точно описание на нарушението, поради което
няма съмнение, че е налице в достатъчна степен възможност за лицето от
даденото описание и посочената като нарушена норма да разбере какво
противоправно поведение му се вменява и да организира адекватно защитата си.
В изложения смисъл е и Решение № 16 от 26.01.2018 година, постановено по
КАНД № 289/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Росица Чиркалева – Иванова.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – парфюми и тоалетни води.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Н. К. Б. е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество и разнообразието на артикулите на
контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на
20
обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък
изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване,
респ. не е направил доказателствени искания, които да бъдат уважени от
Съда.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на недекларираните стоки; а при повторно нарушение по ал. 4 се
налага Глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение; а
21
съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата,
независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в размер от 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки. В
този смисъл извършената от АНО преценка относно режимът на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане
в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение и от страна на
жалбоподателя – в размер на 350 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
22
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че
в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до
120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е
справедливо.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството
й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници”, в чиято структура се намира издателят на потвърденото
НП.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 182/2021 от
01.06.2021 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция
Южна морска, в което на Н. К. Б. с ЕГН ********** от село Калоянци, дом №
58, област Кърджали, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ на основание чл.
233, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1 741.14 лв. и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на
Държавата 73 броя тоалетни води и 150 броя парфюми.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Н. К. Б. с ЕГН **********
23
от село Калоянци, дом № 58, област Кърджали, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от
80 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 494/2021 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
24