Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 16.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:   РАЛИЦА Д.

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 4836 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № I-48-71 от 24.06.2015 г., постановено по гр. д. № 10019/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 48 състав, е осъдена М.С.К. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на А.Г.Д. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на изнесени неверни твърдения от ответницата в статия „Професорите са късметлии-преди ги пращаха в Белене“: на ст. 9 от в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г. и във вечерното информационно издание „Нюзрум“ по тел. канал „News 7“, излъчено на 02.12.2013 г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 10000 лв. С решението е осъдена М.С.К. да заплати на А.Г.Д. разноски в размер на 1240 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата М.С.К., чрез адв. Е.Д. в частта, в която първоинстанционният съд е уважил иска. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на закона и съдебната практика. Посочва се, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, тъй като не се доказали виновни действия на ответницата, не се установили неимуществени вреди, както и липсвала причинно-следствената връзка между деяние и вреди. Твърди се още, че претенцията на ищеца била неясна и непълна и липсвали съставомерни признаци на извършените деяния както в публикацията във в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г., така и в интервюто във вечерното информационно издание „Нюзрум“ по тел. канал „News 7, излъчено на 02.12.2013 г. Посочва се още, че липсвали от обективна и субективна страна съставомерните елементи на твърдяното виновно поведение от страна на ответницата. Също така се твърди, че липсата на противоправния характер на извършеното от ответницата води до липсата на субективния елемент – вината. Пред въззивния съд въззивникът, моли съда отмени решението в обжалваната част, претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна А.Г.Д., чрез адв. А.А. взема становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че оплакването във въззивната жалба за липса на елементите на чл. 45 от ЗЗД било бланкетно. Твърди се, че исковата претенция е ясна и точна, като искът бил предявен, тъй като ищцата изложила неверни твърдения, че ищецът имал досие в Държавна сигурност, които твърдения били изнесени от ответницата във във в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г., така и в интервюто във вечерното информационно издание „Нюзрум“ по тел. канал „News 7, излъчено на 02.12.2013 г. Посочва се още, че изявленията на ответницата не представляват мнение, не съдържат субективна оценка, а представляват твърдения, представени като категоричен факт. Пред въззивния съд въззиваемата страна, моли съда потвърди решението в обжалваната част, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на М.С.К., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна която има правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на изнесени неверни твърдения от ответницата в статия „Професорите са късметлии-преди ги пращаха в лагери“ на ст. 9 от в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г. и във вечерното информационно издание „Нюзрум“ по тел. канал „News 7“, излъчено на 02.12.2013 г.

По делото е представено писмо с изх. № КИ-К-14-620 от 13.01.2014 г. от председателя на комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), адресирано до А.Д. от което се установява, че след извършена проверка от комисията не са открити документи, установяващи принадлежност на ищеца към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Представено е и писмо с изх. № КИ-Ч-13-19435/20.12.2013 г. от председателя на КРДОПБГДСРСБНА, съгласно което след извършена проверка от страна на комисията не са открили и документи, установяващи събиране на информация за ищеца от органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

По делото е представено и решение № 327/14.03.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА съгласно което е извършена проверка на лица по чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 21, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА- ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни университети. С решението се установява и обявява принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на 34 лица, като в решението не е посочено името на ищеца по делото, който е бил сред проверяваните лица в качеството си на декан на Философския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ за периода 2003-2011 г.

По делото е представена статия „Професорите са късметлии-преди ги пращаха в лагери“ публикувана на стр. 9 от в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г. Статията е публикувана в рубриката „На висок глас“, като под рубриката е поместена снимката и името на проф. М.К.. В статията се посочва „…Не се правете, че не знаете-проф. Д., проф. Каприев и да не изреждам всички ваши заместник-ректори, декани и професори, които са с досиета в ДС…“.

По делото е представено опровержение от проф. А.Д. публикувано на стр. 11 от в. „Жълт труд“, бр. 5/29.01.2014 г., което е публикувано във връзка със статията „Професорите са късметлии-преди ги пращаха в лагери“ в същия вестник от бр. 49/04.12.2013 г. В опровержението изрично се посочва, че ищецът не принадлежал към Държавна сигурност и нямал досие, за което обстоятелство бил проверяван от КРДОПБГДСРСБНА в качеството му на декан на Философския факултет за периода 2003-2011 г.

По делото пред първата инстанция е приета съдебно-техническа експертиза изготвена от П.Ц.В.– специалист в областта на криминалистиката в ОЕКД - СДВР, което следва да се кредитира като обективно и компетентно, съгласно което е свалено на хартиен носител съдържанието на предаването „Кой и защо извади пияните професори от СУ“, което представлява разговор/интервю на водещите с проф. М.К. по тел. канал „News 7“, излъчено на 02.12.2013 г. В експертизата е посочено, че фонетичната информация от разговорите на водещите с проф. М.К. била записана дословно. В експертизата са посочени следните изказвания на ответницата, а именно: „…искам да прибавя че професор Д. който е декан на философския факултет който първи подкрепи открито а… окупацията на университета и за който в това студио казах че първо нека студентите да прочетат неговото досие в държавна сигурност и тогава да слагат неговото име за подкрепа до техния протест…“, както и„…Това са всичките професори които вече се разкриха че …как да кажа че подучват студентите… това са К.Я.… този Д. който е с досие а… Г.К.от философския факултет който е с много дебело досие което също… сега да не изреждам всичките заместник ректори…“. Като от интервюто става ясно силно негативното отношение, което има ответницата към хората с досиета в бившата Държава сигурност, които съгласно интервюто „…доносничели…“.

   За установяване на емоционалното състояние на ищеца вследствие на разпространените твърдения, както и относно професионалната кариера и отношението което имали студенти и преподаватели към ищеца вследствие именно на разпространените твърдения е допуснат един свидетел пред СРС, а именноМ.С.. Видно, от показанията на свидетелката, се установява, че тя дългогодишен приятел и колега на ищеца, която посочва, че след излъчването на процесното предаване по канал „News 7“ ищецът бил емоционално възбуден, ядосан, обиден, като споделял, че трябвало да предприеме действия да изчисти името си. Свидетелката посочва, че заради случая ищецът отказвал да води лекции и веднага след получаването на документите от КРДОПБГДСРСБНА за липсата му на досие в ДС уведомил по електронната поща колегите и приятелите си. Свидетелката С. се посочва, че в техните среди не било прието да се счита за гордост принадлежността към службите, също така посочва, че никой колега не бил и споделял да вярва на твърденията разпространени чрез медиите, като дори лично е присъствала на телефонен разговор между ищеца и ректора на СУ, в който ректорът му указал пълна подкрепа във връзка със случая. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй като същите са дадени в резултат на преки впечатления. Същите са логични и последователни в описанието на събитията.

            По делото пред СРС е допуснат и свидетеля М.Й., която непосредствено е възприела излъченото на 02.12.2013 г., вечерното информационно издание „Нюзрум“ по тел. канал „News 7“. Свидетелката посочва, че непосредствено е възприела изказването на ответницата М.К., че проф. Д. бил агент на държавна сигурност. Впоследствие същата е възприела и статията във в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г. и е предоставила брой от вестника на ищеца.

            Пред въззивния съд е разпитана св. З.Д., която през 2013 г. е била главен редактор на в. „Седмичен труд“ по-полулярен като в. „Жълт труд“. Същата посочва, че ответницата не била автор на статията „Професорите са късметлии-преди ги пращаха в лагери“ публикувана на стр. 9 от в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г. В случая материала бил взет от дадено интервю на ответницата по тел. канал „News 7“, излъченото на 02.12.2013 г., което била утвърдена практика във вестника още повече това била обичайната рубрика на ищцата. Свидетелката посочва, че в публикувания материал имало редакторска намеса, тъй като при свалянето на материала от телевизионното предаване се обработва, тъй като говоримата реч била по-различна от писмената и било необходимо същия да бъде приведен във вид подходящ за печатно издание. Свидетелката заявява още, че не можела да посочи каква част е редактирана от статията и имали принципна договорка с ответницата за съгласие да бъдат публикувани интервютата ѝ, като за това конкретно интервю същата не била уведомена.

За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на вина. Само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.

За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо място предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с противоправност. 3а да се формира категоричен извод в тази насока следва да се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се установи поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на противоправно деяние. Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни изпълнителни деяния, като именно деянието, се приема в практиката като един от разграничителните критерии между тях.

Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т. е. само чрез действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия - жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия.

Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да носи наказателна отговорност – ако се установи тяхната неистинност.

И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на позорните обстоятелства.

С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването ѝ на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите относно разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.

В процесния случай няма съмнение, че ответницата във вечерното информационно издание „Нюзрум“ по тел. канал „News 7“, излъчено на 02.12.2013 г. е заявила че ищецът „има досие в Държавна сигурност“, като от интервюто става ясно силно негативното отношение, което има ответницата към хората с досиета в бившата Държава сигурност, които съгласно интервюто „…доносничели…“. От целия контекст на разговора става ясно, че тези обстоятелства са посочени именно като клеветнически, позорящи личността на ищеца.

На следващо място що се отнася до статията „Професорите са късметлии-преди ги пращаха в лагери“ публикувана във в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г., то по делото безспорно се установи, че същата е възпроизвела интервюто на ответницата дадено пред телевизия „News 7“, излъчено на 02.12.2013 г. и представлява публикуване на самото интервю, като в статията отново се намира израза „Не се правете, че не знаете – проф. Д. и проф. Каприев и да не изреждам всички ваши заместник-ректори, декани, професори, които са с досиета от ДС“. От показанията на св. Д. се установи, че в статията има редакторска намеса, тъй като същата е свалена от телевизионния ефир и тази намеса е необходимо, тъй като използвания език в говоримата реч в интервюто следва да бъде приведен във вид подходящ за печатно издание. Настоящият въззивен състав намира, че въпреки, че в статията има редакторска намеса то по никакъв начин не е оборена презумпцията в чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП. Нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП установява разместваща доказателствената тежест оборима презумпция за авторство на произведението на лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, върху копия или екземпляри от него. В случая редактирането на текста не може да влияе върху авторството само по себе си още повече, доколкото в случая самото редактиране не е резултат на творческа дейност, то и не представлява обект на авторско право. Нещо повече в чл. 9 от ЗАПСП дори е предвидено в случаите, когато преработките на произведението отговарят на изискванията за закрила като обект на авторско право, то самата преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение, поради което дори да бъде прието, че в случая преработката на текста може да бъде обект на самостоятелно авторско право, какъвто не е настоящият случай, то това по никакъв начин не влияе върху авторството на първоначалния текст. Още повече, че сравнявайки статията публикувана във в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г. с телевизионното интервю тел. канал „News 7“, излъчено на 02.12.2013 г. се установява до голяма степен идентичност, което обуславя точното смислово предаване на думите на ответницата от телевизионното интервюто в статията във вестника.

По отношение заявеното обстоятелство в процесните интервю и статия, че ищецът имал досие в Държавна сигурност, настоящия състав приема да е налице изявление за осъществен факт, подлежащ на проверка за вярност. От представените по делото писма с изх. № КИ-К-14-620 от 13.01.2014 г. и № КИ-Ч-13-19435/20.12.2013 г. от председателя на КРДОПБГДСРСБНА, както и от решение № 327/14.03.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА съгласно което е извършена проверка на лица по чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 21, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява неистинността на твърдения от ответницата факт. Недоказването на истинността на изложените в интервюто от 02.12.2013 г. по тел. канал „News 7“, както и в статията във в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г., твърдения имат характер на клевета, разпространена по адрес на едно лице, с приписване на неистинско позорно за личността му обстоятелство.

В настоящия случай наличието на клеветнически твърдения се обосновава от разпространените конкретни обстоятелства, които се явяват позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото по отношение на ищеца. Както ищецът, така и ответникът възприемат като позорящо обстоятелство за принадлежност към агентурата на бившата Държавна сигурност. Такова е отношението и на професионалната среда на ищеца, обстоятелство установено от показанията на св. С.. Въпреки тези обстоятелства и именно с цел злепоставянето на ищеца /обстоятелство видно от цялото интервю на проф. К./ сред обществото ответницата е изрекла именно като позорящо обстоятелство твърдението, че проф. Д. е доносничел, поради което имал досие в Държавна сигурност.

При публично разгласяване на клеветнически твърдения автора на изявленията е длъжен да провери истинността им, да проведе добросъвестно проучване преди тяхното разпространение още повече, че КРДОПБГДСРСБНА публично разгласява своите решения, в които посочва принадлежността на лицата към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Неосъществяване на дължимото поведение от лицето, което извършва деянието е от естество да ангажира отговорността на последното при наличие на останалите предпоставки на деликтния състав. Съобразно изложеното, съдът намира да е налице осъществено противоправно деяние, вследствие на което да се ангажира деликатната отговорност на ответника.

Установи се от ищеца да са претърпени неимуществени вреди доказани с изслушаните по делото показания на свидетеля С., като също така се установи ищеца да се е почувствал публично злепоставен, професионално засегнат, унизен, притеснен, напрегнат и затворен. Налице е и причинно-следствената връзка между деянието на ответницата и претърпените неимуществени вреди. По делото не беше оборена от страна на въззивника и презумпцията предвидена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, поради което деянието се явява извършено виновно.

С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените увреждания, възрастта на пострадалото лице, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от извършения деликт, големия кръг от хора достояние на които са станали телевизионното интервю и публикацията във вестника.

Същевременно при преценка на стойността на обезщетението, съдът съобрази обстоятелствата, които сочат на определяне на по-нисък размер на обезщетение. На първо място следва да се има предвид, че ищеца е публична личност, преподавател в най-старото учебно заведение в България, заемайки отговорни постове през годините в университета – ръководител катедра, заместник-декан на Философския факултет, декан на Философския факултет два последователни мандата (2003-2007 и 2007-2011 г.), поради което е изложен на по-засилено обществено внимание и медиен интерес и границите на критиката по отношение на него следва да е по-широка отколкото по отношение на частните лица. Също така следва да бъде отчетен и фактът, че разпространените твърдения от страна на ответницата не се установи да са повлияли трайно негативно на професионалната кариера на ищеца, тъй като ищеца не установи, че отказа му да преподава е в пряка и причинна връзка именно с процесните твърдения от страна на ответницата. От представените молба за оставка от преподавателска длъжност от ищеца с вх. № 86/02.12.2013 г., както и апел с вх. № 87/03.12.2013 г. до декана на Философския факултет на СУ „Климент Охридски“ се установява, че същите не са следствие на разпространените клеветнически твърдения по отношение на ищеца. Още повече, че от показанията на свидетеля С. се установи, че никой от колегите на ищеца не бил дал вярва на твърденията на ответницата разпространени чрез медиите, като дори ректора на СУ му бил изказал подкрепата си. Не на последно място следва да бъде съобразени и социално-икономическите условия в страна както при причиняване негативните психически изживявания, така и при постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1000 лева е в състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди изразяващи се в преживени болки и страдания следствие на увреждане на доброто му име, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка. Също така следва да бъде посочено, че самото осъждане по своята същност има също ефекта на репарация за причиненото неимуществено увреждане още повече, че основната цел преследвана от ищеца е била именно да предприеме действия, с които да изчисти името си, като безспорно осъдителното решение има реабилитиращо действие по отношение на името, с което се ползва ищеца в обществото още повече, че решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. По този начин ищецът получава пълна реабилитация на доброто си име пред обществото и пред професионалните среди, което с присъждане на определена парична сума не би могло да бъде постигнато и би могло дори да се стигне до неоснователно обогатяване, каквато не е и целта на закона.

При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено в частта, в която искът е уважен за 1000 лв. и отменено в останалата уважена част, като искът бъде отхвърлен за сумата над 1000 лв. до 5000 лв. Решението следва да бъде потвърдено и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 248 лв., и отменено в останалата уважена част за сумата над 248 лв. до 1240 лв.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да заплати на ищеца направените във въззивното производство разноски, като ищецът претендира такива и представя доказателства за платено адвокатско възнаграждение, което съразмерно на уважената част от иска възлиза на 116 лв.

На основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на жалбоподателя се дължат и направените и претендирани във въззивното производство разноски в общ размер на 600 лв. /за платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение/, които съразмерно на уважената част от жалбата възлизат на сумата в размер на 480 лв.

Воден от горното, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № I-48-71 от 24.06.2015 г., постановено по гр. д. № 10019/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 48 състав, в частта, в която е осъдена М.С.К. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на А.Г.Д. ЕГН **********, с адрес *** сумата над 1000 лв. до размера от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на изнесени неверни твърдения от ответницата в статия „Професорите са късметлии-преди ги пращаха в лагери“ на ст. 9 от в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г. и във вечерното информационно издание „Нюзрум“ по тел. канал „News 7“, излъчено на 02.12.2013 г., както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата М.С.К. е осъдена да заплати на ищеца А.Г.Д. разноски над сумата в размер на 248 лв. до присъдения от СРС размер на 1240 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от А.Г.Д. ЕГН **********, с адрес *** срещу М.С.К. ЕГН **********, с адрес *** за сумата над 1000 лв. до 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на изнесени неверни твърдения от ответницата в статия „Професорите са късметлии-преди ги пращаха в лагери“ на ст. 9 от в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г. и във вечерното информационно издание „Нюзрум“ по тел. канал „News 7“, излъчено на 02.12.2013 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № I-48-71 от 24.06.2015 г., постановено по гр. д. № 10019/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 48 състав, в частта, в която М.С.К. ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на А.Г.Д. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на изнесени неверни твърдения от ответницата в статия „Професорите са късметлии-преди ги пращаха в лагери“ на ст. 9 от в. „Жълт труд“, бр. 49/04.12.2013 г. и във вечерното информационно издание „Нюзрум“ по тел. канал „News 7“, излъчено на 02.12.2013 г., както и в частта, в която М.С.К. ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на А.Г.Д. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 248 лева – разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА М.С.К. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.Г.Д. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 116 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА А.Г.Д. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.С.К. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 480 лева – разноски във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  ЧЛЕНОВЕ: 1.

  2.