Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря Велислава Трифонова, като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 600 по описа за 2020 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С решение от 25.06.2020 г. на Районен съд
– гр. Плевен, постановено по гр.д. № 2404/2019 г., съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения от Г.И.К.,***, против Ю.А.М., от гр. Тръстеник, иск с
правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответника
да плати на ищеца сумата от 4954 лв., представляваща обща дължима сума по
договор за заем. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявения
от Г.И.К. против Ю.А. М. иск с правно основание чл. 27, предл.четвърто, вр. с
чл. 29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том IV, рег.№ 5992, дело № 435 от 2017 г. на нотариус С. И.,
поради сключване чрез използване на измама.
Постъпила е
въззивна жалба срещу решението на районния съд, подадена от Г.И.К., чрез
назначения му по делото процесуален представител адв. И.Н. ***. Жалбата е
бланкетна и съдържа единствено оплакване, че първоинстанционното решение не е
съобразено със събраните доказателства пред първата инстанция. С жалбата се
претендира отмяната на атакуваното с нея решение и уважаване на предявените
искове.
В съдебно
заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на
страната.
Ответникът по въззивната жалба Ю.А.М. счита жалбата за неоснователна и
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез своя пълномощник
адв. П.В. ***.
Настоящият
съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на въззивната
жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид
следните съображения:
С писмени молби, депозирани от
процесуалния представител на ищеца по указания на районния съд, е внесено
уточнение по заявените искови претенции. От същите става ясно, че първата
заявена искова претенция е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в
общ размер на 4954 лв., представляваща предоставени в заем парични средства. Във
връзка с тази искова претенция са наведени фактически твърдения за предоставени
на различни дати различни по размер суми на ответника, които същият се е
задължил да върне на ищеца. В подкрепа на тези твърдения ищецът е представил
„Опис на получаваните заеми по месеци през 2018 г. от Ю.М.“ и
„Договор-споразумение от 31.07.2018 г.“. Тези документи са подписани само от
ищеца, липсва подпис на ответника Ю.М..
При правилно разпределена от
първоинстанционния съд доказателствена тежест, по делото не са събрани
доказателства, установяващи наличието на заемно правоотношение между страните,
респективно не е установено предаването на парични средства от ищеца на
ответника в размер на исковата сума като елемент от фактическия състав на заемното
правоотношение. Представените от ищеца документи за
установяване на такова правоотношение между страните не се ползват с материална
доказателствена сила, доколкото не носят подписа на ответника, съставени са от
ищеца и съдържат твърдения относно изгодни за него факти.
В този смисъл предявеният иск с правно
основание чл. 240 от ЗЗД не се подкрепя от доказателствения материал по делото,
с оглед на което се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ищецът е предявил и обективно съединен
конститутивен иск за унищоване поради измама на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 112, том IV, рег.№ 5992, дело № 435 от 2017 г. на нотариус С. И..
Тази претенция се основава на фактически твърдения, че по силата на цитирания
нотариален акт ищецът е продал собствения си недвижим имот в гр. Тръстеник,
представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 1160 кв.м. с построените в
него жилищна сграда, лятна кухня и гараж, заедно с цялото обзавеждане, като
страните са се договорили за продажна цена в размер на 20 000 лв. и още
6 000 лв. за обзавеждането. Ответникът подвел ищеца, че сключването на
продажбата ще бъде разяснено от нотариуса, но когато ищецът отишъл в
нотариалната кантора му бил поднесен за подпис готов проект на нотариален акт,
който дори не му бил прочетен от нотариуса. Когато впоследствие ищецът прочел
нотариалния акт, установил, че уговорената в него продажна цена е в размер на
15 000 лв. заедно с обзавеждането, което противоречи на предварителната
уговорка и ищецът счита, че е бил измамен да подпише този нотариален акт.
В първоинстанционното производство като
свидетел по делото е разпитан нотариус С. И.. От показанията на същия става
ясно, че преди подписването на нотариалния акт ищецът и ответникът
неколкократно са посетили кантората нотариуса, като последният дори е
разговарял по телефона с адвокат, посочен от ищеца, с оглед охраняване на
интереса му при продажбата на имота. В тази връзка, първоначалното предложение
на нотариуса, одобрено от адвоката, е било да се впише законна ипотека за
обезпечаване неизплатената сума от договорената цена, а впоследствие самият
ищец е поискал да се впише в нотариалния акт, че си запазва правото на ползване
до окончателното изплащане на цената. Свидетелят е заявил още, че нотариалният
акт е бил прочетен на страните по сделката и също така им е бил предоставен
лично да се запознаят със съдържанието му, преди да го подпишат. Известно време
след изповядването на сделката ищецът потърсил нотариуса в кантората му и
споделил, че му се струва, че е взел малко пари за имота, но е наясно какво ще
му каже нотариуса – че след като е подписал нотариалния акт, темата е
приключена. Впоследствие ищецът пак посетил нотариуса и поискал да бъде заверен
някакъв договор, като твърдял, че договорът е подписан и от Ю.М., което
действие нотариусът отказал без присъствието на М..
По делото са приложени писмени
доказателства /платежни документи/, от които е видно, че към датата на
сключване на продажбената сделка ответникът е внесъл по сметка на ищеца сумата
12 650 лв., а впоследствие е направил още три вноски, последната от които
на 13.11.2017 г., с които е внесъл в полза на ищеца сума в общ размер на 2350
лв.
Следва да бъде посочено, че механизмът на
извършеното плащане на договорената продажна цена на недвижимия имот в размер
на 15 000 лв., с включено обзавеждане, съвпада напълно с описания в
нотариалния акт за сделката.
По делото е приложена и нотариално
заверена декларация от ищеца от 20.11.2017 г., с която същият се отказва и
прекратява учреденото в негова полза право на ползване върху продадения на
ответника недвижим имот.
Съгласно регламента на чл. 29 от ЗЗД
измамата се дефинира като умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел
то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият състав на
изматата, като основание за унищожаемост на договора, се свежда до установяване
на определени осъществени юридически факти, а именно: формирана невярна
представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката
следва да направи волеизявление за сключването. Това заблуждение може да се
отнася до всички елементи на сделката, т.е. до нейното съдържание – съществени
елементи и модалитети, а може да е насочено към мотивиране за сключване на
сделката.
Установената съдебна практика приема, че
основен критерий за наличие на предпоставките по чл. 29 ЗЗД е дали измамата
така е опорочила волята на лицето, че ако последното би действало съзнавайки
действителното положение, никога не би сключило такава сделка.
В настоящия случай фактическият състав на
измамата не е изпълнен. Установява се по безспорен начин от показанията на
нотариуса, изповядал самата сделка, че ищецът не е бил в заблуждение относно
вида на договора, който сключва, относно съществените елементи на този договор,
в т.ч. договорената цена и механизма на плащането й, като сам е поискал до
окончателното изплащане на сумата да си запази правото на ползване върху имота,
както и с правните последици на този договор, а именно, че собствеността върху
процесния имот ще излезе от неговия патримониум и ще премине в патримониума на
купувача. Същеверменно по делото не са събрани доказателства, установяващи
действия от страна на ответника, целящи въвеждане на ищеца в заблуждение нито
относно съществените елементи на договора и правните последици от същия, нито с
цел мотивиране на ищеца да сключи тази сделка. Напротив, установено е по
безспорен начин, че страните по продажбената сделка са посещавали заедно
нотариуса преди сключването й и са обсъждали с него самата сделка, както и че
са били запознати със съдържанието на нотариалния акт преди да подпишат същия.
Установено е също така от събраните по делото писмени доказателства, че
заплащането на цената на недвижимия имот, предмет на сделката, е осъществено по
начина и в размерите съгласно обективирания в нотариалния акт механизъм на
плащане. Едва след сключването на сделката, ищецът е водил разговор с нотариуса
дали не би могъл да претендира и по-висока цена, но е съзнавал, че след като вече
е изразил воля да продаде имота на посочената в нотариалния акт цена, това едва
ли е възможно.
Предвид гореизложените съображения,
въззивната инстанция приема, че обективно съединеният иск с правно основание
чл. 29 от ЗЗД също е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до същите фактически и
правни изводи, Плевенският районен съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият
не е претендирал разноски и с оглед изхода на спора, разноски за настоящота
инстанция не следва да бъдат присъжгдани.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на Плевенски
районен съд от 25.06.2020 г., постановено по гр.д. № 2404/2019 г.
В частта му по иска с правно основание
чл. 29 ЗЗД решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
В останалата му част, по иска с правно
основание чл. 240 от ЗЗД, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: