РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 85490
гр. София, 15.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Частно
гражданско дело № 20221110147785 по описа за 2022 година
Съдът може и служебно да констатира наличие на неравноправна клауза, стига да уведоми
страните, че този въпрос влиза в предмета на делото (Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д. №
3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори).
Вероятно са налице няколко неравноправни клаузи: относно сумата за
„застрахователната премия“ – 2 160 лева; такса „ангажимент“ – 420 лева.
1. по отношение на заема има частично плащане (размерът на договорения дълг е 12 000
лева /без застраховката/, а се претендира – 6 317,63 лева), което означава, че за съда, на
този етап, е невъзможно да прецени размера на сумата, която следва да се посочи като
дължима (нормите на чл. 162 и чл. 195, ал. 1 от ГПК са неприложими; съответна
аргументация е изложена и в т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК на
ВКС; а също така и О. на СГС от 22.10.2010г. по гр.д. № 11683/2010г. и О. на СГС от
02.03.2011г. по ч.гр.д. № 2499/11г.).
Следва изрично да се посочи, че, ако е/са налице неварноправни клаузи при вече платени
вноски, а поне една от тях е платена (всъщност 48), то с нея е заплатена и част от главницата
и част от услугата „застраховката“ и такса „ангажимент“, чиято функция е единствено
евентуално да надскочи допустимя процент на оскъпяване – 50 % (или най-малкото да
завиши недопустимо неговия размер).
Това разбиране е подкрепено в Определения на СГС: по в.ч.гр.д. № 14350/21г. и №
888/22г.; № 5649/22г. и № 7778/22г.
В тази връзка е налице и европейска практика: РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 30 юни
2022 година по дело C‑170/21:
37 От изложените по-горе съображения следва, че националната юрисдикция, сезирана със
1
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това
заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че
договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения,
допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери (а в случая,
както бе посочено – поне в рамките на заповедното производство, това е невъзможно да
се прецени). В тази хипотеза посочената юрисдикция следва да има възможността да
отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от
посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в
заявлението.
38 С оглед на всички изложени по-горе съображения на въпроси първи, втори и трети
следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в
производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без
приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този
потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното
вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че
съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други
изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.
Отношение има и т. 43.
В тази връзка и Р. № 60260 от 19.08.2022г. на ВКС, IV г.о.,гражданско дело № 490 по описа
за 2021: Освен това въззивната инстанция не е разгледала и възможността да евентуална
нищожност на двата анекса в частта им относно прибавянето на изтеклите до момента
сключването им лихви към главницата, като не е изследвала и въпроса дали това е
допустимо с оглед правилото на чл.10, ал. 2 от ЗЗД. Във връзка с това е необходимо да бъдат
събрани доказателства за това какъв би бил размера на задълженията по договора за
потребителски кредит, ако се дължи само първоначалната сума по него, без в нея да се
включват прибавените лихви, съответно какъв би бил размера на акцесорните задължения
по договора с оглед на тази сума и каква част от тях е погасена, съответно продължава да се
дължи. За изясняване на този въпрос е необходимо изслушването на заключение на вещо
лице, което ще трябва да даде заключение за посочените обстоятелства, така и за това какъв
е размера на задълженията, ако анексите са породили действие, в частта им относно
прибавянето на лихвите. Събирането на това доказателство не може да се извърши в
настоящето касационно производство.
2. според класическото деликтно право (това по отношение на което се прилага основно
ЗЗД), увреденият (в случая финансовата институция, предоставила кредита) може да
избере от кого да претендира: делинквент (недобросъвестен длъжник) или застраховател,
който го замества в правоотношението; потребителите обаче са социална прослойка, която
се ползва със завишена защита и това е така не само в местното законодателство, а и в
2
европейското такова (например: т. 18 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела). Така,
съобразно тълкуване принципите на цитирания регламент, а и на ЗЗП и ЗПК, ако не се
потърси плащане от застрахователя (поръчителя) в хипотеза на неизпълнение (както е в
случая), то това предполага излишност на разхода за застраховане, който вероятно е
следствие от икономическа свързаност на двата субекта (заемодател и застраховател /
„солидарен длъжник“). Следва да се приеме, че вече съществува изискване за поредност
(арг. по аналогия от чл. 411, ал. 1 от КЗ, където правилото вече е уредено изрично, като и
там става въпрос за потребител); и
3. нито самия договор (л. 7), а още по-малко ОУ към него (л. 9 и сл.) са изписани на шрифт
12, а на много по-малък такъв.
С оглед посоченото, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението по чл. 410 от ГПК на „А...” ЕАД, ЕИК ..., по
отношение В. Б. СТ., ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 415 от ГПК указва на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса
Разпореждането, може да се обжалва с частна жалба от ЗАЯВИТЕЛЯ в едноседмичен
срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3