мотиви
Обвинението срещу Т.В.К. е по чл.183
ал.1 от НК, за това, че в периода месец септември 2015г. включително до месец октомври 2016г. включително,
в гр.Павел баня, след като е бил осъден с Решение №1254/ 01.11.2013г. на
Старозагорски Районен съд да издържа свой низходящ- малолетното си дете Л.В.К.
ЕГН **********, родено на *** год., чрез неговата майка и законна представителка
С.Д.К. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно- 14 месечни вноски/по 250 евро месечна
вноска/, всичко на обща стойност 6845.44 лева.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен. Неговият
процесуален представител пледира за оправдателна присъда.
Представителят
на РП-Казанлък поддържа обвинението в с.з.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК: писмени,
заключение на изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза, обяснения на
подсъдимия и свидетелски показания, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С.Д.К. живеела
заедно със съпруга си Т.К. ***. От съвместното им съжителство през 2006г. се
родил Л. К.. С Решение №1254/ 01.11.2013г. на PC-Стара Загора,влязло в законна
сила на 25.11.2013г., бракът между двамата бил прекратен. Упражняването на
родителските права на детето им Л. К. били предоставени на майката С.К.. На Т.К.
била дадена възможност да осъществява режим на лични контакти с детето. Със
същото Решение подсъдимият бил осъден да заплаща на сина си Л. К. *** чрез
майката С.К. издръжка в размер на 250 евро месечно, равняваща се на 488.96
лева, считано от влизане на Решението в сила/25.11. 2013г./ и платима до 5-то
число на всеки текущ месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяването й.
Свидетелката К. *** срещу Т.К., тъй като за периода
25.11.2013г.- 16.03.2016г. същия не плащал издръжка на детето си.
В с.з. С.К. свидетелства, че въпреки решението от м.ноември
2013г. още през същия месец двамата с Т.К. *** баня, като до месец август
2015г. включително той издържал нея и детето им. Свидетелката К. няма искане за
заплащане на издръжка спрямо подсъдимия за периода от месец ноември 2013г. до
месец август 2015г. Нейните претенции касаят времето от месец септември 2015г.
до месец октомври 2016г. включително- период, в който Т.К. не й плащал
месечната издръжка в размер на 250 евро за детето им Л. К..
По досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общия
размер на издръжката за този период, равняващ се на общо 14 месечни вноски,
възлиза на 6845,44 лева.
Подсъдимият
К. в с.з. твърди, че винаги се грижил за издръжката на сина си Л.. Сочи като
доказателство за това наличието на
банкова сметка, ***, на чието име се води същата, били теглили различни суми за
издръжката на детето му, на обща стойност около 32000лв. С показанията си
свидетелките С.К. и А. Й. потвърждават това изявление на подсъдимия, но отричат
получените пари да са били предназначени за сина му. От разпитите на
свидетелите Е.М., С.К. и А. Й. се установява, че К. е имал дружество, за
функционирането на което били нужни допълнителни средства, част от които били
набавени от работниците му, които теглили банкови кредити на свое име и ги
предавали на работодателя си. Последният първоначално заплащал вноските по
кредитите, но впоследствие напълно спрял всички плащания. За своя сигурност
бившата съпруга на подсъдимия- свидетелката С.К. го уговорила да сключат
споразумение по делото за издръжка, по силата на което Т.К. се съгласил да
заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 250 евро. Свидетелите,
посочени от защитата твърдят единодушно, че подсъдимия е полагал необходимите
грижи за сина си Л.. Свидетелят Л. заявява в с.з., че нееднократно е подпомагал
финансово своя приятел К., общо с около 10000 лева, който от своя страна, след
като получавал пари, ги е предавал на свидетелката К..
В с.з. защитникът
на подсъдимия К. направи няколко възражения, на които могат да се дадат следните
отговори: В с.з. същият изложи защитна теза, че подзащитния му едва ли не е бил
обект на измама, тъй като макар да е подписал споразумението за прекратяване на
брака му със С.К., не ставало ясно каква била действителната му воля, което
обаче не бе подкрепено с каквито и да са доказателства и поради това изявлението
му в тази посока е голословно. Позовава се на теглените от банковата сметка на
името на бившата тъща на подсъдимия- А. Й. суми, но от тези писмени
доказателства не може да се направи решаващ извод за
невиновността на подсъдимия, а и не е без значение обстоятелството, че С.К. в
с.з. установява, че: „Тези пари ги получаваше г-н К. по тази сметка“, т.е.
получените сметки не са послужили за издръжка на детето му. Към приложените по
делото писмени доказателства не се съдържат такива, установяващи плащания от
подсъдимия на дължима издръжка за сина му Л. К..
Изложените
дотук съображения дават основание на съда да направи извод, че от обективна страна Т.В.К. съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа детето си, в размер на повече от две месечни
вноски. Налице е съставът на
чл.183 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл, по
смисъла на чл.11 ал.2, хипотеза І-ва от НК-съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Поради гореизложеното съдът намира, че Т.В.К.
следва да бъде признат за виновен по горното обвинение и наказан.
При
определяне на вида и размера на наказанието на този подсъдим съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства: нелошите характеристични
данни и чистото съдебно минало, а като отегчаващо вината му такова- високата
обща стойност на незаплатените месечни вноски за издръжка на детето му. При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира, че наказателната отговорност на Т.В.К. следва да се реализира при превес на смекчаващите
вината му обстоятелства, като му бъде наложено наказание- пробация, със
следните пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година, пет пъти седмично,
-задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година и
-300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките
на една година.
Това наказание отговаря на обществената опасност на деянието
и на дееца, но най-вече на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства
поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите
членове на обществото.
Налице са основанията на чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1
от НК, за заплащане от страна на подсъдимия на направените по делото разноски в
размер общо на 133.64лв., от които 43,64лв. по на ОДМВР-Стара Загора и 90лв.- в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Казанлък.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: