№ 480
гр. Плевен, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500378 по описа за 2022 година
С решение №46 от 09.03.2022 г. по гр.д. №542/2021 г. К.нски Районен
съд е:
ОСЪДИЛ А. М. С., с ЕГН: **********, от гр. К. ДА ЗАПЛАТИ на
наследниците на А. М. Ш., с ЕГН: ***, бивш жител на гр. К., починал на ***
г., а именно: В. А. Д., с ЕГН: **********, от гр. К. - дъщеря; К. А. Ш., с ЕГН:
**********, от гр. К. - дъщеря, Т. А. Ш., с ЕГН: ********** – дъщеря и М. А.
Ш., с ЕГН:**********, от гр. К. - син, представляван от своята майка и
законен представител – Б. Г. С. сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от извършеното от А.
М. С. престъпление по чл.216, ал.1 от НК, спрямо покойния А. М. Ш., за
извършването, на което А. М. С. се е признал за виновен и е осъден с
одобрено от съда и влязло в сила споразумение по н.о.х.д. №147/2021 г. по
описа на К.нски Районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на извършеното престъпление - 14.07.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски
за адв. възнаграждение в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ А. М. С., с ЕГН: **********, от гр. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ДЪРЖАВАТА по бюджета на съдебната власт, по сметка на К.нски
Районен съд сумата от 200 лв., представляваща дължима държавна такса
1
върху уважените искове, както и сумата от 5 лв., представляваща дължима
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от решението е останал А. М. С. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно и вместо него да
се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло ищцовите претенции.
Въззивникът разяснява, че е живял на семейни начала с дъщерята на А.
М. Ш. – К.; че тя е забременяла от него и абортирала, което породило скандал
и тя се прибрала при родителите си; че в момент на силно раздразнение от
случилото се е извършил палежа. Твърди, че А. М. Ш. не е починал от Ковид-
19 и че няма връзка между смъртта му и престъплението. Намира, че
принципно не се дължи обезщетение за неимуществени вреди – резултат от
опожаряване, кражба, отнемане и пр. на МПС.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите на 24.03.2022 г.,
но в указания срок те не са депозирали отговор.
С определение №748 от 23.05.2022 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.
В о.с.з. на 13.10.2022 г. процесуалният представител на въззивника -
адв. А. е пледирал за отмяна на обжалваното решение. Сочи, че са
възстановени всички имуществени вреди от престъплението и че не може да
се претендира обезщетение за неимуществени вреди от пожар, кражба,
отнемане на МПС и пр. по арг. от Решение №438/05.07.1995 г. по гр.д.
№325/1995 г. на ВКС. Сочи също, че А. Ш. не е претърпял телесни
увреждания. Твърди, че смъртта му е вследствие на Ковид-19.
В о.с.з. на 13.10.2022 г. процесуалният представител на въззиваемите –
адв. Г. моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно, че в о.с.з. на 09.07.2021 г. по н.о.х.д. №147/2021 г. К.нски
Районен съд е одобрил споразумение между Плевенска Районна прокуратура
и подсъдимия А. М. С., според което последният се е признал за виновен в
това, че на 11.04.2021 г. в гр. К. унищожил противозаконно чужда движима
вещ – лек автомобил марка *** модел *** с рег. №*** – собственост на А. М.
Ш., на стойност 1 430 лв., като я запалил посредством лесно запалима
горивна течност – бензин и тя изгоряла до степен да е негодна за изпълзване –
престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Имуществените вреди от престъплението
са възстановени. А. М. С. е наказан с лишаване от свобода за срок от 10
месеца, като изтърпяването на това наказание е отложено за срок от 3 години.
Производството по н.о.х.д. №147/2021 г. на К.нски Районен съд е прекратено.
В исковата си молба А. М. Ш. твърди, че освен имуществени вреди, е
претърпял от извършеното от А. М. С. престъпление и неимуществени вреди
– психически и емоционални болки и страдания. Ищецът твърди, че
престъплението било извършено през нощта, когато цялото му семейство си е
2
вкъщи и всички са „беззащитни“. Като видял какво става с автомобила му,
силно се притеснил за себе си и семейството си, защото предния ден бил
напълнил до горе резервоара с метан. Притесненията му продължили и след
това и променили в негативна посока начина му на живот, защото мотивът за
престъплението бил отмъщение. А. М. Ш. се страхувал постоянно да не
последва ново отмъщение. Всяка вечер оглеждал двора да провери да не е
влязъл някой. Прибирал в двора новозакупения си автомобил, а старият
държал спокойно на улицата.
Претенцията си за обезщетение на горепосочените неимуществени
вреди А. М. Ш. е предявил на 04.08.2021 г. В хода на първоинстанционното
производство – през ноември 2021 г. той заболял от пневмония и на *** г.
починал. Видно от епикриза от клиника по вътрешни болести при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. Плевен, А. М. Ш. е бил
хоспитализиран за периода от 17.11.2021 г. до 23.11.2021 г. с диагноза
„двустранна пневмония“, с придружаващи заболявания: туморна формация на
ляв бъбрек – клинико-рентгенологични данни, мета пневнонум, мета хепатис,
карциноматозен лимфагинит, като теста му за Ковид-19 бил отрицателен. В
епикризата е посочено още, че през октомври е бил на прегледи в болницата
в гр. Л., поради бучка в гърдата, болки в кръста и хематория, както и че от
01.11.2021 г. до 10.11.2021 г. е бил лекуван от пневмония в болницата в гр. К..
В о.с.з. на 09.02.2022 г. на основание чл.227 от ГПК като ищци в
производството са били конституирани наследниците на А. М. Ш.: В. А. Д. –
дъщеря, К. А. Ш. – дъщеря, Т. А. Ш. – дъщеря и М. А. М. – син.
Като свидетел е разпитана майката на А. М. Ш. – В.Й. Ш., която
твърди, че в една къща живеели А., жена му Б., дъщерите му Т. и К., сина му
М., родителите му. А. бил женен за К., но я тормозел и тя се прибрала при
родителите си. А. извършил палежа през нощта към 3 часа. Всички излезли и
видели, че гори колата на А., а тя била заредена с метан. Уплашили се много.
Не можели да спят. Все се притеснявали. А. излизал да наблюдава, да пази
децата и къщата. След палежа се разболял и влязъл в болница.
Като свидетел е разпитан и бащата на А. М. Ш. – М. М. Ш., който
твърди, че вкъщи нямали проблеми, освен с А.. А. прибрал в дома си К..
Посред нощ като видели пожара, се паникьосали – уплашили се за животите
си, за къщите, за съседите. Колата на А. била заредена с метан и бензин. След
палежа А. все наблюдавал какво става. Бил напрегнат и се притеснявал за
семейството си. А. боледувал от Ковид-19 преди палежа. Като се разболял
след палежа, не пожелал да остане в болница, за да не са сами близките му.
В писмената защита по съществото на спора ищците за пръв път сочат
като вреди от престъплението здравословните проблеми на А. М. Ш..
Твърдят, че заболял след случилото се, като преживените страх и
притеснения „отключили“ рак и той починал.
При така установената фактическа обстановка К.нски Районен съд е
приел, че в резултат на извършеното на 11.04.2021 г. от А. М. С.
3
противоправно деяние А. М. Ш. преживял неприятни емоции, свързани със
стрес, дискомфорт и неудобство. Приел е още, че А. М. Ш. е боледувал от
Ковид-19, лекувал се е, но не е продължил лечението си в болницата, за да
остане до семейството си и да го защитава. Изводите си
първоинстанционният съд обосновава със събраните гласни доказателства,
според които във вр. с палежа на автомобила му А. М. Ш. преживял страх,
притеснения, не можел да спи, бил напрегнат, разболял се, влязъл в болница и
починал. За така претърпените вреди с обжалваното решение като
справедливо е определено обезщетението от 5 000 лв.
Въззивната инстанция споделя извода в обжалваното решение, че по
време на извършване на процесното престъпление А. М. Ш. е преживял страх
да не избухне заредената с гориво кола и да не пострадат близките му и друго
негово имущество. Този моментен страх не бива да се бърка със страданието
от увредата и/или погиването на запаления автомобил. На такова страдание
първоначалният ищец не се е позовал, а при него би била налице хипотезата
на претърпени неимуществени вреди в резултат на причинени имуществени
вреди от палежа като престъпление срещу собствеността /имуществото/, за
която хипотеза ст.д. в соченото от А. М. С. Решение №438/05.07.1995 г. по
гр.д. №325/1995 г. на 5-членен съства на ВКС, а и в Решение №1102 от
09.04.1981 г. по гр.д. №623/1891 г. на ВКС, I г.о.
Последващите палежа негативни преживявания самият първоначален
ищец свързва със страха да не последва ново отмъщение, т.е. с евентуални
бъдещи действия на А. М. С.. Този именно страх е променил в негативна
посока начина на живот на А. М. Ш.. Той обаче, според въззивния съд, не е
пряка последица от процесния палеж.
Заболяването и смъртта на първоначалния ищец в хода на
производството са изместили центъра на събирането и анализирането на
доказателствата от К.нски Районен съд към тях. Самият ищец А. М. Ш. обаче
нито в исковата молба, нито по-късно е твърдял, че конкретни негови
физически страдания и заболявания са свързано с процесния палеж. Той е
въвел в спорния предмет по делото единствено психически и емоционални
болки и страдания, не и физически такива, които да се окажат във връзка със
смъртта му. Иначе казано – физически заболявания от Ковид-19, пневмония,
рак и пр., както и смъртта на А. М. Ш. са ирелевантни в настоящия спор.
Дори и да бяха надлежно въведени като преживени неимуществени вреди – не
се установи по експертен път техния генезис и развитие, което пречи да бъдат
обвързани с конкретни предходни събития, в т.ч. и с палежа.
С оглед гореизложеното, въззивната инстанция намира, че
справедливото обезщетение за преживения от А. М. Ш. при палежа на
11.04.2021 г. моментен страх е в размер на 2 000 лв. К.нски Районен съд
неправилно е разширил кръга на неимуществените вреди и е завишил размера
на обезщетението, поради което решението му за присъдената разлика от
2 000 лв. до 5 000 лв. следва да бъде отменено. Вместо него следва да се
4
постанови решение, с което иска по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД да
бъде отхвърлен за сумата от 3 000 лв. В останалата си част – относно
обезщетението в размер на 2 000 лв. решението следва да бъде потвърдено
като правилно.
При този изход на спора по същество обжалваното решение следва да
бъде отменено и в следните части относно разноските:
-за сумата от 300 лв., която А. М. С. не дължи на ищците, защото не те
или техния наследодател са платили като адв. възнаграждение, а самият А. М.
С..
-за разликата от 80 лв. до 200 лв., представляващи ДТ върху уважената
част от иска, както и за 5 лв., представляващи ДТ при евентуално служебно
издаване на ИЛ.
Въззиваемите следва да заплатят на въззивника сумата от 60 лв.,
явяваща се разноски за ДТ съобразно уважената част на въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№46 от 09.03.2022 г. по гр.д. №542/2021 г. по описа на К.нски Районен съд в
частта му, с която А. М. С., с ЕГН: **********, от гр. К. е ОСЪДЕН на
основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Д., с ЕГН:
**********, от гр. К.; К. А. Ш., с ЕГН: **********, от гр. К., Т. А. Ш., с ЕГН:
********** и М. А. Ш., с ЕГН:**********, от гр. К., представляван от своята
майка и законен представител – Б. Г. С., с ЕГН: ********** разликата от
2 000 лв. до 5 000 лв. като обезщетение за причинените на наследодателя на
ищците А. М. Ш., починал на *** г., неимуществени вреди от извършеното от
А. М. С. престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което той се е признал за
виновен и е одобрено споразумение по н.о.х.д. №147/2021 г. по описа на
К.нски Районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието – 11.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и
вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от В. А. Д., с ЕГН: **********, от гр. К.; К. А. Ш., с ЕГН: **********, от гр.
К., Т. А. Ш., с ЕГН: ********** и М. А. Ш., с ЕГН:**********, от гр. К.,
представляван от своята майка и законен представител – Б. Г. С., с ЕГН:
********** срещу А. М. С., с ЕГН: **********, от гр. К. иск по чл.45 във вр.
с чл.52 от ЗЗД за сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за
причинените на наследодателя на ищците А. М. Ш., починал на *** г.,
5
неимуществени вреди от извършеното от А. М. С. престъпление по чл.216,
ал.1 от НК, за което той се е признал за виновен и е одобрено споразумение
по н.о.х.д. №147/2021 г. по описа на К.нски Районен съд, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 11.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№46 от 09.03.2022 г. по гр.д. №542/2021 г. по описа на К.нски Районен съд в
частта му, с която А. М. С., с ЕГН: **********, от гр. К. е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на В. А. Д., с ЕГН: **********, от гр. К.; К. А. Ш., с ЕГН:
**********, от гр. К., Т. А. Ш., с ЕГН: ********** и М. А. Ш., с
ЕГН:**********, от гр. К., представляван от своята майка и законен
представител – Б. Г. С., с ЕГН: ********** сумата от 300 лв. като направени
деловодни разноски за адв. възнаграждение.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№46 от 09.03.2022 г. по гр.д. №542/2021 г. по описа на К.нски Районен съд в
частта му, с която А. М. С., с ЕГН: **********, от гр. К. е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по бюджета на съдебната власт, по
сметка на К.нски Районен съд разликата от 80 лв. до 200 лв. ,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част на иска, както
и сумата от 5 лв., представляваща дължима държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №46 от 09.03.2022 г. по гр.д. №542/2021 г. по описа на К.нски
Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК В. А. Д., с ЕГН: **********,
от гр. К.; К. А. Ш., с ЕГН: **********, от гр. К., Т. А. Ш., с ЕГН: **********
и М. А. Ш., с ЕГН:**********, от гр. К., представляван от своята майка и
законен представител – Б. Г. С., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на
А. М. С., с ЕГН: **********, от гр. К. сумата от 60 лв., явяваща се разноски
за ДТ съобразно уважената част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на
чл.280 и сл. от ГПк пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6