Р Е Ш Е Н И Е  

 

 

4596/14.11.2018 г.,  гр.Варна  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

  ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на  16 октомври  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

 

Районен съдия:  Даниела Павлова 

 

 

 

    при участието на секретаря Кичка И.  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14066 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

   Производството е образувано по молба на М.И.Р.  с ЕГН ********** и З.  И.Р. с ЕГН **********  с правно основание чл.50 от СК. Към молбата е  представено споразумение по чл.51 от СК. В молбата се твърди, че молителите са съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 06.08.2014 г. в град Варна  за което е съставен акт за граждански брак № 736 от 06.08.2014 г. в Община Варна. Излагат, че бракът е първи  поред за молителите и от него нямат ненавършили пълнолетие деца.  От  началото  на  годината  молителите живеят разделени.

  Сочат, че са постигнали сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака им по взаимно съгласие без съдът да изследва причините за това. Молят  да бъде утвърдено постигнатото между тях  споразумение.

  Съдът след като се запозна с представените към молбата писмени  доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

  Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № 736 от 06.08.2014 г.  страните са сключили граждански брак на същата дата  пред длъжностното лице по гражданско състояние в община Варна и  съпругата е приела да носи фамилното име Р.,  което е  фамилното име  на съпруга.

  Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, както и прецени, че постигнатото между тях споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 51 от СК, а именно, същото е изчерпателно, не противоречи на закона и на добрите нрави,  намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

     На основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК от 2008 г., съдът определя държавна такса при допускане на развода  в размер на 40,00 лева, която следва да се заплати от молителите поравно съгласно постигнатото споразумение между страните. 

 

 

     Мотивиран от  изложеното,  съдът 

 

 

                                     Р Е Ш И :

 

 

     ДОПУСКА развод по взаимно съгласие и ПРЕКРАТЯВА БРАКА на  М.И.Р.  с ЕГН ********** и З.  И.Р. с ЕГН **********,  сключен на  06.08.2014 г. в град Варна  за което е съставен акт за граждански брак № 736 от 06.08.2014 г.  от  длъжностното лице по гражданско състояние в Община Варна,  на основание чл. 50 от СК.

 

     Утвърждава споразумението по чл. 51 СК, както следва:

 

    ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното  си фамилно име Терзиева.

    

      ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо ап.15 на ет.4 в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 156 на М.И.Р..

 

      ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака съпрузите  не си дължат издръжка един на друг.

 

      ОБЯВЯВА, че  след прекратяването на брака съпрузи  се  споразумяват всички индивидуални банкови сметки и/или влогове да      останат в собственост на титуляра на сметката,  като декларират че   нямат насрещни претенции по отношение на индивидуално    разкритите банкови сметки и/или влогове на името на другия съпруг.

    

      ОБЯВЯВА, че М.И.Р.  с ЕГН **********   поема задължението след влизане в сила на решението за развод да  уведоми третото лице «Райфайзенбанк /България/» ЕАД и да    предприеме всички правни и фактически действия за заличаване на   З.И. Терзиева като солидарен длъжник по сключения   от него договор за банков кредит от 27.07.2012 г. в размер на 85092.42  евро. В случай, че по независещи от М.Р. причини банката-кредитор откаже да заличи З.Р. като солидарен   длъжник,  кредитополучателят М.И.Р. се задължава   да изплати изцяло и за своя сметка всички  дължими суми по  посочения  договор за банков кредит. М.И.Р.  поема   задължението, в случай, че кредита стане необслужен или  предсрочно изискуем да изплати изцяло и за своя сметка всички   суми - главница, лихви, разноски, такси на съдии-изпълнители,    възнаграждения  за вещи лица и други по всички образувани   изпълнителни дела по отношение на отпуснатия и необслужен   кредит.

 

       ОСЪЖДА   М.И.Р.  с ЕГН **********  да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса  в размер на 20 /двадесет/  лева,   на осн.чл.329 ГПК.

 

     ОСЪЖДА  З.  И.Р. с ЕГН ********** да  плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса  в размер на 20 /двадесет/  лева,   на осн.чл.329 ГПК.

 

 

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                      Районен съдия: