№ 904
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500674 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 694/15.02.2021г. от В. Ж. Р.
срещу решението на ВРС-VIIIс-в № 18/22.01.2021г по гр.д.№ 11085/2020г, в частта, с която
с което е отхвърлен искът за присъждане на издръжка за разликата над 162,50лв до
претендираните 250лв, дължима от Ж. Д. Р. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна бул.
„Вл.Варненчик" № 95 ет.6 ап.29, в полза на детето В. Ж. Р. ЕГН **********, действаща със
съгласието на нейната майка К. В. К. ЕГН **********, двете с адрес: гр.Варна ул.„Калофер"
№ 2А ет.3 ап.3.
Счита постановеното решение в обжалваната част за неправилно и затова моли за
неговата отмяна, като бъде постановено друго за уважаване изцяло претендирания размер.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 1890/11.03.2021г от Ж.
Д. Р., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото
потвърждаване.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
Контролиращата страна ДИРЕКИЯ „СОЦИЛАНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА ,
редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата
1
В исковата молба К. В. К. излага, че двамата с ответника са родители на детето В. Ж.
Р..
С решение № 1249/12.04.2010 по гр.д.№ 8941/2009 на ВРС-XVIс-в бащата е бил
осъден да заплаща месечна издръжка в полза на малолетната си дъщеря в размер на 80лв.
От решението са изминали повече от 10г, през което време са изменени в голяма
степен потребностите на детето.
Към момента В. е на 13г и са увеличени разходите за отглеждането й. Поддържа, че
през учебната 2019/2020 г. детето е било в седми клас, което наложило да се подготвя
допълнително за националното външно оценяване. За целта В. посещавала частни уроци по
български език и математика, разходите за които възлизали ежемесечно на сумата 320лв.
Към настоящия момент и с оглед на постигнатите отлични резултати момичето е
ученичка в „Първа езикова гимназия"-гр.Варна. Това наложило покупката на униформи,
учебници и помагала.
Твърди се, че се наложи и допълнителни неотложни разходи, свързани със
здравословното състояние на детето. От м.август 2019г по препоръка на зъболекаря на
детето било започнато лечение при ортодонт, което ще продължи повече от две години и ще
струва около 4500лв.
С оглед on-line обучението детето започнало да се оплаква от болки в гърба и кръста и
затова след консултация с личния й лекар, било препоръчано да посещава лечебна
гимнастика, за която майката месечно заплащала сумата 100лв.
Наложило се и покупката на нови очила.
Излага, че присъдената издръжка в размер на 80лв била крайно неадекватна,
доколкото е почти два пъти по-ниска от минималната такава. Същата не е в състояние да
покрие дори и най-елементарните разходи на момичето.
Твърди се, че ответникът работи и получава постоянни доходи и затова за него не
представлява трудност заплащането на по-висок размер на издръжката на дъщеря им В..
По изложените съображения моли за постановяване на решение за изменение размера
на издръжката, определен с решение № 1249/ 12.04.2010г по гр.д.№ 8941/2009г по описа на
ВРС-XVIс-в, като бъде увеличена от 80лв на 250лв месечно, считано от датата на подаване
на ИМ в съда - 8.09.2020г до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска.
Ответникът Ж. Д. Р. е депозирал писмен отговор на ИМ в срока по чл.131 ал.1 ГПК, в
който поддържа становище за допустимост и частична основателност на предявения иск.
2
Твърди, че от раждането да детето до настоящия момент майката е препятствала
пълноценните му отношения и контакти с детето.
Оспорва твърденията за извършени разходи в полза на малолетната за лечение при
ортодонт, покупка на очила и заплащане на лечебна гимнастика. За времето, през което
били направени тези разходи, не бил уведомен от майката за нито един от тях, нито като
необходимост и целесъобразност, нито като възможност съответният разход да бъде
обсъден и съответно бащата да участва в неговото реализиране и заплащане. Твърди, че тези
разходи са направени от насрещната страна, защото същата е считала, че може да си го
позволи в този момент.
Поддържа, че не по собствено желание е бил лишен от възможността да полага
ежедневни грижи за момичето.
Доколкото имал възможност, полагал необходимите грижи и внимание, като купувал
дрехи, книги, правил е подаръци на дъщеря си за рождените и именните дни, за Коледа,
Нова година, деня на детето, Великден.
Излага, че редовно заплаща определената със съдебното решение издръжка.
Предвид естеството на трудовата му заетост по време на постановяване на съдебното
решение и честото му отсъствие от страната, между страните била постигната договорка
издръжката да бъде заплащана еднократно като обща сума.
Поддържа, че е платил изцяло дължимата съгласно решението издръжка до края на
календарната 2020г в размер на 960лв.
Посочва, че нямал сключен трудов договор, а получаваният от него годишен доход е
резултат само от изпълнението на функциите му на съдебен заседател към Окръжен съд -
Варна.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъда отхвърлен за разликата над
152,50лв /минималният размер на издръжката/ до претендираните 250 лв.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане"-гр.Варна е
депозирала молба, в която посочва, че искането за увеличение на издръжката е в интерес на
детето и моли съдът да определи размера на дължимата издръжка.
Така предявените обективно кумулативно съединени главен и акцесорен искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.150 вр.чл.143 ал.1 СК и чл.86
ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
3
по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
На осн.чл.146 ал.1 т.3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че К. В. К. и Ж. Д. Р. са родители на детето В. Ж. Р., р.4.01.2007г, както и че с решение №
1249/12.04.2010 по гр.д. № 8941/2009 на ВРС-XVIс-в упражняването на родителските права
по отношение на детето В. са били предоставени на майката К.К., а бащата Ж.Р. е бил
осъден да заплаща издръжка в размер на 80лв месечно за детето В., което към него момент е
било на 2 години.
Не е спорно, а и от представената сл.бележка от 14.07.2020г се установява, че детето В.
е записана за ученичка в VIIIкл на Първа езикова гимназия за учебната 2020/2021г.
Ноторно известно е необходимостта от дрехи, обувки, учебници и помагала,
съответни за всяка година от бързо изменящото се развитие на детето, както във физическо,
така и в интелектуално отношение, съответно за всеки следващ прогимназиален и
гимназиален клас. В тази връзка са представени множество фискални бонове и фактури,
установяващи разходи по посочените пера, чиито размери не надвишават обичайните. Освен
тях са представени доказателства, свързани със специфични потребности на детето, като
например за диоптрични очила, за ортодонтско лечение, средства за комуникация и пр. Що
се отнася до представените доказателства за извършени допълнителни разходи за
закупувани специфични стоки, като напр. спортно долнище, спортен сутиен и др., които са
на значителна стойност, същите очевидно са свързани с препоръчаните от лекуващия лекар
занятия с лечебна физкултура. Последните, очевидно не са свързани със задоволяване на
каприз, а са обусловени от бързо настъпващите изменения във физическото развитие на
детето и настъпилата понижена двигателна активност на децата като последица от
продължителното провеждане на учебните занятия он-лайн. Ето защо намира доводите на
ответника в тази насока за несъстоятелни.
Твърденията на бащата, че доколкото имал възможност, полагал необходимите грижи и
внимание, като купувал дрехи, книги, правил е подаръци на дъщеря си за рождените и
именните дни, за Коледа, Нова година, деня на детето, Великден, не са подкрепени с
доказателства. Освен това, следва да се посочи, че подаръците за лични празници не са част
от месечната издръжка, а проява на лично отношение и внимание към роднини и близки
лица, включително и към собственото си дете.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По основателността на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за
разлика от това по чл.144 СК.
С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от
4
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. В тази насока е и решението на ВКС №
146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно
състояние, които са винаги обективни и конкретни.
Тъй като ИМ е подадена през 2020г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2020г – 610лв,
определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определена с ПМС №
331/26.11.2020г.Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв, респ.
162,50лв, каквито размери на издръжките биват определяни за деца в много ниска възраст.
За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е
необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства:
трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай първоначално присъдената издръжка, дължима от ответника в
полза на детето В. е била определена с влязло в законна сила решение от 2010г в размер на
80лв, считано от датата на предявяване на ИМ, когато детето е било на 3 години.
Към датата на подаване на настоящата исковата молба 8.09.2020 В. е имала навършени
13год и 8мес. Следователно, изминалият период повече от десет години, през който детето е
пораснало значително и това се е отразило върху неговото физическо развитие, съответно от
нужди от дрехи, обувки и други под., промяна в нуждите от образование /вече е ученичка в
гимназия/, което е свързано и с разходи за униформи, ежедневно ползване на градски
5
транспорт, необходимост от учебни пособия, както и средства за посрещане разходите от
социален характер.
При това положение и отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът приема,
че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил
осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.
При определянето размера на издръжката, съдът следва да съобрази както нуждите на
детето, така и материалните възможности на двамата родители.
Нуждите на детето се предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства.
Наведените твърдения и са представени доказателства за допълнителни разходи,
свързани с подобряване здравословното състояние на детето /посещение на занятия по
лечебна физкултура; закупуване на очила; ортодонтско лечение/.
Изложеното по-горе налага извода, че са налице предпоставките за основателността на
иска - налице е трайно изменение в потребностите на детето. Затова искът е доказан по
основание.
Що се отнася до размера, обусловен от възможностите на родителите, съдът съобразява
следното:
По отношение доходите на майката.
От представените по делото документи - декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице, справка от НАП и годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ
за 2019г, се установява, че майката К. В. К. е самоосигуряващо се лице, като същата се
осигурява на минималната работна заплата за страната /която за 2019г е била в размер на
560лв., а за 2020г - 610лв/.
По отношение материалните възможности на бащата.
От постъпилото писмо, издадено от ТД на НАП-Варна /л.81-I /е видно, че в
информационния масив /данните са актуални към 10.11.2020г/ няма информация за
действащи трудови договори на лицето Ж. Д. Р. за периода 8.09.2019г до датата на изготвяне
на справката. Няма данни за осигуряване или самоосигуряването на лицето за посочения
период.
Представена е справка по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени суми по граждански
правоотношения през 2019г, а именно 134,77лв, представляваща възнаграждение за
изпълнение функциите на съдебен заседател към ВОС, видно и от представената с отговора
на ИМ служебна бележка от 29.04.2020г.
Що се отнася до наведените още с писмения отговор от процесуалния представител на
6
ответника доводи, съдът намира за уместно да посочи следното:
1/ по твърдението, че от раждането да детето до настоящия момент майката била
препятствала пълноценните му отношения и контакти на бащата с детето, както и че
не по собствено желание бил лишен от възможността да полага ежедневни грижи за
дъщеря си В..
Доводът е неуместен за настоящото производство, няма касателство към задължението
му да заплаща издръжка и не го освобождава от същото, тъй като липсва корелативна
връзка между задължението му за престиране на издръжка и задължението му да
осъществява личен контакт с детето. Последното не е право на родителя, тъй като носител
на правото на лични отношения с всеки един от родителите е самото дете!. Родителят
разполага с други процесуални и извън процесуални легални способи за изпълнение на
задължението да се вижда с детето си в случай, че действително е желаел това. От
собственото си неправомерно поведение не може да черпи права или да извлича изгода.
Обстоятелството, че не живее с детето и не му било предоставено упражняването на
родителските права не означава, че е освободен от родителската отговорност да полага
грижите за детето поне под формата на адекватна месечна издръжка.
2/ по отношение възраженията му, че не бил уведомен от майката за нито един от
разходите /за лечение при ортодонт, покупка на очила и заплащане на лечебна гимнастика/
нито като необходимост и целесъобразност, нито като възможност съответният разход
да бъде обсъден и съответно бащата да участвал в неговото реализиране и заплащане.
Предоставянето упражняването на родителските права предполага полагането на
преките и ежедневни грижи за детето, което включва и отговорността на този родител да
взема бързи и адекватни решения, касаещи физическото здраве на детето. По тази причина
не се налага същият да бъде уведомяван. Още повече, че като родител, той би следвало да се
интересува от нуждите на детето, а не обратното.
3/ по отношение твърденията за доходите му, че поради естеството на трудовата му
заетост по време на постановяване на съдебното решение /има се предвид това от 2010г
очевидно/ и честото му отсъствие от страната, между страните била постигната договорка
издръжката да бъде заплащана еднократно като обща сума. Затова сочи, че бил заплатил
изцяло определената по решението месечна издръжка /т.е. от 80лв/ до края на календарната
2020г общо от 960лв. Посочил е,че нямал сключен трудов договор, а получаваният от него
годишен доход бил резултат само от изпълнението на функциите му на съдебен заседател
към Окръжен съд – Варна. Както се изложи по-горе получената от него сума за 2019г е в
размер на 134,77лв.
От извършената от съда служебно справка за доходите му, получавани като
съд.заседател при ОС-Врана се установява, че за 2020г същият е получил брутно сумата от
275,82лв, от които след удържането на данъка са останали чисто 250лв.
7
Очевидно е несъответствие в изявленията му : от една страна - не работел по трудов
договор, получавал само суми като съдебен заседател /134,77лв/, от които не би могъл да
издържа дори себе си, а от друга – поради честите му пътувания извън страната /като затаява
пред съда целта и предназначението им/ имал уговорка с майката да заплати наведнъж
издръжката на дъщеря си за цяла година. Налага се извод за затаяване пред съда истината за
реално получаваните от него доходи извън тези по трудова заетост. В случай, че същият
живее под прага на бедността, би следвало да представи доказателства в тази насока.
Предвид изложеното въззиваемият не е освободен от задължението да полага
обществено полезен труд, което не изключва възможността да получава доходи и от други
източници, чрез които да осигурява средства както на себе си, така и за дъщеря си В..
Същият е на 56г, т.е. в трудоспособна възраст и е здрав при липсата на твърдения и
доказателства за трайно влошено здравословно състояние, което да ограничава
възможностите му да работи. Същият няма и алиментни задължения към други
непълнолетни низходящи.
След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за
непълнолетно лице /за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният
разход според статистическите данни на НОИ за 2019г възлиза на 4549лв /за 2020г–4393лв
при приспадането на сумите по същите позиции/, съответно месечно е 379,08лв, респ.366лв,
които средства са за покриване на базисните потребности.
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че общата месечна издръжка, която
следва да бъде осигурена от родителите за В. следва да бъде 400лв, които да бъдат
разпределени между двамата родители, както следва: бащата да поеме 250лв, а майката –
остатъка от 150лв, извън получаваната сума като семейна добавка за дете. Последното е
съобразено с дадените в т.2 от ППВС № 5/31.11.1981г задължителни указания, че месечните
добавки за деца следва да се включат като доход на родителя, при когото е детето и от който
доход да се определи възможността му за заплащане на издръжка. Останалото по-малко
парично участие на майката е съобразено с обстоятелството, че същата полага преките и
непосредствени грижи за дъщеря си. Освен това отчита и факта, че за В. през процесния
период са били направени допълнителни, свързани с проведеното ортодонско лечение,
закупуване на очила, такса за занятия с лечебна физкултура и необходимата за това
екипировка.
Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска – 8.09.2020г
до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима на осн.чл.143
СК.
Достигане до правни изводи, различаващи се от тези на ВРС, налагат отмяната на
решението в обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията за изменението на
8
издръжката чрез увеличаването й по размер за разликата над 162,50лв до претендираните
250лв, като бъде постановено друго за уважаването на иска изцяло.
По разноските.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавни такси върху
присъдения размер на издръжка, определена на осн чл.1 от ТДТСС и дадените с ТР №
5/13.02.1992г по гр.д.№ 5/1991г на ВКС, ОСГК, съобразно които цената на иска се определя
по правилата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК, т.е. от тригодишните платежи.
В случая това е за разликата над 162,50лв до 250лв или 87,50лв х 36м = 3150лв, върху която
следва да се изчисли държ.такса от 4% за първата инстанция и 2% за въззивната, което е
равно на 189лв, вносими по см-ката на ВОС.
По разноските
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и изцяло основателността на жалбата,
в полза на въззивната страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер
на 350лв, претендирани като сторени общо за двете инстанции.
Решението в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника за първата
инстанция съразмерно на отхвърлената част от иска подлежи на отмяна.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-VIIIс-в № 18/22.01.2021г по гр.д.№ 11085/2020г, в
частта му, с която с което е отхвърлен искът за присъждане на издръжка за разликата над
162,50лв до претендираните 250лв, дължима от Ж. Д. Р. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна
бул.„Вл.Варненчик" № 95 ет.6 ап.29, в полза на детето В. Ж. Р. ЕГН **********, действаща
със съгласието на нейната майка К. В. К. ЕГН **********, двете с адрес: гр.Варна ул.
„Калофер" № 2А ет.3 ап.3, както и в частта, с която е ОСЪДЕНА В. Ж. Р. ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на нейната майка К. В. К. ЕГН **********, и двете с
адрес: гр.Варна ул.„Калофер" № 2А ет.3 ап.3, да заплати на Ж. Д. Р. ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна бул.„Вл. Варненчик" № 95 ет.6 ап.29, сумата 180,15лв /сто и осемдесет лева
и петнадесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска, на осн.чл.78 ал. 3 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ размера издръжката, дължима от Ж. Д. Р. ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" № 95 ет.6 ап.29, в полза на детето В. Ж. Р. ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка К. В. К. ЕГН **********, двете с адрес: гр.Варна
ул.„Калофер" № 2А ет.3 ап.3, като я УВЕЛИЧАВА със сумата над 162,50лв до общо
9
претендирания размер от 250лв, на осн.чл.150 вр.чл.143 СК, считано от датата на подаване
на исковата молба - 8.09.2020г, до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване, с падеж – всяко 5-то число на месеца, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска за съответния месец, на осн.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж. Д. Р. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" № 95 ет.6
ап.29 да заплати на В. Ж. Р. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка К.
В. К. ЕГН **********, двете с адрес: гр.Варна ул.„Калофер" № 2А ет.3 ап.3, сумата от
350лв /триста и петдесет лева/ - сторени разноски за първоинст. производство, на осн.чл.78
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Д. Р. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" № 95 ет.6
ап.29, държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Варненски
ОС в размер на 189лв /сто осемдесет и девет лева, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението в частта, с която е изменен размерът на издръжката чрез увеличаването й
от 80лв на 162,50лв, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10