Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 02.12.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ....................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 593/2019г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закон за здравето
(ЗЗдр).
Административното
дело е образувано по жалба на „Петрол” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч”, ул. „Търговска” №12, представлявано заедно
от изпълнителните директори Г.И. Т. и М. К. Д., подадена против Експертно
решение № 1451 от заседание 160 от 15.10.2019г. на НЕЛК гр. София,
Специализиран състав по нервни и очни болести. С оспорения акт е отменено ЕР на
ТЕЛК и са потвърдени болнични листи № Е2017 0554220 и № Е2017 0554323.
В
жалбата си оспорващият твърди, че решението е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Доводите за това са, че НЕЛК се е произнесла по
просрочена жалба, извън изтъкнатите в последната оплаквания и не въз основа на
относимата медицинска документация, а здравословното състояние на лицето по
болничен лист не съответства на действителното му здравословно състояние. Иска
съдът да отмени оспореното решение и да му присъди направените разноски.
В
открито съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат претендира отмяната
на оспорения административен акт, като излага допълнителни доводи за неговата
незаконосъобразност – обжалваните болнични листове са издадени, без да са
налице основанията за това, а лицето не страда от заболяването, посочено в тях.
Претендира разноски по представен списък.
Ответникът
по жалбата НЕЛК гр. София, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата. В писмено становище оспорва
отговора на вещото лице по един от въпросите в заключението му по
допълнителната СМЕ.
Заинтересованата
страна П.В.В. в съдебно заседание не се явява и не се представлява, в писмен
отговор чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата като неоснователна.
Останалите
заинтересовани страни, редовно призовани, не изпращат представители в съдебно
заседание и не ангажират становище по жалбата.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.12.2018г. около 7:00 ч. П.В.В. е била
нападната и бита от нейна колежка на работното й място – бензиностанция 7146 на
„Петрол“ АД, намираща се в гр. София. В. е била прегледана на същата дата в
неотложен кабинет за СИМП от лекар, който констатирал в Амбулаторен лист
№71/24.12.2018г. (л.163) наличие на повърхностни травми на глава и шия и я
изпратил за експертиза при съдебен лекар. На П.В. било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № С-410/24.12.2018г. (л.178), в което било
описано обективното състояние на пациента и направено заключение, че тя има
контузия на главата, долната челюст и шията и драскотини по шията, като
установените увреждания се дължат на действието на твърди предмети (каквито са
и човешките ръце и нокти).
Заради
получените увреждания, на В. били издадени болнични листи № Е20196467431 за 14
дни домашно лечение от 24.12.2018г. до 06.01.2019г., № Е20196121212 за 3 дни
домашно лечение от 07.01.2019г. до 09.01.2019г. и № Е20170554129 за 20 дни
домашно лечение от 10.01.2019г. до 29.01.2019г. (които не са предмет на настоящото производство)
за претърпяна трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
На
08.01.2019г. В. била прегледана от лекар-невролог с оплаквания от главоболие,
световъртеж, болки във врата, затруднено дишане и преглъщане, загуба на
равновесие, гадене, повръщане и безсъние. В Амбулаторен лист №24/08.01.2019г.
(л.162) специалистът констатирал ЧМН – хоризонтален позиционен нистагъм,
изразен дискоординационен синдром и нестабилна походка, поставил диагноза
мозъчно сътресение и контузия на шията и назначил съответна терапия и лечение. Извършена
й била компютърна томография на мозъка на 10.01.2019г. (л.179), като резултатът
бил нормален КТ образ на мозъка. На 23.01.2019г. на В. бил извършен нов преглед
от специалист поради оплаквания от главоболие, световъртеж, болки в шията и
безсъние, като в Амбулаторен лист №340 от същата дата (л.159) било
констатирано, че пациентът има палпаторна и спонтанна болка в областта на
главата, лицето и шията, има хематоми и драскотини, болка и в окосмената част
на главата, неспокойна е с безсъние и тревожност. Диагнозата била последици от
други уточнени травми на главата и контузия на шията.
На
29.01.2019г. поради продължаващи оплаквания от главоболие и световъртеж В. била
прегледана от специалист-невролог – член на ЛКК, който в амбулаторния лист
(л.114) отразил диагнози „Последици от вътречерепна травма“, „Мозъчно
сътресение“ и „Контузия на шията“, ведно с обективното състояние на пациента и
назначената терапия. Във връзка с продължилите оплаквания на В., на 30.01.2019г.
след извършен преглед бил издаден като първичен Болничен лист № Е20170554220 от
Обща ЛКК на ДКЦ XXIX София ЕООД (л.116). С болничния лист била констатирана
временна неработоспособност на лицето поради трудова злополука с диагноза „Последици
от вътречерепна травма” и бил определен 20 календарни дни отпуск в
домашен-амбулаторен режим от 30.01.2019г. до 18.02.2019г. В амбулаторния лист
от прегледа (л.138) председателят на ЛКК отразил анамнезата на лицето, както и
обективното му състояние. Същото лечебно заведение издало и продължение на
първия болничен лист – Болничен лист № Е20170554323 от 20.02.2019г. (л.119) със
същата диагноза и още 20 календарни дни отпуск в домашен-амбулаторен режим от 19.02.2019г.
до 10.03.2019г. В амбулаторните листи от прегледа (л.117-118) били
отразени анамнезата на лицето, както и обективното му състояние – продължаващи
оплаквания, нестабилизирано състояние с характеристика на посттравматична
церебрастения, изразен дискоординационен синдром и нестабилна походка.
Двата болнични
листа били обжалвани от Директора на ТП на НОИ София-град пред ТЕЛК София
(жалби на л.143 и л.148). По жалбите се произнесла ТЕЛК I състав в
I МБАЛ – София ЕАД, като със свое Експертно решение № 841/25.03.2019г. (л.135) след
проверка на медицинската документация отменила болничните листи с мотив „В
представената медицинска документация е отразено обективно състояние и
изследване /КТ/ и заключение от Съдебно-медицинска експертиза, които не
обуславят толкова продължителна временна нетрудоспособност за посочения период“.
След
получаването на ЕР на ТЕЛК, П.В. *** – жалба на л.108, върната й от ТЕЛК с
писмо на л.105 с указания да я подаде пред РКМЕ и подадена пред РКМЕ с молба на
л.100. С уведомление от 24.04.2019г. НЕЛК информирал жалбоподателката, че е
образувано административно производство и е необходимо тя да представи
Производствена характеристика от работодателя си. Такава В. представила на
17.06.2019г.
Специализиран
състав по нервни и очни болести на НЕЛК София постановил обжалваното в
настоящото производство Експертно решение № 1451 от зас.160 от 15.10.2019г.
(л.8), с което отменил ЕР на ТЕЛК и издал ново, с което потвърдил БЛ № Е20170554220
и БЛ № Е20170554323 като правомерно издадени. Мотивите на органа са, че в МЕД
на лицето са приложени документи, описващи състояние на временна
неработоспособност с придружаваща диагноза „Контузия на главата“ и „Мозъчно
сътресение“, в първичния болничен лист диагнозата е „Последици от вътречерепна
травма“, описани са характерни симптоми на увреждането, болничните листи са
издадени след прегледи, отразени в амбулаторни листи, с което са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.4 от ПУОРОМЕ и НЕЛК потвърждава двата болнични
листа.
По
делото е представено заверено копие от МЕД на П.В.В., в което се съдържат
изброените по-горе документи.
За
доказване на възраженията си в жалбата, по искане на оспорващия по делото са
назначени съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и повторна СМЕ.
В
първата СМЕ вещото лице – Началник на неврологичното отделение в МБАЛ – АД гр.
Габрово, подробно е анализирало медицинската документация по двата болнични
листа и е дало заключение, че е възможно състоянието на В. да създаде временна
нетрудоспособност за 40 и повече дни; периодът на временната нетрудоспособност се
базира на субективните оплаквания на пострадалата, извършените клинични
неврологични консултации и назначеното медикаментозно лечение и е правилно
определен; приложените амбулаторни листове от 30.01.2019г. и 20.02.2019г.
удостоверяват извършването на клиничен преглед на В. и диагнозата в тях е
поставена по правилата на ЛКК. Вещото лице на база опита си излага, че при
вътречерепна травма външна сила причинява увреждане на мозъка, като мозъчното
сътресение е най-леката форма на черепно-мозъчна травма, при него не е
задължително да се наблюдава загуба на съзнание, но за клиничната му картина са
характерни общомозъчни симптоми, изразяващи се в главоболие, повръщане,
координационни нарушения, нарушено зрение, когнитивни и поведенчески нарушения,
нарушение на вниманието и концентрацията. Диагнозата се поставя с клиничен
неврологичен преглед, вкл. анамнеза и неврологичен статус. Специалистът е
категоричен, че от извършените неврологични прегледи на пострадалата,
документирани в амбулаторните листи, е установен хоризонтален позиционен
нистагъм, дискоординационен синдром и атактична походка, а клиничната картина
на мозъчното сътресение, което последва закрита вътречерепна травма, е т.н.
посттравматичен церебрастенен синдром, който може да продължи от няколко
седмици до няколко месеца. През този период персистират гореописаните симптоми
и синдроми, което налага продължително амбулаторно лечение.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като допълва, че то е
изготвено от гледна точка на медицинската част на проблема. Излага, че при
закрита вътречерепна травма няма морфологични поражения на мозъчната тъкан,
така че всички параклинични изследвания (кръвна картина, скенер, ЯМР) са в
норма, и диагнозата се поставя изключително и само с анамнеза и неврологичен
преглед на болния, удостоверен с неврологичен статус. Отговаря, че оплакванията
във времето персистират, обективизацията им е този нистагъм – ритмично
потрепване на очните ябълки при отклоняване на погледа, и дискоординационен синдром
– залитане, нарушено равновесие и атаксия. Вещото лице е категорично, че
горните симптоми са установени при всички прегледи на пострадалата и са описани
в амбулаторните листи, като не се наблюдава влошаване, изискващо контролен
скенер, но няма подобрение и тя не е излекувана. Допълва, че в алгоритмите на
доказване на посттравматичния церебрастенен синдром клиничната пътека изисква
минимум две изследвания, и в случая те са направени – скенер и пълна кръвна
картина, с което е спазен алгоритъмът.
Заключението
е прието от ЗС В., не е оспорено от останалите страни и не е прието от
оспорващия с доводи, че не са взети предвид всички документи от значение и
поради неправилна интерпретация. По искане на оспорващия е назначена повторна
СМЕ, която да отговори на същите въпроси.
В
заключението по повторната СМЕ вещото лице – невролог в УМБАЛ „Александровска“
гр. София излага, че към датите на издаване на процесните два болнични листа
няма клинично основание и данни В. да е страдала от последици от вътречерепна
травма. Изводът си вещото лице подкрепя с това, че за тази диагноза е
необходимо пострадалото лице да е претърпяло черепно-мозъчна травма в
ней-леката й форма мозъчно сътресение, но от представените медицински документи
не счита, има достатъчно данни за това, следователно няма черепно-мозъчна
травма и последици от такава. Въпреки изводите си и второто вещо лице
потвърждава, че основният начин за установяване вида на травмата е клиничен
преглед на лицето. По втория въпрос вещото лице изразява уклончиво становище,
че ако е имало претърпяна вътречерепна травма, може да се създаде временна
неработоспособност за 40 дни, но ако не се приеме наличието на претърпяна
черепно-мозъчна травма, то 40 дни могат да се оправдаят с наслагване на
допълнителна неврологична или психиатрична патология. Вещото лице не приема
претърпяна вътречерепна травма, тъй като такава е спорна заради липсата на
категорични данни за претърпяно мозъчно комоцио, т.е. мозъчно сътресение. И по
третия въпрос в.л. счита, че няма сигурни данни за мозъчно сътресение и
следователно няма как да има последици от вътречерепна травма съгласно двата
болнични листа, а за периода им счита, че е пресилен, освен ако няма наслагване
на друга неврологична и психиатрична симптоматика. В отговор на четвъртия въпрос
излага, че правилата за издаване на болничните листи не са спазени напълно,
като цитира последната редакция на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ)
от 2020г.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като коригира отговора
си по четвърти въпрос, тъй като не е съобразило актуалната редакция на НМЕ към
датите на издаване на двата болнични листа, като счита последните за правилно
издадени. Твърди, че по делото не е видяло диагноза „мозъчно комоцио“ и няма
основание да се издава болничен лист след 30-ия ден, като съдебният лекар също
не е приел наличието на комоцио.
Заключението
не е оспорено от страните, като единствено ответникът не е приел отговора по
четвъртия въпрос.
Съдът
изцяло кредитира заключението по първата СМЕ като компетентно изготвено, даващо
конкретни и обосновани от медицинска гледна точка отговори и съобразено с
всички доказателства по делото. Изводите на вещото лице по повторната
експертиза не се кредитират от настоящия състав, за което ще бъдат изложени
по-долу съответни доводи.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в
законоустановения 14-дневен срок (оспореното решение е връчено на „Петрол” АД,
гр. Ловеч на 07.11.2019г., видно от приложеното известие за доставяне, а
жалбата е внесена на ръка в НЕЛК на 20.11.2019г., вх.№АС-907), пред местно
компетентния съд и от лице с активна процесуална легитимация. Решението е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр във
вр. с чл.43, т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, втори административен състав, намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Решението
на НЕЛК гр. София е издадено от компетентен орган по чл.103, ал.2 и чл.112,
ал.1, т.4 от ЗЗдр, в кръга на неговите правомощия. Съставът на НЕЛК, който се е
произнесъл, е Специализиран състав по нервни и очни болести, следователно е
компетентен съобразно водещата диагноза на лицето и изискването на чл.49, ал.1
от ПУОРОМЕРКМЕ. Решението е издадено в законоустановената писмена форма,
мотивирано е и съдържа правни и фактически основания, подписано е от членовете
на комисията.
Неоснователни са оплакванията на оспорващия за нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспореното ЕР на НЕЛК. Спазени
са специалните правила по чл.43 и сл. от ПУОРОМЕРКМЕ за състав, разглеждане и
произнасяне по жалбата против решението на ТЕЛК. Оспореното решение е
постановено след проверка и анализ на представената медицинска документация по
реда на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорването пред НЕЛК е в срок – видно
от приложените в МЕД на лицето доказателства, В. е получила ЕР на ТЕЛК на
29.03.2019г., отбелязано на него, жалбата против това ЕР е била подадена чрез
неговия издател ТЕЛК по пощата с дата на клеймото 04.04.2019г. (л.102), а ТЕЛК
в нарушение на чл.88, ал.2 и чл.92, ал.1 от АПК и чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗдр я е
върнал на В. с указания да я подаде чрез РКМЕ. В чл.112, ал.1, т.3 от Закона за
здравето изрично е разписано, че обжалванията и възраженията на заинтересованите
лица срещу решенията на ТЕЛК се правят в 14-дневен срок от получаването им пред
НЕЛК. В приложимата към случая редакция на чл.63, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ е било
предвидено обжалванията против ЕР на ТЕЛК да се правят чрез РКМЕ, и в случая
ТЕЛК е следвало да я препрати на този орган (арг. от чл.88, ал.2 и чл.92, ал.1
от АПК), а не да я връща на подателя. В. е получила върнатата жалба на
19.04.2019г. и с молба вх.№ 5598/22.04.2019г. е подала жалбата си до НЕЛК чрез
РКМЕ в изпълнение на указанията на органа. Следователно с подаването на жалбата
против ЕР на ТЕЛК до последния орган по пощата на 04.04.2019г. е спазен
законоустановения 14-дневен срок по аргумент от чл.31, ал.3 от АПК, противно на
възраженията на оспорващия.
Решението – предмет на проверка в настоящото производство, е издадено и при
спазване на относимите материалноправни разпоредби на Закона за здравето и
ПУОРОМЕРКМЕ.
Спорът в настоящото производство е не толкова правен, колкото свързан с
фактите – на база събраните по делото доказателства имало ли е пострадалото
лице симптоми, обосноваващи поставените при прегледите му диагнози, съответно
това основание ли е за издаване на оспорените болнични листи и за
потвърждаването им от НЕЛК. Разрешаването на този спорен въпрос е определящо за
извод за правилно приложение на материалния закон.
Съобразно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на
жалби против експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия
се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Временната
неработоспособност е предмет на медицинска експертиза, извършвана от лекуващия
лекар, лекарски консултативни комисии, ТЕЛК и НЕЛК. Обжалваният индивидуален
административен акт – ЕР на НЕЛК, е предмет именно на такава експертиза.
Правната норма на чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е конкретизирана в ал.5 на същата
разпоредба по отношение жалбите срещу ЕР на ТЕЛК по временната
неработоспособност – НЕЛК се произнася по редовността на коментираните от ТЕЛК
болнични листи. Цялостният прочит на чл.45 от ПУОРОМЕРКМЕ сочи на извод, че
НЕЛК е втора контролна инстанция, но след отмяна на ЕР на ТЕЛК разглежда
въпроса по същество – издава ново експертно решение, отменя или потвърждава
болничния лист, при условие, че конкретни заболявания или болнични листове са
били разгледани от ТЕЛК. Изводът, който следва е, че НЕЛК следи за правилното
приложение на материалния закон спрямо установените факти, посредством
специалните знания на лекарите от състава на ТЕЛК.
В случая правилно от административния орган е установено, че приложената
медицинска документация доказва наличие на състояние, обуславящо временната
неработоспособност на В. към момента на издадените болнични листи.
Легална дефиниция на понятието „временна неработоспособност“ е дадена с
§ 1, т.34 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Тя съвпада и с
указанието по чл.6, ал.1 от НМЕ кога е налице временна неработоспособност. В
процесния случай жалбоподателката би била временно неработоспособна към момента
на издаване на оспорените болнични листи при наличие на състояние, при което не
може или е възпрепятствана да работи поради общо заболяване или поради
необходимост от изследване и/или лечение в същото или в друго населено място в
страната или в чужбина.
Доколкото в случая се твърди общо заболяване, довело до временна
неработоспособност, следва да се установи дали наистина е било налице такова
заболяване и дали същото е довело до временна неработоспособност за периода,
посочен в болничните листи, които са потвърдени с ЕР на НЕЛК.
Данни и доказателства за
наличието на травматично увреждане и в резултат общо заболяване „последици от
вътречерепна травма и мозъчно сътресение“ се съдържат в МЕД на В. – амбулаторни
листи от прегледи, съдебно-медицинско удостоверение и др. Съгласно изискванията
на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, болничните листи са издадени след клинични прегледи на
лицето, резултатите от тези прегледи са отразени в амбулаторни листи и в
личната амбулаторна книжка на пациента. В АЛ №113/29.01.2019г. невролог – член
на ЛКК констатирал продължаващи оплаквания от главоболие и световъртеж и
отразил диагнози „Последици от вътречерепна травма“ и „Мозъчно сътресение“,
ведно с обективното състояние на пациента и назначил терапия. В АЛ №300/30.01.2019г.
председателят на ЛКК отразил анамнезата на лицето и обективното му състояние с
диагноза „Последици от вътречерепна травма“. На 19.02.2019г. също бил извършен
преглед на В. от специалист-невролог, който в АЛ №211/19.02.2019г. отразил анамнезата на лицето и обективното му
състояние – продължаващи оплаквания, нестабилизирано състояние с характеристика
на посттравматична церебрастения, изразен дискоординационен синдром и
нестабилна походка, като поставил диагнози „Последици от вътречерепна травма“ и
„Мозъчно сътресение“.
Същите травматични увреждания и диагнози са отразени и в предходните
медицински документи. В АЛ №24/08.01.2019г. неврологът е констатирал ЧМН –
хоризонтален позиционен нистагъм, изразен дискоординационен синдром и
нестабилна походка, поставил диагноза мозъчно сътресение и контузия на шията и
назначил съответна терапия и лечение. В АЛ №340/23.01.2019г. невролог
констатирал, че пациентът има палпаторна и спонтанна болка в областта на
главата, лицето и шията, има хематоми и драскотини и болка и в окосмената част
на главата, неспокойна е с безсъние и тревожност, и поставил диагнозата
последици от други уточнени травми на главата.
В Съдебномедицинско удостоверение № С-410/24.12.2018г. (издадено няколко
часа след претърпените увреждания) е описано обективното състояние на В.
непосредствено след инцидента и е констатирано, че тя има контузия на главата,
долната челюст и шията и драскотини по шията, като установените увреждания се
дължат на действието на твърди предмети (каквито са и човешките ръце и нокти).
Следователно по делото е установена безспорно и причината за последващото
състояние на пациента, довела до издаването на болничните листи – удари от
нейна колежка, довели до контузия на главата.
Амбулаторните листи и другата медицинска документация като официални
документи не са оспорени от жалбоподателя и са годно доказателствено средство
за отразените в тях обстоятелства – обективно състояние на пациента, диагноза и
предписано лечение. Тези медицински документи са послужили като основание за
издаване на оспорените болнични листи, и след като анамнезата и неврологичния
статус на В. са снети от съответните компетентни медицински специалисти, то
издаването на болничните листи и предписаната с тях необходимост от домашно
амбулаторно лечение (вкл. и неговата продължителност) се основава на медицинска
преценка, която не е оборена от доказателствата по делото. Болничните листи са
издадени при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ в
приложимата редакция, какъвто правилен извод е направен и в оспореното
експертно решение на НЕЛК.
Доколкото за изясняване на спорния въпрос са необходими специални знания
в областта на медицината, съдът е назначил СМЕ и повторна СМЕ по настоящото
дело, като кредитира заключението на първата СМЕ като задълбочено изготвено,
кореспондиращо на събраните доказателства и отговарящо на поставените въпроси. Заключението
на вещото лице е формирано въз основа на специални знания и след детайлно
запознаване с приложената медицинска документация. Правилността на преценката на
НЕЛК за наличие на заболяване, довело до временна неработоспособност,
обективирана в процесните болнични листи, изрично е потвърдена от вещото лице в
заключението му по първата СМЕ и не е оборена от второто вещо лице. Специалистът
по първата СМЕ е категоричен, че от извършените неврологични прегледи на
пострадалата, документирани в амбулаторните листи, е установен хоризонтален
позиционен нистагъм, дискоординационен синдром и атактична походка, а
клиничната картина на мозъчното сътресение, което последва закрита вътречерепна
травма, е т.н. посттравматичен церебрастенен синдром, който може да продължи от
няколко седмици до няколко месеца, през този период персистират гореописаните
симптоми и синдроми, което налага продължително амбулаторно лечение, т.е. възможно
е състоянието на В. да създаде временна нетрудоспособност за 40 и повече дни, а
периодът на временната нетрудоспособност на пострадалата е правилно определен.
Вещото лице изрично е потвърдило, че горните симптоми са установени при всички
прегледи на пострадалата и са описани в амбулаторните листи, като не се
наблюдава влошаване, изискващо контролен скенер, но няма подобрение и тя не е била
излекувана, което е обосновало и издаването на двата болнични листа.
В тази връзка съдът не кредитира заключението на второто вещо лице по
повторната СМЕ, тъй като изводите му не са подкрепени с конкретни медицински
съображения и доводи. Те се основават на това, че от представените медицински
документи не счита, има достатъчно данни пострадалото лице да е претърпяло черепно-мозъчна
травма в ней-леката й форма мозъчно сътресение, без да конкретизира на какво базира
извода си. За разлика от първото ВЛ, второто вещо лице не е направило в
заключението си подробен медицински анализ на амбулаторните листи и на
резултатите, анамнезата и диагнозите в тях, като се е задоволило само да цитира
съдържанието им, въпреки че е посочило, че основният начин за установяване вида
на травмата е клиничен преглед на лицето. Анализ е направен на решенията и
съставите на ТЕЛК и НЕЛК, въпреки че това не е бил предмет на експертизата. По
поставените въпроси са дадени уклончиви отговори (напр. „ако е имало претърпяна
вътречерепна травма, може да се създаде временна неработоспособност за 40 дни,
но ако не се приеме наличието на претърпяна черепно-мозъчна травма, то 40 дни
могат да се оправдаят с наслагване на допълнителна неврологична или
психиатрична патология“) без конкретика и без да посочи каква е тази
допълнителна патология. Нещо повече – в съдебно заседание това вещо лице
твърди, че по делото не е видяло диагноза „мозъчно комоцио“, въпреки че в
амбулаторните листи от прегледите преди издаване на двата болнични листа (както
и в предходните АЛ) такава диагноза „Мозъчно сътресение“ са поставили всички
лекари-невролози, прегледали В.. Изводът си за липса на мозъчно сътресение това
вещо лице обосновава и с липсата на загуба на съзнание на пациента, въпреки че
във всички медицински справочници и литература изрично се сочи, че загубата на
съзнание не е задължителен симптом при мозъчното сътресение.
Следователно по делото са налице категорични данни, че лицето не е
можело да работи като касиер-продавач поради здравословното си състояние, т.е.
че е било в състояние на временна неработоспособност по смисъла на чл.6, ал.1
от НМЕ за периода на обжалваните два болнични листа. Поради горното експертното
решение на НЕЛК, с което е прието, че болничните листи са законосъобразни по
същество, отменено е ЕР на ТЕЛК и болничните листи са потвърдени на това
основание, е правилно.
Съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващия, свързани с издаването
на болничните листи при липса на категорични доказателства за претърпяна
вътречерепна травма и мозъчно сътресение, и неназначаването на допълнителни медицински
изследвания в тази връзка.
В Международната статистическа класификация на болестите и проблемите,
свързани със здравето МКБ-10, разработена от Световната здравна организация и
прилагана от НЗОК, мозъчното сътресение се класифицира като Мозъчно сътресение (Commotio
cerebri) с код S06.0, група заболявания
„Вътречерепна травма“. Видно от публично достъпната информация за болестта,
публикувана на интернет сайтовете на различни органи по здравеопазване и
специализирани организации (например https://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-s060-4/мозъчно-сътресение,
https://
pirogov.eu/bg/mozchno-stresenie_p54.html), както и в специализираната
литература по въпроса (напр. Б. К., И. К.: Черепно-мозъчни травми, Основи на
неврохирургията, ИК ВАП Пловдив; П. Л.: Съдебномедицинска експертиза на
телесните повреди, 2010г.; Ст. Г., М. М.: Невротравматология, Хирургия, БАН,
том V, изд. Знание ЕООД, 2000г.), признаците и симптомите на „мозъчно
сътресение” с код S06.0, с какъвто е диагностицирана В., могат да включват главоболие,
съчетано с гадене и повръщане – много характерен симптом, световъртеж, психични
промени, объркване, дезориентация и затруднено фокусиране на вниманието, нарушения
на съня, замъглено зрение, може да се наблюдава травматична церебрастения. Всеки
от тези симптоми може да се появи както веднага, така и известно време след
травмата. Симптомите на повечето сътресения изчезват след седмици, макар след
това могат да останат някои проблеми, които рядко са дълготрайни.
Всички изброени симптоми са били установени от специалистите, извършили
клинични прегледи на пострадалата, и са отразени в амбулаторните листи,
поставена е диагноза „Мозъчно сътресение“, поради което съдът не кредитира
заключението на вещото лице в повторната СМЕ, че по делото нямало достатъчно данни
и не е видяло диагноза за претърпяно мозъчно комоцио (мозъчно сътресение).
Характерно за тази диагноза е, че в мозъчния паренхим не се наблюдават
никакви промени – т.е. образните методи на диагностика не показват никакви
морфологични промени. Диагностицирането
става на базата на анамнезата за предшестваща закрита черепно-мозъчна травма,
физикално изследване и неврологична находка, т.е. чрез медицинския неврологичен
преглед на пациента. Последното напълно съвпада със заключението на първото
вещо лице, както и с посоченото от второто вещо лице, че основният начин за
установяване вида на травмата е клиничен преглед на лицето. Следователно
назначаването на допълнителни медицински изследвания (скенер, ЯМР, кръвни
тестове и др.) е било изцяло в преценката на лекарите-невролози, извършили
клиничните прегледи, и при поставената от тях диагноза „мозъчно сътресение”
като последица от вътречерепна травма, такива медицински изследвания не са били
задължителни, както категорично потвърждава и първото вещо лице.
Неоснователни са и доводите на оспорващия, че така поставената диагноза
и увреждане не могат да доведат до толкова дълъг период на оплаквания и
необходимост от възстановяване, респ. за издаване на процесните болнични листи.
За последиците от вътречерепни травми и мозъчни сътресения са правени редица
специализирани изследвания. Според статията „Мозъчното сътресение може да се
обективизира. Неврофизиологията в помощ на експертите“ от д-р Д.Ц., невролог
във ВМА – София и проф. д-р К.Г., д.м.н. невролог в Неврологична клиника на ВМА
– София (публ. в медицинско списание „MEDINFO“, бр.7/2017г.), „В България
годишно се регистрират 200 случая на черепно-мозъчни травми (ЧМТ) на 100 хиляди
души население. Според статистиките около 7% от травмите са тежки, около 12% –
средни и останалите 80% се причисляват към леките ЧМТ. Много от хората с лека
ЧМТ не получават веднага медицинска помощ и посещават ОПЛ или невролог дни,
седмици и дори месеци след травмата. Оплакванията им са от персистиращи
симптоми и затруднения при връщане към рутинните дневни натоварвания. Някои от
тях са в невъзможност да се върнат на работа за различно дълъг период – няколко
седмици или месеци“.
Вещото лице по първата СМЕ също е категорично, че при извършените
неврологични прегледи на пострадалата, документирани в амбулаторните листи, е
установен хоризонтален позиционен нистагъм, дискоординационен синдром и атактична
походка, а клиничната картина на мозъчното сътресение, което последва закрита
вътречерепна травма, е т.н. посттравматичен церебрастенен синдром, който може
да продължи от няколко седмици до няколко месеца, което налага продължително
амбулаторно лечение. Следователно при така установената симптоматика на В. е
възможно състоянието й да създаде временна нетрудоспособност за 40 и повече дни,
и с процесните болнични листи правилно е определен периодът на временната
нетрудоспособност.
По изложените съображения настоящият състав на АС Ловеч намира, че
обжалваното решение е валиден административен акт, издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Въпреки изхода на спора съдът намира за неоснователно искането на адвоката
на ЗС П.В. за присъждане на направените по делото разноски на основание чл.38,
ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл.38, ал.1 от ЗА, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В представения по делото ДПЗС не е
посочена конкретната хипотеза, при която се оказва безплатна помощ. На следващо
място, не са изпълнени и условията на чл.38, ал.2 от ЗА – жалбоподателят не е
осъден за разноски, като само в този случай адвокатът на ответната страна би
имал право на адвокатско възнаграждение, а в случая липсва такова осъждане.
Водим от горното, Ловешки административен съд, втори административен
състав, на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Петрол” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч”, ул. „Търговска” №12, представлявано заедно
от изпълнителните директори Г.И. Т. и М. К. Д., против Експертно решение № 1451
от зас.160 от 15.10.2019г. на НЕЛК гр. София.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: