Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 08.07.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №8114/2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД
и чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът
„А.“ЕООД излага в исковата молба, че на
25.08.2016 г. е сключен с ответника договор за паричен заем в размер на
55 000 лв. Подписани са два анекса за увеличаване на заемната сума до
2 132 000 лв., която следвало да бъде върната до 25.08.2018 г.
Поддържа, че сумата е платена на части по банковата сметка на ответника и не е върната
към датата на исковата молба.
В тази връзка предявява иск за постановяване
на решение, скоето да бъде осъден ответника да заплати сумата от 900 000
лв., част от общо дължимата по договора за заем сума в размер на 2 132 000
лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба-19.06.2019г. до
окончателното плащане. При условията на евентуалност претендира същата сума на
основание неоснователно обогатяване в случай на уважаване възражението на ответника за нищожност на
договора. Претендира разноски.
Ответникът К.С.Б. оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва да са подписани между страните представените
с исковата молба договор за заем и два анекса към него. Поддържа, че на същата дата-25.08.2016г. между
страните е подписан договор за заем, но с предмет предоставяне на заем от 3 100 000лв.
срещу задължението за връщане на сумата до 25.08.2025г., според който заемателят
има право да инвестира сумата, както намери за добре и на свой риск. Твърди, че
никога не са подписвани описаните в исковата молба договор за заем и два анекса
към него, както и че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.
второ ЗЗД, тъй като ищцовото дружество няма лиценз за извършване на кредитна
дейност. Оспорва договорът и анексите да са подписани от представляващо
дружеството лице. Прави евентуално възражение, че не се установява
действителното получаване на сумите по договора, описан в исковата молба, тъй
като липсват доказателства за заверяване на неговата сметка с посочените суми в
извлечението от банковата сметка на ответника. Счита, че не е настъпил падежа
на процесното вземане и същото не е изискуемо, тъй като в чл.5 от договора за заем
е предвиден срок за връщане на заема, който се определя между страните до две
години от датата на заемане на сумата. Оспорва предявения при условията на евентуалност
иск поради липса неоснователно обогатяване.
В допълнителна искова молба
ищецът оспорва възраженията на ответника, както и приложения към писмения отговор
договор за заем, като счита, че е съставен за целите на процеса и има
съдържание в страница 1, 2 и 3, за което не е давано съгласие от ищцовото
дружество, а последната 4 страница, която съдържа подписите на страните
представлява последната страница от приложения към исковата молба договор за
заем, който е единствения договор, подписан между страните. Представена е декларация,
подписана от управителя на ищцовото дружество, в която се съдържа изявление, че
потвърждава и желае дружеството да бъде обвързано с договора и двата анекса към
него, които са приложени към исковата молба и към декларацията.
В допълнителен писмен
отговор ответникът поддържа направените възражения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Към исковата молба е приложен договор за заем от
25.08.2016г., по който ищецът има качество на заемодател, а ответникът на
заемател. Предмет на договора е сумата от 55 000лева, които подлежат на
предоставяне чрез банков превод срещу заплащане на годишна лихва в размер на 6%
за периода на действие на договора, а при просрочие в изплащането на заема
заемополучателят дължи годишна лихва върху неизплатената част в размер на ОЛП,
увеличен с 10 пункта, за всеки ден просрочие. В чл.5 от договора е предвидено,
че срокът за връщане на сумата по заема се определя до две години от датата на
заемане на сумата.
С анекс №1 от 12.09.2016г. е уговорено, че сумата по договора за заем се
увеличава с 725 000лева, след което е в общ размер от 780 000лева, която
може да бъде усвоявана до 31.12.2016г., като договорената лихва се начислява от
датата на усвояването, а срокът за връщането й е две години от датата на
подписване на договора.
С анекс №2 от 01.01.2017г. сумата по договора за заем
е увеличена с 1 352 000лева, след което общият размер става 2 132 000лева, която може да
бъде усвоявана до 31.12.2017г., като лихва се начислява от датата на съответния
транш, а срокът за връщане е определен на две години от датата на подписване на
договора. Представен е договор за разплащателна сметка, сключен между ищеца и
„ТБ Д“АД, движение по същата сметка за периода от 25.08.2016г. до
21.05.2019г. и платежни нареждания, от които е видно, че са
превеждани суми от откритата банкова сметка ***. В платежните нареждания е
посочено, че сумите се превеждат на
основание „по договор“.
Ответникът оспорва да са подписани между страните
представените с исковата молба договор за заем и два анекса към него, като към
писмения отговор е приложен договор за паричен заем, сключен между страните, в
който е уговорено предоставяне в заем на
сумата от 3 100 000лева на ответника, при дължима годишна лихва 6%. В
чл.5 от същия договор е предвиден срок за връщане на сумата до 25.08.2025г.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е
направено заключение, че страните са титуляри на банковите сметки, посочени в
извлечението, по които са извършвани преводи по сметка на ответника на основание процесния договор и анексите към
него в общ размер от 2 132 000лева. Тази сума е надлежно осчетоводена
от ищеца и по същата сметка са
установени плашания от и към други контрагенти. От ревизионен доклад за извършена данъчна ревизия на ищцовото дружество от НАП за периода от
01.01.2016г. до 21.05.2019г. са
констатирани предоставени заеми на трети лица, които са посочени в таблица.
Приета е допълнителна ССЕ, по която е
направено заключение, че общо постъпилите суми по сметката на ответника за периода от 25.08.2016г. до 08.12.2017г. са
в размер на 2 500 758,11лева,
като 85,25% от тях представляват сумата от 2 132 000лева.
Съотношението между изразходваните и постъпилите суми по сметката е 100%.
Вземайки предвид приложения към писмения отговор договор за заем, вещото лице
отговаря, че не се налага промяна в параметрите на основното заключение, освен
крайния срок за погасяване на паричния заем, който е 25.08.2025. по този
договор.
В открито съдебно заседание вещото лице отговаря, че
е взел предвид при изготвянена заключението приложените към исковата молба
договор и два анекса, а приложения към писмения отговор договор за заем е взел предвид в частта, в която е разгледал
ревизионния доклад. Вещото лице е установило по кой от двата договора са
преведени установените суми, тъй като е посочено основание за плащане по договор, освен това се
засича перфектно със счетоводната
информация, като за първата сума от
55 000лева е записано плащане по договор.
С определение от 08.07.2021г. е допусната съдебно-графологична
експертиза във връзка с оспорената автентичност на договора за заем приложен
към исковата молба и е указано на ищеца да предостави оригиналите от договора и анексите към него
на вещото лице при изготвяне на заключението.
С определение от 07.07.2020г. са задължени страните
да представят в орогинал писмените
доказателства, приложени към исковата
молба и писмения отговор на ответника. В проведеното на 08.07.2021г. открито
съдебно заседание ищецът е представил нотариално заверени преписи от
приложените към исковата молба договор за заем и два анекса към него. След
извършване на констатация по тях съдът е приел, че е изпълнено задължението по
чл.183 от ГПК, тъй като са представени официално заверени преписи от документите,
но е задължен ищеца да ги предостави в оригинал на вещото лице за изготвяне на
допуснатата съдебно-графологична експертиза, както и да представи оригиналите
на договора за заем и двата анекса, приложени към исковата молба, в следващото
открито съдебно заседание за констатация.
С молба от 09.11.2021г. вещото лице уведомява съда,
че ответникът е предоставил оригинала от приложения към исковата молба договор,
а ищецът не е предоставил оригинали от
договора и анексите, приложени към исковата молба, поради което му е указано от
съда да отговори на поставените въпроси, като вземе предвид предоставените
му писмени доказателства.
Приета е СГЕ, по която е направено заключение, че
текстовата част в договорите, представени от страните е различна, доколкото
става дума за различни суми. Направен е анализ и за наличие на други разлики в
текстовата част на двата договора. Вещото лице допуска, че подписът, положен от
името на К.Б. в договора за сумата от 3 100 000лева, представен в оригинал, е положен от
същото лице. Направено е заключение, че договорът, положен от името на К.Б. за
заемател в нотариално заверено копие на договор за заем от 25.08.2016г. за
сумата от 55 000лева е копие на
подпис, положен в договора за сумата от 55 000лева.
Направено е заключение на база резултатите от
визуалното и техническо изследване на двата договора, че нотариално завереното
копие на договора за сумата от
55 000лева е изготвен посредством компилация и промяна на отделни текстове
на договора за паричен заем в размер на
3 100 000лева, като копието на подписа от името на К.Б. е технически пренесен
от положения в договора за 3 100 000лева подпис.В открито съдебно
заседание вещото лице допълва, че прави извод за техническо пренасяне на подписа
на ответника от договора, приложен към ПО и представен в оригинал, върху
договора, приложен към исковата молба, тъй като липсва вариационност или
някаква вариантност в подписа, а не е
възможно едно лице да се подпише два пъти по абсолютно идентичен начин, дори и
в рамките на 5 секунди. Поради липсата на оригинала от договора за заем,
приложен към исковата молба, вещото лице не може да отговори дали става дума за
една и съща последна страница от договора. На тази база е направен и извод, че
представеният в нотарилно заверен препис договор е компилация от този, който е
представен на вещото лице в оригинал.
С определение, постановено в открито съдебно
заседание от 16.12.2021г., на основание
чл.183, ал.1, изр. Последно от ГПК са изключени
от доказателствения материал по делото анекс №1, анекс №2 и договор за
заем от 25.08.2016г., приложени към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. От събраните в
настоящото производство доказателстсва не се установява сключване на договор за
заем между страните с параметрите посочени в договора, приложен към исковата
молба и анексите към него.
Същите са с предмет предоставяне на сума
в общ размер от 2 132 000лева
срещу задължението за връщането й, заедно с годишна лихва от 6 %, в
срок до две години от подписване на
договора и анексите към него, за предоставените въз основа на тях суми. Горният
извод се налага поради факта, че ищецът не е представил оригиналите на посочените
писмени доказателства в определения от съда срок, поради което са възникнали
предпоставките на чл.183, ал.1, изр. последно от ГПК за изкючването им от
доказателствения материал. Поради това ищецът не доказа сключването на писмен
договор за заем и два анекса към него с приложените към исковата молба писмени
доказателства и не следва да се обсъжда дали този договор е нищожен.
Следва да се вземе предвид обстоятелството,
че договорът за заем е неформален и за сключването му е достатъчно постигане на
съгласие и предаване на парите. От представените писмени доказателства и
приетата основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумата от 2 132 000лева е преведена от сметката на ищеца по сметка на
ответника на основание договор и изцяло е усвоена от него.
Следователно по делото е установено наличие на заемно правоотношение между
страните за предоставяне на посочената сума на заем, както и изпълнението на
задължението за предоставяне на същата сума от ищцовото дружество.
Поради изложеното е възникнало задължение
за заемополучателя да върне дадената на заем сума при договорените условия. В
тази връзка следва да се вземе предвид представения от ответника с писмения му
отговор договор за заем от 25.08. 2016г., сключен между страните, по силата на
който ищецът се е задължил да предостави
на ответника сумата от 3 100 000лева, при годишна лихва от 6%
и срок за връщането й до 25.08.2025г. По делото е представен посоченият договор
в оригинал, като вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза
прави заключение, че договорът е подписан от ответника, като приложения към
исковата молба договор представлява компилация от него, а подписът за
заемополучател е копиран от него. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
тъй като се основава на анализ на представените от страните доказателства,
както и че е представен оригиналът на договора, приложен към писмения отговор. Въз
основа на него, останалите доказателства по делото, както и процесуалното
поведение на страните, следва да се приеме,
че между тях е налице заемно правоотношение във връзка с предоставяне на
процесната сума, но с параметрите обективирани в договора приложен към писмения
отговор. Следва да се направи извод, че преведените по сметка на ответника суми
с посочено основание договор са в изпълнение на договора приложен към писмения
отговор, поради което срокът за връщането им е 25.08.2025г., поради което процесното
вземане е с ненастъпил падеж и не е изискуемо.
Поради изложеното главният иск следва да
бъде отхвърлен, както и предявения при условията на евентуалност иск, тъй като
се установи, че сумата е получена по договор за заем с ненастъпил падеж по
отношение задължението за връщане на получените от ответника суми.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски в размер на 1740,00лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.“ЕООД
с ЕИК ******срещу К.С.Б. с ЕГН ********** евентулано съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 900 000 лв., част от общо дължимата по договор за заем от 25.08.2016г., анекс №1 от 12.09.2016г. и
анекс №2 от 01.01.2017г., сума в размер
на 2 132 000 лв.,
ведно със законна лихва от датата на исковата
молба-19.06.2019г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА „А.“ЕООД с ЕИК ******да заплати на К.С.Б. с ЕГН **********
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 1740,00лева.
РЕШЕНИЕТО
може да
се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.