Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 01.07.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на трети юни, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Д.Ш.,
разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 11 295 по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че С.И.Д. дължи на „П.И.Б.
АД 712,38
евро главница и 2 005,10 евро договорна лихва
от 02.02.2014 г. до 15.04.2015 г. по договор за кредит от 01.04.2010 г.
плюс законната лихва от 16.04.2015 г. до окончателното изплащене.
[2] ОСЪЖДА С.И.Д. да
заплати на „П.И.Б. АД следните суми:
- 25 435,50 евро главница по договор за кредит от
01.04.2010 г. на основание чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от ЗЗД плюс
законната лихва от 03.09.2015 г. до окончателното изплащане;
- 2 301,00 лева разноски по делото и 2 181,87 лева юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. „П.И.Б. АД е с адрес ***, а С.Д. е със
съдебен адрес – адвокат А.Т.,***.
[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в
двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.
[4] Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението,
с която обжалва изцяло решението, с нея той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 1 101,29 лева държавна такса по сметка на САС.
При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред П.инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] В искова молба от 03.09.2015
г. „П. И.Б.“ АД (ПИБ)” АД (ПИБ) е заявил, че „МКБ Ю.“ АД (Ю.), чийто
правоприемник е ПИБ, е бил сключил със С.Д. договор за заем, а след това анекси
към него. По този договор ПИБ е бил заемодател, а С.Д. заемополучател. ПИБ е
предоставил заема на С.Д. на 09.04.2010 г., който е следвало да бъде върнат на
месечни вноски до 01.04.2035 г.
[6] ПИБ твърди, че С.Д. не е
била заплатила 14 месечни погасителни вноски. Затова той е превърнал кредита в
предсрочно изискуем, като е уведомил С.Д. за това. ПИБ е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С.Д. и съдът е издал такава
заповед за:
- 26 147,88 евро главница;
- 950,84 евро възнаградителна
лихва от 02.02.2014 г. до 02.04.2015 г.;
- 176,89 евро наказателна
лихва от 04.03.2014 г. до 15.04.2015 г.
[7] След като ответникът е
получил поканата за доброволно плащане, той е подал възражение срещу заповедта
за незабавно изпълнение. Затова ПИБ моли съда да приеме за установено, че
ответникът С.Д. му дължи:
- 712,38 евро главница;
- 2 005,10 евро
възнаградителна лихва от 02.02.2014 г. до 02.04.2015 г.;
- 73,45 евро наказателна лихва
от 04.03.2014 г. до 15.04.2015 г. ПИБ моли съда да осъди С.Д. да му заплати:
25 435,50 евро главница по заема (вж. исковата молба, л. 2-3, както и
молбата за изменение на иска, л. 102-103).
2.
На ответника
[8] Ответникът С.Д. е
оспорила предявените искове. Тя е заявила, че кредитът не е станал предсрочно
изискуем, защото тя не е била уведомена за това. ПИБ не ѝ е предоставил
парите по заема Ето защо С.Д. моли съда да отхвърли исковете (вж. писмения
отговор, л. 67-71).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[9] Не се спори, че на 01.04.2010 г. Ю. и С.Д. са
сключили договор за кредит (вж. и договора, л. 4-15). По договора Ю. се е
задължил да предостави на С.Д. 28 000,00 евро, а С.Д. да го върне на 300 месечни
вноски, дължими съгласно погасителен план. Погасителните вноски са били от
189,59 евро на месец до 244,94 евро на месец (вж. договора, т. 1.5. и т. 1.10.,
както и погасителния план, л. 16-33). С договора е било уговорено, че при
неплащане на анюитетна месечна вноска Ю. е могъл да обяви кредита за предсрочно
изискуем (вж. договор, т. 8.1. и 8.1.2). Ю. е предоставил парите по заема на С.Д.
(вж. заключението на вещото лице, л. 131-134).
[10] Не се спори, че ПИБ е правоприемник на Ю.. Към 24.11.2014
г. С.Д. е имала незаплатени и падежирани следните суми: 722,05 евро главница; 2 070,15
евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 23.11.2014 г.; 74,47 евро наказателна
лихва от 04.03.2014 г. до 23.11.2014 г.; 132,12 евро такса управление (вж.
допълнението към заключението на вещото лице, л. 135, както и разпита на вещото
лице, л. 140).
[11] На 01.12.2014 г. Т.А., служител на нотариус В.Ч., е
посетил адреса на С.Д. ***, за да ѝ връчи нотариална покана от ПИБ (вж.
л. 55). С тази покана ПИБ е уведомявал С.Д. за просрочените ѝ задължения
по кредита, като я е поканил в седмодневен срок да му заплати: 722,06 евро
главница; 2 031,56 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 23.11.2014 г.;
132,12 евро такса управление. ПИБ е уведомявал С.Д., че при неплащане, той ще
счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем (вж. поканата, л. 51-54). Т.А. е
отбелязал в разписката за връчването, че на адреса се е показал мъж, който е
отказал на получи поканата, но е заявил, че „С. ще отиде в кантората“. Т.А. е
залепил уведомление (вж. л. 55).
[12] На 12.12.2014 г. С.Д. е заплатила 5 000,00 лева
на ПИБ. С тях тя е погасила: 80,57 евро наказателна лихва; 644,68 евро
договорна лихва; 276,94 евро главница; 132,12 евро такса управление (вж.
заключението на вещото лице, л. 133). На 16.04.2015 г. ПИБ е подал пред СРС
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С.Д. за:
26 147,88 евро главница; 1 950,84 евро договорна лихва от 02.02.2014
г. до 02.04.2015 г.; 176,89 евро наказателна лихва от 04.03.2014 г. до
15.04.2015 г.; 96,00 лева разноски за връчване на нотариална покана. В
заявлението ПИБ е посочил, че търсените суми са по предсрочно изискуем заем по
договор от 01.04.2010 г. (вж. заявлението, л. 2-3 от делото на СРС). Към този
момент падежираните и незаплатени суми по кредита са били: 712,38 евро
главница; 2 005,10 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 15.04.2015 г.
(вж. заключението на вещото лице, л. 134). На 21.04.2015 г. СРС е издал заповед
за изпълнение, разпоредил е незабавното ѝ изпълнение и е издал
изпълнителен лист за търсените суми (вж.
л. 50 от делото на СРС).
[13] На 24.06.2015 г. С.Д. е подала възражение, а на
03.07.2015 г. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение (вж. л.
52 от делото на СРС и л. 14-18 от въззивното частно дело на СГС). На 09.10.2015
г. СГС е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил
изпълнителения лист. Съдът е приел, че заемът не е бил предсрочно изискуем, тъй
като ПИБ не е връчил редовно нотариалната покана – не е било ясно колко
посещения са били правени на адреса и къде е било залепено уведомлението (вж.
определението, л. 33-36).
[14]
ПИБ е заплатил 2 101,00 лева държавна такса (вж. л. 60 и л. 114)) и 200,00
лева за вещо лице (вж. л. 101). С.Д. е заплатила 50,00 лева на вещо лице (вж.
л. 98).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ
ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[15] ПИБ е предявил иск по чл. 415 от ГПК,
връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване, че ответникът му дължи главница и лихви по
договор за заем и иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане
на заем.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[16] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (вж. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (вж. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът е заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3. ответникът и заемополучателят да не са заплатили на ищеца главницата и лихвите, дължими по договора за заем.
[17] Съдът установява, че С.Д. е заемополучател (длъжник) по валиден договор за заем с ПИБ, по който последният е заемодател. Съдът установи, че ПИБ е предал на С. Денчева парите по договора за заем. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение С.Д. не е заплатила на ПИБ 712,38 евро главница и 2 005,10 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 15.04.2015 г., като падежът за тях е бил настъпил. Тези суми са част сумите, за които СРС е издал заповед за изпълнение, и, за които ПИБ иска от съда да признае за установено, че С.Д. му ги дължи.
[18] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът признава за установено, че С.Д. дължи на ПИБ 712,38 евро главница и 2 005,10 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 15.04.2015 г.
2. По иска по чл. чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[19] Съдът приема, че изменението на част от установителния иск в осъдителен е допустимо, предвид приетото в решение на ВКС 139-2014-I Т. О. по т. д. 57/2012 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, представено от ищеца. Предпоставките за уважаването на иска са идентични на тези за уважаването на първия иск. Съдът установи, че между С.Д. и ПИБ е бил налице валиден договор за заем, по който ПИБ е предоставил на С.Д. 28 000,00 евро заем. Съдът също така установи, че към 24.11.2014 г. С.Д. е имала 14 незаплатени анюитетни вноски, а дори при неплащането на една, ПИБ е могъл да превърне кредита в предсрочно изискуем.
[20] ПИБ редовно е уведомил С.Д. за превръщането на кредита в предсрочно изискуем с нотариалната покана. Съдът приема, че нотариалната покана е била редовно връчена на С.Д.. Съдът приема това поради следното: съгласно чл. 44, ал. 1, изр. 5 от ГПК, отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването (вж. пак там, изр. 6). В случая лице от адреса на С.Д. е отказало да получи нотариалната покана за нея. Следователно връчването на нотариалната покана е било редовно. Удостоверяването на връчването от нотариуса като такова по чл. 47 от ГПК, а не като връчване по чл. 44, ал. 1 от ГПК не опорочава редовността на връчването – задължение на нотариуса е да удостовери връчването и условията, при които то е станало, а не да посочи текста от ГПК.
[21] Дори съдът да приеме, че нотариалната покана не е била връчена редовно, то не се спори, че заповедта за изпълнение е била връчена редовно на С.Д.. Няма пречка заповедта за изпълнение да послужи като уведомление за предсрочната изискуемост, доколкото тя е била връчена на С.Д. повече от месец преди подаването на исковата молба и С.Д. би могла да изпълни. Ето защо съдът приема, че по заема е бил настъпил падежът на главницата от 25 435,50 евро, които ПИБ търси от С.Д.. С.Д. не ги е върнала на ПИБ.
[22] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда С.Д. да заплати на ПИБ 25 435,50 евро главница по заема.
3. По разноските
[23] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 2 301,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[24] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова съдът
осъжда С.Д. да заплати на ищеца 2 301,00 лева разноски по исковото
производство и 2 181,87 лева юрисконсултско възнаграждение (25 435,00+712,38
+2 005,10Х1,95583-10 000,00Х0,03+830,00).
Съдия: