Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1424
гр.
Пловдив, 20.09.2012 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение,
в открито съдебно заседание на единадесети
септември
две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ДОНИКА ТАРЕВА
при
участието на секретаря А. К., като разгледа докладваното от мл. съдия ТАРЕВА ч.
гр. дело № 1959/2012 г. по описа на ПОС, VII-ми гр. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по Жалба с вх. №
16857/22.06.2012 г. по описа на ПОС, подадена от Д.И.М., с ЕГН: **********, като трето лице за изп. производство по изп. д. № 771/2008
г. на ЧСИ Мариана Обретенова. Обжалвано е действието на ЧСИ, изразяващо се в извършване
на опис на движими вещи на 21.04.2012 г. в дома на жалбоподателката в гр.
Пловдив, ул. „****” № 8, като се твърди, че всички описани вещи са нейна
собственост и в деня на описа са се намирали в нейно владение. В жалбата са
развити доводи за неправилност и
незаконосъобразност на действията на ЧСИ, поради което се иска тяхната отмяна. Претендира
се за присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Взискателят, „ЛЕМ ИНВЕСТ” ЕООД, представлявано
от адв. Г., излага съображения за неоснователност на жалбата, поради което моли
същата да бъде оставена без уважение.
От своя страна длъжниците, „Е-Шанс” ЕООД
и И.С.М., молят действието на ЧСИ, като незаконосъобразно, да бъде отменено.
В мотивите си, дадени по реда на чл. 436,
ал. 3 ГПК, ЧСИ Мариана Обретенова, изразява становище, че жалбата е
неоснователна, тъй като описът е извършен на адрес, посочен като седалище и
адрес на управление на дружеството-длъжник. Развити са и съображения, че не са
били представени доказателства в насока, че описаните вещи не са собствени на
длъжника, а на трето лице, както и че видно от протокола за опис, не са
направени възражения, че вещите са собствени или се владеят от трето лице.
От фактическа страна:
Изпълнителното дело е образувано по
молба на взискателя „ЛЕМ ИНВЕСТ” ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден
по гр.д. № 11620/2008 г. по описа на Пловдивски районен съд, с който длъжниците
„Е-Шанс” ЕООД и И.С.М. са осъдени да заплатят на взискателя сумата от
26 780 лева – заемна сума, ведно със законната лихва върху главницата,
както и сумата от 842.00 лева – разноски.
За удовлетворяване на вземането ЧСИ
Мариана Обретенова е насрочила опис на движими вещи, за която дата, страните са
били редовно уведомени. Описът е бил извършен на адрес, посочен като седалище и
адрес на управление на дружеството-длъжник, представлявано от неговия законен
представител - солидарния длъжник И.М..
Именно това действие е атакувано от Д.И.М., като трето лице за изпълнителното производство, по
съображения,
че всички описани вещи са нейна собственост и в деня на описа са се намирали в
нейно владение.
С Определение № 2003/26.06.2012 г. ПОС е
приел, че е налице хипотезата на чл. 437, ал. 2 ГПК и е постановил делото за
бъде гледано в открито съдебно заседание, като е спрял изпълнението по изп. дело
№ 771/2008 г.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, третото лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във
владение на това лице, като жалбата се оставя без уважение, ако се установи, че
вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната.
В конкретния случай, жалбата е подадена
в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес, попадащо в хипотезата
на чл. 435, ал. 4 ГПК, което към 21.04.2012 г. е живяло на адреса, на който е
извършен описа (видно от представен документ за самоличност, както и от
събраните гласни доказателства), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
От разпита на свидетелката М. (дъщеря на
длъжника и внучка на жалбоподателката) се установи, че движимите вещи, предмет
на извършения по изпълнителното дело опис са били във владение на нейната баба
дълги години преди извършването на атакуваното действие. Свидетелката с категоричност
заявява, че вещите са собствени на баба й, като с точност описва и изброява
всички вещи, предмет на извършения опис, посочвайки че същите са много стари.
Индиция за посленото са и констатациите, отразени в протокола за извършения
опис, според който, повечето от описаните вещи са стари, с оглед на което и
извършващия описа ПЧСИ е определил сравнително ниска стойност за всяка една от тях,
което също е основание да се счита, че се касае за стари и овехтели вещи. В
този смисъл следва да се посочи, че се споделят доводите на жалбоподателката,
че с оглед давността на процесните вещи и тяхната природа, в случая може да се
направи обосновано предположение, че същите са именно част от домакинството на
една възрастна жена, каквато е жалбоподателката.
Вярно е, че в конкретния случай липсват
писмени доказателства, които с категоричност да установяват чия собственост са
вещите, предмет на атакувания опис, но както беше посочено по-горе, с оглед
обстоятелството, че се касае за вещи на по двадесет и повече години, настоящият
съдебен състав не може да поставя изискване за доказване на собственост чрез
представяне на писмени доказателства, тъй като това би било прекомерно висок
доказателствен стандарт.
Настоящият съдебен състав не намира
основание да не кредитира свидетелските показания на св. М., въпреки наличието
на близко родство между нея и страните в производството, доколкото, същите са
логични и последователни и изцяло кореспондират както с изложеното от
жалбоподателката, така и с обективните данни, съществуващи по делото,
включително с констатациите извършени в протокола за опис.
По изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице достатъчно, макар и
косвени доказателства, както и индиции, от които може да се направи обоснован и
логичен извод, че вещите, предмет на описа, извършен на 21.04.2012 г. в дома на
жалбоподателката в гр. Пловдив, ул. „Свила” № 8, са нейна собственост и
в деня на описа са се намирали в нейно
владение и
тъй като същата се явява трето за изпълнението лице, тя попада под закрилата на
чл. 435, ал. 4 ГПК, поради което атакуваното действие, като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено.
По
претенцията за разноски:
По делото, от страна на
жалбоподателката, са представени доказателства за направените разноски в
настоящето производство, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на
25.00 лева, както и на заплатен адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева. С
оглед основателността на жалбата и направеното в този смисъл искане,
взискателят „ЛЕМ ИНВЕСТ” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Д.И.М.
сумата от 325.00 лева, представляваща направени в настоящето производство
разноски.
Предвид изложените съображения, ПОС, VII-ми
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действието на ЧСИ Мариана Обретенова по изп. д. № 771/2008 г., изразяващо се в извършен на 21.04.2012 г. опис на движими вещи на адрес: гр. Пловдив, ул. „Свила” № 8.
ОСЪЖДА „ЛЕМ ИНВЕСТ” ЕООД, БУЛСТАТ: 11554630, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков” № 35, представлявано от Л. Х. К.-управител, да заплати на Д.И.М., ЕГН: **********,***, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща направени разноски в настоящето производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.