№ 520
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20213100100349 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Д. Т. СТ. срещу С. Г. Щ. за заплащане сумата 30 000
лв., представляваща обезщетение за ползването от ответницата без основание
за периода от 01.02.2016 година до 01.02.2021 година на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. "Козлодуй" № 66 и представляващ: самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1506.234.1.2, с административен адрес гр.
Варна, ул. "Козлодуй" № 66, разположен на първия жилищен етаж с площ от
76.37 кв. м, ведно с прилежащото избено помещение № 2 с площ от 11.27 кв.
м, както и 8.15 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Ответницата оспорва иска. Намира, че инцидентното установяване, че
жилището е лично имущество на ищеца, е недопустимо в това производство.
Предявява възражения: че е ползвала имота по договор за заем за
послужване, сключен в началото на 2010 г., през целия период или поне до
01.06.2018 г., когато ищецът е поискал предаване на владението, извършила е
преустройство за разделяне на жилищата и не е ползвала процесния имот от
01.12.2019 г. до 01.02.2020 г., а през м. декември 2020 г. е предала владението.
Сочи, че е ползвала имота, наред с децата и бившия си съпруг (син на ищеца).
В съдебното заседание на 01.10.2021 г. сочи, че е допусната фактическа
грешка и поддържа, че владението е предадено в началото на м. декември
2020 г. т.е. не е ползвала в периода до 01.02.2021 г. (л. 73).
Евентуално предявява възражение за прихващане със сумата 11 135 лв.,
представляваща разноските за следните работи:
През 2009 и 2010 г.:
а/ хидро и топло изолация на пода на апартамента – 17 кв. м, с цена за
кв. м 45 лева или общо на стойност 765 лева;
1
б/ 3 бр. интериорни врати, всяка на стойност 220 лева – общо 660 лева;
в/ 1 бр. входна врата - 1200 лева;
г/ фаянс в баня, килера и на терасите, общо 42 кв. м с цена за кв. м от 20
лева – общо 840 лева; труд за полагането на фаянса – 900 лева; тоалетна
чиния в банята с цена 100 лева, душ кабина с цена 250 лева и мивка със
смесител 200 лева;
д/ ламинат общо 52 кв. м – общо 1660 лева;
е/ алуминиева дограма, поставена на двете тераси на апартамента
(остъкляване) – 2000 лева;
ж/ шпакловка и декоративна мазилка на стените на апартамента – 29 кв.
м, общо на стойност 1160 лева;
з/ окачен таван за баня (барисол) – 600 лева
През 2020 г.:
а/ разходи за преграждане двата апартамента и терасите – общо 1800
лева /труд и материали/: изграждане на преградна стена, изработка и
преработка на съществуващата ел. инсталация, поставяне на входна врата,
шпакловка и замазка, боядисване.
С молба от 01.09.2021 г. сочи, че е допусната фактическа грешка и
работите по букви а-ж са извършени още през 2001 г. (л. 62).
Ищецът оспорва възражението. Сочи, че от изграждането им жилищата
имат отделни инсталации. Твърди, че е поканил ищцата да върне имота още в
края на 2009 г., защото тя започнала да разпродава имуществото, придобито
по време на брака със сина му, както и че владението не е предадено до края
на 2021 г. (л. 50).
По същество страните поддържат становищата. Ответницата представя
бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
По предмета, квалификацията и допустимостта:
С решение № 260 015, постановено на 08.09.2020 г. по в. гр. д. № 230 по
описа за 2020 г. на ВАпС ответницата е осъдена да предаде на ищеца
държането върху жилището, притежавано от него в съпружеска имуществена
общност.
Въпреки дадените указания (л. 140) ищецът настоява, че ответницата не
е държала, а е владяла имота в процесния период (л. 148) т.е. искът следва да
бъде квалифициран не по чл. 59 ЗЗД, а по чл. 73, ал. 1 ЗС (определение № 461
от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2009 г., I г. о., ГК).
Предмет на настоящия спор е вземането за обезщетение. Собствеността
е преюдициално право, а фактическата власт въобще не е предмет на силата
на пресъдено нещо (решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2198/2014 г., IV г. о., ГК) т.е. и за двете ищецът може да поддържа твърдения,
несъвместими с тези по приключеното дело по иска за собственост. Не би
могло да се приеме, че допустими са само твърдения, съобразени със силата
на пресъдено нещо или че искането следва да бъде разгледано въз основа на
тях, въпреки, че ищецът не ги поддържа.
2
Искът е допустим и надлежно предявен.
По допустимостта на преюдициалното установяване собствеността
лично на ищеца:
Силата на пресъдено нещо на цитираното въззивно решение, с което
собствеността е призната в съпружеска имуществена общност следва да бъде
зачетена (определение № 112 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2020 г.,
II г. о., ГК) т.е. в настоящия процес установяването, че собствеността е лична
на ищеца е недопустимо.
В случай, че са налице останалите предпоставки, ищецът би имал право
само на половината от обезщетението за ползване на имота (решение № 750
от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2009 г., I г. о., ГК).
По фактическата власт:
Решение № 260 015, постановено на 08.09.2020 г. по в. гр. д. № 230 по
описа за 2020 г. на ВАпС, с което е потвърдено решение № 334, постановено
на 28.02.2020 г. по гр. д. № 153 по описа за 2019 г. на ВОС, с което
ответницата е осъдена да предаде на ищеца държането върху жилището, е
влязло в сила на 16.10.2020 г.
В показанията си (л. 108) свидетелката Р. Щ., сестра на ответницата,
сочи, че тя е възстановила стената между двете жилища през декември 2020 г.
след като е изгубила делото за собственост. Свидетелката Е.Д., дъщеря на
ответницата и внучка на ищеца, сочи същото, както и че през януари 2021 г.
окончателно са изнесли багажа си от жилището.
Съдът приема, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху
жилището в процесния период.
По възражението за предоставяне ползването по заем за послужване:
В решението на ВАпС е прието, че имотът е бил предоставен по заем за
послужване, който е прекратен с изявлението в исковата молба.
В сведението, дадено пред полицията, свидетелката Г. С.а е заявила, че
до 2019 г. (тя и ищецът) са оставили ответницата и внуците им да живеят в
имота.
Изявлението на ответницата, че упражнява владение, е основание на
възражението й за придобиване на имота по давност, което е било
отхвърлено. Поради това изявлението няма значение.
Съдът приема, че ответницата е упражнявала върху жилището държане,
а не владение. Предпоставката по чл. 73, ал. 1 ЗС не е налице.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен (определение № 13
от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2016 г., I г. о., ГК).
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 1 800
лв., представляваща сторените разноски по списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Т. СТ. ЕГН ********** с адрес:
3
****** срещу С. Г. Щ. ЕГН ********** с адрес: ****** за заплащане сумата
30 000 (тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за ползването, от
което е лишен чрез упражняваното от ответницата недобросъвестно владение
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Козлодуй" № 66 и
представляващ: самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.234.1.2
(десет хиляди и сто и тридесет и пет, хиляда и петстотин и шест, двеста и
тридесет и четири, едно, две), с административен адрес гр. Варна, ул.
"Козлодуй" № 66, разположен на първия жилищен етаж с площ от 76.37
(седемдесет и шест цяло и тридесет и седем стотни) кв. м, ведно с
прилежащото избено помещение № 2 с площ от 11.27 (единадесет цяло и
двадесет и седем стотни) кв. м, както и 8.15 % (осем цяло и петнадесет стотни
процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, в периода от 01.02.2016 година до 01.02.2021 година, на
основание чл. 73, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА Д. Т. СТ. с. ЕГН, с. а. да заплати на С. Г. Щ. с. ЕГН, с. а.
сумата 1 800 (хиляда и осемстотин) лв., представляваща сторените разноски
по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4