№ 2223
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110152829 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл.
232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 5334.64 лева,
представляваща общ размер на дължимия годишен наем за стопанските
години 2019/2020 и 2020/2021 г. по договор за наем на селскостопанска земя
от 07.03.2018 г., сключен между страните ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 10.09.2021 г. до окончателното
плащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че по силата на
сключен с ответника договор за наем на селскостопанска земя от 07.03.2018 г.
е предоставил в качеството си на наемодател недвижими имоти, находящи се
в землището на село Връв в общ размер 76,209 дка. Според т. 2 от договора
имотите са предоставени за ползване за срок от три години за сума в размер
на 2667,32 лева за всяка стопанска година. Посочва, че е предоставил
ползването на недвижимите имоти, но наемателят не е заплащал договорената
цена. Твърди, че след разменена между страните кореспонденция ответникът
му е заплатил само дължимия наем за стопанската 2018/2019 г., като дължими
са останали сумите за 2019/2020 г. и за 2020/2021 г. в размер на по 2667.32
лева. С допълнителна молба посочва, че след образуване на делото
ответникът е заплатил доброволно сумата 5334.61 лева на 16.09.2021 г. като
са останали дължими само сторените в производството разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, чието присъждане претендира.
В депозирания в срока за това отговор ответникът оспорва исковете по
основание и размер с твърденията, че всичко е заплатено, включително и
натрупаната законна лихва, за което представя платежен документ. Счита, че
не следва да отговаря за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Възразява
1
срещу размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение като
моли да бъде намалено, тъй като не са извършвани процесуални действия
извън подаването на исковата молба и делото не е с фактическа и правна
сложност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на иска се предпоставя от установяване от страна на
ищеца, че между страните съществува наемно правоотношение с ответника за
периода от 2019/2020 г. и 2020/2021 г. г., предоставяне на сочените земи,
размера на уговорената цена за декар. В тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията си заплащане на наемна цена, за което сочи
доказателства.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е съществувало
валидно наемно правоотношение, както и че ищецът е предал земите за
периода от три стопански години. Това се установява и от предсатвения по
делото за наем на селскостопанска земя от 07.03.2018 г. подписан от страните.
Видно от същия описаните в договора имоти се предоставят за ползване за
срок от 01.10.2018 г. до 01.10.2021 г. като сумата в размер на 35 л/дка се
предоставят до края на стопанската година.
Установява се, че на 16.09.2021 г. след образуване на производството
ответникът е заплатил сумата 5334.64 лева на ищеца. Така направеното
плащане, което се потвърждава от ответника, включително и по отношение на
законната лихва в размер на 13.34 лева представлява факт, който на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при постановяване на
решението. Предвид това исковата претенция подлежи на отхвърляне поради
плащане на претендираната сума изцяло в хода на процеса ведно със
законната лихва до датата на плащането.
При този изход на спора ищецът има право на разноски, тъй като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, но само по
отношение на дължимата наемна цена за стопанската 2019/2020 г., чиито
падеж 01.10.2020 г. е настъпил много преди депозиране на исковата молба в
съда на 10.09.2021 г. По отношение на претенцията за наем за стопанската
година 2020/2021 г. съдът намира, че към датата на образуване на
производството крайният срок за неговото заплащане не е бил настъпил
предвид уговореното в договора, че сумите се предоставят до края на
стопанската година – 01.10.2021 г., поради което ответникът не следва да
отговаря за половината от разноските, сторени по повод претенцията за наем
за 2020/2021 г. Посочения в издадената от ищеца фактура падеж не обвързва
ответника предвид липсата на уговорка в договора, че наемът следва да за
заплаща след издаване, респ. получаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че в полза на ищеца следва да се
присъди сума в размер на 584.74 лева, представляваща половината от
претендираните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
2
чиито размер съдът намира за съобразен с предвидените в НМРАВ
минимални размери, поради което и наведеното от ответника възражение в
този смисъл следва да се определи като неоснователно.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИЩЕЦ със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, против ОТВЕТНИК, със седалище и адрес на
управление АДРЕС искове с правна квалификация по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата 5334.64 лева, представляваща общ
размер на дължимия годишен наем за стопанските години 2019/2020 и
2020/2021 г. по договор за наем на селскостопанска земя от 07.03.2018 г.,
сключен между страните ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 10.09.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ОТВЕТНИК, със седалище и адрес на управление АДРЕС да
заплати на ИЩЕЦ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 584.74 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3