Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 30.09.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и пети през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря К.Т., като разгледа докладваното от съдията
Ширкова гр. д. № 1561 по описа за 2015 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България“ ООД с ЕИК ****
гр.София против Г.П.С., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на
ищеца сумата от 9186,60 евро главница, представляваща задължение по запис на
заповед от 23.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 6622/2013
г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е възразил. Ищецът твърди, че ответникът като авалист по записа на
заповед, издаден от „ОИЛСИСТ“ ООД е поел задължение при условията, при които е
прието от издателя по посочената запис на заповед, да заплати в полза на „ХЕТА
АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България“ ООД сумата от 9186,60 евро на падеж 01.01.2011г.
Твърди, че както издателя, така и ответникът не са заплатили сумата по записа
на заповед. Твърди, че е подал заявление, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, а ответникът е направил възражение. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи претендираната по записа на заповед сума. Претендира
разноските по делото, както и направените по ч.гр.дело такива.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не представя писмен отговор.
В съдебно
заседание ищецът не се представлява и не изразява становище по предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се
явява и оспорва иска. Навежда доводи, че сумата е получена от търговско
дружество, което е в несъстоятелност, поради което искът е неоснователен. Прави
искане за откриване на производство по оспорване подписа в записа на заповед,
което искане, съдът е приел, че е преклудирано, тъй като не е направено в
едномесечния срок за писмен отговор.
По
отношение пасивната легитимация на ищеца, съдът приема, че е установена по
делото. Видно от заявлението, същото е подадено от “ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ” ООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: **** В исковата молба, ищец е „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България“ ООД, като е
посочено, че дружеството е с предишно наименование “ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ” ООД. При направената справка н
Търговски регистър, се установява, че ЕИК на двете дружества е едно и също, с
оглед на което съдът приема, че “ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: **** е предишно наименование на „ХЕТА
АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България“ ООД със
седалище и адрес на управление: **** и че се касае за едно и също юридическо лице.
По своя
характер предявеният иск по чл.422, ал. 1 от ГПК е за установяване съществуване
на вземането по запис на заповед, издаден на 23.12.2008г. от ОЙЛСИСТ ООД,
представлявано от Г.П.С., който запис на заповед е авалиран от ответника при условията,
при които е поето задължението. Видно от приложеното ч.гр.дело №6622/2013г. по
описа на ПлРС, исковата молба е подадена в определения от съда едномесечен срок
– съобщението е получено от заявителя на 16.03.2015г., а исковата молба е
предявена на 08.04.2015г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е
представен запис на заповед в оригинал, от който се установява, че „ОИЛСИСТ“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление **** се е
задължил да заплати на “ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, или на нейна заповед на
01.01.2011г. сумата: 9189,60 евро.
Видно от записа на заповед,
задължението е авалирано при условията, при които и прието от Г.П.С., ЕГН **********,
което в записа на заповед е удостоверено с негов подпис.
Видно е, че записа на заповед е с
падеж 01.01.2011г. На същата дата записа на заповед е предявен на ответника,
което също е удостоверено с негов подпис.
В хода на съдебното производство
ответникът заяви, че дружеството, което е представлявал и е получило претендираната
сума е в несъстоятелност, а самият той не е разбрал, че е поел задължението при
същите условия.
От правна
страна, за да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа визираните
в разпоредбата на чл.535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя валидността на менителничния ефект. Менителничното поръчителство се
учредява чрез едностранно волеизявление, изразено върху менителничния документ,
където авалистът следва да положи саморъчен подпис. Подписът на лицевата страна
на менителничния документ презюмира поемане на авал, освен ако подписът е на
издателя. Видно от записа на заповед, ответникът е положил подпис като
представил на дружеството длъжник и отделно от това като „авалирал това
задължение, при условията, при които е прието“. Правните последици от
волеизявлението на авалиста, в случая положения подпис в качеството му на
физическо лице са, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и
предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото
задължение, като авалистът дължи същата по вид престация, както и длъжника. В
настоящия случай записа на заповед е с падеж – 01.01.2011г., като независимо,
че е посочен падеж, на същата дата записа на заповед е предявен на ответника.
В процесния случай, плащането на
записа на заповед е обезпечено чрез поръчителство - авал, което представлява
едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице - авалист поема
задължение да изпълни менителничен дълг на друго лице. Т. е. налице е самостоятелно задължение, което
възниква по силата на едностранно изявление и е независимо от задължението,
което обезпечава.
От правна страна, ищецът може да
претендира цялата сума, защото поръчителят отговаря, съгласно чл.485 от ТЗ,
както отговаря и лицето, за което е поръчителствал и е солидарно отговорен
длъжник по отношение на всички, които следват страната, чието менителнично
задължение се обезпечава.
При така изложеното, съдът
приема, че искът е основателен изцяло и следва да бъде уважен. С оглед изхода
на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната
сума в размер на 9186,60 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 04.12.2013г. до окончателното и изплащане.
Съобразно т.12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 359,47 лева
държавна такса и
609,47 лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.дело № 6622/2015г. по описа на ПлРС,
сумата от 359 лева държавна такса по настоящето дело. В настоящето производство
ищецът претендира адвокатско възнаграждение без да уточнява размера му.
Съобразно чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение
следва да е в размер на 1068,96 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Г.П.С.,
ЕГН **********,***, че същият дължи на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
България“ ООД със седалище и
адрес на управление: **** сумата от 9186,60 евро
главница, представляваща задължение по запис на заповед от 23.12.2008г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -
04.12.2013г. в съда до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.П.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България“ ООД със седалище и адрес на управление: ****, направените по ч.гр.дело № 6622/2015г. по описа на ПлРС разноски в размер на 359,47 лева държавна такса и 609,47 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.П.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България“ ООД със седалище и адрес на управление: ****, направените разноски по делото
в размер на 359 лева за държавна такса и 1068,96 лева за адвокатското възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: